Р Е Ш Е Н И Е
№ 262370
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8771 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.Н.П., ЕГН ********** против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК …..за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от общо 652,22 лв., от които 450 лв. заемна сума, 90 лв. неустойка, 80 лв. разходи за събиране и 32,22 лв. договорна лихва, всичките по Договор за потребителски кредит „Б… к….“ № ….., сключен между ищцата Т.Н.П. и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) и Приложение № …… към същия.
В исковата молба се твърди, че на …. бил сключен договор за кредит „Б… к….“ между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД, по силата на който ищцата получила револвиращ кредит в размер на 500 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта „Б… к….. Договорено било, че кредитът може да се усвоява по всяко време до максималния размер на кредитния лимит, бил договорен фиксиран лихвен процент от 43,20 %, а годишният процент на разходите бил 45.90 %. Съгласно чл.15 от договора ако кредитополучателят не заплати текущото задължение по кредитната карта се задължава в тридневен срок от падежа да учреди обезпечение – поръчител, който да отговаря на множество посочени условия. Ако не се предоставило това обезпечение се дължала неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. От приложената към исковата молба справка било видно, че остатъчната дължима сума по договора била в размер на 654.62 лв., която била прехвърлена на ответника по договор за цесия от 25.09.2019г., за което длъжникът бил уведомен. Твърди се, че претендираното вземане не съществува, тъй като било видно, че ищцата е изтеглила от кредитната карта 650 лв., а върнатата сума била 1188.04 лв. Тоест взетата назаем сума била погасена. Дори платена в повече била сумата от 538.04 лв. Претенцията за заплащане на неустойка в размер на 90 лв. била неоснователна, защото договорната клауза била нищожна, уговорена в противоречие с добрите нрави и с материалния закон. Посочената документация във връзка с поръчителството следвало да се представи в изключително кратък срок, нямало предвидени по договора правила, по които да се определи, кои били вредите, които дружеството щяло да претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Клаузата била недействителна и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по същество се покривали от ГПР и по този начин се нарушавало изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД. С неустойката се натоварвал кредитополучателя с допълнителни финансови разходи. Недопустимо било и събирането на „разходи за събиране по чл.22, ал.4“, тъй като по същество представлявали разходи по управление на кредита. Поради това главница в размер на 450 лв. не се дължала, защото била погасена чрез плащане в размер на 1188.04 лв., а вземанията за неустойка 90 лв. и разходи за събиране 80 лв. не били дължими, тъй като клаузите били нищожни. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 654.62 лв. по договор за потребителски кредит „Б….к….“ № …..Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Сключеният договор представлявал револвиращ кредит, тоест кредитополучателят можел да усвои част от предоставения лимит или изобщо да не го усвои, тоест това действие зависило изцяло от неговата воля. Съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 кредитополучателят се задължил да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на месеца, което се определяло като сбор от сумите по чл.3, ал.3, т.1-4 от договора. Кредитополучателят се задължил да върне кредита при условията на чл.8, ал.2, като се съдържа в отговора позоваване на чл.12, ал.2, чл.22, ал.4, чл.22, ал.5, чл.21 от договора. Поради това не можело да се приеме, че с платената сума от 1188.04 лв. кредитополучателят е върнал изцяло само главница в размер на 650 лв. и договорна лихва в размер на 125.70 лв. Неоснователно се приемало, че остатъкът е недължимо платен, тъй като от договора произтичали и други задължения за кредитополучателя. Претендираната неустойка имала санкционна функция по отношение на неизправната страна. Не било налице и нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като за периода, през който се начислявала неустойка, не било начислявано обезщетение за забава. Неоснователно било и твърдението, че нямало достатъчно време за набавяне на документите във връзка с обезпечението. Кредитополучателят се бил съгласил с условията на договора. Претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а ЗПК, тоест нямали характер на неустойка. Посочва се, че съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на разходите по чл.22, ал.4 от договора зависило единствено и само от поведението на кредитора. Размерът на неустойката бил 10 % от усвоената и непогасена главница, който размер не надвишавал законната лихва. Освен това в стандартния европейски формуляр подробно били описани изискванията към обезпечението, както и размерът на възнаградителната лихва, неустойката при допускане на забава разходи за събиране на вземането. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен сключен между ищцата Т.Н.П., като кредитополучател, и „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитодател, Договор за потребителски кредит „Б…. к….“ № ….., с който на ищцата е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 500 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 43,2 %, и посочено ГПР от 45,9 %. Съгласно чл. 15 от Договора, в случая, че кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължавал в срок до три дни след падежа, да представи допълнително обезпечение – поръчител, който следва да отговора на посочените в договора условия. При непредоставяне на обезпечение в срок, съгласно чл. 20 от Договора, се дължала неустойка в размер на 10 % от стойността на непогасената и усвоена главница, която неустойка се начислявала за всяко отделно неизпълнение. В чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора са предвидени задължения за заплащане на периодични, респ. фиксирани такси и разноски от длъжника, във връзка със събирането на непогасени задължения по кредита.
По делото е представена справка за задълженията по кредита.
Представено е и уведомление/покана за доброволно изпълнение от „Аксес Файнанс“ ООД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, до ищцата П., с което последната бива уведомена за извършената цесия на вземането чрез Рамков договор за прехвърляне на вземания и Приложение № … към същия, както и за новия кредитор – ответното дружество. Следва да се посочи, че цедирането на вземането на ответника и обстоятелството, че същият е материално легитимиран по правоотношението не се оспорват от ответното дружество. В уведомлението е посочено още, че Т.П. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от общо 652,22 лв., от които 450 лв. заемна сума, 90 лв. неустойка, 80 лв. разходи за събиране и 32,22 лв. договорна лихва, всичките по Договор за потребителски кредит „Б… к….“ № ……, като е поканена в седемдневен срок да я заплати.
По делото е прието заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и същото е кредитирано от съда, тъй като е пълно и компетентно изготвено от специалист в съответната област на науката, който е отговорил на поставените въпроси. Според вещото лице ищцата е заплатила по процесния договор суми в общ размер от 1 188,04 лв., с които са погасени следните задължения: 500 лв. главница, 93,48 лв. договорна лихва; 250 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 195 лв. разходи за събиране по чл. 22, ал. 4, 29,56 лв. законна лихва и 120 лв. разходи за събиране.
Въз основа на
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит „Б… к…“ № …., при което ищцата П. е имала качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. В тази насока същата се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП. Безспорно е и че по силата да договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Аксес Файнанс“ ООД на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, който е и актуалният кредитор по правоотношението.
В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, доколкото сумата за неустойка представлява, според настоящия състав, разход по кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в т. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като които произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена в ГПР, но реално оскъпявала кредита минимум с 10 %, доколкото такъв е нейния размер – 10% от стойността на главницата, само при едно просрочено падежирало задължение. При две или повече непогасени задължение същата би била неколкократно по голяма. Доколкото посочения в договора ГПР е 45,90 %, то с включването на неустойката при неговото изчисляване, същият ще надвиши законоустановения лимит, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно ответното дружество неоснователно претендира сумата от 90 лв. за неустойка.
Неоснователно се претендира и сумата от 80 лв. – разходи за събиране. Същите са нечислени на основание чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора (в исковата молба и експертизата неточно е посочено чл. 22, ал. 4 и ал. 5, което е видно от съдържанието на договора), и се претендират за разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Следователно сумата се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според посочената норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Отделно от това уговарянето на бъдещи разходи за потребителя във фиксиран размер при забава на същия и въвеждането на отделна такса за събиране на неплатени в срок суми, несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК. В тази насока и предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗПК съдът намира клаузата за недействителна.
Съгласно заключението по приетата ССчЕ, ищцата е заплатила суми за погасяване на задължения по кредита в обща размер на 1 188,04 лв., от които 250 лв. за задължения по клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, и общо 315 лв. за разходи за събиране на вземането. Тези суми, предвид гореизложеното, съдът намира да са неоснователно платени. Доколкото обаче същите са преведени на кредитора, а ищцата все пак е имала е редовни задължения спрямо него – за главница и лихви, то платените суми в общ размер от 565 лв. следва да се отнесат към погасяване на тези задължение. В този смисъл претендираните суми от 450 лв. за главница и 32,22 лв. за договорна лихва, следва да се считат погасени с тези плащания, доколкото не надхвърлят същите по размер.
С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен и като такъв ще се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. – платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на АД „Г….“ следва да се присъди сумата от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, което ще се завиши на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата с още 240 лв. с ДДС, доколкото по делото са проведени общо четири редовни открити съдебни заседания.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, сумата от общо 652,22 лв. (шестстотин петдесет и два лева и 22 ст.), от които 450 лв. заемна сума, 90 лв. неустойка, 80 лв. разходи за събиране и 32,22 лв. договорна лихва, по Договор за потребителски кредит „Б.. к…“ № …., сключен между ищцата Т.Н.П. и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) и Приложение №…към същия.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, да заплати на Т.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева), разноски за заплатена държавна такса за настоящото производство и 150 лв. (сто и петдесет лева), платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК….със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, да заплати на Адвокатско дружество „Г….“, БУЛСТАТ …. с адрес гр. П…, ул. „Б… П…“ №…., сумата от 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана правна помощ по делото на ищцата Т.Н.П., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Костадин
Иванов.
Вярно с оригинала.
М.Х.