НОХД № 2099/09 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.С. С. М. ***
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.18 ал.1 и с чл.29 б.”А” и “Б” от НК за това, че на 14.09.2009г. в гр.П., пред болница „Хигия” е направил опит да
отнеме чужда движима вещ-1бр. велосипед –бегач, с неустановена марка на стойност 90 лева от владението на Р.В.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
като деянието е
останало недовършено по независещи от
него причини и е извършено при условията на опасен
рецидив.
Производството пред първата
инстанзция е по реда на гл.27 от НПК - чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на РП-П. поддържа
обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда.
В съдебно заседание подсъдимият се
явява лично и със служебен защитник, признава се за виновен по обвинението,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд след като се
запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа стран следното:
На 14.09.2009г. св. Р.И. била с двете си деца пред болница „Х.” в гр.П.. Големият десетгодишен син на свидетелката бил със собственият си велосипед
тип „бегач”, дамски-без рамка и без седалка, закупено преди около две години от магазин „М.”. След като дошъл реда на свидетелката за прием при
домашния лекар, първо във входа на
болницата влязъл големия
син
на И., който оставил велосипеда отвън,
при майка си, която го пазела. В същото време малкият син
на
свидетелката
тръгнал в посока към градинката пред болницата, което
наложило майката да тръгне след него. Използвайки момента, че колелото е оставено без надзор подс. М., който от недалеч наблюдавал ситуацията, се втурнал,
вдигнал велосипеда и
га забутал ,
като се опитал да се
качи и го подкара. Това било видяно от св.И., която се развикала по , приканвайки го да спре. Междувременно и други хора започнали да
викат по адрес на обвиняемия. В този момент срещу него вървял св. К.,
който възприемайки
ситуацията спънал с крак М., за да може да го спре и го хванал за ръката. Подсъдимият започнал да се съпротивлява и да
твърди,
че бил
взел колелото с идеята само да го премести.
На
място дошъл и мъж, който се представил за началник на охраната в болницата, който също хванал подсъдимия за другата ръка и го задържал до
идването на полицейски служители, които го задържали.
В резултата на описаното до тук било
отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на назначената и изготвена по делото
съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно, че общата стойността на вещта, предмет на посегателство, по пазарни цени към инкриминираната дата с приспаднато овехтяване, възлиза на сумата от 90.00 лева.
Видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия М. той е осъждан общо пет пъти преди
настоящото деяние, като по НОХД № 1548/03 год. на РС-П. е осъден за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година , условно с три годишен изпитателен срок. По
НОХД № 1542/03 год. на РС-П. е осъден за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, ефективно. По НОХД № 1438/04 год. на РС-П. е осъден за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
ефективно. По НОХД № 1326/04 год. на РС -
П. е осъден за престъпление по чл.354а от НК, като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, ефективно.
Настоящото деяние подсъдимият е
извършил при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК,тъй като то е осъществено в срока
по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанията по
горецитираните присъди.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част
на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателста, които подкрепят
самопризнанието, а именно показанията на свидетелите К., Б. и И., заключението
на оценъчната експертиза и писмените приети по делото.
Съдът дава пълна
вяра на гласните
доказателства, събрани по делото, т.к. те
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани
по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението
си подс.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.196 ал.1,т.1 във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 и с чл.29
ал.1,букви А и Б от НК, като на 14.09.2009г. в гр.П., пред болница „Х.” е направил опит да отнеме чужда движима вещ-1бр.
велосипед –бегач, с неустановена марка на
стойност 90 лева от владението на Р.В.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и е
извършено при условията на опасен рецидив.
Деянието е извършено умишлено с
желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно
материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимят е съзнавал всички
обективни елементи на осъществения от него престъпен състав, включително и
квалифициращите, т.к. е наясно със съдебното си минало и посочените по-горе
осъждания, както и с това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния
срок от изтърпяване на тези му наказания, при което действа при условията на
опсен рецидив.
При определяне вида и размера на
наказцанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на
чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на конкретното деяние
като съобрази фактът, че е извръшено при условията на опасен рецидив,
предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по –
високата марална, социална и правна укоримост,а предвид и демонстративния начин
за неговото извършване. Подсъдимият е личност с висока
степен на обществена опасност. Осъждан е многократно - 5 пъти, преди настоящото деяние за престъпления от общ характер има изключително
негативни характеристични данни.
Като смекчаващи отговрността
обстоятелства, следва да се отчетат направените самопризнания и оказаното съдействие
на разследващите органи, тежкото семейно и материално положение на подсъдимия и
ниската стойност на вещта, предмет на посегателство. Като отекчаващи – се отчетоха миналите
осъждания, които не влияят на правната квалификация и не са елемент от състава,
негативните характеристични данни.
Подбудите за извършване на
престпълението следва да се търсят в личността на подсъдимия, в ниското му
правосъзнание, които са една рефлексия от изкривената ценностна система на
подсъдимия, който се оформил като личност, проявяваща изключителна престъпна
упоритост в процеса на социалното общуване и битуване, като всичко това е резултата
и от ниския жизнен
и икономически стандарт на дееца.
При тези данни и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
отонсителната им тежест, съблюдавайки императивмната разпоредба на чл.373 ал.2
от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а от НК във вр. с чл.55 ал.1,т.1 от НК и определи наказанието ЛС под минимума предвиден в конкретния престъпен
състав, като счете, че за конкретното престъпление на подс.М. следва да се наложи наказание в размер на осем месеца лишаване
от свобода, което е
съответно на тежестта на престъплението и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
С оглед разпоредбата на чл.61 т.2
във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
Неприложима е разпоредбата на
чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер.
На основание чл.59 ал.1 от НК
съдът приспадна времето, през което спрямо подс.М. е била взета мярка за
неотклонени задържане под стража, считано
от 15.09.2009 год. до влизане на присъдат в сила или изменение на
мярката за неотклонение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.М. беше осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ПРС сторените по делото разноски в
размер на 45 лева за експертиза.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: