№ 178
гр. Сливен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500213 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 239/27.03.2024 постановено по гр.д. № 20232230100966/2023 по
описа на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от А ЕАД против „ФГ“ ЕООД искове за признаване за установено, че „ФГ“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от
Б.Д.М. и Р.Д.П.- управители заедно и поотделно дължи на „А” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен
директор и М.М.- Изпълнителен директор сумата от 891.96 лв., представляваща:
116.97 лв. /сто и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/- месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор *********, партида *********, ID на
договор М6864467 от 01.04.2022 за периода 07.03.2022- 06.09.2022, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
739.94 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/- неустойка за
неизпълнение на договор *********, партида *********, ID на договор М6864467 от
01.04.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане
35.05 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 7.20 лв.- мораторна лихва върху
1
вземането за месечни такси и потребление за периода 02.05.2022- 01.02.2023. и 27.85 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 10.09.2022г. до 01.02.2023г. и са
присъдени разноски на ответника.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че искът е недоказан и такси не се
дължат, тъй като при ответника месечните фактури не са осчетоводени. На първо място,
основанието, на което се претендират вземанията, е самият договор и подписаното към него
приложение за използване на електронно съобщителната услуга. Тези документи не са
оспорени от ответника и съответно договорът е породил действие между страните. Фактът,
че услугата не е ползвана и фактурите не са осчетоводени при ответника не е в състояние да
промени задължението на абоната за заплащане на месечните такси за предоставяне от
страна на абоната на процесната услуга. Да се приеме, че при липсва на използване на
услугата и липса на осчетоводяване от страна на ответника на активираната с договора
електронно съобщителна услуга, начисляваните месечни такси не се дължат е изцяло в
противоречие с добрите търговски практики и би стимулирало абонати да сключват
недобросъвестно договори, които в последствие да не изпълняват. При сключване на
договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги мобилният оператор няма как
да изследва дали и в каква степен дадена услуга е необходима на всеки абонат и в какъв
обем ще бъде използвана. Единственото задължение на оператора е да предостави услугата
и същата да бъде активна и възможна за ползване/потребление. До 09.09.2022- датата на
прекратяване на договора страните са се намирали във валидно облигационно отношение и
за ответника е съществувало задължението да заплаща сумите по процесните фактури. След
05.05.2022 и 06.07.2022 услугите не са предоставяни в пълен обем, но не поради
прекратяване на договора или по вина на ищеца, а поради неизпълнение на задълженията на
ответника да заплаща дължимите суми по фактурите.
Неправилно, в нарушение на материалния закон и необосновано съдът е приел, че
мобилният оператор не бил упражнил надлежно правото си на разваляне на договора, тъй
като не бил изпратил писмено волеизявление в такава насока. Рамковият договор, въз
основа на който се претендират неустойки, в конкретния случай не подлежи на разваляне по
реда на чл. 87 от ЗЗД, а на прекратяване, породено от договорно основание. Прекратяването
на договора е уговорено в чл. 54.12. от ОУ. Съгласно Решение № 86/10.05.2016 г.,
постановено по т. д. № 595/2015 г. на ВКС, I TO, Решение № 251 от 07.01.2013г.
постановено по т. д. 1002/2011 на ВКС, II TO и Решение № 202/25.07.2012 г., постановено
по гр. д. № 1145/2011 г. на ВКС, III ГО разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а
диспозитивна каквито са по принцип нормите на облигационното право. Последното
произтича от свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, а договорът
е основен източник на облигационни задължения. Т.е. страните могат да уговарят помежду
си прекратяване на договорните правоотношения по ред, различен от този, предвиден в чл.
87 от ЗЗД. Основанието, на което е прекратен договора е т.54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
2
наземни мрежи на „А“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от
124 дена. При установено наличие на забава от страна на абоната за заплащане на
дължимите по договора суми продължила повече от 124 дена прекратяването настъпва
автоматично и не е обвързано със задължение на мобилния оператор да отправи писмено
предизвестие до абоната и/или да го уведомява за прекратяването. Т.е. прекратяването е
поставено под условие- забавено плащане над определен срок. При сбъдването на това
условие договорът се счита за едностранно прекратен и това прекратяване не зависи от
волята на страните по договора. Датата на уговореното прекратяване е определяема още при
сключване на договора и зависи изцяло от поведението на абоната. Независимо от това
длъжникът е уведомен за прекратяването на договора. В обобщение се иска да се отмени
решението и да се постанови ново, с което да бъдат уважени исковете. Претендират се
разноски за всички производства.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че е неоснователна. Представените от ищцовото дружество фактури са
едностранно съставени и представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за издателя си изявления. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че тези фактури не са осчетоводени от ответното дружество “ФГ”
ЕООД гр.Сливен, съответно дружеството не е ползвало данъчен кредит по тези фактури,
поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на
ищцовото дружество в размер на 116,97, следва да се отхвърли. По отношение на
претендирана неустойка, представляваща 18 месечни такси по 33,33лв. за абонатен номер,
както и по отношение на другия вид претендирана неустойка в размер на 140 лв.,
съставляваща стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно
ползване, споделя напълно изводите на първоинстанционният съд за отхвърляне на исковата
претенция на ищцовото дружество, като отбелязва и следното: неустойката не може да се
съизмерява с размера по оставащия срок на ползване по съответния абонамент, тъй като
мобилният оператор по прекратен договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, без да предоставя
услуга. По отношение на другия вид претендирана неустойка в рамките на общата сума от
140 лв., съставляваща стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за
временно ползване, твърди, че неустойка се дължи само в случаите и при условията, за
които е договорена, но такава между страните не е уговорена за процесното неизпълнение. В
чл.7.2 от посоченото от ищцовото дружество Приложение № 1 е предвидено, че операторът
има право да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на оператора, т.е. приложим е чл.79 ЗЗД - касае се за обезщетение за
вредите от неизпълнението, а неустойка по чл.92 ЗЗД между страните не е уговорена. В
обобщение моли да се потвърди решението и претендира разноски.
В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмена молба представител по
3
пълномощие поддържа жалбата и претендира разноски.
За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие,който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Безспорно е, че на 01.04.2022 г. бил сключен договор между дружествата за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********, ID на договор
М68644467, като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/
прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. От 31.03.2022 г. е била сключена за
срок от две години активирана услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа A1 Net Box за
номер **********, като приложението е било предоставено на абоната за временно ползване
за срока на договора оборудване- Data Box устройство, като последният се е задължил да го
върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора.
Директива 93/13/ЕИО дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на
страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат
в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност т.е. за да се
дефинира един договор като „потребителски“ нужно е една от страните да е потребител, а
другата да е търговец. В случая и двете страни са търговци.
С Определение № 50755 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 855/2022 г., III г. о., ГК, ВКС
приема, че според основния принцип в облигационното право за свобода на договарянето
(чл. 9 ЗЗД), страните могат да регламентират по своя воля правоотношенията си, като
уговарят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване.
Постигнатите между страните договорености са задължителни за тях, съгласно изричната
норма на чл. 20а ЗЗД, според която уговорките имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. Принципът за свобода на договарянето е намерил израз в преобладаващо
диспозитивния характер на нормите на ЗЗД, каквато е и разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
установяваща предпоставките за едностранно разваляне на двустранните договори при
виновно неизпълнение. Нормата е приложима само доколкото в особената част на ЗЗД или в
4
друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния
вид договор и доколкото страните са уговорили други условия и начин за развалянето им.
При отсъствието на императивни разпоредби, касаещи развалянето, страните са свободни
сами да определят условията, при които то настъпва. По общо правило, двустранният
договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, с
едностранно изявление от кредитора. Преценката за неизпълнение се прави с оглед
конкретно уговорените клаузи на договора и поведението на страните.
Така е основателно оплакването, че рамковият договор, въз основа на който се претендират
неустойки, в конкретния случай не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на
прекратяване, породено от договорно основание. Прекратяването на договора е уговорено в
чл. 54.12. от ОУ. Както беше посочено разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а
диспозитивна каквито са по принцип нормите на облигационното право. Последното
произтича от свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, а договорът
е основен източник на облигационни задължения. Т.е. страните могат да уговарят помежду
си прекратяване на договорните правоотношения по ред, различен от този, предвиден в чл.
87 от ЗЗД. Тази теза е възприета от ВКС и в решение № 1181/12.10.1999 г., постановен по
гр. д. № 511/1999 г., където е посочено, че „Страните са уговорили, че неизпълнението в
посочения срок автоматически влече прекратяването на договора, т.е. действа като
прекратително условие. Тази клауза, комисорна по своята природа, е напълно действителна.
Тя се корени в общото начало на автономията на волята на страните, които са свободни да
моделират своите облигационни отношения, стига да не са в противоречие със закона. При
наличието на такава клауза (лекс комисория) неизпълнението автоматически прекратява
действието на договора, а ако междувременно са разменени престации, те следва взаимно да
се реституират между страните, т.е. правилото винаги действа ретроактивно”. Поради това е
дължима и уговорената с договора неустойка. Ето защо, А е в правото си да претендира
неустойки по процесния договор, до колкото прекратителното условие, заложено в ОУ, се е
сбъднало и дължимостта им е породена именно от предсрочното прекратяване на договора
по ОУ.
До 09.09.2022- датата на прекратяване на договора страните са се намирали във валидно
облигационно отношение и за ответника е съществувало задължението да заплаща сумите
по процесните фактури. След 05.05.2022 и 06.07.2022 услугите не са предоставяни в пълен
обем, но не поради прекратяване на договора или по вина на ищеца, а поради неизпълнение
на задълженията на ответника да заплаща дължимите суми по фактурите. След тези дати
клиентът е бил в забава за изпълнение на своите задължения по договора. В тази хипотеза
последният не се освобождава от задължението си за плащане на месечните такси, тъй като
пълното ограничение, което търпи, е по негова вина.
Като е постановил обратното, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да се уважат
претенциите.
Въззивникът е претендирал разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на
5
сумата от 725 лева за първоинстанционното производство- държавна такса и депозит за
вещи лица, сумата от 425 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 75 лева представляваща заплатена държавна такса за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 239/27.03.2024 постановено по гр.д. № 20232230100966/2023 по описа
на Районен съд Сливен изцяло като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ФГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от Б.Д.М. и Р.Д.П. дължи на „А” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: **, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен
директор и М.М.- Изпълнителен директор сумата от 891.96 лв., представляваща:
116.97 лв. /сто и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/- месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор *********, партида *********, ID на
договор М6864467 от 01.04.2022 за периода 07.03.2022- 06.09.2022, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
739.94 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/- неустойка за
неизпълнение на договор *********, партида *********, ID на договор М6864467 от
01.04.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане
35.05 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 7.20 лв.- мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 02.05.2022- 01.02.2023. и 27.85 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 10.09.2022г. до 01.02.2023г
ОСЪЖДА ФГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от Б.Д.М. и Р.Д.П. да заплати на „А” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.-
Изпълнителен директор сумата от 725 /седемстотин двадесет и пет/ лева за
първоинстанционното производство- държавна такса и депозит за вещи лица, сумата от 425
/четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 75/седемдесет и пет/ лева представляваща заплатена държавна такса за тази
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7