№ 4350
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110208942 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. Б. Х. против Електронен фиш № ********** от 27.02.2024г., издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на въззивника за нарушение на чл. 139,
ал. 7 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал.3а, във връзка с чл.
187а, ал. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800 лева.
Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и
в разрез със закона. Твърди, че електронният фиш е съставен в нарушение на сроковете по
чл.34 , ал.3 от ЗАНН. .
В съдебно заседание въззивникът се представлява от своя процесуален
представител – адв. Н., която пледира за отмяна на ЕФ по мотиви, че АПИ не е имал
правомощие да издава електронни фишове за нарушения на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Поддържа аргументите, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – АПИ, чрез процесуален представител – юрисконсулт Д.,
пледира за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2023г„ в 17:42 часа, ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ВОЛВО ФЛ,
регистрационен номер СВ****РК, с технически допустима максимална маса 12000, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, в община Столична се движел по път А-
1
6 км 60+705, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Видно от становище на отдел Управление на информационна система и
инфраструктура НТУ и представената към него справка, за МПС СВ****РК са подавани
ТОЛ декларации за 15.05.2023г., макар и да няма такива за мястото и часа на нарушението.
Нарушението било установено с устройство № 10192, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 60+705.
За извършеното нарушение срещу "Транспрес” ООД. с ЕИК: ********* като
собственик на регистрираното ППС бил издаден електронен фиш № ********** от
09.11.2023г.
На 23.11.2023г. В.С. като законен представител на юридическото лице подал
декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП като посочил, че жалбоподателят Х. е управлявал
посоченото ППС към датата на нарушението.
С решение от 04.01.2024г. издаденият срещу дружеството ЕФ бил анулиран и на
27.02.2024г. бил издаден атакуваният ЕФ срещу жалбоподателя като водач на МПС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени
в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
От таблица „История на нарушението“ – лист 23 и следващи от делото се
установява кога е издаден съответния електронен фиш, а от решението на АПИ е видно, че
ЕФ срещу дружеството е бил анулиран.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за
всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от
електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от
изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират
съответните такси. От предоставения клип е видно, че МПС с посочения регистрационен
номер се е движело по съответния път.
Доказателствената съвкупност е непротиворечива и по-подробно обсъждане не
2
се налага.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на
издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя въззивник е
ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата вр. чл. 179 ал. 3а, извършено в качеството
му на водач на ППС, като му е наложена предвиденото административно наказание „глоба“
в размер на 1800 лева.
Съгласно чл.137, ал. 7от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице..
Според чл.179, ал.3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв..
Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е
дължано заплащането на ТОЛ такса.
Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
3
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл.187а, ал. 4 и ал.5 от ЗДвП вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във
връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз
основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се
издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се
прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се
образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени
данни, че е извършило нарушението.
От своя страна чл.187а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В случая е
установено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС и в качеството на водач е
ангажирана отговорността му.
Видно от събраните по делото материали и изложената от съда фактическа
обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ВОЛВО ФЛ,
регистрационен номер СВ****РК, с технически допустима максимална маса 12000, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке се е движел по път, за който не е
заплатена изискуемата такса, и е бил управляван от жалбоподателя Х.. с което е осъществен
съставът на административно нарушение от обективна страна.
Съгласно редакцията на 189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП в сила от 13.02.2024г. при
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.
В случая електронният фиш срещу жалбоподателя е издаден на 27.02.2024г. и
след влизане в сила на промените, които дават възможност на АПИ да издава ЕФ за
нарушения на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Нормата е процесуалноправна и нейното действие
обхваща и производствата, по които не е приключило ангажирането на
4
административнонаказателната отговорност на лицата. В този смисъл АПИ е имала
възможност да санкционира жалбоподателя по тази облекчена процедура.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не са спазени сроковете в чл.34 от
ЗАНН. Следва да се има предвид, че същите касаят единствено издаването на НП и АУАН, а
не касаят издаването на ЕФ и същите са неприложими за него. Въпреки това в случая се
наблюдава усложнение в производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, доколкото в рамките на периода от извършване на
нарушението и до налагането на глобата законодателят е въвел облекчена процедура по
санкциониране на нарушението, а именно с ЕФ, а не с издаване на АУАН и НП. В този
смисъл и с оглед това изключение се дължи проверка дали преди издаване на ЕФ са били
изтекли сроковете за издаване на АУАН и НП. В случая отговорът е отрицателен, доколкото
сроковете за издаване на АУАН (когато това е била единствената възможност за образуване
на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя) не са били изтекли.
ЕФ е издаден по-малко от година от нарушението, а самоличността на нарушителя е
установена с подаването на декларацията по чл.187а, ал.4 от ЗДвП – 23.11.2023г., но
тримесечният срок за издаване на АУАН от узнаването на този факт изтича след влизане на
промените в чл.187ж, ал.1 от ЗДвП в сила – 13.02.2024г. и от този момент ангажирането на
отговорността на жалбоподателя е възможна с издаване на ЕФ, като от този момент насетне
прави сроковете по чл.34 от ЗАНН са неприложими
Въпреки констатацията на съда, че нарушението е извършено, ЕФ следва да бъде
отменен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно
пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г.,
се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от
същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от
14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
5
административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта,
измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно
заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. Макар към датата на нарушението по обжалваното наказателно
постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част
от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Нещо повече, разпоредбата на чл.187а,
ал.5 от ЗДвП предвижда, че срещу посоченото лице в декларацията се образува ново
административнонаказателно производство. В случая преди издаването на атакувания ЕФ –
февруари 2024 година са влезли в сила и коментираните изменения в Закона за пътищата и е
следвало да се предостави възможност на собственика на заснетото МПС да заплати
неначислената такса. Съгласно предвиденото в чл.10б, ал.7 при заплащане на таксата в срока
по изречение първо не се образува административнонаказателно производство, което
освобождава от административнонаказателна отговорност всички, които биха могли да
носят такава във връзка с нарушението. Неизпълнението на това задължение на АПИ
опорочава административнонаказателното производство срещу жалбоподателя.
От писмените доказателства (Становище на НТУ и таблица към него) се установява,
че за посоченото в ЕФ МПС са подавани тол декларации за датата на нарушението,
респективно, че е имало сключен договор за използване на услуги за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с последващо плащане. Предвид горното на собственика
на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за
преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика
да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на
административнонаказателно производство (в този смисъл и Решение № 12987 от 26.07.2024
г. по адм. д. № 5353/2024 г. на Административен съд - София-град, Решение № 8696 от
14.06.2024 г. по адм. д. № 3486/2024 г. на Административен съд - София-град).
Това налага отмяна на атакувания ЕФ, доколкото АПИ нито твърди, нито е
представила доказателства, нито е предприела действия в изпълнение на тази процедура -
Решение № 12987 от 26.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5353/2024 г., Решение №
8696 от 14.06.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3486/2024 г.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ съдът констатира,
доколкото при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното
понятие за "тол такса" е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО) - "такса за изминат участък" означава заплащане на определена сума за
6
превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е
упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство". От понятието се извежда, че дължимите суми се
определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното
средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената
Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата
директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на
санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".Приложената в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3а ЗДвП предвижда налагането на
глоба в абсолютно определен размер от 1800 лева. Макар и държавите членки да са
компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените
правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една
държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото
на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната
правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат
/решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от
цитираната практика/.Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-
2001, C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика/. От тези условности
следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание
да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на
наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link
Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45/.
Видно от издадения електронен фиш, за заснетото пътно превозно средство е
изчислено, че е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две
точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на
платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят следва да заплати
максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 в размер на 27 лева. Тази такса
следва да се има предвид, че надхвърля дължимата ТОЛ такса. Сравнявайки размера на
незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на глобата, предвидена за
налагане спрямо водачите на пътни превозни средства, отявлено личи несъразмерността
между двете стойности. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
7
конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса
или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелството, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект
дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. В
конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 27, 00 лева, а
наложената на водача глоба надвишава този размер повече от шестдесет и шест пъти.
Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без
възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение, е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017
г., по съединени дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spiral-Gep Kft. C -498/15, ECLI: EU: 2017: 229,
т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива 1999/62 трябва
да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не
допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална
правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. "
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 г., Popperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна
практика). Макар и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната юрисдикция
трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива задължена да приложи
съответстващо на правото на съюза тълкуване (решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-
Izoz Skopjie Link Logistic N & N, C-384/17, ЕСИ: Еи: С: 2018: 810, т. 58 - 61 от цитираната
практика, решение от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI: EU: C: 212: ЗЗ, т.
24 от цитираната практика). Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП в конкретния случай противоречи на
принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително
дължимите такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна
разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран
размер, то същата следва да остане неприложена, а ЕФ да бъде отменен.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен като издаден при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
8
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, който не
претендира такива и не му се следват.
Воден от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 27.02.2024г., издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на въззивника за нарушение на чл. 139,
ал. 7 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. За, във връзка с чл.
187а, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, от 15.05.2023г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд –
гр. София в 14 дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9