Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260539
Гр. Пловдив, 25.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на осми март две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6717/2020г.
по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 498552-F529145/09.03.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на „ОТОТОН“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 72, партер, представлявано от С.Н.Б.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 30 454,80 лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр.
чл.86 ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/ и чл.112
ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност
/ППЗДДС/, на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС.
По съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят „ОТОТОН“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. И.Ф., моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно и издадено в противоречие с практиката на Съда на Европейския
съюз. Претендира направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител юрк. В.З., моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди НП.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното НП е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „ОТОТОН“ ЕООД за
нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС
и чл.112 ал.1 от ППЗДДС за това, че като данъчнозадълженото по ЗДДС лице не е
начислило ДДС в размер на 30 454,80 лв. по облагаеми доставки на обща
стойност 182 728,83 лв., извършени за периода 02.08.2019г. – 31.08.2019г.,
когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не подало заявление за регистрация
в срок, въпреки че било длъжно.
В резултат на
извършена проверка в ТД на НАП гр. Пловдив, документирана с Протокол №
**********/18.09.2019г., било прието за установено, че за периода от
05.07.2019г. до 02.08.2019г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по
смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /67 078,36 лв./,
формиран от продажба на слухови апарати, поради което и за същото били налице
основания за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 изр. второ от ЗДДС /изм. ДВ
бр.97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г./, съгласно който, когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът, т.е. лицето следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 09.08.2019г. вкл. Същото било подадено на
05.09.2019г. по електронен път с вх. № 303911902196020/05.09.2019г. Данъчнозадълженото
лице било регистрирано по ЗДДС, считано от 19.09.2019г. /датата на връчване/ с
Акт за регистрация № 160421902323432/18.09.2019г.
Съгласно чл.102
ал.4 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по
чл.96 ал.1 изр. второ от ЗДДС, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от орган по приходите.
Било прието, че данъчнозадълженото
лице е следвало да начисли ДДС в общ размер на 30 454,80 лв. за
извършените от него облагаеми доставки по фактури за периода 02.08.2019г. –
31.08.2019г. по реда на чл.86 ал.1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ
/фактура/, в който да посочи данъка за доставката на отделен ред, посочи
издадения документ в дневник за продажби за м.08.2019г., а по отношение на касовите продажби е следвало на основание
чл.112 ал.1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ
обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази
отчета за продажби в дневника за продажби за м.08.2019г., като включи размера
на данъка по извършените доставки в справка-декларация за данъчен период
м.08.2019г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да
подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно до 16.09.2019г. включително /14.09.2019 г. и 15.09.2019
г. са неработни дни/. Предвид горното проверяващите приели, че нарушението е
извършено на 17.09.2019г. в гр. Пловдив. Данъкът бил определен по формулата на
чл.53 ал.2 от ППЗДДС, на основание чл.67 ал.2 от ЗДДС, съгласно който, когато
при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
Нарушението било
установено на 14.11.2019г. в ТД на НАП гр. Пловдив с Протокол №
**********/14.11.2019г., с който бил определен и размерът на неначисления ДДС.
Във връзка с
резултатите от проверката срещу „ОТОТОН” ЕООД бил издаден Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № F529145/27.11.2019г.
за нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС.
След съставянето на
АУАН, но преди издаването на обжалваното НП, било възложено извършването на
ревизия на „ОТОТОН” ЕООД, във връзка с която били изготвени Ревизионен доклад №
Р-16001619008317-092-001/14.04.2020г. и Ревизионен акт № Р-16001619008317-091-001/16.04.2020г.
Въз основа на АУАН
било издадено оспореното НП срещу „ОТОТОН“ ЕООД, с което му било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 30 454,80 лв. за
нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС
и чл.112 ал.1 от ППЗДДС, на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на С.А.К. - актосъставител,
разпитан в качеството на свидетел, които съдът кредитира като обективни, последователни
и съответни на приложените към административната преписка и представените в
хода на съдебното производство писмени доказателства. Разпитан в съдебно
заседания св. К. потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Заявява, че при възложена му проверка по регистрация на
дружеството-жалбоподател установил, че подаването на заявлението за регистрация
е закъсняло. Пристъпило се към производство по установяване на реализиран
облагаем оборот и установяване от кой момент е достигнат същия. От дружеството
били представени изисканите от органа по приходите документи и писмени
обяснения по реда на ДОПК. В резултат на констатираното по време на проверката
бил съставен АУАН в присъствието на представител на нарушителя. От показанията
на свидетеля се установяват сроковете и редът на издаване на процесните АУАН и
НП, както и начинът им на връчване.
След извършена
служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно задължителното
съдържание на двата административни акта. За да предизвикат целените с
издаването им правни последици, АУАН и НП, като писмено обективирани
волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация, която включва описание на съставомерните фактически признаци на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между лицето,
сочено за извършител и инкриминираното деяние, както и нарушените правни норми,
включително санкционната такава, въз основа на която на нарушителя се налага
административно наказание. Именно срещу тези факти и право санкционираното лице
следва да се брани, като гаранцията за защита на неговото право на защита е то
да бъде запознато с тях още в самото начало на административнонаказателното производство,
т.е. още при съставяне и предявяване на АУАН. Приетите за установени
съставомерни фактически положения и приложимите към тях правни норми следва да
бъдат изложени в пълнота, точно и ясно, с необходимата конкретика и не следва
да бъдат извличани от доказателствата по делото.
В разглеждания
случай тези изисквания не са спазени. Дружеството- жалбоподател е санкционирано
за нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС, от чието съдържание е видно, че основният
съставомерен факт, за да възникне отговорността му по ЗДДС е да се установи, че
за процесния период 02.08.2019г. - 31.08.2019г. е извършило облагаеми доставки
на стойност 182 728,83 лв., за които като е било длъжно, не е начислило ДДС в
размер на 30 454,80 лв., когато дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй
като не е подало заявление за регистрация в срок. И актосъставителят, и
наказващият орган, са формирали правен извод за осъществени през процесния
период от жалбоподателя облагаеми доставки, но в обстоятелствената част на
своите административни актове не са конкретизирали въз основа на кои установени
по несъмнен начин факти са приели, че дружеството е било длъжно, но не е
начислило дължимия ДДС по спорните доставки в предвидения от закона срок. На
първо място и в АУАН, и в НП липсва конкретизация и индивидуализация на
отделните доставки, извършени в рамките на посочения данъчен период. Не е
посочена датата на извършване на всяка конкретна доставка, което е от значение
за извършване на преценка дали доставката попада в рамките на процесния данъчен
период. На следващо място не е описан видът на всяка конкретна доставка /дали
се касае за доставка на стока или доставка на услуга/ и предметът на доставката,
за да се прецени извършена ли е доставка по смисъла на закона, облагаема ли е
или е освободена от ДДС. Единствената конкретизация в акта и постановлението се
свежда до информацията, че реализираният облагаем доход от жалбоподателя е
формиран от продажба на слухови апарати. Посочена е общата стойност на
облагаемите доставки, но не и стойността на всяка конкретна доставка, за да се
прецени дали правилно е начислен дължимият размер на ДДС. За преценка
съставомерността на деянието, освен конкретизация и индивидуализация на всяка
една доставка, е следвало в съдържанието на АУАН и НП да намери
отражение и мястото на получаване на изпращаната стока, за да се направи
преценка дали мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната
или в чужбина. Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл.42 т.4, съответно
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН изискват в АУАН и НП да се посочат всички онези
конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна
норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Необходимо
е да се посочи още, че е недопустимо за описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща към други
документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената част
на АУАН и НП, съответно да е надлежно предявено на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
Липсата на
изчерпателно изложени в акта и постановлението факти и обстоятелства, при
наличието на които е извършено нарушението, освен че осуетяват възможността на
съда да упражни контрол за законосъобразност върху оспорения административен
акт и възпрепятстват преценката му за съставомерност на деянието, съществено
накърняват и правото на защита на наказаното лице, като поставят както съда,
така и санкционираното дружество в положение да гадаят за кои сделки се отнася
административното обвинение.
Констатираните
пороци при описание на нарушението не могат да бъдат санирани в хода на
настоящото производство и водят до отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно.
По отношение на
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че на практика
дължимият ДДС бива събиран два пъти /един път в ревизионното производство и
втори път в административнонаказателното производство/, съдът намира за
необходимо да изложи следното:
Материята, свързана
с режима на ДДС, уреден в националното законодателство, е изцяло хармонизирана
с практиката на съда на Европейския съюз, в която се приема, че съгласно чл.213
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност основното задължение на всеки
данъчен субект е да декларира кога започва, променя или преустановява
облагаемата си дейност и да начислява и внася дължимия ДДС.
Доколкото обаче Директивата
не предвижда изрично система от санкции за неспазването на задълженията по
чл.213 пар.1 от нея, съгласно постоянната съдебна практика при липсата на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите-членки
са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при
стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, сред които
водещо място заемат принципа на пропорционалността и на данъчния неутралитет.
Оттук следва
изводът, че за да осигурят точното събиране на данъка и да предотвратят
данъчните измами, държавите-членки имат право да предвидят в националното
законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за регистриране
по ДДС и за невнасяне на дължимия данък. За да се прецени дали разглежданата
санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в частност да се
вземат предвид видът и тежестта на нарушението, тежестта на налаганата санкция,
начинът за определянето на нейния размер, както и преследваните цели. При преценка
за пропорционалността на санкциите, националният съд следва да се съобрази и
с двата основни стълба на данъчната
политика на ЕС, а именно: данъчният неутралитет, забраняващ двойното събиране
на ДДС за една и съща облагаема доставка, и правото на приспадане на данъчен
кредит.
Тези случаи следва
да представляват не правило, а изключение, като при тях пропорционалността и
преследването на легитимна цел следва да бъдат убедително доказани. Такава
легитимна цел може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами. В
случаите, обаче, когато не е налице данъчна измама, санкции, които водят до
двойно начисляване на ДДС или до отнемане на правото за приспадане на данъчен
кредит, са непропорционални.
Според практиката
на СЕС липсва злоупотреба и данъчна измама, когато облагаеми доставки не са
били укрити от данъчните органи, информацията за тях е вярно отразена в
счетоводната документация на данъчно задължения субект, като всички необходими
документи са били надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване. В
този смисъл данъчната измама не обхваща случаи на неначисляване на ДДС, дължащо
се на невнимание или погрешна правна интерпретация на фактите свързани с дадена
облагаема доставка.
С особено значение
за конкретния казус е разрешението по отправено преюдициално запитване, дадено
с Решение на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012 година по дело C-263/11, в което
е прието, че национална правна уредба, която предвижда санкция във фиксиран
размер, равен на размера на невнесеното ДДС, поради неизпълнение на
задължението за регистрация: в случай, че не се касае за данъчна измама, преследват
се чисто санкционни функции и целта не е да стимулира своевременното
отстраняване на нарушението чрез последващо начисляване на неправомерно
невнесеното ДДС, в принципен план е от естество да се яви непропорционална и в нарушение
на принципа на данъчния неутралитет.
Преценката дали във
всеки конкретен случай е налице непропорционалност, обаче, е оставена на
националните съдилища, като са посочени и критериите за това: тежест на
нарушението, тежест на санкцията, налице ли е данъчна измама и преследвани
цели.
От съществено
значение е и Решение на СЕС (осми състав) от 20 юни 2013 година по дело C-259/12
по отправено по български казус преюдициално запитване от Административен съд -
Пловдив. В същото са споделени по-горе изложените принципни положения, като в
диспозитива на решението е посочено, че принципът на данъчен неутралитет
допуска данъчната администрация на държава-членка да наложи на
данъчнозадълженото лице, което не е изпълнило в предвидения в националното
законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира
обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху
добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения
срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило
нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви.
Националната юрисдикция следва да прецени – предвид членове 242 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното
производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на
неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчното
облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице – дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
Горните принципни
положения съотнесени към спецификите на разглеждания казус водят до следните изводи:
нормата на чл.180 ал.2 от ЗДДС санкционира нерегистрирането по ЗДДС при
възникнало задължение за това, в резултат от което за определен данъчен период
е останал неначислен и невнесен ДДС, т.е. наказва се неизпълнението на основно
задължение по ЗДДС; определената санкция е във фиксиран размер, равен на
размера на невнесеното ДДС, което обективно води до двойно внасяне на дължимото
ДДС /веднъж в ревизионното производство и веднъж в рамките на процеса по ЗАНН/;
предвижданото административно наказание предвид фиксирания му размер преследва
само санкционни функции. Това е в явно противоречие с проявената законодателна
техника при сходни нарушения.
В случая до административнонаказателното
и ревизионното производство се е достигнало въз основа на доброволно подадено
от санкицонираното дружество заявление за регистрация по ДДС, което води до
извод за добросъвестен стремеж за внасяне на ДДС. В хода на проверката
дружеството е съдействало на органът по приходите и е представило изисканите от
него документи и писмени обяснения, потвърдено и от свидетелските показания на
актосъставителя, дадени пред настоящата инстанция. Същевременно по делото е
наличен отговор на приходната администрация с изх. № 11-01-1102/12.01.2020г., в
който е посочено, че за периода 01.07.2019г. – 20.09.2019г. „ОТОТОН“ ЕООД е декларирало
ДДС за внасяне, който е внесен в полза на РБ. Въпреки това липсват данни проверяващият
орган да е изследвал въпроса внесен ли е своевременно в рамките на ревизионното
производство дължимия ДДС за периода преди регистрацията и накърнени ли са по
същество интересите на фиска, преди да прецени да наложи санкция на дружеството.
Предвид на това се налага извод, че допуснатото нарушение се дължи не на умисъл
за данъчна измама, а на пропуск от наказания субект. Още повече, че в случая
изобщо не са излагани твърдения от наказващия орган, а не са и събирани
доказателства за наличие на данъчна измама по смисъла на практиката на СЕС.
Видно е, че не е налице опит за укриване на облагаеми доставки от приходната
администрация. В този смисъл като регистрирано по ЗДДС, считано от
19.09.2019 г., която дата предхожда датата на съставяне на АУАН и издаване на
НП, спрямо данъчнозадълженото лице „ОТОТОН“ ЕООД е можело да бъде използвана
законодателна техника, при която да му бъде наложена санкция на основание
чл.180 ал.3 и ал.4 от ЗДДС, в които разпоредби са предвидени чувствително
занижени санкции – 5 %, съответно 10% от дължимия данък при последващото внасяне
на ДДС в определен срок. По този начин санкцията
при невнасяне на ДДС от вече регистрирано лице има и функцията да стимулира
последващо добросъвестно поведение чрез своевременно начисляване и внасяне на
дължимия ДДС.
С оглед всички
гореизложено се налага извод, че в конкретния случай предвидената санкция във
фиксиран размер, водеща до двойно събиране на дължимия ДДС, не се явява
безусловно необходима за постигане на целите на Директивата за ДДС, а именно
редовното начисляване и внасяне на дължимия данък, поради което макар и
законоустановена, се явява непропорционална. Посоченото се явява допълнително
основание за отмяна на НП.
При този изход на
спора и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Доколкото същият изрично е поискал разноски и е ангажирал
доказателства за реално заплатени 1 443 лв. за адвокатски хонорар и доколкото
този размер се явява съответен на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, то тази сума следва да му се присъди.
Необходимо е да се
отбележи, че съгласно §1 т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на която е административният орган. В случая въззиваемата страна ТД
на НАП гр. Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган,
а именно Национална агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни средства
по аргумент от чл.2 ал.2 вр. чл.19 от Закона за НАП.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 498552-F529145/09.03.2020г.
на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на
„ОТОТОН“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 72, партер, представлявано от С.Н.Б., ЕГН **********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 454,80
лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС, на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите ДА ЗАПЛАТИ на ОТОТОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 72, партер, представлявано от С.Н.Б.,
ЕГН **********, сумата от 1 443 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.