РЕШЕНИЕ
№ 437 дата 16 март 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично заседание
на 20 февруари 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 6 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.А.Д. *** против Решение №
1412/18.11.2019г., постановено по НАХД № 4181/2019г. на Районен съд – Бургас, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0769-002785/16.08.2017г. на
началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Бургас, с което, за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от с.з., на
касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. и е
лишен от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Касаторът възразява, че не са спазени сроковетe по чл.34 от ЗАНН, че фактическата обстановка,
описана в НП се разминава от изложената в съставения АУАН. Наведени са доводи,
че участъкът от пътя, където е заснет управлявания от него автомобил, не е бил
обозначен с пътен днак Е 24, както и че скоростта на управление е засечена с
АТСС, което не е било сертифицирано. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото
с него НП, а при условия на евентуалност да бъде намален размера на наложеното
с него наказание глоба към предвидения в закона минимален размер.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация също не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, като разгледана по същество, настоящият съдебен състав
счете за неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и
съответствието на постановеното решение с материалния закон.
Касаторът е санкциониран за това, че на 19.10.2016г., в гр.Бургас, на ул.
Тодор Александров, до бензиностанция Лукойл Ф 563 в посока към ул. Спортна,
управлявал лек автомобил Опел Астра с рег.№ СВ 1278 АP, собственост на М.М.Т., със скорост 149 км/ч при разрешена за
населено място до 80 км/ч, указана с пътен знак В-26, установена със система „SITRAFFIC” с фабр.№ 003059049644, снимка №
201610190034. За така установеното деяние е съставен АУАН бл.№ 549600 № 17-0769-002785/15.05.2017г., а впоследтвие
е издадено оспореното пред районния съд НП, с което е ангажирана отговорността
на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП.
Районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство. По същество
съдът е обосновал извод за съставомерност на установеното нарушение, както и че
за ивършването му правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на М.А.Д. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Възражението за неспазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН е релевирано и
пред районния съд, който правилно го е отхвърлил като неоснователно, макар и с оскъдни мотиви.
Предвид обстоятелството, че нарушението е установено посредством стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказващият орган узнава кой е нарушителят, след като
собственикът на автомобила попълни нарочна декларация относно обстоятелството
кой е бил водач към момента на установяване на нарушението. В конкретния случай
безспорно е установено, че процесният автомобил е собственост на М.М.Т., който
е подал на 03.04.2017г. декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, че на посочените
в АУАН и в НП дата, място и час автомобилът не е бил управляван от него, а от
касатора Д.. След попълването на тази декларация започва да тече 3-месечния
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като това е денят, в който нарушителят се
счита за открит, като задължение на административния орган е в рамките на три
месеца от установяването му да състави акт, въз основа на който да приключи
законосъобразно административнонаказателното производство с издаване на
наказателно постановление и налагане на санкция, което в настоящия случай е сторено
своевременно. Срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от 03.04.2017г., а
АУАН № бл.№ 549600 № 17-0769-002785 е съставен на 15.05.2017г.
Нарушението е описано детайлно, по ясен и идентичен начин в АУАН и в НП,
поради което настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението,
че е налице разминаване в изложението на фактите в обстоятелствените им части.
Възражението, че участъкът от пътя, в който е бил заснет автомобила, не е
бил сигнализиран с пътен знак Е-24, както и че скоростта е заснета от
автоматизирано техническо средство, което не е сертифицирано, се опровергават
от представените с преписката доказателства, а именно - протокол за монтаж на
пътни знаци и други средства за сигнализиране по пътищата на територията на
гр.Бургас, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400”) № 09.10.4823, издадено на 06.10.2009г.
от Български институт по метрология, с период на валидност до 06.10.2019г. и Протокол от проверка №
109-ИСИ/13.04.2016г., издаден от Български институт по метрология.
Правнозначимият факт, че касаторът е управлявал с превишена скорост на посочените в АУАН и в НП дата и място, е установен по несъмнен и категориен начин по делото и както правилно е приел районният съд нарушението е доказано, правилно квалифицирано и подведено под точната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Тази норма в редакцията към датата на извършване на нарушението (Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011г.) предвижда наказание глоба от 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км./ч., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На касатора е наложено наказание глоба, чиито размер е правилно определен в размер на 500 лева за установеното превишение на скоростта от 69 км./ч., съгласно правилото установено в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП в приложимата редакция. Поради това искането на касатора за намаляване на неговия размер следва да бъде оставено без уважение.
Поради отсъствие на отменителни основания за касиране на съдебния акт той
следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл.
1-во, Административен съд – Бургас, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1412/18.11.2019г., постановено по НАХД №
4181/2019г. на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: