Р Е Ш Е Н И Е
№ 1756 11.11.2021
година гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети октомври, две хиляди двадесета и първа
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо
Колев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2185 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр.
чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Г., със съдебен
адрес:*** против Решение № 18/23.07.2021 г. постановено по а.н.д. № 126/2021 г.
по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно
постановление №
21-0282-000109/23.04.2021 г. на началника на ОДМВР-Бургас, РУ-Карнобат, с което
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че за да бъде
реализирана административно наказателната отговорност и за да бъде наложено
административно наказание, следва от субективна страна деянието да е извършено
виновно, за което по делото не са събрани доказателства. Иска се от съда да
отмени оспореното решение и НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касация,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение
за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по
смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка
по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С наказателното постановление отговорността на касатора е
ангажирана за това, че на 27.02.2021 година в 15:11 часа в
гр.Карнобат, по ул.Стефана Чамурова до фирма Диамант в посока на движение от
ул.Стара планина към кв.Люляците е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № А5439 МН, негова собственост, видно от договор за продажба на МПС с дата
23.12.2020 год., нерегистриран по надлежния ред.
Нарушението е квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДВП.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че
от
гласните, писмените доказателства и приобщените материали от изисканата
прокурорската преписка вх. № 4126/2021г. на БРП, ТОК № 247/2021г., безспорно се
установява, че на 23.12.2020 год. Д.Г. е закупил лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № А5439 МН, като регистрацията на МПС е била прекратена служебно на
25.02.2021г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Посочил е, че нормата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл.18б, ал.1, т.10, вр. чл.18,
т.2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при
неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик.
Съдът е приел, че съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС, е
носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил, съгласно чл.145,
ал.2 от ЗДвП, поради което е бил длъжен да познава законовите последици,
явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването
на регистрацията на автомобила. Предвид изложеното, съдът е заключил, че Г. е
осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което
правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. Съдът
е намерил наложените административни наказания "глоба" и
"лишаване от право да управлява МПС", за правилно индивидуализирани,
в размер на законовия минимум, по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не
са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения. В
съдебното решение са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението на материалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция.
Нарушението, за което е издадено НП е квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата редакция гласи: "По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване. "
От обективна страна касаторът не оспорва факта, че е закупил
горепосочения лек автомобил на 23.12.2020 г., като не го е регистрирал в
двумесечен срок. Същото е видно и събраните по делото писмени доказателства. Двумесечния
срокът за регистрация след покупко-продажба на МПС не е бил спазен и
автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, поради което на 25.02.2021г., превозното средство е било служебно дерегистрирано
със съответното отбелязване в автоматизираната информационна система, което е
извършено от компетентната контролна служба на МВР на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП предвиждаща: "Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство."
Следователно, към 27.02.2021 г.
касаторът е управлявал МПС, което в този момент е било с прекратена
регистрация, поради което правилно е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият касационен състав намира за неоснователно
изложеното в жалбата възражение, касаещо субективната страна на извършеното
нарушение. Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила е законовата последица от неизпълнението на задължението да се
регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, следва да се
заключи, че касаторът, управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел,
че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона
последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл,
така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този
смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му
нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо.
За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че не са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани със случая,
не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при
стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл,
касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 18/23.07.2021 г. постановено по а.н.д. № 126/2021
г. по описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.