Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   260056/7.10.2020г.                      гр.Шумен,  07.10.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Емилиян Ангелов

 

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №981 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1729-000199/12.05.2020год. на Началник РУ към   ОДМВР, РУ Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.638 ал.3 от  КЗ на жалбоподателя Д.Г.В. е наложено   административно наказание “глоба” в  размер от  400/ четиристотин/ лева . Жалбоподателят в жалбата си,  моли за отмяна на обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно, като редовно призован за датата на съдебно заседание  не се явява, но изрпраща процесуален представител в лицето на адв.Р. от Адвокатска колегия гр.Русе, който поддържа депозираната жалба. 

 

              Процесуалният представител на въззиваемата страна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

 

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С Наказателно постановление № № 20-1729-000199/12.05.2020год. на Началник РУ към   ОДМВР, РУ Шумен ,   на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за това, че ”като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите”, като по този начин виновно нарушил чл.638 ал.3 от КЗ     В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че  жалбоподателя на 12.03.2020г., в 11.00 часа, управлява  лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“ с рег.№ Р 7788 АТ, собственост на „Медиком“ ООД  в Община Хитрино на път първи клас I-2 , разклон за с.Звегор в посока Шумен, като при спиране за проверка  се установило , че като водач на МПС няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС, валидна към датата и часа на проверката .  Тази фактическа обстановка е възприета въз основа на АУАН №650479/12.03.2020г., съставен от свид И.. в присъствието на свид.С., като  жалбоподателя го е подписал , без каквито и да било възражения. В законоустановеният срок, жалбоподателя В. не е депозирал и писмени такива. В съдебно заседание горепосочените свидетели заявиха, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил  е бил спрян за проверка на главен път I-2, на разклона за с.Звегор, като в хода на същата е било установено, че за този автомобил няма сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“  от доста дълъг период, поради което и отнели СУМПС, като впоследствие,  жалбоподателя се обадил по телефон очевидно на негов служител  за да сключат застраховка “гражданска отговорност“  за  лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“ с рег.№ Р 7788 АТ. Свидетелите И. и С. освен това изтъкнаха, че техен колега от АНД в РУ Шумен им е потвърдил, че за автомобила вече има сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“  , поради което и на место върнали СУМПС на жалбоподателя В.. Гореспоменатите свидетели , обаче изрично посочиха, че след съставянето на АУАН, жалбоподателя е предприел действия по сключване на застраховка „гражданска отговорност“  и е отнело около един час, докато се установи, че за автомобила е сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“  и съответно да върнат на жалбоподателя СУМПС.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят  е осъществил състава на визираното в акта и в НП нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ , тъй като лице, което не е собственик и управлява МПС- лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“ с рег.№ Р 7788 АТ, собственост на „Медиком“ ООД  , във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, валидна  към 11.00 часа на 12.03.2020г .

 

.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е определил размера на наказанието    в абсолютния предвиден такъв в  чл.638 ал.3 от КЗ , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

            Предвид  гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –          гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв, тъй като производството по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на двама свидетели, а и не е с фактическа или правна сложност. Сумата  следва да се присъди в тежест на жалбоподателя  и да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-1729-000199/12.05.2020год. на Началник РУ към   ОДМВР, РУ Шумен.                        

 

 ОСЪЖДА Д.Г.В.  ЕГН**********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100/сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

 

 

Районен  съдия: