№ 48591
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110112996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Сити кеш“ ООД за изменение на Решение
№ 22767/16.12.2024г., постановено по гр.д. № 12996/2024г. в частта на разноските, като
отправя искане съдът да не присъжда разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ищцовата
страна, доколкото не са налице предпоставките за това, както и да не се присъждат
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за повече от едно производство,
предвид злоупотреба с процесуални парва по смисъла на чл. 3, респективно излага
съображения относно размера на същия.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – К. Я. Д. намира молбата за
неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
допълване на определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в
срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
На първо място съдът намира, че с оглед събраните писмени доказателства, в
това число и на служебно изисканата информация за деклариран осигурителен/трудов
доход от ищеца за периода 03.2023-03.2024 г., възражението на ответника за липса на
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е
неоснователно. Видно от постъпилата информация декларираните от ищеца доходи са
в размер на минималната работна заплата за страната. Следователно същият би се
затруднил да заплати и минимално възнаграждение за предоставената услуга от
адвокат.
На следващо място, в действителност от служебно изготвена справка от
електронната система се установява, че понастоящем има постановени четири
решения по дела от ищцата срещу ответника, вкл. и по настоящото дело, но макар и
1
между едни страни делата са с различен предмет (различни договори за кредит), т.е. не
е налице частична претенция от едно вземане раздробена с цел генериране на дела, а
претенция по различни отпуснати от ответника кредити, по които са установени (вкл.
и по цитираните дела) неравноправни клаузи, поради което и обявени за нищожни, т.е.
не е налице злоупотреба с право и липса на основание за присъждане на разноски на
ищцата. Релевантно от същите е единствено обстоятелството, че исковите молба (с
изкл. на различния номер на договорите) са с идентично съдържание, т.е бланкетно
изготвени искови молби. В този смисъл съдът намира, че не е налице злоупотреба с
процесуални права.
Съдът при определяне възнаграждението на адвоката в настоящото
производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК отчита обстоятелството, че са
предявени установителен иск за прогласяване на нищожност на клауза от договор за
кредит и осъдителен иск за присъждане на платените суми по договора за кредит, т.е.
касае се за взаимосвързани искове по едно облигационно правоотношение, възникнало
между страните, както и служебно известните на съда обстоятелства (броят на
производства със сходен предмет, по които адвокатското дружество предоставя
безплатна правна помощ на ищците кредитополучатели, т.е. процесуалният
представител е добре запознат както с материалноправните, така и с
процесуалноправните аспекти на делата), ниската правна и фактическа сложност на
казуса, както и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание
без участието на страните, в което е приета съдебно-счетоводна експертиза, поради
което и намалява тези разноски от 480 лв. с ДДС на сумата 300 лв. с ДДС, като в
случая съобразява и задължителното за настоящия състав тълкуване, дадено от СЕС с
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. и решение от 23.10.2025 г. по дело
C‑744/23, който размер съдът намира за справедлив.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 22767/16.12.2024г., постановено по гр.д. № 12996/2024г.
по описа на СРС, 182 с-в по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА присъдените в полза на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, на
основание чл.38, ал.2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство от 480 лв. с вкл. ДДС на 300 лв. с вкл. ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2