№ 819
гр. Перник, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720101907 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация" ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 318/2024 г. по описа на
Районен съд Перник срещу Ч. К. Р..
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес: *********. Твърди, че размерът на
непогасените задължения е на стойност: 619,27 лева - главница за периода от
29.11.2019 г. до 29.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
плащане и 115,77 лева - лихва за забава, начислена за периода 07.02.2020 – 28.11.2023
г.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова
полза съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумите, предмет на
заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявените искове за
недопустими и неоснователни.
Оспорва качеството си на потребител с твърдението, че не е собственик или
ползвател на имота.
Оспорва доставката и размера на претенцията.
1
Оспорва показанията на водомера да са надлежно снети и отразени, тъй като
нямало подпис на потребител или свидетел, поради което не дължи претендираните
суми.
Оспорва да е уведомяван за задълженията си.
Направено е възражение за погасяване на претенцията по давност, като на
отделно основание оспорва претенцията за забава, отново посочвайки, че не е
надлежно уведомен, следователно забава няма.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват. Поддържат вече изложеното
с писмени становища.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на
чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необхоД. да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необхоД. изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необхоД. изрично волеизявление на ищеца в този
смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Видно от представената и приета като писмено доказателство - декларация по
чл. 14 ЗМДТ от 21.01.2014 г., ответникът е декларирал на за целите на данъчното
облагане, че е собственик на 4/6 от процесния имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ (а и
всяка друга) има характер на подписан (което не се оспорва) от ответника частен
документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно
правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред
подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство
има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт и
материална доказателствена сила относно декларирания факт (тъй като за
неистинността на декларираните обстоятелства , деклараторът носи наказателна
отговорност), а именно, че ответникът е собственик на апартамента, което изявление
се ползва с висока доказателствена стойност в процеса (така решение
№143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС).
Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените
искове, но до размер на 4/6 от исковата претенция , считано поне от 21.01.2014 г.
Липсват данни, а и твърдения да са настъпили промени в квотата от собствеността,
притежавана от ответника. Конкретното възражение на ответника за недоказаност на
твърдяната облигационна връзка съдът намира за неоснователно по изложените
съображения.
Относно размера, съдът кредитира (оспорената от ответника) приетата по
3
делото ССЕ. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за
процесния период по норматив е начислено потребление в размер на 350 куб.м. вода.
Стойността на потребеното количество вода е на посочената в исковата молба сума –
619,27 лева, а обезщетението за забава в процесния период и правилата за забава,
уредени в Общите условия на ищеца е в размер на 115,77 лева.
Ответникът е възразил, че не са представяни данни за ежемесечен отчет. Това е
така, но е приложен заместващ, нормативно регламентиран способ за извършване на
отчета. В случай на несъгласие и евентуално неправилно изчисляване на
потреблението, ответникът е имал възможност (от връчване на заповедта за
изпълнение – 14.02.2024 г.) да съдейства за установяване на неяснотата. Избрана е
друга защитна линия, проведена в настоящото производство като съгласно исковия
период, ответникът не е заплащал задължения за ВиК услуги в период, предхождащ
приключване на съдебното дирене най – малко с пет години.
С отговора е въведено възражение за погасяване на исковото притезание по
давност. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии
разясняват, че „периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за
повтарящо се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че
имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането.
С оглед на приложимото право и моментът на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва, с падеж
преди **** г. са погасени по давност. Това е така, защото тук посочената разпоредба
определя изискуемостта на всяко месечно вземане - деня, следващ изтичането на
тридесет дена след издаване на фактура. В този период задължението е изпълняемо -
длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го стори (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е.
вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Изтичането на 30-дневния срок е относим и към изискуемостта и изпадането в забава
на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са частично погасени по давност за фактури,
издадени до 01.12.2020 г. включително. Вземанията по следващите фактури, първата от
които е от дата 06.01.2021 г. не са погасен по давност, тъй като нейната изискуемост е
настъпила на 05.02.2021 г., а заявлението, прекъсващо давността по аргумент от чл.
422, ал. 1 ГПК, е депозирано на 21.01.2024 г.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер и правилото на чл. 119 ЗЗД, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в
срок. При извода за частична основателност на главната претенция, такава е и тази за
4
обезщетение за забава по вече изложените аргументи.
В приетата по делото ССЕ и допълнението, направено в съдебно заседание,
вещото лице е изчислило, че в тригодишния период, предхождащ заявлението за
издаване на заповед за изпълнение задължението за главница е 556,38 лева, а
обезщетението за забава върху тази сума е в размер на 85,76 лева. При правния извод,
че ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените
искове, но до размер на 4/6 от исковата и непогасена по давност претенция, то главният
иск следва да се уважи до размер от 370,92 лева, а акцесорния до размер от 57,17 лева,
като до пълния предявен размер се отхвърли като неоснователен, вкл. погасен по
давност.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 765,00 лева, от които следва да му бъдат присъдени 445,54 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 294,09 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 500,00 лева. Ищецът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, поради което възнаграждението следва да се
редуцира до минималния размер от 400,00 лева (ответната страна не е твърдяла
регистрация по ДДС). Предвид изхода от спора в полза на ответника следва да се
присъдят 167,04 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Ч. К. Р., ЕГН ********** за сумата в размер на 556,38 лева - главница
за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: ************* в
периода от 30.11.2020 г. до 27.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.01.2024 г.) до окончателното
плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 85,76 лева - лихва за забава
за периода ********** г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 318/2024 г. по описа на
Районен съд Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 556,38 лева до пълния предявен размер от 619,27 лева в периода от 29.11.2019 г. до
29.11.2021 г. и този с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 85,76 лева до пълния
предявен размер от 115,77 лева в периода от 07.02.2020 г. до 05.02.2021 г. като
неоснователни – недоказани и погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ч. К. Р. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в общ размер на 765,00
лева разноски в настоящото и 294,09 лева в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
5
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на Ч. К. Р. сума в общ размер на 167,04 лева
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6