Решение по дело №1796/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2023 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20237180701796
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

                                                                                      Р Е Ш Е Н И Е

№ 1771/20.10.2023г.

гр. Пловдив,20.10.2023 год.

Административен съдПловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                

                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА                                                                                                                                                   ДАРИНА МАТЕЕВА       

         

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Анелия Трифонова като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1796 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.В.В., ЕГН **********,***, против решение № 991 от 05.06.2023 г., постановено  по НАХД № 2743 по описа за 2023 г. на ПРС.

Твърди се неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Иска се отмяна на решението на ПРС, съответно отмяна и на потвърденото с него НП.

Конкретно се сочи, че за настоящия казус следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН, както и, че в АУАН не са описани всички съставомерни на деянието елементи като не е посочена датата на извършване на услугата.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

За ответника по касационната жалба се заема становище за нейната неоснователност като в отговора на касационната жалба от юр.Ш. се излагат подробни доводи в подкрепа на правилността на обжалваното решение.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 991 от 05.06.2023 г. по АНД № 20235330202743 по описа за 2013 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 698179-F697249/03.04.2023 г., издадено от Директора на Дирекция “Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което Е.В.В., ЕГН **********, е санкционирана с „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.97а, ал.4, вр. чл.97а, ал.1 ЗДДС.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои. Изложените оплаквания по касационната жалба следват тези по първоначалната жалба пред ПРС, на които ПРС е дал обоснован отговор.

Неоснователни са оплакванията по касационната жалба за недоказаност на всички съставомерни елементи на констатираното нарушение и по конкретно за непосочване в АУАН кога са предоставени услугите, съответно кога е настъпило данъчното събитие с оглед проследяване на срока, в който е следвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС от страна на жалбоподателя, значим за определяне датата на нарушението. Въпросната дата е посочена изрично в АУАН, съответно е възпроизведена в НП. Изрично е посочено в АУАН, че съгласно разпоредбите на чл.97а, ал.1 и ал.4 от ЗДДС за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. В конкретния случай, както е установено с АУАН, данъчното събитие е настъпило на 03.09.2022 г. – датата изрично е упомената в АУАН противно на твърдяното по касационната жалба. Заявлението за регистрация по ЗДДС по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаден не по-късно от 26.08.2022 г. вкл. Нарушението е извършено на 27.08.2022 г.

Правилно е прието и че процесното нарушение не покрива критериите за маловажност на случая. Както правилно е посочил ПРС в конкретния случай не би могло да се каже, че същото се отличава от останалите такива случаи, което да е основание да се счита за такова с по-ниска степен на обществена опасност, дотолкова доколкото допуснатото закъснение е почти половин година. Именно заради продължителността на  допуснатото закъснение от половин година се налага извода, че процесното нарушение не е маловажно, а обстоятелството, че нарушението е за първи път е отчетено при индивидуализацията на наказанието с определянето му в минимален размер. В тази връзка представените съдебни решения не могат да бъдат съобразени от настоящия състав, тъй като те няма как да бъдат съотнесени към конкретиката на казуса, а маловажността се преценя конкретно за всеки отделен случай.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора на ответната страна се следват претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 991 от 05.06.2023 г. по АНД № 20235330202743 по описа за 2013 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на НАП сумата от 150 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: