Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1877 31.07.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХI-ви граждански състав
На трети юли през две хиляди
и двадесета година
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Недялка Д.,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №5740 по писа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на
В.Д.П., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.Д.А., адрес ***, против
Л.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.М.Х., с
която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:
-2970 лева, представляваща претърпени от
ищцата имуществени вреди, равняващи се на договорената от нея цена по Договор
за изработка и ремонт на кухненско обзавеждане и плъзгаща врата, сключен на
12.07.2019 г. с „Ес ди Ен дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, което ще извърши
необходимите, но неизвършени от ответника довършителни работи по кухненско
обзавеждане и плъзгаща врата;
-1690,50 лева, представляваща договорна
неустойка за периода 10.01.2019 г. – 10.03.2019 г. в размер на 0,5 % на ден за
всеки ден от забава, включваща периода от датата на анекса, с който е уговорена
до датата на образуване на ч.гр.д.№2044/2019 г. по описа на БРС;
-1000 лева, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неудобства, притеснения
и тревоги, предизвикани от некорекното и неточно поведение на ответника;
-1200 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от изтеклия гаранционен срок на новозакупените уреди, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска до окончателното
им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните
са съществували облигационни отношения по повод сключен помежду им договор за
изработка на кухненско обзавеждане от ЛПДЧ Бяло 18 мм и МДФ фурнир гланц 18 мм
от 28.08.2018 г., по който ищцата има качеството на възложител, а ответника –
на изпълнител. Твърди се, че договорът е бил сключен за срок от 45 дни, а при
подписването му ищцата заплатила на ответника капаро в размер на 4000 лева.
Според изложените в обстоятелствената част на
иска факти, впоследствие ищцата поръчала на ответника изработването на плъзгаща
интериорна врата, за което му заплатила допълнително сумата от 620 лева,
включваща и монтаж и за която сума ответникът издал квитанция към приходен
касов ордер №70 без дата.
Според ищцата, ответникът не изпълнил
поръчката за кухненско обзавеждане в срок, което наложило предоговарянето му
със анекс от 28.11.2018 г., по силата на който страните договорили нов краен
срок за доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, а именно 10.01.2019 г.,
както и неустойка за всеки ден от забавата в размер на 0,5 % върху стойността
на договора.
В тази връзка, твърденията на ищцата са, че
освен със забава, поръчката е била изпълнена частично и лошо – липсвали
посочените в исковата молба от №1 до №10 части, а в резултат на лошото
изпълнение, кухненското обзавеждане не може да се използва по предназначение,
така както не може да се използва по предназначение и интериорната врата –
същата е нестабилна, в затворено положение излизала от плъзгащия механизъм, липсват
бленди, които да скриват механизмите й, а стоперът й е счупен при монтаж. Според
ищцата, с недобросъвестното си поведение ответникът й причинил физически и
психически дискомфорт – от една страна жилището било неизползваемо поради липса
на вода до окончателното монтиране на кухнята и свързването на мивката,
пералнята и съдомиялната, което наложило ищцата да живее на друго място, а това
от своя страна й причинило редаци неудобства, притеснения и тревоги, от друга
страна изтекъл гаранционния срок на закупените от нея домакински уреди,
подробно изброени в исковата молба. Наред с това, поради отказ от страна на
ответника да изпълни качествено задълженията си, се налжило ищцата да сключи
договор с трето за спора лице, което да извърши необходимите, но неизвършени от
ответника довършителни работи по кухненското обзавеждане и плъзгащата врата.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител, поддържа исковете и моли за
уважаването им в предявените размери и в тази връзка по реда на чл.214 от ГПК
изменя размера на претенцията за пропуснати ползи, като я намалява от 1200 лева
на 715,00 лева. Претендират се разноски, представя се писмена защита.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове по основание и размер, като твърди, не е
налице неизпълнение на задълженията му в срок, а ако е налице такова, то същото
се дължи изцяло на виновното поведение на ищцата, не му осигурила своевременно
достъп до помещението, в което е трябвало да се монтират кухнеското обзавеждане
и интериорната врата, а след започване на монтажът им се наложило да спре
работата поради неизпълнени в помещението ремонтни работи по ВиК и
ел.оборудване. Според ответника изпълненото изцяло съответства на договорения
проект за кухненско обзавеждане, а твърдяното от ищцата частично изпълнение се
дължи на последващото й поведение да променя отделни детайли от проекта. Що се
отнася до недовършените работи, ответникът твърди, че достъпът до помещението
му е бил ограничен от ищцата, която прекратила едностранно договора.
На
подробно изложените в отговора аргументи се иска отхвърляне на исковете,
претендират се разноски.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник, който поддържа
отговора и наведените в него аргументи за отхвърляне на исковите претенции.
Търси разноски, представя писмена защита.
Въз
основа на така изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба съдът квалифицира предявените от ищцата осъдителни искове като
такива с правно основание съответно чл.265,
ал.1, предл.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено следното:
Между
страните не се спори, че са се намирали в договорни отношения по повод
сключения помежду им на 28.08.2018 г. договор за изработка на кухненско
обзавеждане от ЛПДЧ бяло 18 мм. и МДФ фурнир гланц 18 мм., по който ищцата има
качеството на възложител, а ответникът – на изпълнител. Договорът е приет като
писмено доказателство по делото, а от съдържанието му се установяват
задълженията на страните и по-конкретно това на възложителя да заплати на
изпълнителя сумата от 6 900 лева, от която 4000 лева като капаро, а
разликата от 2900 лева след завършване и приемане на изработеното и това на
изпълнителя - да изработи и предаде изцяло възложеното кухненско обзавеждане в
срок от 45 дни, удължен впоследствие до 10.01.2019 г. с Анекс от 28.11.2018 г.
Същият е приет като доказателство по делото, а от съдържанието му е видно, че е
подписан от страните и същите са договорили в тежест на изпълнителя неустойка
за забава. В този смисъл е и заключението на вещото лице Н.Р. по изготвената от
него съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и
правилно, още повече че кореспондира и на заключението на в.л.Н. по изготвената
повторна съдебно-графологична експертиза.
Ответникът
не оспорва, че е получил от ищцата капарото от 4000 лева, както и сумата от 620
лева, представляваща стойността на последващо сключен помежду им в устна форма договор
за изработка на интериорна врата. В този смисъл е приетата като доказателство
квитанция към ПКО №70.
По
делото е приложено ч.гр.д.№2044/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което е видно, че е образувано по молба на ответника в настоящето производство
с искане за обезпечаване на доказателства, във връзка с което има извършена от
в.л.В. съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието от съда, а
според същото интериорната врата и кухненското обзавеждане са били доставени и
монтирани, но с незавършени и недоставени материали, чиято стойност възлиза на
сумата от общо 995 лева, в която влизат и разходите за преместване на „перо“ и
изработване на бленди около вратата и монтирането им, а част от изпълнените
работи по кухненското обзавеждане са били изпълнени некачествено.
Приет
като доказателство по делото е и Договор за изработка от 12.07.2019 г., сключен
между ищцата и трето за спора лице – „Ес Ди Ен Дизайн“ ЕООД, от съдържанието на
който става ясно, че ищцата е възложила на „Ес Ди Ен Дизайн“ ЕООД извършването
на корекции и довършителни работи по кухненското обзавеждане и ремонт и
довършителни работи по интериорната врата, срещу задължението да му заплати
сумата от общо 2970 лева.
Във
връзка с така възложеното по този договор има извършена отново от в.л.В. съдебно-техническа
експертиза, според заключението на която възложеното с договора от 12.07.2019
г. обхваща констатираните с първото заключение „неизвършени работи“, за част от
които е било предвидено да се изработят наново, да заменят изработените вече, а
договорената за това цена съответства на обичайните пазарни цени за подобен вид
дейност. С допълнително заключение, вещото лице посочва, че така извършените
дейности са били необходими, извършени са качествено и отговарят на описаното в
количествено-стойностната рекапитулация от 14.01.2020 г.
В
този смисъл са и показанията на свидетеля Н.. Ш.., от които става ясно, че във
връзка с възложените му от ищцата довършителни и ремонтни работи по кухненското
обзавеждане и интериорната врата, изработени от ответника, се е наложило
извършването на корекция по горния ред шкафове на кухненското обзавеждане и
наново изработване на шкафовете от долния ред, закупуване на нов отцедник, нов
материал, нов плот, гръб, ремонт на плъзгащата врата, без които същите са били
неизползваеми и опасни за употреба.
По
делото са събрани достатъчно писмени доказателства, а именно водена между
страните по делото кореспонденция чрез приложение Messenger, обективирана на хартиен носител, на съдържанието на която
кореспондират и свидетелските показания на А.. М.., а от съвкупния им анализ
става ясно, че ищцата своевременно е възразила срещу некачествено извършената
от ответника работа по кухненското обзавеждане и интериорната врата.
При така приетото за установено от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Установи се по делото, че страните са били обвързани
от облигационна
връзка, съдържаща съществените елементи на договор за изработка на кухненско
обзавеждане и интериорна врата, по която ищецът има качеството на възложител, а
ответникът - на изпълнител, поради което и в отношенията им следва да намирят приложение
разпоредбите на чл.258 и следващите от ЗЗД, анализът на които очертава като
задължения на изпълнителя да изработи съобразно поръчката, в срок и без
отклонения от нея и недостатъци, както и да предаде работата на възложителя, а
на възложителя – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя.
При некачествено изпълнение на поръчаното,
каквото безспорно се установи в случая, на разположение на възложителя са
възможностите, очертани в чл.265, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, ако при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката,
или съответно намаление на възнаграждението.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че правото на
възложителя да получи заплащане на разходите, необходими за поправката, в
какъвто смисъл е претенцията на ищцата по чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД, възниква
при следните предпоставки, а именно наличие на некачествено изпълнение на поръчката
от страна на изпълнителя по договора за изработка, констатиране на
недостатъците по реда на чл.264, ал.2 от ЗЗД и остойностяване на разходите за
остраняване на недостатъците на изработеното по пазарни цени към момента на
настъпване на вредоносния резултат.
В настоящето производство с оглед на събрания по
делото доказателствен материал в неговата съвкупност се налага извод, че ищцата
успешно доказа наличето на всички материални предпоставки за уважаване на осъдителната й претенция в
размер на 2970 лева, която сума съответства на действително причинените й имуществени
вреди от неизпълнението на поетите с договора от 28.08.2018 г. задължения за
качествено извършване на възложеното кухненско обзавеждане, а впоследствие и на
интериорната врата, съобразно пазарната стойност на увреденото имуществено
право към момента на настъпване на вредоносния резултат. В този смисъл е
разписката от 15.04.2020 г., л.134, а доказателства в различен смисъл не са
събрани. Що се отнася до показанията на свидетелката Ж.., то същите не
опровергават констатациите на вещото лице за наличие на некачествено изпълнение
на поръчката.
Искът следователно е основателен и доказан в
предявения размер, поради което и съдът го уважава ведно с акцесорната
претенция за законната лихва, считано от предявяване на иска на 18.07.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Доказана в своето основание е и претенцията на ищцата
за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, настъпили от неизпълнение
на договорното задължение от страна на ответника, изразяващи се в невъзможност
да ползва собствения си апартамент за продължителен период от време, довело до
дискомфорт и негативни преживявания, изразяващи се в психическо натоварване и
негативни емоции, за които свидетелстват показанията на разпитаната като
свидетел А.. М...
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно
чл.52 от ЗЗД - по справедливост, а справедливо обезщетяване на нарушените права
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
неудобствата, емоционалните, психически сътресения, нанесени на конкретното
лице. В настоящият казус съдът ги определя в размер на 350,00 лева, до който
искът се явява основателен и доказан с оглед характера на нарушените права, продължителността
на проявлението им във времето и цялостното им неблагоприятно отражение в
сферата на увреденото лице. За разликата до предявения размер от 1000 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Вземането за неимуществени вреди в уважения от
съда размер се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
на 18.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Що се отнася до претенцията на ищцата по чл.92,
ал.1 от ЗЗД, то съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В настоящия казус, т.2 от анекса от 28.11.2018 г., страните са
договорили, че при забава от страна на изпълнителя, същият ще дължи неустойка в
размер на 0,5 % на ден върху стойността на договора за всеки ден от забавата,
но доколкото по делото не се събраха доказателства за забавено изпълнение, а
единствено за некачествено такова, то претенцията на ищцата следва да се
отхвърли като неоснователна, ведно с акцесорната такава за законната лихва,
считано от предяваявне на иска.
С горните аргумени за недоказана забава от
страна на ответника съдът отхвърля като неоснователна и претенцията на ищцата
за обезщетение за пропуснати ползи от изтекъл гаранционен срок на новозакупени
от нея уреди в общ размер на 715 лева, ведно с акцесорната претенция за
законната лихва, считано от предявяване на иска. Дори и да се приеме наличието
на забава от страна на ответника при изпълнение на поръчаното, то претенцията
на ищцата отново би била неоснователна, тъй като невъзможността й да ползва
гаранционния срок на уреда не води автоматично до намаляване на имуществото й и
тъй като на обезвреда подлежат реални, а не хипотетични вреди, искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва
да се възложат направените от ищцата разноски, за които представя списък по
чл.80 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, или в размер на 945,89 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, или в размер на 230,04 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Т.Т., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.М.Х., да заплати на ищцата В.Д.П., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв.Д.А.,
сумата от 2970 лева (две хиляди
деветстотин и седемдесет лева), представляваща претърпени от ищцата имуществени
вреди, равняващи се на договорената от нея цена по Договор за изработка и
ремонт на кухненско обзавеждане и плъзгаща врата, сключен на 12.07.2019 г. с
„Ес ди Ен дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 18.07.2019 г.
ОСЪЖДА Л.Т.Т., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.М.Х., да заплати на ищцата В.Д.П., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв.Д.А.,
сумата от 350,00 лева (триста и
петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени неудобства, притеснения и тревоги,
предизвикани от некорекното и неточно поведение на ответника, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска, като в останалата част до
предявения размер от 1000 лева,ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на ищцата В.Д.П., ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник – адв.Д.А., адрес ***, за осъждане на ответника Л.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.М.Х., да й заплати
сумата от 1690,50 лева, представляваща договорна неустойка за периода
10.01.2019 г. – 10.03.2019 г. в размер на 0,5 % на ден за всеки ден от забава,
включваща периода от датата на анекса, с който е уговорена до датата на
образуване на ч.гр.д.№2044/2019 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на ищцата В.Д.П., ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник – адв.Д.А., адрес ***, за осъждане на ответника Л.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.М.Х., да й заплати
сумата от 715,00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
изтеклия гаранционен срок на новозакупените уреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Т.Т., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.М.Х., да заплати на ищцата В.Д.П., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв.Д.А.,
сумата от 945,89 лева (деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв.Д.А., да заплати
на Л.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.М.Х.,
сумата от 230,04 лева (двеста и тридесет лева и четири стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно
с оригинала: ЕХ