№ 2260
гр. София, 18.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Петя Попова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100604045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по повод подаден частен протест от СРП против протоколно
определение от 30.09.2021 г. по н.о.х.д. № 8720/2019 г. по описа на СРС, 103-и състав, с
което първоинстанционният съд е констатирал допуснати в хода на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, поради което е прекратил съдебното
производство и върнал делото на предходната фаза за отстраняването им.
В протеста прокурорът поддържа становището, че обвинителният акт съдържа
всички необходими реквизити, поради което правата на подсъдимия не са накърнени и не са
налице основания за връщане делото на досъдебното производство. Моли атакуваното
протоколно определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в частния протест, както и материалите
по делото, при извършване на цялостна служебна проверка относно правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираният частен протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в
предвидения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице. Разгледан по същество
същият се явява неоснователен.
Районният съд е бил сезиран от СРП с обвинителен акт срещу Г. А. Г., с който му е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал.
1 вр. чл. 28 от НК.
В разпоредително заседание с протоколно определение 30.09.2022 г. по н.о.х.д. №
8720/2019 г. по описа на СРС, 103-и състав за втори път съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт. Първата инстанция е
констатирала липса на фактически твърдения, касаещи съставомерни елементи. Приела е, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е описал чрез какви действия
подсъдимият е въвел в заблуждение свидетеля К., като такива твърдения липсвали и в
диспозитива. По-нататък като съществено процесуално нарушение е отбелязал липсата на
посочване с колко пъти надвишава инкриминираната сума минималната работна заплата
1
към момента на деянието. Районният съд е констатирал, че липсва обосновка защо случаят е
немаловажен. Като съществено процесуално нарушение е приел непосочване на
административния адрес на офиса на дружеството, както и факта, че по делото е налице
банков документ за превод на инкриминираната сума, а в обвинителния акт се сочи, че
същата е била предадена в брой.
Настоящият съдебен състав намира крайния извод на първоинстанционния съд за
правилен, като съображенията затова са следните:
Подсъдимият Г. е предаден на съд за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 28 от НК, за извършването на което се твърди да са използвани договорни
отношения. Съдебната практика е константна, че при наказателно правната измама самото
сключване на договор се явява средството, чрез което деецът въвежда в заблуждение
конкретно лице. Самото изпълнително деяние се изразява в осъществяване на действия, чрез
които деецът създава невярна представа у конкретно лице касателно съществуването,
несъществуването или естеството на определени факти, респективно на релевантни
гражданскоправно обстоятелства, при които се осъществява имущественото разпореждане.
В резултат на създадената грешна представа относно елементи на сделката или личността на
дееца, пострадалият предприема акт на имуществено разпореждане.
В процесния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват
фактически твърдения относно това в какво се изразява конкретното създадено заблуждение
от подсъдимия Г. у свидетеля К., в резултат на което последният да се е разпоредил с
инкриминираната сума. Твърди се, че подсъдимият Г. е използвал сключването на договор
като средство за въвеждане в заблуждение, но липсват твърдения по отношение на какви
обстоятелства е създадена невярна представа у свидетеля К., така че той да извърши акт на
имуществено разпореждане. В обвинителния акт е описано единствено, как подсъдимият Г.
е обяснил на К., че се занимава с доставка на автомобили от чужбина и можел да достави
конкретна марка и модел автомобил, като следвало да му се заплати авансово цялата сума.
Посочено е също така че подсъдимият не е имал намерение, нито обективна възможност да
изпълни уговорената доставка. При така описаните фактически твърдения липсват такива,
въз основа на които да може да се направи извод относно съображенията на СРП за
наличието на конкретно създадено заблуждение у свидетеля К., което да се намира в
причинно-следствена връзка с престъпния резултат. Не са изложени факти относно какви
точно обстоятелства подсъдимият Г. е създал невярна представа – относно личността си и
качеството, в което се е представил на свидетеля К., относно дейността, с която е твърдял,
че се занимава, или относно елементи на сделката. Следователно в обвинителния акт
липсват факти относно конкретното заблуждение, създадено от подсъдимия Г., в резултат на
което свидетелят К. е предприел акт на имуществено разпореждане. Измамливите действия
се изразяват в създаването на невярна представа относно конкретни факти, които мотивират
пострадалия да се разпореди с имуществото си, поради което конкретната неправилна
представа следва да намери фактическо отражение в обвинителния акт. Посочените факти
като елемент от престъпния състав, вменен на подсъдимия, трябва да бъдат точно, ясно и
конкретно формулиране в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да може
подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен и да организира своята защита в
централната фаза на процеса.
На следващо място, настоящата инстанция не може да се съгласи с другите
констатирани от първата инстанция пороци на обвинителния акт. Липсата на посочване на
административен адрес в диспозитива на обвинителния акт не е съществено процесуално
нарушение. Съгласно чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК в обстоятелствената част и в диспозитива
се посочва мястото на извършване на деянието, като липсва изискване то да бъде
индивидуализирано и с конретен адрес. В процесния случай както в обстоятелствената част,
така и в диспозитива ясно е посочено мястото на извършване на деянието – а именно гр.
2
София, а във фактическите си констатации прокурорът е посочил, че същото е осъществено
в офиса на дружеството „Е.Г.Х.“ АД, находящ се на ул. ****. По този начин въззивният съд
счита, че обвинението касателно мястото на извършване е достатъчно ясно, точно и
конкретно формулирано, а правото на защита на Г. в тази насока не е накърнено.
Въззивният съд не се солидаризира и с изводите на първата инстанция относно
необходимостта да бъде посочено колко пъти инкриминираната сума надвишава
минималната работна заплата. Повдигнатото обвинение е за извършена измама в големи
размери, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е намерило отражение левовата
равностойност на минималната работна заплата, както и твърдението, че инкриминираната
сума в размер на 106 560 лева надвишава 70 минимални работни заплати. Така изложените
факти относно размера на сумата и касаещи квалифициращия елемент „големи размери“ са
ясни, точни, конкретни и ненакърняващи правата на подсъдимия Г.. Поради изложеното
въззивният съд счита, че не е необходимо да се посочва колко точно пъти инкриминираната
сума надвишава минималната работна заплата, още по-малко подобен пропуск би могъл да
се квалифицира като порок на обвинителния акт, ограничаващ правата на подсъдимия и
обуславящ връщане делото на предходната фаза.
Неправилно районният съд е приел като съществено процесуално нарушение факта,
че по делото е налице банков документ за превод на инкриминираната сума, а в
обвинителния акт се сочи, че е предадена в брой. Дали описаното в обвинителния акт
деяние съответства, респективно се подкрепя от събрания доказателствен материал, е въпрос
по същество и на него съдът дължи отговор с крайния си акт, поради което подобна
констатация не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото
на прокурора.
Не на последно място, въззивният съд намира за необходимо да обърне внимание на
представителя на държавното обвинение, че обсъденият по-горе порок в съдържанието на
обвинителния акт и по-конкретно относно изпълнителното деяние на вмененото на
подсъдимия деяние, е бил констатиран при предходното разглеждане на делото. С
определение № 5274 от 26.11.2018 г. по в.н.ч.д. № 5154/2018 г. по описа на СГС, 10-ти
въззивен състав изключително подробно, ясно и точно е посочил какви са допуснатите
съществени процесуални нарушения. Въпреки че голяма част от тях са били отстранени, и
към настоящия момент обвинението остава неясно формулирано, за което настоящата
съдебна инстанция изложи своите аргументи по-горе. От друга страна, при повторно
внасяне на обвинителния акт съдът е задължен да извърши нова проверка за неговото
съответствие на императивните законови изисквания, която не е ограничена от предходните
съдебни произнасяния. Гореизложеното води до извод за голословност на твърденията на
прокуратурата, че е налице индиция за нежелание делото да бъде разгледано по същество.
Предвид изложеното въззивният съд се солидаризира с крайните изводи на първата
инстанция, че обвинителният акт не отговаря на императивните изисквания на чл. 246, чл. 2
и чл. 3 от НПК, както и на задължителните указания, дадени с ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК.
Констатираните съществени процесуални нарушения не само затрудняват подсъдимия да
разбере естеството на повдигнатото спрямо него обвинение, респективно да организира
защитата си, но водят до невъзможност съдът да определи конкретните параметри на
процеса на доказване, спрямо които да бъде ръководено съдебното следствие.
Съществуващите неясноти водят до обвинителен акт, негоден да сложи началото на
съдебното производство. Констатираните пороци, същевременно, са отстраними чрез
изготвяне на нов обвинителен акт, поради което правилно съдебното производство е било
прекратено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на съществените
процесуални нарушения.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение
постановено от контролираната съдебна инстанция следва да бъде потвърдено като
3
обосновано и законосъобразно, а частният протест оставен без уважение като
неоснователен.
Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК Софийски градски съд, НО, ІХ-
ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.09.2021 г. по н.о.х.д. № 8720/2019
г. по описа на СРС, 103-и състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4