Р
Е Ш Е Н И Е № 11
гр. Хасково, 10.01.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Ж*Г*,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 753 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
289 от 14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1367/2017 г. по описа на РС – Д***,
на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на Е.Х.А. от
гр. Момчилград, че С.М. *** е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот, находящ се в гр. Д*** с адрес: кв. М****, бул. „С****“ № 16, съставляващ
съгласно кадастрална карта на град Д***, одобрена със заповед № РД-18-38/05.07.2006
г., имот с идентификатор № 21052.1006.212, целият с площ от 459 кв. м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор - няма, с номер по предходен
план - 234, квартал 24, парцел 20, при съседи на целия имот - имот №
21052.1006.213, имот № 21052.1006.211, имот № 21052.1006.198, имот №
21052.1006.197 и имот № 21052.1006.232, ведно с построената в същия имот
жилищна сграда - еднофамилна с кадастрален идентификатор № 21052.1006.212.2,
находяща се на адрес гр. Д***. кв. М****, бул. „С****“ № 16, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1006.212, с предназначение -
жилищна сграда-еднофамилна на два етажа, със застроена площ от 240 кв. м.,
номер по предходен план - няма, стар идентификатор - 21052.1006.212.1, при
граници за целия имот: имот № 21052.1006.213, имот № 21052.1006.211, имот №
21052.1006.198, имот № 21052.1006.197 и имот № 21052.1006.232, като Е.Х.А. е
осъден да предаде на С.М.М. владението върху имота. Със същото решение
ответникът Е.Х.А. е осъден да заплати на ищеца С.М.М. направените по делото
разноски в размер на 970 лв.
Срещу
решението в срок е подадена въззивна жалба от адв. М.Ч., като пълномощник на Е.Х.А.,
с твърдение, че е неправилно, несъобразено със
събраните по делото доказателства, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и необосновано. Изтъква се, че първоинстанционният съд
неправилно е уважил ревандикационния иск, тъй като ищецът не е доказал правото
си на собственост върху имота по силата на валидно завещателно разпореждане.
Изложени са съображения, че ответникът, настоящ въззивник, е добросъвестен
купувач на имота, придобит с нотариален акт за покупко-продажба от единствения
наследник по закон на починалия Е*А. - неговата майка С* А*. Сочи се, че към
момента на извършване на продажбата в службата по вписванията по
местонахождението на имота е нямало вписано саморъчно завещание, поради което
на основание чл. 113 от ЗС същото не може да се противопостави на ответника.
Наред с това се оспорва истинността на представеното завещание, за което се
твърди, че не съдържа задължителните реквизити и не може да породи вещноправен
ефект. Изложени са доводи за опороченост на обективираната в завещанието воля.
Жалбоподателят счита, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и
постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.
Претендират се направените по делото разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор. Пред въззивната инстанция
адв. Б.Б., пълномощник на въззиваемия С.М., оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
претендира за присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Постановеното решение е
валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира поддържаното от
жалбоподателя възражение за недопустимост на предявения иск за неоснователно.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с предявен от С.М.М. против Е.Х.А. ревандикационен иск по чл.
108 от ЗС за установяване правото му на собственост и осъждане на ответника да
му предаде владението върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 21052.1006.212 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д***,
одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.
Д***, кв. М****, бул. „С****“ № 16, ведно с построената в същия
имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 21052.1006.212.2. В исковата молба ищецът претендира, че
на основание направено в негова полза саморъчно завещание от Е* Х.А. е
собственик на посочения недвижим имот, който се владее от ответника без правно
основание. Изложените фактически твърдения са съответни на заявения петитум и
очертават спор за собственост, който обуславя нуждата и интереса от търсената с
този петиторен иск защита. Въпросът дали тези твърдения са основателни е такъв
по съществото на спора, а не съставлява процесуална предпоставка за упражняване
правото на иск. Несъстоятелен е наведеният във въззивната жалба довод, че
районният съд е следвало да конституира като страна по делото и праводателят на
ответника. Това е така, защото процесуалната легитимация на страните е
обусловена от заявеното от ищеца спорно право, което предопределя кои са
надлежните страни по делото.
От събраните по
делото доказателства се установява, че въз основа на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим
имот № 150, том IV, рег. № 6360, дело № 750/2004
г. по описа на нотариус Росен Стоименов с рег. № 096 и район на действие - РС Д***, на 08.09.2004
г. В*
Ст* М*а и Е* Х.А. са придобили собствеността върху урегулиран поземлен имот ХХ
с планоснимачен номер № 234, находящ се в квартал 24 по
плана на гр. Д***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.
В кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д***, одобрени със Заповед
№ РД-18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, имотът е отразен с
идентификатор 21052.1006.212, а находящата се в него сграда - с идентификатор
21052.1006.212.1, впоследствие 21052.1006.212.2.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187, том V,
рег. № 9378, дело № 738/2015 г. по описа на нотариус Мариана Георгиева с рег. №
355 и район на действие - РС Д***, на 13.11.2015 г. В* М* и съпругът ѝ С.М.
продали своята 1/2 идеална част на Е** А., при което той станал едноличен
собственик на целия процесен имот.
Видно от
представеното по делото саморъчно завещание, на 30.08.2007 г. Е*Х.А. е завещал
всичките си движими и недвижими вещи - цялото си имущество на ищеца С.М.М.. Тук следва да се отбележи, че съобразно чл. 183 от ГПК
представянето на оригинала на документа е изрично приравнено по последици с
представянето на официално заверен препис от него, какъвто по естеството си
съгласно чл. 32 от ЗАдв съставлява завереният от адвоката на ищеца препис на
процесното завещание. Към същото са приложени нотариално заверен
спесимен /образец от подпис/ на Е* Х.А. с дата 30.08.2007 г. и медицинско
удостоверение, издадено от Психиатричен диспансер - Хасково за извършен на
29.08.2007 г. преглед на завещателя, в резултат на който не са били установени
данни за психично заболяване.
От представеното като писмено
доказателство по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Е* Х.А.
е починал на 21.12.2016 г. в Австрия.
На 09.02.2017 г. е съставен протокол за
обявяване на саморъчно - акт № 2, том 1, дело № 2 на нотариус
Росен Стоименов, с рег. № 096 и район на действие - РС Д***,
с който е обявено съхраняваното от ищеца С.М. саморъчно завещание на Е* Х.А..
По делото е
установено, че единствен наследник по закон на починалия Е* А. е майка му С* А*
А., която на 21.03.2017 г. видно от Нотариален акт № 113, том 1, рег. № 1208,
дело № 109/2017 г. по описа на нотариус Румяна Велева с рег. № 398 и район на
действие - РС
Д*** е продала процесния недвижим имот на ответника Е.Х.А.. Не се оспорва между
страните, че от този момент и понастоящем имотът се владее от ответника.
При първоинстанционното разглеждане на
делото, във връзка с открито производство по реда на чл. 193-194 от ГПК за
проверка на истинността на представеното саморъчно завещание, е назначена
съдебно-графологична експертиза. По повод оспорване на заключението от страна
на ответника, при условията на чл. 200, ал. 3 от ГПК е допуснато разширяване на
експертизата в тройна с поставяне на допълнителни задачи. В състава е включено
вещото лице от първоначалната експертиза,
което не съставлява процесуално нарушение, доколкото съдът е приел
изготвеното от него заключение за обективно и коректно представено, като не е
констатирал основания за изключването му от тройната експертиза. Заключенията и
на двете експертизи са идентични, а именно, че ръкописният текст в саморъчното
завещание и подписът след „завещател“ са изпълнени от Е* Х.А.. В изпълнение на
поставените им задачи вещите лица са изследвали оригинала на процесното
завещание и образци от ръкописни текстове и подписи на Е* Х.А., положени в
изрично посочени документи, сред които и представеният нотариално
заверен спесимен
от 30.08.2007 г. Експертите са посочили, че установените при сравнителното
изследване съвпадения на общи и частни признаци на почерка са съществени,
устойчиви и достатъчни за категоричност на направените изводи. По поставените
на тройната експертиза допълнителни задачи е посочено, че не са установени
признаци за необичайно състояние на изпълнителя, като в текста липсват
зачерквания, а установените корекции са малко на брой и са обичайни при недобра
степен на грамотност. Представеното от тази експертиза заключение е прието по
делото без изрично оспорване от страните, с оглед на което правилно
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на процесуалния
представител на ответника за назначаване на повторна тройна
съдебно-графологична експертиза с вещи лица от НИКК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорът по
делото е съсредоточен върху въпроса дали ищецът се легитимира като собственик
на процесния недвижим имот на заявеното с ревандикационния иск основание –
направено в негова полза саморъчно завещание от
починалия първоначален собственик на имота Е* Х.А..
Настоящият въззивен състав намира, че представеното завещанието
отговаря на императивните изисквания, въведени в разпоредбата на чл. 25 от ЗН,
спазването на които обезпечава валидността на направеното волеизявление. Същото
е съставено в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити.
Авторството на ръкописния текст и подписа в лицето на завещателя Е* А. е
доказано с необходимата категоричност от заключенията на назначените по делото
съдебно-графологични експертизи. В тази насока ищецът е изпълнил процесуалното
си задължение по чл. 193, ал. 3 от ГПК да установи при условията на пълно и
главно доказване, че процесното завещание е истински, в частност автентичен
документ. При произнасянето си по този въпрос в мотивите на обжалваното
решение, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, както се
твърди от жалбоподателя, доколкото изводите му касаят доказването по делото,
които не намират отражение в диспозитива на акта по същество /в този смисъл Решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013
г. на ВКС/.
Завещателните разпореждания са формулирани по
ясен и недвусмислен начин и не поставят съмнение относно волята на завещателя да остави след смъртта си всичките си движими и недвижими
вещи в полза на ищеца. При изготвяне на завещанието Е* А. е бил психически
здрав, като от текста на документа не се установяват признаци за негово необичайно
състояние. С оглед естеството на
направените разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя,
саморъчното завещание има характера на общо /универсално/ такова по смисъла на
чл. 16, ал. 1 от ЗН. При този вид завещание кръгът на наследствената маса не е
определен към момента на съставянето му, като впоследствие завещателят може да
отчужди някои свои имоти или да придобие други, което по никакъв начин не се
отразява на валидността на завещанието. Предвид това в случая е без значение
кога и по какъв начин Е* А. е придобил процесния недвижим имот, доколкото е
безспорно установено, че е бил негов пълноправен собственик към момента на
смъртта си. По тези съображения съдебният
състав намира за несъстоятелни наведените в жалбата доводи за опороченост на
обективираната воля. Неоснователно е и възражението за нищожност на завещанието
поради наличие на възнаградителен характер. Същото се основава на изведени от
контекста изявления на процесуалния представител на ищеца относно негови лични
впечатления за отношенията между завещателя и роднините му. Освен това подобен
мотив за извършване на завещанието не се установява както от неговия текст,
така и от събраните по делото доказателства.
Въз основа на изложеното въззивната
инстанция достигна до извода, че представеното саморъчно завещание е валидно и
годно да породи придадените му от закона правни последици. Това означава, че от
откриването на наследството в момента на смъртта на завещателя Е* Х.А., ищецът С.М.
е придобил цялото му имущество, включително и процесния недвижим имот. Противно
на твърдението на жалбоподателя, вписването на препис от обявеното саморъчно
завещание не е част от фактическия състав на придобиването, а има само
оповестително действие. В случая разпоредбата на чл. 113 от ЗС е неприложима,
тъй като не е налице конкуренция на права придобити от един и същ собственик. По
силата на направеното общо завещателно разпореждане, ищецът е придобил
качеството на универсален правоприемник на завещателя и е изместил от
наследяване неговата майка и единствен наследник по закон – С* А* А., доколкото
наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон. От тук
следва, че праводателят на ответника С* А. не е била собственик на процесния
имот, поради което извършената разпоредителна сделка не е породила вещнопрехвърлително
действие. В такъв случай ответникът Е.А. не разполага с годно правно основание
за осъществяваната от него фактическа власт върху процесния имот.
По изложените съображения въззивната
инстанция споделя
становището на първостепенния съд и приема, че са налице предпоставките на чл.
108 от ЗС, кумулативната даденост на които обуславя основателност на предявения
ревандикационен иск.
С оглед
обстоятелството, че крайният правен извод, до който достигна въззивният състав,
съответства на този на първоинстанционния съд, постановеното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия С.М.М.
следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер
на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 289 от 14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1367 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Д***.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на С.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.