№ 370
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500323 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.11.2022г , поправено с решение от 30.11.2022г и двете
постановени по гр.д. № 15299/2019г СГС, ГО, І-22 състав е отхвърлил предявения иск
от Е. М. против Върховен касационен съд на РБ за заплащане на обезщетение от
50 000лв за претърпени неимуществени вреди, вследствие забавено правосъдие, на осн.
чл. 2б,ал.1 от ЗОДОВ.Съдът е възложил върху ищеца заплащането на разноски по
делото върху ищеца.
Решението на СГС от 09.11.2022г се обжалва с въззивна жалба от ищеца-
депозирана лично и чрез адвокат Ю., изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че съдът
не е съобразил представените по делото доказателства, не ги е обсъдил в съвкупност,
че неправилно е приел,че искът е недоказан. Моли решението на СГС да бъде
отменено и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.
Решението от 30.11.2022г се обжалва с въззивна жалба от адв. Ю. като
недопустимо.
Въззиваемата страна – ответникът пред първата инстанция ВКС депозира писмен
1
отговор, с който оспорва жалбата на ищеца.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв. Ю., който поддържа въззивните
жалби. Поддържа, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е доказан по основание, тъй като ответникът не се е произнесъл по молба на
ищеца. Поддържа, че решението по чл.247 от ГПК е недопустимо, тъй като е
постановено служебно, каквато възможност ГПК не предвижда. Моли въззивните
жалби да бъдат уважени по съображения изложени в тях.
Въззиваемата страна Върховен касационен съд не се представлява в о.с.з..
Постъпила е молба от тази страна, с която се заявява оспорване на жалбата и се
претендира заплащане на юрк. възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П.,
която оспорва въззивните жалби и моли решенията на СГС да бъдат потвърдени като
правилни и законосъобразни .
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил искове за ангажиране на имуществената отговорност на
държавата, чрез нейни процесуални субституенти – органите, причинили твърдяните
вреди на ищеца- поради бавно правосъдие. Ищецът твърди,че е депозирал искане за
промяна мярката му за неотклонение на 23.10.2019г , което не е разгледано в
тридневен срок, с което са му причинени неимуществени вреди. Поддържа, че е
нарушено правото му на справедлив процес и че са нарушени разпоредби от правото
на ЕС ,касаещи правото му на справедлив процес, в това число и на произнасяне в
законоустановени срокове.
От представенатта по делото жалба до ВКС от Е. М. по НОХД № 1018/2019г от
2
23.10.2019г и от справка в електронната система на ВКС по НОХД № 1018/2019г
съдебният състав установява, че на 23.10.2019г М. е поискал изменение на мярката му
за неотклонение по НОХД № 1018/2019г. НОХД № 1018/2019г по описа на ВКС е
образувано по протест на Апелативна специализирана прокуратура и жалба от Е. М.
срещу въззивна присъда на АСНС. Произнасянето на съда по мярката за неотклонение
на М. е в о.с.з. на 12.11.2019г.
Съгласно чл.270 от НПК, в редакцията на закона към 2019г, въпросът за
изменение на мярката за неотклонение може да се постави по всяко време на съдебното
производство по наказателно дело и съдът се произнася с определение в открито
заседание.
От цитираната разпоредба се установява, че когато искането за изменение на
мярката за неотклонение се прави в рамките на висящо съдебно производство съдът
дължи произнасяне, но без определени за това процесуални срокове. Срокове за
произнасяне на съда по искане за мярка за неотклонение са предвидени при мярка за
неоклонение „задържане под стража” в рамките на досъдебното производство,
съответно незабавно произнасяне в условията на чл.64 от НПК и произнасяне в 3-
дневен срок при условията на чл.65 от НПС.
Разпоредбата на чл.270 от НПК, в редакцията към 2019г, задължава съдът да се
произнесе в о.с.з. , но без посочване на определен срок. Следователно, законодателят
дава възможност на сезираният съдебен състав да се произнесе по искането за
изменение на мярката за неотклонение, направено в съдебна фаза на наказателното
производство, в разумен срок.
В националното и европейското законодателство няма определение за „разумен
срок“. Този срок се преценява с оглед вида и тежестта на конкретното дело, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните. Приема се, че бавното
правосъдие засяга неговата ефективност и надеждност, поради което при оплакване за
бавно правосъдие следва да се провери дали са постигнати тези последици при
твърдяното за забавено действие.
В случая, като съобразява посочените критерии настоящият съдебен състав
приема, че произнасянето на състав на ВКС по искането на М. за изменение на
мярката му за неотклонение е в разумен срок. Произнасянето е станало в първото
съдебно заседание след сезиране на съда , в рамките на дело по което се изследва
усложнена фактическа и правна обстановка и с повече от един подсъдими.
Произнасянето на съда по мярката за неотклонение не е засегнало обективно права на
настоящия ищец поради забавяне, въпреки че субективно ищецът е възможно да е
изживял негативни емоции от произнасянето на съда. Същите обаче не се дължат на
забавено правосъдие и са без отношение по настоящото дело.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че при разглеждането на
3
искането на Е. М. в съдебна фаза за промяна на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение по делото съдебният състав на ВКС не е допуснал забава при
разглеждането на молбата. Действията на съда- разглеждането на искането в първото
след искането съдебно заседание- не е забавено , а е такова в разумен срок. Действията
на състава на ВКС по разглеждане на искането, с което са сезирани, не са в нарушение
на закона- НПК, както и не нарушават принципи , гарантиращи справедливия съдебен
процес, възприети от общностното право или ЕКЗПЧОС.
След като съдебният състав не е допуснал нарушение на законови норми следва,
че няма основание да се ангажира отговорността на ВКС, като съд , в който съдиите,
разглеждали искането на Е. М. за изменение на мярката му за неотклонение ,
правораздават.
Не са налице основанията на чл. 2б или 2в от ЗОДОВ за ангажиране
имуществената отговорност на ответника, поради липса на деликтно поведение на
служители, на които ответникът се явява възложител на работа. Предявеният иск
следва да бъде изцяло отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като краен резултат като правилно и законосъобразно.
По отношение на жалбата против решението по чл.247 от ГПК
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, като в
мотивите си е изложил съображения за възлагане на разноските по делото съобразно
изхода от спора, които съображения не са намерили израз в диспозитива на
постановеното решение.
Съгласно чл.247 от ГПК съдът служебно или по искане на страна, безсрочно,
може да допусне поправка на ОФГ.
Ето защо, произнасянето на СГС с решение от 30.11.2022г е допустимо, по
същество- правилно, доколкото се установява, че формирана воля на съда не е
намерила израз в диспозитива на решението.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски имат въззиваемата страна.
С оглед изхода от спора възлагането на разноските следва да се осъществи по реда
на чл.78, ал. 8 от ГПК, която разпоредба препраща към ЗПрП и Наредбата за
заплащане на правната помощ, за определяне размера на дължимото се възнаграждение
за един юрисконсулт, защитаващ ответника. Съдът определя възнаграждение за защита
от един юрисконсулт в размер на 100лв и възлага сумата върху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263273 от 09.11.2022г, поправено с решение от
30.11.2022г и двете постановени по гр.д. № 15299/2019г по описа на Софийски градски
съд, ІГО, 22състав,изцяло.
ОСЪЖДА Е. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на Върховен касационен съд на
осн. чл.10, ал. 2 вр. чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100лв- юрисконсултско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5