РЕШЕНИЕ
№ 385
гр.Бургас, 13.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 30 март през две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Павлина Стойчева
ЧЛЕНОВЕ : 1. Веселин
Белев
2. Стоян Колев
при
участието на секретаря Г. С., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от
съдията докладчик Белев а.д. № 151 по описа на съда за 2023г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.72 ал.4 от Закона
за министерството на вътрешните работи.
Касатор е Й.С.С. с ЕГН:**-5166801,
със съдебен адрес ***. Касаторът участва в производството чрез пълномощници –
адвокати от АК София Б.Х. и С.М..
Ответник по касация е
младши полицейски инспектор при РУМВР Созопол. Ответникът взема участие в касационното
производството лично.
В касационното производство
участва и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.
Касационната жалба е
насочена срещу решение № 994/27.10.2022г. по АНД № 3334/2022г. на Районен съд
Бургас, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу заповед за задържане на лице №
УРИ 346зз-119/04.09.2022г., издадена от Г.Д., младши полицейски инспектор при
РУМВР Созопол.
В касационната жалба се
правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Правят се доводи за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване ново по
същество, с което се отмени оспорената заповед за задържане на лице. Иска се
присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът по касация оспорва
касационната жалба и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено
в сила. Не сочи нови доказателства.
Участващият в
производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната
жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата е допустима –
подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За да се произнесе по основателността
на касационната жалби съдът взе предвид следното.
По делото липсват
оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Относно правилността на
съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и
извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с
материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК.
От фактическа страна
първоинстанционният съд приел за установено следното.
На 04.09.2022г. около 5.20
часа в гр.Созопол на площад Черно море органите по опазване на обществения ред
и конкретно мл.автоконтрольор Д.Л. изпълнявал служебните си задължения, при
което забелязал непознато за него лице във видимо нетрезво състояние. Органите
на реда поискали лицето да представи документ за самоличност и да се представи.
Лицето отказало да съобщи имената си и ЕГН, както и отказало да представи
документ за самоличност. С оглед установяване на самоличността лицето било
задържано и отведено в сградата на полицията. Там на лицето бил извършен обиск
и в джоб на дрехите му била открита личната му карта. Така органите на реда
установили, че лицето е жалбоподателя С.. За извършения обиск бил надлежно
съставен протокол (приложен към преписката), а за останалите действия била
служебно изготвена докладна записка от осъществилия ги полицай (също приложена
към преписката). След установяване на самоличността били изготвени и връчени на
С. обжалваната заповед за задържане и АУАН, след което лицето било освободено.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са изградени въз основа на събраните доказателства и са
обосновани.
Въз основа на установените
факти и във връзка с оплакванията по касационната жалба съдът прие следните
правни изводи.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, а именно от посочения в чл.72 ал.1 от ЗМВР полицейски
орган, какъвто се явява младши полицейския инспектор. Не е налице основание за
оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена в предписаната от закона писмена форма и при спазване на процесуалните
правила за това. Неоснователни са оплакванията на касатора за липса на ясни и
разбираеми мотиви. В заповедта ясно е посочено фактическото основание, а
именно, че лицето е било задържано поради отказа му да представи документ за
самоличност. По-подробно обосноваване на заповедта не е необходимо, тъй като съгласно
чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР невъзможността органите на реда да установят
самоличността на едно лице в случаите и по начините, посочени в чл.70, е
достатъчно основание за задържане на лицето. От приложената докладна записка се
установява, че преди да задържат лицето органите на реда няколкократно са
поканвали С. да представи документ за самоличност. С. е разбрал какво се иска
от него, тъй като е дал адекватен отговор – изрично е отказал да представи
документ и да посочи имената си и ЕГН. При това правилно и обосновано
първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателят е бил уведомен за основанието
за задържането си. Не са налице основания за оспорване на заповедта по чл.146
т.2 и 3 от АПК.
Правилно е приложен и
материалния закон. Както бе посочено по-горе приложимата разпоредба е тази на
чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат
лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл. 70. От докладната записка става ясно,
че полицейските органи са действали съобразно правомощията си по закон, а
именно съгласно чл.70 ал.1 т.3 от ЗМВР, като са осъществявали контрол по
редовността на документите за самоличност. Отказът на С. да представи такъв
документ и да съобщи имената си и ЕГН е поставило органите на реда в
невъзможност да установят самоличността му, което е предвиденото от закона и
посоченото в заповедта основание за задържане. Именно чрез осъщественото
задържане, явило се и основание за направения обиск, личната карта на лицето е
било открита и самоличността му е била установена. След съставянето на
необходимота документация по случая и
връчването и на жалбоподателя, последния е бил освободен. Не са налице
основание за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
Оплакванията на касатора за
приложение на националния закон в разрез с изискванията на ЕКЗПЧОС и директива
№ 2012/13/ЕС са несъстоятелни, тъй като цитираните от касатора разпоредби на конвенцията
и директивата не касаят задържания с цел установяване самоличността на лице, а
задържания, реализирани с цел предотвратяване на общественоопасна дейност на
лицето и пресичане на възможността му да се укрие. Обсъжданите от касатора
разпоредби и прилагащата ги съдебна практика се отнасят до случаи, при които са
налице установени от органите на реда данни за извършени престъпления или други
нарушения, какъвто процесния случай не е.
Предвид тези окончателни
изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна,
поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното съдебното решение
следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 994/27.10.2022г. по АНД № 3334/2022г. на Районен съд
Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :