№ 3892
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100507252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20030856 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело №
10537/2021 г., Софийският районен съд е осъдил ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да
плати на ЗАД „Б.В. И.“ АД сумата от 4 021,59 лв., представляваща регресно
вземане и ликвидационни разноски по изплатено застрахователно
обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 14.10.2020 г. в гр. Пловдив, ул.
„Ягодовско шосе“, между лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ******* с
водач И.Д. и лек автомобил марка „Фиат Пунто“, с рег. № ******* с водач
Д.Г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното погасяване на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД
на 11.05.2022 г., с която се обжалва решението в цялост. Поддържа се
неправилност и необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че не
са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в
приетия размер. Въззивникът заявява, че ищецът не е доказал при условията
на пълно и главно доказване отговорността на водача, със застраховка
гражданска отговорност при ответното дружество, за настъпилото ПТП.
Твърди, че главната причина за инцидента е неправомерното и виновно
поведение на водача на л.а. марка „БМВ“. Алтернативно твърди, че е налице
съпричиняване. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищцовото дружество иск.
1
При условията на евентуалност моли съда да намали размера на присъденото
застрахователно обезщетение поради прекомерност. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ЗАД „Б.В. И.“ АД е депозирал
отговор, с който поддържа, че постановеното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Изразява становище за неоснователност на
възраженията на жалбоподателя, като поддържа, че не са налице допуснати от
първоинстанционнов съд нарушения на материалния или процесуалния закон
и че изводите на съда са изцяло съобразени със събрания по делото
доказателствен материал. Оспорва твърдението на въззивника за наличие на
принос и съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „БМВ“,
като посочва, че това твърдение е недоказано. Твърди, че от събраните по
делото доказателства и изслушаната експертиза по категоричен начин е
установено, че причината за процесното ПТП е предприемане на ляв завой от
страна на водача на л.а. марка „Фиат Пунто“, в момент, в който до неговият
автомобил вече се е намирал изпреварващият го автомобил марка „БМВ“,
управляван от И.Д.. Излага доводи, че въззивникът не е доказал твърдението
си за съпричиняване или за изключителна вина за ПТП на водача на л.а.
„БМВ“, както и че не е оборена презумпцията за вина на водача на л.а. „Фиат
Пунто“. Заявява, че първоинстанционоят съд е постановил правилно,
законосъобразно и обосновано решение, поради което моли въззивната жалба
да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 411 от КЗ от ЗАД „Б.В. И.“
АД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за сумата от 4 021,59 лв., представляваща
дължимо от ответника обезщетение, платено от ищеца като застраховател по
имуществена застраховка, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане. Ищцовото дружество твърди, че на
14.10.2020 г. в гр. Пловдив на ул. „Ягодово шосе“, преди разклона за
Пречиствателната станция, водачът на л.а. марка „БМВ“, рег. № *******
И.Д., при извършване на маневра изпреварване е бил засечен от л.а. марка
„Фиат Пунто“, с рег. № РВ *******, управляван от Д.Г., извършващ маневра
завиване наляво или обратен завой, без да се съобрази с изпреварващия го
автомобил, в резултат на което е настъпил удар между двата автомобила. По
случая е бил съставен двустранен протокол за ПТП от двамата водачи.
Твърди, че към датата на ПТП собственикът на л.а. „БМВ“ е имал договор за
застраховка „Каско Стандарт“ с ищцовото дружество с полица
№47042017511000079 със срок на действие от 23.06.2020 г. до 22.06.2021, а
гражданската отговорност на другият участник в ПТП е била застрахована
при ответното дружество с полица №BG/30/12000129170 със срок на действие
2
от 14.05.2020 г. до 14.04.2021 г. Посочва, че по заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение на собственика на л.а. „БМВ“ е била образувана
щета № 470420202048890, бил е извършен опис и оценка на щетите по лекия
автомобил, описани в Опис-заключение и е била издадена фактура за
ремонта. Твърди, че застрахователното дружество е определило обезщетение
в размер на 3 996,59 лв., изплатено с банков превод на сервиза, извършил
ремонта на 04.11.2020 г. Заявява, че с регресна покана № 06951/09.12.2020 г.,
получена на 15.12.2020 г., ответното дружество е било поканено да заплати
сума в размер на 4 021,59 лв., от които 3 996,59 лв. изплатено застрахователно
обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски. Ответното дружество е
отказало да плати с писмо вх.№ 0389/20.01.2021 г. Предвид изложеното
ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 4 021,59 лв., от
които 3 996,59 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Излага доводи за нередовност на исковата молба, поради липса на описание
на процесното ПТП и изчерпателно изброяване на всички релевантни факти.
Признава, че между него и собственика на МПС „Фиат Пунто“
съществуването валидно застрахователно правооотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва описания от ищеца
механизъм на ПТП, както и наличието на противоправно поведение, вина и
причинната връзка между ПТП и причинените вреди, като поддържа, че са
налице изключващи вината на водача обстоятелства. Твърди, че водачът на
л.а. марка „БМВ“ е извършил неправомерна маневра изпреварване преди
кръстовище, както и е използвал насрещната лента за движение, като не е
могъл да влезе в своята лента за движение и по този начин е нарушил чл. 43,
т. 2 и т. 4 от ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване, като посочва, че
същият се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост и по този
начин е нарушил и чл. 21 от ЗДвП. Заявява, че оспорва представения по
делото двустранен протокол, за който поддържа, че представлява частен
свидетелстващ документ и не разполага с материална доказателствена сила по
отношение на съдържащите се в него факти. Поддържа, че заплатеното от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение е в завишен размер, който
не съответства на средните пазарни цени, по които автомобилът е могъл да
бъде отремонтиран. По изложените съображения моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност моли претендираното обезщетение да бъде намалено поради
прекомерност на същото и наличие на съпричиняване от страна на другия
водач.
По делото е приложен двустранен протокол за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 14.10.2020 г.,10,00 ч., източно от гр. Пловдив,
преди разклона за Пречиствателната станция, подписан между водач на
3
автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег. № ******* и водач на автомобил
марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № *******, към който е приложена
скица на пътната обстановка и ПТП и описание на щетите по двата
автомобила. Видно от приложена застрахователна полица №
47042017511000079 със срок на действие от 23.06.2020 г. до 22.06.2021 към
процесната дата за л.а. „БМВ“ е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото
застрахователно дружество. Гражданската отговорност на водача на л.а.
„Фиат Пунто“ към датата на настъпилото ПТП е била застрахована при
ответното дружество, видно от приложена застрахователна полица
№BG/30/12000129170 със срок на действие от 14.05.2020 г. до 14.04.2021 г. С
опис – заключение от 15.10.2020 г. са констатирани вреди в размер на 3 996,59
лв., ремонта на които е бил възложен на сервиз „П.А.“ ЕООД, с възлагателно
писмо от 15.10.2020 г., за който е издадена фактура № **********/30.10.2020
г. Извършеният ремонт е бил приет от собственика на лекия автомобил И.Д.,
видно от приемо-предавателен протокол от 28.10.2020 г., без забележки, а
разходите за извършения ремонт са били възстановени на сервиз „П.А.“ с
преводно нареждане от 04.11.2020 г. от ищцовото дружество. По делото е
представена регресна претенция, адресирана от ищцовото дружество до
ответното дружество с покана в срок съгласно Кодекса на застраховането да
му бъдат възстановени щети в размер на 4 021,59 лв., от които 3 996,59 лв.
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по обработка на
претенцията в размер на 25 лв., която съгласно известие за доставка е
получена от дружеството на 15.12.2020 г. На 20.01.2021 г. ответното
дружество с писмо вх. № 00389 е отказало да заплати претендираното вземане
и е върнало регресната претенция в цялост.
Разпитан пред първоинстанционния съд, свидетелят Д. споделя, че е
участвал в ПТП на околовръстното на гр. Пловдив, посока летище Пловдив.
За случая разкарва, че след един завой настигнал три автомобила, последният
от които е подал сигнал за изпреварване. Свидетелят е изчакал този
автомобил да се изнесе, след което е подал сигнал и предприел същата
маневра. Когато настигнал първия автомобил забелязал, че шофьорът
предприема маневра за завиване наляво или обратен завой, направил е опит
да избяга с наклон в ляво, но въпреки това автомобилът му е бил закачен от
маневриращия автомобил. Свидетелят се е обадил на телефон 112. Водачът на
л.а. „Фиат Пунто“ се е признал за виновен, което е било записано и в
протокола. На свидетелят е предявен протокола на л. 14, който е потвърдил,
че положеният подпис е негов.
От изслушаната автотехническа експертиза се установява следният
механизъм на ПТП - л.а. „БМВ“, движещ се по ул. „Ягодовско шосе“ след л.а.
„Фиат Пунто“, преди отклонението за пречиствателната станция е предприел
маневра изпреварване и преминал в лявата част на пътното платно. По
същото време водачът на л.а. „Фиат“ е предприел маневра за завиване наляво,
в резултат на което траекториите на двата автомобила се пресекли и е
4
настъпил удар, който причинил щета в преден десен калник на л.а. „БМВ“ и в
предната лява част на автомобил „Фиат“. Според заключението л.а. „БМВ“,
който се е движел с по-висока скорост, е продължил движението си, в
резултат на което са били увредени и предна и задна десни врати, след което
се установил в покой в района на пътното платно. Вещото лице е установило,
че описаните вреди са резултат от реализираното ПТП, като изчислил
стойността им по средни пазарни цени на 5 105,53 лв. Вещото лице е приело,
че при включване на показателя за извършване на маневра завиване наляво от
водача на л.а. „Фиат“, водачът на автомобил „БМВ“ е имал техническа
възможност да го възприеме и да не предприеме маневра за изпреварване. По
отношение на водача на л.а. „Фиат“ е приел, че същият е имал техническа
възможност да възприеме движещия се в ляво лек автомобил „БМВ“ и да не
предприеме маневра за завиване на ляво на разстояние по-малко от опасната
зона за спиране на лек автомобил „БМВ“.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Предявен е осъдителен регресен иск по чл. 411, вр. чл. 410 от КЗ от
ЗАД „Б.В. И.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за сумата от 4 021,59 лв.,
представляваща дължимо от ответника обезщетение, платено от ищеца като
застраховател по имуществена застраховка, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Съгласно чл.
411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Съгласно чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – наличие на неправомерно поведение, вина,
която се презюмира, причинна връзка и вреда, и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответното дружество. При своевременно
5
направено възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника е
да докаже, при условията на пълно и главно доказване, конкретният
обективен принос на другия участник.
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства, че към датата на процесното ПТП - 14.10.2020
г. между ищцовото дружество и водача на л.а. „БМВ“, модел Х5 е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, както и между ответното дружество и водача на
л.а. „Фиат Пунто“. По делото са спорни единствено механизмът на
настъпилото ПТП, размерът на причинените вреди и приносът на всеки един
от участниците за настъпилия вредоносен резултат – щетите по л.а. „БМВ“,
рег. № *******.
Съгласно изслушана по делото автотехническа експертиза, която не е
оспорена от страните и се кредитира от съда в тази част като кореспондираща
със съвкупния доказателствен материал, се установява механизъм на ПТП,
при който л.а. „БМВ“, движещ се по ул. „Ягодовско шосе“ след л.а. „Фиат
Пунто“, преди отклонението за пречиствателна станция е предприел маневра
изпреварване и е преминал в лявата част на пътното платно. По същото време
водачът на л.а. „Фиат“ е предприел маневра за завиване наляво, в резултат на
което траекториите на двата автомобила се пресекли и е настъпил удар, в
резултат на който е настъпила щета в преден десен калник на л.а. „БМВ“ и в
предната лява част на автомобил „Фиат“. Установено е, че л.а. „БМВ“, който
се е движел с по-висока скорост, е продължил движението си, в резултат на
което са били увредени и предната и задната десни врати на автомобила.
Съгласно заключението на вещото лице така описаните вреди са резултат от
реализираното ПТП, чиято стойност по средни пазарни цени е в размер на
5 105,53 лв. Механизмът на ПТП се потвърждава и от съставения от страните
двустранен протокол за ПТП, който има доказателствена сила относно
съдържащите се в него неизгодни факти за страните /в този смисъл решение
№ 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. на ВКС/. Описаната
фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото свидетелски
показания, които са последователни и безпротиворечиви, съответни на
съвкупния доказателствен материал по делото, в това число заключението по
САТЕ. Предвид изложеното съдът намира за установено при условията на
пълно и главно доказване фактическия състав на деликта, а именно
неправомерно поведение на водача, застрахован при ответното дружество, в
пряка причинно следствена връзка с което са настъпили претендираните
вреди. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
така причинената щета е била възстановена от ищцовото застрахователно
дружество, което е изплатило стойността на репарираните вреди на сервиза,
извършил ремонта на лекия автомобил. При доказан при условията на пълно
и главно доказване фактически състав на разпоредбата на чл. 411 от КЗ, в
тежест на ответника е да докаже фактическия състав на направеното
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
6
Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при
условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се
основава на предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем /Решение № 60154 от
20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО/.
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Изслушаната пред първоинстанционния съд САТЕ в частта, която касае
задачата да се установи дали е бил предотвратим ударът между двете МПС-
та, вещото лице е приело, че при включване на показателя за извършване на
маневра завиване наляво от водача на л.а. „Фиат“, водачът на автомобил
„БМВ“ е имал техническа възможност да го възприеме и да не предприеме
маневра за изпреварване. По отношение на водача на л.а. „Фиат“ е приел, че
същият е имал техническа възможност да възприеме движещия се в ляво лек
автомобил „БМВ“ и да не предприеме маневра за завиване наляво на
разстояние по-малко от опасната зона за спиране на лек автомобил „БМВ“.
Настоящата съдебна инстанция намира, че заключението в тази част не
кореспондира с установения по делото механизъм на ПТП, както и със
събраните гласни и писмени доказателства. Следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че това становище на вещото лице се основава на
предположение в случай, че водачът на л.а. „Фиат“ е включил мигача за
извършване на маневрата за завиване наляво. Това обстоятелство обаче не
може да се презюмира, а подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, направил възражението за съпричиняване, което не е сторено в
хода на производството. Предвид изложеното и при липса на възможност да
се разграничи поведението на делинквента от това на пострадалия,
възражението за намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 2013 г., по т. дело № 6 от 2012
г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.
7
В договора за правна помощ следва да бъде указан размерът и начинът на
плащане на уговореното между страните възнаграждение. В конкретния
случай въззиваемата страна е представила договор за правно обслужване от
25.01 2017 г., в който обаче не е уговорен конкретен размер на адвокатското
възнаграждение. Предвид изложеното искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20030856 от 19.04.2022 г., постановено
по гр. дело № 10537/2021 г. по описа на Софийският районен съд, 32 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал.3, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8