РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330102326 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а и чл. 19 ал. 4
от ЗПК от П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН:
********** и тримата с адрес в гр. П., ул. „Й. Е.“ № ** против „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Йоан Екзарх“ № 17.
В исковата молба се твърди, че **** на ищците – М. Е. Ю. приживе сключил с
ответника Договор за потребителски кредит № ****/30.07.2021 г., по силата на който
получил сумата от 300 лева, при срок на кредита от 1 месец. Съгласно чл. 1 от договор №
****/30.07.2021 г., както и Анекс №* и № * към същия, следвало да заплати такси за
експресно разглеждане в общ размер на 199,80 лв., включена в размера на всяка една
погасителна вноска. На 13.12.2021г. М. Ю. ****, като оставил в качеството на законни ****
ищците. Считат че клаузата от договора предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че клаузата предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е
в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК.
Твърди се, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по см. на чл. 143, т. 9 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала, била в
размер над 1/2 от получената сума по отпуснатия кредит от 300 лева. Така се нарушавал
принципът на добросъвестност и справедливост. С така уговорената такса за експресно
разглеждане в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение.
Основната цел на така уговорената клауза целяла неоснователно обогатяване на
кредитодаталя за сметка на кредитополучателя. С клаузата се заобикаляла разпоредбата на
чл.19, ал 4 ЗПК, като се нарушавало и изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
1
размера на законната лихва по просрочените задължения. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите. Така уговорената клауза била нищожна и неравноправна по см. на чл. 146 от
ЗЗП, доколкото същата не била индивидуално уговорена. Направено е искане за
прогласяване за недействителна на клаузата предвиждаща такса за експресно разглеждане,
обективирана в чл.1 от Договор за потребителски кредит договор № ****/30.07.2021 г.,
както и Анекс №* и № * към същия, поради противоречие със закона - чл.10а ЗПК, поради
противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона - чл.19, ал.4 ЗПК и като
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски, за които е представен списък.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище, че предявения иск е недопустим, доколкото по ч.гр.д. № 17794/2021 г. по описа
на ПдРС е издадена Заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника М. Е. Ю. за вземания по
процесния договор за кредит, по което дело са конституирани като страни наследниците на
длъжника - ищци в настоящото производство, които не са подали възражение срещу
заповедта и същата е влязла в сила. Считат, че с неподаване на възражение се преклудира
възможността ищците да предявяват настоящия иск и да оспорват валидността на таксата за
експресно разглеждане. Твърди се, че вземанията по заповедта са заплатени, поради което
настоящото производство е безпредметно и е отпаднал правния интерес от същото. С оглед
изложеното се иска прекратяване на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между наследодателя на ищците и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит ** № ****/ 30.07.2021 г., по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя парична сума в размер на 300 лева. Кредитът е отпуснат при
следните условия: срок от 1 месец, дължима лихва в размер на 9,9 лева, ГПР в размер на
48,44% и годишен лихвен процент- 40,15%. Съгласно чл. 1 от договор заемополучателя
дължи заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 60 лева, като по този
начин дължимата от него обща сума възлиза на 369,90 лева. На 30.08.2021г. е сключен
между същите страни Анекс № * към договора, по силата на който е предвидено М. Ю. да
заплати сумата от още 69,90 лева представляваща такса за експресно разглеждане, като по
този начин общо дължимата от него сума е увеличена и същата възлиза на 439,80. На
27.09.2021г. е сключен Анекс № * към договора, с който е предвидено заплащането на такса
за експресно разглеждане в размер на още 69,90 лева, а общо дължимата сума от
заемополучателя възлиза на 509,70 лева вместо първоначално посочения в договора размер.
Видно от препис- извлечение от акт за смърт, М. Е. Й., ЕГН: **********, е **** на
***** г., като той е оставил за свои законни *** ищците - с. и д. д..
Като писмени доказателства по делото са приети договора за кредит, ведно с общите
условия по него, Анекс № * и Анекс № * към договора, стандартен европейски формуляр,
въпросник за клиент, Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
Със заповед № 9583/ 11.11.2021 г., постановена по частно гр. дело № 17794/ 2021 г.
2
на ПРС, 6-ти гр. с-в, М. Е. Й. е осъден да заплати на ответника по процесния договор за
потребителски кредит главница в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от
10.11.2021 г., договорна лихва в размер на 9,90 лева и обезщетение за забава в размер на
0,83 лева, както и разноските по делото: държавна такса от 25 лева и адвокатско
възнаграждение от 360 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
На първо място, следва да се посочи, че настоящата претенция не е недопустима,
защото независимо, че вече има приключило заповедно производство по процесния кредит,
доколкото в него не е разглеждан въпросът за таксата за експресно разглеждане, тъй като
заявителят не го е въвел като предмет, за тази такса няма влязъл в сила съдебен акт и
настоящото производство не пререшава приключил спор. Напротив- за пръв път тук се
поставя този въпрос и заемодателят/ неговите наследници не са лишени от възможността да
търсят защита на правата си досежно клаузата от договора, независимо дали преди това са
оспорили или не действителността на кредита. Неоснователно е твърдението в отговора за
заобикаляне на влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК чрез настоящия процес, защото
неподаденото възражение в заповедното производство не може да преклудира правото на
защита по отношение на непредявени обстоятелства, каквато в случая се явява клаузата по
договора, свързана с изследване на въпроса за действителността на таксата за експресно
разглеждане на кредита.
Няма спор по делото относно това, че наследодателят на ищците е кредитополучател
по договор за заем, като между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора и
Анекс № * и № * към него, по отношение на които се твърди, че са нищожни- заплащането
на такса за експресно разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали
действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно
заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В
чл. 1 ал. 1 от договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявлението, което декларирал в
попълненото от него заявление. Кредиторът не доказва наличието на тези обстоятелства,
предшестващи сключването на договора, като по делото не са представени писмени
доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва
3
от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на
обикновена заявка, без приоритетно разглеждане до 15 минути, нито пък за колко време се
взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността
на заявката. В чл. 1 ал. 2 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във
фиксиран размер- 60 лева, а посредством Анекс № * от 30.08.2021г. и Анекс №* от
27.09.2021г. към същия договор е предвидено задължение на заемополучатля да заплати
такса за експресно разглеждане в размер на още 139,80 лева / по 69,90 лева уговорена сума
във всеки анекс/. По този начин общо дължимата такса за експресно разглеждане възлиза на
сумата от общо 199,80 лева или почти 1/3 от размера на получения заем от 300 лева. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както
вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за
сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за
експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било
запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и
съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са
клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е
посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не
доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената
клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл.
144 т. 9 от ЗЗП.
На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или
неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата,
налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е
срокът за разглеждане на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице
предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.
На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от
страна на кредитополучателя на такса за експресното разглеждане на кредита, поради което
е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.
С предвиждането на тази такса се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
защото тя не е включена в ГПР, а иначе представлява част от общите разходи по кредита и
по този начин се постига неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на
4
размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за
добросъвестност при сключване на договорите, както и на еквивалентност на насрещните
престации, а също е в нарушение на добрите нрави. По изложените съображения
предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищците се дължат
направените разноски. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК,
като ищците са внесли само държавна такса в размер на 50 лева. Те не са направили
разноски в процеса за адвокат, като страните са представлявани от свой пълномощник, на
когото те не са заплатили хонорар, в която връзка молят за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в трите
отделни представени договора за правна защита и съдействие на всеки от ищците е
посочено, че те се представляват безплатно от адв. М. М., като близки, което по смисъла на
чл. 38 ал. 1 т. 3, предложение второ от ЗА представлява основание за оказването им на
безплатна адвокатска помощ. В случая не се изискват ангажиране на доказателства за
установяване дали лицата са от категорията „близки“, като е достатъчно това обстоятелство
да е отразено в договора им с адвоката, което тук е направено. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде съобразено с цената на иска и нормата на чл. 7 ал. 1 т.
1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
актуалната редакция към датата на сключване на договора/ и принципно възлиза на сумата
от 300 лева. Доколкото всеки от ищците е ангажирал самостоятелно адвокат за своята
защита, на което има право, то на всеки от ищците се следват самостоятелно разноски.
Сумата за хонорар обаче следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото това
не представляват направени от ищците разноски, а определени от съда такива на техния
адвокат по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК, с оглед изхода на делото.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Люлин” № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано от **** Д. В. Д., от една страна и П. Я.
Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, всички от
град П., ул. „Й. Е.“ № **, от друга, че клаузата на чл. 1 от договор за потребителски кредит
** № ****/ 30.07.2021 г. и Анекс № * и № * към договора, предвиждаща заплащането на
такса за експресно разглеждане в размер на общо 199,80 лева, е нищожна, като сключена
при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к. „Люлин” № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11,
5
представлявано от **** Д. В. Д., да заплати на П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН:
********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, всички от град П., ул. „Й. Е." № **, направените
по настоящото дело разноски в размер на 50 лева /петдесет лева/ лева, представляващи
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к. „Люлин” № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11,
представлявано от **** Д. В. Д., да заплати на адв. М. В. М., със съдебен адрес: гр. П., бул.
„П. ш.“ № **, ет. *, ап. *, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищците П. Я. Ю.,
ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по делото, в общ размер на 900 лева /деветстотин лева/, или
по 300 лева за всеки един от ищците, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6