Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V–ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 317 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, твърди, че с договор за
потребителски заем № PLUS-11150754 от 09.02.2015 г. отпуснал на ответника паричен
кредит в размер на 5400 лв. и закупуването на застраховка от 1814.40 лв. Сумата
била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, изпълнило задължението
си по него. Усвояването й ответникът удостоверил с полагането на подписа си в
поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3 от договора
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски,
всяка по 231.66 лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно ГПР - 47.14 % и ГЛП - 37.80 %, посочени в
параметрите по договора. Длъжникът преустановил плащането на вноските по
кредита на 20.04.2017 г., като към тази дата били погасени 25 месечни вноски. На
основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, ставало изискуемо в пълен размер, когато
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 7141.73 лв., представляващи
оставащите 35 броя погасителни вноски към 20.05.2017 г., към която дата станал
изискуем в целия му размер. Кредиторът изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и поканил
ответника да го погаси. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът, в
условията на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем чрез връчване на
препис от същия на ответната страна. Н.Н. дължал и обезщетение за забава
в размер на 754.66 лв. за периода 20.05.2017 г. - 11.10.2019 г. Към
настоящия момент ответникът дължал на дружеството сумите: главница - 4326.84
лв.; възнаградителна лихва - 2814.89 лв. и законна лихва за забава - 754.66 лв.
или общо 7896.39 лв.
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, подало Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - гр. Русе. По
гражданско дело № 6451/2019 г., била издадена Заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България, предявява иск за установяване вземането си
по приложеното заповедно производство в посочените по-горе размери. В условията
на евентуалност, моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца процесните
суми, ведно с направените в двете производства разноски.
Ответникът
Н.Н.Н., чрез на значения му особен представител, депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на исковете. Твърди, че липсват доказателства
волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението
по чл.410 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 6451/2019 г. на РС-Русе, в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника Н.Н. за сумите: 4326,84 лв. - главница по договор за потребителски
заем № PLUS-11150754/09.02.2015 г.,
2814,89
лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. – 20.02.2020 г., 754,66
лв. - мораторна лихва за периода 20.05.2017 г. - 11.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и 207,92 лв. – деловодни разноски. Препис от заповедта е бил
връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило
предявяване на настоящия установителен иск, като същият е подаден в
законоустановения срок.
По
делото е представен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11150754, сключен на 09.02.2015
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (кредитор) и Н.Н.Н.
(кредитополучател) при следните параметри и условия: размер на кредита за
потребителски цели – 5 400 лв., размер на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията” - 0 лв., застрахователна премия – 1814.40 лв., общ
размер на кредита – 5400 лв., такса ангажимент – 189 лв., брой погасителни
вноски – 60, месечна погасителна вноска – 231,66 лв., обща стойност на
плащанията – 13899,71 лв., годишен процент на разходите – 47,14 %, лихвен
процент – 37,80 %. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ
падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на
оставащата главница след всяка вноска. Видно е обаче, че не е посочено каква
част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка
погасителна вноска – главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора,
както и застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски,
съгласно чл. 2 и 3 от договора. В контракта също не е посочен и размерът на уговорената
възнаградителна лихва за кредитора – нито като обща сума на вземането за целия
период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска.
Съгласно
чл. 2 на договора, кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от
общия размер на кредита.
В
чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски
по събиране на вземането. Уговорено е също така, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо
изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно
чл. 9 на договора, всички изявления на кредитора, отправени до
кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес,
съответно изпратени по факс или на ел. поща, или съобщени по телефон, предоставени
от кредитополучателя.
В
края на договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява,
че е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна
информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
Договорът
за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите го лица не са
оспорени по делото.
Представен
е и Сертификат № PLUS-11150754, съгласно който застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”
са се съгласили да застраховат по пакет „Защита на плащинията”, „Злополука” и
„Комбинирана за щита“ лицето Н.Н.Н., срещу заплащане на застрахователна премия.
Приложено
е копие на „последна покана“ от 12.12.2017 г., изходяща от ищцовото дружество и
адресирана до ответника, в която е посочено, че е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, както и че ответникът е поканен да изпълни доброволно
задълженията си в 7-дневен срок, но липсват доказателства тази покана да е
получена от ответника преди завеждане на настоящото дело.
От
приетото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по сметката на ответника на 10.02.2015 г. е постъпила сумата
5211 лв., като е приспадната таксата
ангажимент от 189 лв. Ответникът от 19.03.2015 г. до 24.03.2017 г. е направил
плащания по кредита в общ размер 5941.50 лв., които покриват задълженията му до
25-та вноска, дължима на 20.03.2017 г. На 02.10.2017 г. Н.Н. еднократно заплаща
и сумата от 150 лв., която ищецът отнася за погасяване задълженията по
застраховката по кредита от вноска 26 до вноска 29 и частично по вноска 30 /в
размер на 29.04 лв./. През 2018 г. ответникът внася на три пъти общо 300 лв., с
които банката е приспаднала дължимите лихви. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК неплатените от длъжника задължения по кредита
възлизат общо на 7141.73 лв., от които 4234.89 лв. главница, 2814.92 лв. лихва
и 91.92 лв. застраховка, плюс мораторна лихва върху неплатената главница за
периода 20.05.2017 г. – 11.10.2019 г. в размер на 1051.66 лв.
При
така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Сключеният
между страните договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла
на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията
на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на
договора и условията по него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12. С
оглед на това и на основание чл. 22 от ЗПК съдът намира, че процесният договор е недействителен поради
неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона.
Видно от съдържанието на
договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20
от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и допълнителните разходи. Договорът не съдържа наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от които представлява
самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит е недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В
случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 5211 лв.,
която сума е била преведена от кредитора на 10.02.2015 г. по банковата сметка
на ответника в „“Банка ДСК” (след приспадане на уговорената в договора „такса
ангажимент“ в размер на 189 лв., която е недължима на основание чл. 23 от ЗПК,
съответно ответникът не дължи нейното връщане).
С
оглед установеното в експертното заключение, че кредитополучателят е погасил по
договора първите 25 месечни вноски, като е внесъл общо сумата 5941.50 лв., а впоследствие
е заплатил още 450 лв., то следва, че дължимата
от него чиста стойност на кредита е изцяло заплатена и дори е надвнесена сумата
1180.50 лв.
Ето
защо съдът намира, че задължението на ответника по процесния договор за кредит за
главница е изцяло погасено. Според чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи и останалите
претендирани суми, съгласно изложените по-горе мотиви.
В
случая ответникът не е бил уведомен преди завеждане на делото за обявената от
кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, но това е
станало с връчване на преписите от исковата молба и приложените към нея
доказателства, включително преписа на адресираната до него покана от 12.12.2017
г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан.
С
оглед отхвърлянето на установителния иск, следва да бъде разгледан предявеният
осъдителен иск по отношение на всички претендирани суми за главница,
възнаградителна и мораторна лихви. Съдът намира и че така предявеният
осъдителен иск е изцяло неоснователен по изложените по-горе мотиви, а именно,
че на основание чл. 23 от ЗПК в случая ответникът – кредитополучател дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, която към датата на образуване на
заповедното производство е заплатена.
Предвид
отхвърлянето на установителния и осъдителния искове изцяло, на ищеца не се
дължат и претендираните разноски за двете производства.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
установителен иск по чл. 422 от ГПК на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, срещу Н.Н.Н.,
ЕГН **********, за дължимост на сумите: 4326.84 лв. главница по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-11150754/09.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2019
г. до окончателното й изплащане, 2814.89 лв. възнаградителна лихва за периода
20.04.2017 г. - 20.02.2020 г. и 754.66 лв. законна лихва забава за периода 20.05.2017 г. - 11.10.2019 г., които суми са предмет на
Заповед № 3116/29.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6451/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег.№ *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК: *********, против Н.Н.Н.,
ЕГН **********, евентуален осъдителен иск за заплащане на следните суми,
произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11150754/09.02.2015 г.: 4326,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното изплащане на вземането, 2814.89 лв. възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. - 20.02.2020 г. и 754.66 лв. законна лихва забава за периода 20.05.2017 г. - 11.10.2019 г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: