РЕШЕНИЕ
№ …………………/22.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 975 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от „К.Г.“
ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, срещу
К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** - партер, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 230,01лв.,
представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца
сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2015г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „* и неотчетена от ответника.
С протоколно определение от 03.07.2020 г. е прието за съвместно разглеждане релевираното от ответника възражение
за прихващане със сумата от 395,23 лева,
предмет на изпълнително дело 2380/2018 г. на ЧСИ Людмил Станев, част от
дължимото вземане по ч.гр.д. 13520/2014 г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба, че на
28.07.2014г. „К.Г.“ ЕООД е предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД срещу „*“ АД за
осъждането му да заплати на ищеца сума в размер от 1428,73лв., представляваща
платена без основание стойност на ел. енергия за периода от 07.06.2012 г. до
08.11.2012 г., по който било образувано гр.д. № 9780/2014 г. по описа на ВРС,20
състав. С решение № 884/08.05.2015 г. на ВОС пъровинстанционното
решение, с което искът е изцяло уважен, е потвърдено и били присъдени разноски
в размер на 330,01 лева. Твърди се,че с договор за цесия от 28.01.2015 г., „К.Г.“
ЕООД в качеството на цедент, чрез пълномощник адв. Т.,
е прехвърлило вземането за разноски във въззивното
производство в размер 330,01лв. в полза на „*“ ЕООД за цена от 230,01лв., която
била заплатена в брой на пълномощника К.Т.. Излага се, че ответникът е бил
упълномощен да сключи договор за цесия, като е бил длъжен незабавно да отчете
получените средства. Понастоящем пълномощникът на ищеца не е отчел в касата на
дружеството получената от него продажна цена от 230,01лв. Моли се за уважаване
на предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на сторените
разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли
за уважаването му. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения по същество на спора. Подчертава, че задържайки предадената парична
сума, ответникът е упражнил превратно представителната си власт по упълномощителната сделка. Намира за неоснователно
възражението за прихващане като настоява, че сумите са събрани по
изпълнителното дело и не може да се извърши прихващане с тях.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника К.Т.,
с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Релевира
възражение за погасяване на всемането по давност.
Оспорва съществуването на договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД и “*“ ЕООД от 28.01.2015 г. Подчертава
се, че решението на ВОС е постановено на 08.05.2015 г., поради което е
невъзможно няколко месеца по-рано да е сключен договор за цесия за присъдените
по това дело разноски. Оспорва се ответникът да е получил от „*“ ЕООД процесната
сума. Сочи, че в договора е записано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника, което според ответникът може
да се приеме за признание за изпълнение
по договора, но не и че парите са получени лично от него. Оспорва, че е налице
договор за поръчка между ищеца и ответникът предвид липса на индивидуализацията
му – дата на сключване, форма, предмет на поръчката, срок за изпълнение на
сделката.В условията на евентуалност, прави възражения за прихващане за вземанията
на ответника по ИД №2380/2018 г. по описа на ЧСИ Л. Станев. Навежда, че
непогасените задължения на К.Г. ЕООД спрямо „Бабълс
12“ ЕООД е в размер на 2316,91лв., а към ищеца спрямо ответника по това изп. дело са в общ размер на 7008,58лв. Моли се за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител, оспорва предявения иск. Поддържа, че
представеният по делото препис от договор за цесия, на който ищецът основава
правата си следва да бъде изключен от доказателствения
материал, тъй като не е представен в оригинал. Представя писмена защита, в
която излага подробни съображения по същество на спора, и в която подчертава,
че такъв договор не съществува, доколкото предмет на същия е вземане, което все
още не е възникнало.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира
за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и
видно от представеното по делото пълномощно от 04.07.2014г. – на л.50 от
настоящото дело, идентично с представеното на л.179 от гр.д. № 9780/2014 г. по
описа на ВРС,20 състав, се установява, че „К.Г.“ ЕООД, представлявано от
управителя П. Колев, е упълномощил адв. К.Т. да се разпорежда с всички вземания
на дружеството, при условия каквито пълномощникът намери за добре, включително,
но не само, да уведомява от негово име съответния длъжник за сключени договори
за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други
правни и фактически действия на управление и разпореждане с всички негови
вземания. Пълномощникът има право да получава от негово име и за негова сметка
плащанията на всички дължими вземания. Да получава всякакви суми, дължими по
изпълнителни дела по свободно избрана от пълномощника банкова сметка ***; да
договоря сам със себе си, както и с други лица, които адвокатът представлява,
при каквито условия адвокатът прецени.
Видно от
материалите по в.гр.д. № 878/2015 г. по описа на ВОС, в открито съдебно
заседание на 27.04.2015 г. са представени списъци с разноски, като от „К.Г.“ ЕООД е претендирано
юрисконсултско възнаграждение в размер на 430лв.
Не е спорно между страните, а и от приобщеното гр.д. №
9780/2014 г. по описа на ВРС, 20 състав, се установява, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 9780/2014 г. по описа на ВРС,20 състав, потвърдено с решение
№ 884/08.05.2015 г. на ВОС, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „К.Г.“ ЕООД сумата в размер от 1428,73лв.,
представляваща платена без основание стойност на ел. енергия за периода от
07.06.2012 г. до 08.11.2012 г., на основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД и разноски във въззивното производство в
размер на 330,01лв.
По настоящото дело е представен в заверен препис договор
за прехвърляне на вземане от 28.01.2015г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, чрез адв.
К.Т., в качеството му на цедент и „*“ ЕООД, представлявано от управителя
*, с който цедентът прехвърля на цесионера
вземането в размер на 330,01лв., представляващо присъдени разноски по гр.д.
№878/2015 г. по описа на ВОС, ГО, присъдени с решение № 884/08.05.2015 г. на
ВОС, срещу цена от 230.01лв. Съгласно т. 3 от договора от 28.01.2015г. страните
се съгласяват, че сумата в размер на 230.01лв. е заплатена изцяло и в брой от цесионера на цедента при
подписване на договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.
Видно от
материалите по гр.д. №
9780/2014 г. по описа на ВРС, 20 състав, след постановяване на решението е
представен договор за прехвърляне на вземане от 11.05.2015г., сключен между „К.Г.“
ЕООД, чрез адв. К.Т., в качеството му на цедент и „*“ ЕООД, представлявано от управителя
*, с който цедентът прехвърля на цесионера
вземането в размер на 330,01лв., представляващо присъдени разноски по гр.д.
№878/2015 г. по описа на ВОС, ГО,, присъдени с решение № 884/08.05.2015 г. на
ВОС, срещу цена от 230.01лв.
Видно от приобщеното ч.г.р.д. №13520/2014 г. по описа
на ВРС, 34 състав, с влязла в сила заповед за изпълнение №6879/29.10.2014 г. се
осъжда „К.Г.”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.Д.Т.,
ЕГН **********,*** /партер-вътрешен двор/ сумата от 1857.02 лева,
представляваща задължение по договор за заем от 03.09.2014 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 28.10.2014 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 338.00
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
От представеното удостоверение за размера на дълга с
изх. №22797/05.12.2019 г., издадено от ЧСИ Людмил Станев, се установява, че
размерът на задължението по ИД № 2380/2018 г. по описа на ЧСИ Л. Станев,
образувано въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №6879/29.10.2014
г. възлиза на 10218,93лв. Видно от
извлечението към 07.02.2020г. незаплатената сума по изпълнителното дело възлиза
на 10289.07лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за прехвърляне на вземане от
28.01.2015г. между „К.Г.“ ЕООД и „*“ ЕООД, по която упълномощен да го представлява е бил
ответникът, който е получил сумата от 230,01лв. със задължение да я предаде на
ищеца с отчетна сделка, както и сключването на упълномощителна
сделка, съответно договор за поръчка и неговите параметри.
В случая ответникът релевира в процеса защитно
възражение за липса /несъществуващ/ на договор за цесия от 28.01.2015г.
Видно от представените по делото доказателства договорът за прехвърляне
на вземане от
Към датата на
сключване на договора обаче въззивното производство
все още не е било образувано, не са били представени доказателства за сторени
разноски, а още повече решението по въззивното дело е
постановено месеци след договора за цесия и присъдените с него разноски от
330,01лв. не съответстват на поисканите от въззиваемия
460лв., поради уважаване на възражението за прекомерност от насрещната страна.
Или, към датата на сключване на договора за цесия не е съществувало вземане в
полза на „К.Г.“ ЕООД,
което да е предмет на разпоредителна сделка - не е установен нито неговия
характер, нито неговия размер. Дори да се приеме, че е прехвърлено бъдещо
вземане, поради неговата неопределяемост, договорът
за цесия отново би бил недействителен, доколкото същият предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание, каквото в случая липса (в този
смисъл Решение №32/09.09.2010 г. на ВКС). Освен това,
видно от материалите по гр.д. № 9780/2014 г. по описа на ВРС, 20 състав,
вземането за разноски за въззивното производство е
било предмет на валидно сключен договор за цесия от 11.05.2015г., сключен между
„К.Г.“ ЕООД, чрез адв. К.Т., в качеството му на цедент
и „*“ ЕООД,
представлявано от управителя *, който обаче не е предмет на настоящото производство.
Ето защо съдът намира, че наличието на валидно сключен договор за прехвърляне
на вземане от дата 28.01.2015г. не се установи, следователно не е възникнало и
основание за отчитане на довереника по отчетна сделка.
От
друга страна, съдът намира и че договор за прехвърляне на вземане от дата
28.01.2015г. не съставлява надлежно писмено доказателство, удостоверяващо
наличието на разпоредителна сделка.
Съгласно
трайната съдебна практика, застъпена в редица решения на ВКС - решение
№173/03.05.2012 г. по гр.д.№ 668/2011 г., IV ГО, решение №174/07.10.2013г. по
гр.д. № 1992/2013 г. на ВКС; решение № 84/01.08.2016 г. по гр.д. №3761/2014 г.
по описа на ВКС; решение № 225/07.01.2019г. по дело №567/2018г. на ВКС и др., която настоящият съдебен състав споделя
заверяването на препис от документ по реда на чл. 32 от ЗА от адвокат може да
замести оригинала на писменото доказателства, само когато не е налице спор
относно съществуването на документа в правния мир. При релевирано
възражение в този смисъл и отправено искане по реда на чл.183 от ГПК документът
следва да бъде представен в оригинал и последица от непредставянето му е
изключването му от доказателствата по делото.
С
отговора на исковата молба ответникът е оспорил съществуването на договор за
цесия от 28.01.2015г. и е поискал задължаване на насрещната страна на
представянето му в оригинал. С доклада по делото съдът е задължил ищецът да
представи същия на основание чл. 183 от ГПК, но до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция такъв не е бил представен. Противопоставени са
твърдения, че договорът не се намира у негово държане, но не са ангажирани
доказателства в тази насока, като липсват и доказателства същият да е изгубен
или унищожен.
Ето
защо съдът намира за недоказано, че на посочената
дата ответникът е действал от името и за сметка на „К.Г.“ ЕООД, като е придобил
вземания в посочения размер от „Енерго-Про Продажби“ АД, поради което не е
доказано предаване на сума, която да бъде предадена на упълномощителя.
В тази връзка не следва да се обсъждат останалите доводи относно параметрите на
учредения мандат и възникналите между страните права и задължения по упълномощителната сделка.
По тези
съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
горните изводи за неоснователност на иска не следва да се разглежда евентуално
релевираното от ответника възражение за прихващане със суми по изпълнително
дело №2380/2018 г. на ЧСИ Людмил Станев, част от дължимото вземане по ч.гр.д.
13520/2014 г. по описа на ВРС.
С оглед изхода
на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски.
Същият е претендирал разноски
и е представил доказателства за оказана безплатна адвокатска защита по реда на
чл. 38 от ЗА от адвокат П.Г.. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.
38 от ЗА в полза на адвоката следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, срещу К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***
- партер, иск с правно основание чл.
284, ал. 2 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 230,01лв. (двеста и тридесет лева и една
стотинки), представляваща получена от ответника в качеството му на
пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от
28.01.2015г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „*“ ЕООД и неотчетена от ответника.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адвокат П.Ч.Г., ЕГН **********,
с адрес *** /партер/, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената от адвоката безплатна адвокатска
помощ и съдействие, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА вр. чл.78. ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :