Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201/15.3.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на седми март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря РАДОСЛАВА
ЦОНЕВСКА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1204/2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.294 и сл.от АПК и
е образувано по жалба на Б.Г.Я. *** срещу Отказ с рег. №367р-20085 от
20.10.2021 г. на ВПД Началник на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, с който
се отказва подновяването разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана на
жалбоподателят и се изземва огнестрелно оръжие и боеприпаси – 1 бр. пистолет ЧЗ
83, кал.9х18 мм, №207070 и боеприпасите за оръжието.
Твърди се в
жалбата, че в са налице основания да се приеме, че има доказана необходимост от
оръжие с цел самоотбрана, тъй като жалбоподателят има вила в местността „Кара
тепе“, като през есента, зимата и пролетта има много горски животни – мечки и
вълци, стават през периода много нападания и кражби. Сочи, че дъщеря му притежава
фирма произвеждащи мебели и офисите се намирали извън Велинград, като при
внасяне на пари в банка я придружавал. С оглед на това се иска отмяна на
оспорения отказ.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично
и излага аргументи за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, не
взема становище.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
Жалбоподателят Б.Г.Я. притежавал издадено разрешение
20160270369 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него – пистолет ЧЗ- Чешка Збрьовка 83, калибър 9х18, с номер 207070 със срок
на валидност до 21.11.2021 г.
На 21.09.2021 г. жалбоподателят Б.Г.Я. *** заявление за
подновяване на разрешителното да носи и съхранява огнестрелно оръжие пистолет.
Като основание за това сочел самоотбрана. Към заявлението били приложени декларация
по чл.98 от ЗОБВВПИ от 21.09.2021 г., справка за съдимост от същата дата,
удостоверение от Национална Следствена служба, карта за предварителен
медицински преглед от 16.09.2021 г., копие от издаденото разрешително, копие от
карта за завършен курс по оръжознание и боравене с оръжие от 26.06.1996 г.,
удостоверение за годност на оръжието от 17.09.2021 г., протокол от 17.09.2021
г. за изразходвани боеприпаси, бележка за заплатена такса.
На
27.09.2021 г. и 07.10.2021 г. били издадени докладни записки от полицейски
инспектор Б. до Началник на РУ Велинград, в които се сочело, че след проверка
на подаденото заявление се установява, че лицето отговаря на изискванията на
ЗОБВВПИ.
На
18.10.2021 г. била изготвена докладна записка от мл.ПИ Н.М., в която се сочело
че в системата ЦАИСДО АИСД няма регистрирани сигнали и жалби от заявителя за
случаи на застрашаване на живота и здравето на него и неговото семейство.
На
18.10.2021 г. ВПД Началник РУ Велинград поставил резолюция на заявлението отказ, липса на основателна причина чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Последвало
издаване на Отказ с рег. №367р-20085 от 20.10.2021 г. на ВПД Началник на РУ
Велинград при ОД на МВР Пазарджик, с който се отказва подновяването разрешение
за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо
лице за самоотбрана на жалбоподателят и се изземва огнестрелно оръжие и
боеприпаси – 1 бр. пистолет ЧЗ 83, кал.9х18 мм, №207070 и боеприпасите за
оръжието. В същия се излагали аргументи за липса на доказана основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на
разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, като
такава не е посочена в заявлението и не е доказано личността му да е застрашена.
В хода на
съдебното производство е разпитан свидетел – Х.У., който излага показания
съответсващи на описаните в жалбата на Я. обстоятелства.
При така установените факти съдът
счита, че подадената жалба е основателна по слените съображения :
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и в отказа се съдържат
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален
административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените при постановяването на акта. В съответствие с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК, отказа е съобщен на жалбоподателя, което
е удостоверено посредством нарочно изготвена разписка, подписана лично от
жалбоподателя.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените
административни актове обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган релевантни юридически факти (изложени в мотивната част
на актовете) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание
за издаването им норма и респективно дали се следват разпоредените правни
последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния
орган е да установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението
на законовите изисквания при издаването на оспорения акт.
В конкретния случай, за да постанови обжалвания отказ, Началникът на РУ
Велинград е приел, че не са посочени обстоятелства, от които да е видно, че
оръжието е необходимо на жалбоподателя за самоотбрана и опазване на личното му
имущество. Ето защо се е възползвал от правомощията си по чл. 58, ал. 1, т. 10
от ЗОБВВПИ и е отказал да издаде исканото разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Следователно физическото лице, което иска
издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в
писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват
несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и
имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и
отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя
основание да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на
огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение
за носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и
подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на
дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Не се явява нарушение и това, че органът не е изискал от жалбоподателя
доказателства относно това дали е налице основателна причина за самоотбрана.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ вменява задължение на органа да
уведомява заявителя за констатирани непълноти и несъответствия с изискванията
на закона. Тук следва да се отбележи, че в самото заявление, жалбоподателят
декларативно е посочил, че оръжието му е нужно за самоотбрана, без да изложи
каквито и било факти и обстоятелства в тази насока или да представи
доказателства. Органът няма задължение да дава възможност за обосноваване на
причината за исканото разрешително, в това число няма задължение да събира доказателства
за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, още повече ако заявителят
не е посочил в заявлението конкретни факти, които да се подкрепят от изписани в
него доказателства. В този смисъл е и константната практика на ВАС /напр.
Решение № 12881/07.10.2013 на ВАС по адм. д. 10011/2013; Решение
5498/11.04.2019 г. на ВАС по а. д. 4282/2018 г. и др. /
В съдебното производство е разпитан един свидетел, който потвърждава
описаните в жалбата аргументи за наличие на придружаване на дъщерята на
жалбоподателя, която внасяла големи суми пари и с оглед наличието на вила в
местност, където често се наблюдават диви животни и се случват посегателства
върху имотите. Тези показания се кредитират с доверие от съдебния състав, но не
са достатъчно основание да се приеме, че в конкретния случай е доказана
необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят не е
доказал, че животът му е в реална опасност, която да обоснове притежаването и
използването на огнестрелно оръжие. Евентуалната защита от нападение по
отношение на служебните пари на дъщерята на жалбоподателя не попада в обхвата
на самоотбраната. Няма данни по преписката, които да обосновават необходимост,
че той следва да притежава разрешително за късоцевно оръжие. Не се доказва, че
неговият и на семейството му живот и здраве са непосредствено и реално
застрашени. Евентуална опасност от престъпно посегателство вилния имот, който
притежава, не покрива критериите за основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие. Подобни твърдения не доказват реална или потенциална
заплаха за сигурността на жалбоподателя или на негови близки, за да се приеме,
че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за
самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Не е аргумент в тази посока и обстоятелството, че жалбоподателят е
притежавал издадено разрешително за носене на оръжие.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3
от ЗОБВВПИ разрешението по ал.1 се издава по реда на чл.83 от закона. В този
смисъл неоснователно е и възражението, че органът е допуснал съществено
нарушение като е изложил аргументи за издаване на разрешително, а не за
подновяването на такова. Със закона не се въвеждат различни условия, на които
следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова
разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното
издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко
следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1.
Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със
срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност,
която представлява източник на определена обективна опасност за обществото.
Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в
зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде
установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не
съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително
да продължава срока му на действие. Ето защо правилно органът е извършил
преценка дали и към момента са налице всички основания за издаване на
разрешително и след като е установил, че не е доказана основателна причина за
притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е постановил законосъобразен
отказ. В сочения смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 1649 от
22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII о./.
С оглед
гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на
оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на Б.Г.Я. *** срещу Отказ с рег. №367р-20085 от 20.10.2021 г. на ВПД
Началник на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, с който се отказва
подновяването разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана на жалбоподателят и се
изземва огнестрелно оръжие и боеприпаси – 1 бр. пистолет ЧЗ 83, кал.9х18 мм,
№207070 и боеприпасите за оръжието.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ : /п/