О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
13.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
2526 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Н.А.П.срещу „Р.“ АД /в несъстоятелност/
и Д.П.Ш. – постоянен синдик на „Р.“ АД /в несъстоятелност/ с правно основание
чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземания на агенцията
в общ размер на 93 992,52 лева, от които 71 589,18 лева – главници и
22 403,34 лева – лихви, начислени до 26.09.2018 г.
Ищецът твърди, че с решение от 13.02.2003 г.,
постановено по т.д. № 1457/2002 г. по описа на Софийски градски съд е открито
производство по несъстоятелност на „Р.“ АД. Посочва, че с молба с изх. №
91-00-174/10#29/27.11.2018
г. предявил публични общински вземания срещу длъжника в общ размер на
93 992,52 лева. На 30.09.2019 г. по партидата на ответника бил обявен,
изготвен от синдика списък на неприетите вземания на кредитори на дружеството, в
който са включени публични вземания, предявени от агенцията с горепосочената
молба. Н.А.П.подала възражение срещу включването на публичните вземания в
списъка. С определение от 11.11.2019 г., постановено по т.д. № 1457/2002 г. на
СГС съдът по несъстоятелността оставил без уважение възражението като
неоснователно. Твърди, че неприетите публични вземания представляват вземания
за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци с изпълнително
основание Акт за установяване на задължение по декларация № 409303-1/22.08.2018
г., издаден от Столична община. Като основание за неприемане на вземанията
синдикът посочил, че актът е отменен с решение № СФД19-РД29-173/10.06.2019 г.
на директора на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и
стопанска дейност“ при Столична община. Видно от посоченото решение
действително актът за установяване на задължение по декларация е отменен, но
преписката е върната за извършване на ново производство по чл. 107, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Твърди, че административното
производство е приключило с издаване на нов акт за установяване на задължение
по декларация а именно: акт за установяване на задължение по декларация № ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019
г., издаден от Столична община. Актът е бил обжалван от длъжника по
административен ред и потвърден с решение № СДФ19-РД28-225/16.08.2019 г. на
директора на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска
дейност“ при Столична община. С молба с изх. № 91-00-174/10#36/21.08.2019
г., получена в Софийски градски съд на 26.08.2019 г., Н.А.П.предявила пред съда
по несъстоятелността публични общински вземания с изпълнително основание акт за
установяване на задължение по декларация № ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019 г. в
общ размер на 71 589,18 лева – главници и 22 403,34 лева – лихви,
начислени до 26.09.2018 г. Твърди, че след направена справка в сайта на
Административен съд София-град било установено, че с решение № 7104/20.11.2019
г., постановено по адм.д. № 10301/2019 г. последният акт от 22.07.2019 г. е
отменен. Посочва, че независимо от горното, предвид датата на постановяване на
решението, както и предвид факта, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му, то към датата на подаване на настоящата искова молба
решението не е влязло в законна сила. Счита, че доколкото акт за установяване
на задължение по декларация № ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019 г., издаден от
Столична община все още не е отменен с влязъл в сила съдебен акт, то
вземанията, установени с него, са дължими и по силата на чл. 164, ал. 5 ДОПК
синдикът е следвало да ги включи в списък на приети вземания на кредитори на
длъжника под условие влизането в сила на акта, с който същите са установени. Твърди,
че е дължимо и акцесорното вземане за лихви. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се признае за установено съществуването и
дължимостта на предявените от Националната агенция за приходите в
производството по несъстоятелност срещу „Р.“ АД, публични вземания в общ размер
на 71 589,18 лева – главници и 22 403,34 лева – лихви, начислени до
26.09.2018 г., како и лихвите, начислени от 27.09.2018 г. до окончателното
погасяване на главниците.
Ответникът „Р.“ АД /в несъстоятелност/ оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че изпълнителното
основание е отменено с неподлежащ на обжалване акт и с отмяната отпада и
правопораждащият юридически факт на вземането, което е предмет на исковата
претенция. Твърди, че издаденият в последствие акт от 22.07.2019 г. е ново
изпълнително основание. Посочва, че макар и неотносим към предявената искова
претенция, посоченият акт № ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019 г. към настоящия
момент е вече отменен по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт по адм.д. №
10301/2019 г. на АССГ. Ето защо и на това самостоятелно основание не са налице
каквито и да било основания за съществуването на вземанията на ищеца.
Синдикът на „Р.“ АД /в несъстоятелност/ адв. Д.П.Ш.
оспорва иска като изцяло неоснователен. Посочва, че Н.А.П.претендира
установяване съществуването на вземане в общ размер от 93 992,52 лева, с
акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 2 ДОПК № 409303-1/22.08.2018
г., издаден от Столична община. Процесното вземане не съществува и е недължимо на
приходната агенция и правилно е включено от синдика в допълнителен списък на
неприети вземания, публикуван в търговския регистър на 30.09.2019 г., потвърден
от съда по несъстоятелността с определение от 11.11.2019 г., обявено в
търговския регистър на същата дата. Безспорно е, че горепосоченият акт е
отменен. Факт, който се потвърждава дори от самия кредитор неколкократно,
включително в исковата молба. Твърди, че с отмяната на въпросния
административен акт, отпада и основанието на НАП, от което черпи права да
претендира конкретното вземане. Счита, че отмененият административен акт е
негоден да породи правни последици, поради което и вземането се явява
недоказано по основание и размер. Посочва, че след като процесният акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 2 ДОПК от 22.08.2018 г. е отменен
действително е започнало ново административно производство, което обаче е
самостоятелно и завършва със съвсем различен краен административен акт – акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 2 ДОПК № ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019
г., издаден от Столична община. Въз основа на него ищецът е предявил друго
вземане с молба от 26.08.2019 г., изготвен е допълнителен списък, обявен в
търговския регистър на 07.11.2019 г. Заявява, че не само, че Н.А.П.предявява
два пъти едно и също вземане, но по-важното е, че акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 2 ДОПК № ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019 г., издаден от
Столична община е оспорен по съдебен ред и с влязло в сила решение по адм.д. №
10301/2019 г. на АССГ е отменен. При съобразяване изложеното счита, че ищецът
няма интерес от воденето на настоящото дело, поради което следва да бъде
прекратено. Ето защо иска да се остави исковата молба без разглеждане, като
недопустима, поради липса на правен интерес, респективно са се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът Н.А.П.не подава
допълнителна искова молба.
Настоящият
съдебен състав, като прецени изложените от страните обстоятелства и приложените
доказателства счита, че исковата молба подлежи на връщане, предвид следните
съображения:
Производството по чл. 694 ТЗ,
каквото е настоящото, има характер на съпътстващо производството по
несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание се
разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на
специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният
закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните
такси, включително и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо
на постановените решения. Извън горепосочените особености, производството по
чл. 694 ТЗ представлява общо, състезателно, исково производство, по отношение
на което важат всички общи изисквания за допустимост, включително и
необходимостта от правен интерес и съобразяване със стабилизирано изпълнително
основание.
В разглеждания случай ищецът твърди,
че неприетите публични вземания, във връзка с които подава иска по чл. 694 ТЗ,
са установени с акт за установяване на задължение по декларация №
409303-1/22.08.2018 г., издаден от Столична община. Същевременно още в исковата
молба се поддържа, че този акт е отменен с решение № СФД19-РД29-173/10.06.2019
г. на директора на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и
стопанска дейност“ при Столична община, който е влязъл в сила. Следователно
ищецът не оспорва, а дори сам заявява, че основава претенцията си на акт, който
е отменен. Ето защо съдът намира, че оспорването на списъка на неприети
вземания на „Р.“ АД, обявен в търговския регистър на 30.09.2019 г. и оставен в
сила с определение от 11.11.2019 г. на съда по несъстоятелността от една страна
е лишено от правен интерес, а от друга страна претенцията е въз основа на акт,
който по твърдения на ищеца е отменен.
По отношение развитите в исковата молба доводи за
издаден нов административен акт за установяване на задължение по декларация №
ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019 г. от Столична община, следва да се посочи, че във
връзка с него ищецът е подал друга молба за предявяване на вземане пред съда по
несъстоятелността. Синдикът е изготвил друг списък за неприети вземания, въпреки
че същите са еднакви по основание и размер като процесните, който списък е
изменен от съда по несъстоятелността с определение от 04.12.2019 г. С посочения
съдебен акт вземанията на Н.А.П.в размер на 71 589,18 лева – главници и
21 550,79 – лихва до 26.08.2019 г., които по размер и основание отговарят
на заявените в настоящия процес, са изключени от списъка с неприети вземания.
Съобразявайки изложените твърдения в исковата молба
съдът намира, че публичните вземания, установени с акт от 22.07.2019 г. не са
предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото подаденото от
кредитора възражение срещу списъка на синдика е във връзка с публични
задължения, установени с акт за установяване на задължение по декларация №
409303-1/22.08.2018 г., издаден от Столична община.
Дори да се приеме, че следва да се съобрази в
настоящия процес и новоиздаденият акт от 22.07.2019 г., то за ищеца няма правен
интерес от предявяване на иска, тъй като вземанията впоследствие са изключени с
определение от 04.12.2019 г. на съда по несъстоятелността от списъка с неприети
вземания. Наред с това в настоящото
производство са представени категорични доказателства, че с влязло в сила на
20.12.2019 г. решение от 18.11.2019 г. по адм.д. № 10301/2019 г. по описа на
Административен съд София-град актът за установяване на задължение по
декларация № ДИС18-ТД26-101/19/22.07.2019 г. в общ размер на 71 589,18
лева – главници и 22 403,34 лева – лихви, начислени до 26.09.2018 г., е
отменен, поради което за ищеца липсва интерес да поддържа предявения иск.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК и исковата молба
следва да се върне като недопустима.
Така
мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 145871/26.11.2019 г., подадена от Н.А.П.срещу „Р.“ АД /в несъстоятелност/ и Д.П.Ш. – постоянен синдик
на „Р.“ АД /в несъстоятелност/, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за
установяване съществуването на вземания на Н.А.П.в общ размер на 93 992,52
лева, от които 71 589,18 лева – главници и 22 403,34 лева – лихви,
начислени до 26.09.2018 г., установени с акт № 409303-1/22.08.2018 г., издаден
от Столична община.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: