Р Е Ш Е Н И
Е
№ 328
гр.Велико
Търново, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
312 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на СД „Копеста – 5 – Г., Г.а и сие” с
адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Въстаническа“ № 7 против Заповед на налагане на ПАМ №
10438 / 07.05.2019г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности” Велико Търново, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на обект – къща за гости – семеен хотел „Варуша“, находящ се в гр.Велико
Търново, ул.“Въстаническа“ № 7 за срок от 10
дни. В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, а в условие на евентуалност издадена в
противоречие с материалния закон. Изложени са подробни съображения за липсата
на материално правните предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка. Моли се за отмяна на атакувания
административен акт.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново
изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за
компетентност на органите, наличие на административно нарушение, респективно
основание за налагане на принудителната административна мярка в хипотезата на
обвързана компетентност. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес
от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на обжалване е Заповед на налагане на принудителна административна мярка № 10438
/ 07.05.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности”
Велико Търново, с която е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на обект – къща за гости – семеен хотел „Варуша“, находящ
се в гр.Велико Търново, ул.“Въстаническа“ № 7 за
срок от 10 дни.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
СД
„Копеста – 5 – Г., Г.а и сие” стопанисва търговски обект – къща за гости –
семеен хотел „Варуша“, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“Въстаническа“ № 7. В
обекта е извършена проверка от органи по приходите с месторабота дирекция
„Фискален контрол”. При проверката е извършена контролна покупка на стойност 30лв.,
заплатени в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното
в експлоатация в обекта и работещо фискално устройство. При съпоставка на
наличността на парични средства в касата и отчетените по фискален апарат
средства се установява разлика от 85лв. Представени са необходимите документи на
фискалното устройство. В административната преписка е представен протокол за
извършена проверка, но не и акт за установяване на административно нарушение за
твърдяното нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 / 2006г.
Органът
по приходите приема наличието на административно нарушение и предпоставките на
чл.186, ал.1, т.1, б“д“ от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност налага процесните принудителни
административни мерки.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуално правните норми за издаването
му.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
Между страните не се спори по отношение на установените при проверката факти.
В настоящото производство в тежест на административният орган е да установи всички фактически основания
породили необходимостта от налагане на ПАМ.
Съдът
намира, че от представените писмени доказателства не се установява
констатирането на административно нарушение от органите по приходите.
Независимо от установените факти и признанието на търговеца за неиздаване на
фискална касова бележка при проверката, няма данни по преписката, а и в
заповедта за налагане на принудителната мярка не е отбелязано съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. Съгласно ЗАНН
административните нарушения се установяват със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. При липсата на съставен такъв акт
липсва установено административно нарушение. След като принудителните
административни мерки се издават за предотвратяване и преустановяване извършването
на административно нарушение, то наличието на такова е предпоставка за
налагането на ПАМ. Липсата на установено по надлежния ред административно
нарушение води до извод за незаконосъобразност на принудителната
административна мярка.
Настоящият
състав намира, че и определеният срок на принудителните административни мерки
от 10 дни е в противоречие със закона. Дори да е налице соченото от
административния орган административно нарушение, то то е първо нарушение за
търговеца. Видно от материалите по делото оборотът на хотела към 14,30 часа,
включващ и контролната покупка от е 130лв., а оборотът за м.04.2019г. – 2978лв.
Съотнесен към твърденията на органа за добро местоположение на обекта в
централната част на града и капацитет от 22 легла, тези обороти водят до извода
за ниска посещаемост на обекта. Като съобрази всички посочени обстоятелства,
съдът намира, че наложените принудителни административни мерки запечатване на
търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни са несъразмерни
на твърдяното административно нарушение.
Като
нарушение на материалния закон изразяващо се в противоречие и с целта на
закона, настоящият състав намира и издаването на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка преди издаването на наказателно
постановление. Независимо от наличието на различни производства и различни
приключващи ги актове, налагането на ПАМ преди издаването на НП лишава лицето
от предвидената в закона възможност за преустановяване на ПАМ при заплащане на
наложената глоба – чл.187, ал.4 от ЗДДС.
По
изложените съображения като издадена в нарушение на материалния закон
оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да
бъде отменена.
Предвид изхода на спора и липсата на искане от жалбоподателя за присъждане на
разноски, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
на налагане на принудителна административна мярка № 10438 / 07.05.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности”
Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: