Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София, 23.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл.
съдия Боряна Петрова
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 14291 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ,,Б.Г.“ АД срещу решение № 182928 от 29.07.2017г. на СРС, 72 състав,
постановено по гр.дело № 12144/2016г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Н.Б.“ ЕООД / с предходно фирмено
наименование „Н.С 4“ ЕООД/ и С.Н.Г. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД – за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца: сумата от 15 372,00лв., претендирана като неустойка по
чл.9 от сключения между страните договор от 25.06.2015г. и сумата от 6 640,00лв., претендирана като
неустойка по чл.10 от сключения между страните договор от 25.06.2015г., ведно
със законните лихви върху посочените суми от 02.03.2016г.- до окончателното
изплащане.
Въззивникът - ищец
в първоинстанционното производство, ,,Б.Г.“ АД поддържа доводи за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че неправилни са изводите на
първата инстанция, с които е обоснована нищожността на клаузите за неустойки по
чл.9 и чл.10 от процесния договор, поради
липсата на основната им обезщетителна
функция. Възразява, че освен обезщетителна, неустойката има и санкционна
функция, която не е зачетена от първата инстанция, като от съда не е съобразен
и фактът, че двете неустойки са установени в рамките на договорната свобода на
страните. Счита, че по делото е доказан фактът на неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, поради което той дължи договорените
неустойки като обезщетения за вредите от това неизпълнение. Твърди, че от
ответника не се оспорва обстоятелството, че процесната тента е била монтирана
на обекта, както и факта, че в договорения срок по чл.4,т.2 от договора,
ответникът не е върнал тентата, поради
което дължи като неустойка в двойния размер на стойността на тази вещ. Въззивникът- ищец счита, че ако
от съда са бил приет за спорен фактът на монтиране на тентата, то в нарушение
на процесуалното правило на чл.146 от ГПК от първата инстанция не са му дадени указания за липсата на доказателства
за този факта. Твърди, че неустойката по
чл.10 от процесния договор цели да обезщети вредите от неизпълнението на
ответника на договорното му задължение за връщане на движимите вещи: миксер и
рекламна тента. Поддържа, че клаузата на чл.10 от договора, с която е
установена неустойка за невърнатите в срок движими вещи, не е нищожна, тъй като
изпълнява и трите функции на неустойката
: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Моли съда да вземе предвид факта,
че страните по договора са приравнили забавеното изпълнение на задължението за
връщане на движимите вещи – на пълно неизпълнение, тъй като вещите са на
значителна стойност и са предоставени за безвъзмездно ползване. Счита, че дори размерът на неустойката да е
по-висок от предполагаемите вреди,
следва да се приеме, че в този случай страните по договора са дали
превес на санкционната функция на неустойката.
Възразява, че неправилно от първата инстанция действителността, респ.-
нищожността на неустойките по чл.9 и чл.10 от процесния договор са преценявани
не към релевантния момент- на сключване на договора, а към последващ момент- на
прекратяването на договора.
Въззивникът-ищец намира за напълно неоснователен аргумента на съда за
съществуващи за него други възможности за
удовлетворяване- чрез предявяване на иск за връщане на вещта или иск за
получаване на паричната й равностойност.
Счита, че този извод на съда противоречи на основната функция на
неустойката- да служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, без да е
нужно тези вреди да се доказват. На последно място твърди, че неустойката по
чл.14 от процесния договор няма отношение към тази, договорена с чл.9, тъй като
неустойката по чл.14 цели да обезпечи изпълнението на задължение /по чл.13 от
договора/, различно от това, което обезпечава неустойката по чл.9 – това по
чл.4,т.9 от договора. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него-
постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемите,
„Н.Б.“ ЕООД / с предходно фирмено наименование „Н.С 4“ ЕООД/ и С.Н.Г. – не заявяват становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД – за неустойки ,
претендирани : по чл.9 от процесния договор – в размер на
15 372,00лв.; по чл.10 от процесния договор – в размер а
6 640,00лв. и по л.14 от договора- в размер на 3 120,00лв-
С
първоинстанционното решение исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД е уважена
за неустойката по чл.14 от процесния договор- за сумата от 3 120,00лв. и в тази част решението е влязло в сила, като
необжалвано. Съответно- решението в
обжалваната от ищеца част са отхвърлени
исковете по чл.92,ал.1 от ЗЗД – за неустойката по чл.9 от договора – за
сумата от 15 327,00лв. и за неустойката по чл.10 от договора- в размер на
6 640,00лв.
По
иска с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД с предмет- неустойката по чл.9 от
процесния договор в размер на 15 327,00лв.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция е неоснователна , по следните мотиви:
Настоящият съдебен състав напълно споделя като законосъобразен и
правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че договорената с
клаузата на чл.9 от процесния договор неустойка
е нищожна, на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД – като противоречаща на добрите нрави. С клаузата на чл.9 страните са уговорили неустойка в размер на цялото
неизкупено минимално количество стоки по чл.4,т.9, изчислено за целия срок на
договора, която неустойка е дължима от ответника-ползвател в случай на
прекратяване на договора по причина, за която той отговаря, включително и в
хипотезите по т.3 и т.4 от предходния чл.8.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, с така договорения
размер на неустойката се цели ищецът да
получи пълно изпълнение на процесния договор от страна на ответника и в
хипотезата на прекратяването му, което не отговаря на присъщата на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция- в нарушение на добрите
нрави. Нещо повече, настоящият съдебен състав приема, че с клаузата на чл.9 ,
както и тази на чл.14 от процесния
договор, е договорена идентична по
своята правна същност компенсаторна неустойка, дължима на ищеца в случай на
прекратяване на процесния договор, /доколкото се касае за договор с периодично
изпълнение/, поради виновното му неизпълнение от страна на
ответника-ползувател. В конкретния
случай ищецът с исковата молба сочи като
основание за прекратяването на договора едно единствено неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответното дружество и ответника-физическо
лице като солидарен длъжник - това по чл.4,т.9 от договора- за изкупуване на
договореното минимално количество кафе, като неустойката както по чл.9, така и
тази по чл14 от договора се претендират именно във връзка с това неизпълнение
на ответниците. Съдът приема, че е
недопустимо е компенсирането на вредите от неизпълнението на едно и също
договорно задължение от страна на ответника с две компенсаторни неустойки. От
друга страна, настоящият съдебен състав зачита, на основание чл.297, вр. с
чл.298,ал.1 от ГПК силата на влязлото в сила решение на първата инстанция в
частта на уважения иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 120,00лв.-
компенсаторна неустойка, присъдена на ищеца за вредите, произтичащи от
неизпълнението на договорното задължение на ответното дружество и ответника-
физическо лице като солидарен длъжник по
чл.4,т.9 от договора, послужило като основание за прекратяването на договора от
ищеца като изправна страна. Настоящият
съдебен състав приема, че силата на пресъдено нещо, формирана по уважения иск
по чл.92,ал.1 от ЗЗД – за неустойката по чл.14 от процесния договор, не обуславя
недопустимост на предявения иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД – за неустойката по чл.9
от процесния договор, доколкото допустимостта на исковите претенции се обуславя
от твърденията и искането /петитума на ищеца/. В конкретния случай ищецът твърди, че двете неустойки се
различават и обезпечават различно неизпълнение на ответното дружество, докато
установения от съда факт, че такова различие в конкретния случай не е налице ,
е последица от преценката на съда на събраните по делото доказателства, която е
свързана с произнасянето по основателността, респ.- неоснователността на
предявените искове. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че предявеният
иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД – за претендираната неустойка по чл.9 от процесния
договор, следва да бъде отхвърлен, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът вече е обезщетен с влязлото в сила
решение на първата инстанция, чрез присъждане на договорена неустойка /тази по
чл.14 / за вредите от неизпълнението на задължението на ответната страна по
чл.4,т.9 от договора.
По
иска с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД – за неустойката по чл.10 от
процесния договор
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция за неоснователност на
този иск. На първо място, настоящата
инстанция намира , че договорната клауза на чл.10 не противоречи на добрите
нрави, както е прието с обжалваното решение. С клаузата на чл.10 от договора
страните са постигнали съгласие в случай, че от ответното дружество не бъдат върнати
предоставените му за безвъзмездно ползване вещи, описани в чл.1 от
договора, в 3 дневен срок от датата на прекратяване на
договора- ответникът дължи неустойка в
двойния размер на стойността на вещите. Настоящият съдебен състав приема, че
така договореният двоен размер на стойността на вещите не излиза извън
присъщата на неустойката обезщетителна и санкционна функция. Следва да се
посочи, че в конкретния случай страните
по договора са търговци, поради с договорената неустойка се цели ищецът да бъде
обезщетен не само за вредите, които търпи вреди
от невръщането на стоките, произтичащи от липсата на стоките , но и вредите, произтичащи от невъзможността да ги
ползва и да реализира печалба от тях. Като отделно от тази обезщетителна
функция следва да бъдат отчетени и обезпечителната и санкционна функции, която
неустойката има, като в случая те произтичат и са свързани с конкретния
факт, че вещите са предоставени на ответника за безвъзмездно ползване. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че договорената неустойка по чл.10 от договора не е прекомерна и не излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, т.е.- не е налице нарушение на добрите нрави,
поради което е дължима от ответника. Незаконосъобразен е извода на първата
инстанция, че договорената с чл.10 неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като ищецът разполага с други законно
установени способи за защита- с предявяване на иск по чл.108 от ЗС или по
чл.57,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай
ищецът претендира получаване на дължимата му защита в рамките на облигационното
правоотношение с ответника и тя отделна, независима и различна и не е
обусловена от притежанието на собствеността върху вещите, а именно с последната
е свързана защитата по чл.108 от ЗС и чл.57,ал.2 от ЗЗД. Ответното дружество не оспорва факта, че вещите, описани в чл.1 от процесния договор, са му предадени от ищеца след сключването на
договора. Ответниците не ангажират
доказателства, в съответствие с носената от тяхо доказателствена тежест по
чл.154,ал.1 от ГПК, да са върнали същите на ищеца в договорения 3 дневен срок
от датата на прекратяването на договора, поради което съдът приема, че следва
да бъде ангажирана отговорността им за заплащане на неустойката по чл.10 от
договора в размер на 6 640,00лв. , като отговорността на ответника-
физическо лице произтича от качеството
му на солидарен длъжник на ответното търговско дружество, съгласно клаузата на
15 от процесния договор.
Поради
частично съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата-
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 6 640,00лв.- неустойка
по чл.10 от процесния договор и вместо него – постановено друго, с което този
иск да бъде уважен. В частта, с която искът по чл.92,ал.1 от ЗЗД за сумата от
15 372,00лв.- неустойка по чл.9 от процесния договор е отхвърлен-
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските по делото: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно на уважената
част от исковете от 873,78лв., поради което допълнително следва да му се
присъди сумата от 556,38лв. ,/в рамките
на която всеки от ответниците дължи от по 278,19лв./- над присъдената с
обжалваното решение обща сума от 316,62лв. /за всеки от ответниците оп по
158,31лв./. За въззивното производство на ищеца се дължат разноски съразмерно
на уважената част от жалбата му от 495,01лв.,
която ответниците дължат солидарно.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 182928 от 29.07.2017г. на СРС, 72 състав,
постановено по гр.дело № 12144/2016г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Б.г.“ ЕООД срещу „Н.Б.“ ЕООД / с предходно фирмено
наименование „Н.С 4“ ЕООД/ и С.Н.Г. иск
с правно основание чл.92 от ЗЗД – за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца - сумата от 6 640,00лв., представляваща
неустойка по чл.10 от сключения между страните договор от 25.06.2015г., ведно
със законните лихви върху посочените суми от 02.03.2016г.- до окончателното
изплащане, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА , на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, „Н.Б.“ ЕООД / с предходно фирмено наименование „Н.С
4“ ЕООД/ и С.Н.Г. да заплатят солидарно на „Б.г.“ ЕООД - сумата от 6 640,00лв., представляваща
неустойка по чл.10 от сключения между страните договор от 25.06.2015г., ведно
със законната лихва от 02.03.2016г.- до
окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 182928 от 29.07.2017г. на СРС, 72 състав,
постановено по гр.дело № 12144/2016г., в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен предявеният от ,,Б.Г.“ АД срещу „Н.Б.“ ЕООД / с предходно
фирмено наименование „Н.С 4“ ЕООД/ и С.Н.Г.
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД–
за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят на ищец- сумата от 15 372,00лв., претендирана като неустойка по
чл.9 от сключения между страните договор от 25.06.2015г., ведно със законната
лихва от 02.03.2016г.- до окончателното изплащане.
В
останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Н.Б.“ ЕООД / с предходно фирмено наименование „Н.С 4“ ЕООД/ и С.Н.Г. да заплатят на „Б.Г.“АД – всеки
поотделно сумата от по 278,19лв.- допълнително дължими разноски за първата
инстанция ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Н.Б.“ ЕООД / с предходно фирмено наименование „Н.С 4“ ЕООД/ и С.Н.Г. да
заплатят солидарно на „Б.Г.“АД-сумата от 495,01лв.- разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.