Р Е
Ш Е Н
И Е № 260010
гр.Враца, 14.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
05.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия И.
т.д.№79 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ от адвокат Н.И. от САК, действаща
като пълномощник на Д.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу "Офис-България"ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е съдружник в ответното дружество,
притежаващ 39 дяла с номинална стойност от по 50лв. всеки един, на обща
стойност 1 950лв. и представляващи 39% от капитала на дружеството. На
08.07.2020г. е проведено общо събрание, свикано по покана на управителя, при
следния дневен ред: 1.Обсъждане и приемане на годишния финансов отчет за
2019г.; 2.Освобождаване на И. В. Д. от отговорност за дейността му като
управител до датата на общото събрание.
В
исковата молба се сочи, че на събранието
са присъствали тримата съдружници И. В. Д., С. И. В. и ищцата, притежаващи
съответно 41%, 20% и 39% от капитала, като всички съдружници са били редовно
поканени. По първа точка от дневния ред с 61% от гласовете е взето решение за
приемане на отчета и баланса на дружеството за 2019г., по която ищцата е
гласувала против, тъй като не й е била дадена възможност да се запознае с него
предварително. По втора точка от дневния ред със същото мнозинство е взето
решение, което ищцата счита за незаконосъобразно, тъй като се отнася до
освобождаването от отговорност на управителя И. Д.. По тази точка от дневния
ред ищцата изрично е заявила, че управителят не бива да бъде освобождаван от
отговорност, а напротив, следва да му бъде търсена такава за причинени от него
имуществени вреди на дружеството и че следва да се предприемат необходимите
мерки чрез назначаване на представител, който да представлява дружеството пред
съда за търсене на имуществена отговорност на управителя. Ищцата е изтъкнала
конкретни действия на управителя, които според нея са довели до вреди, а
именно: 1.От страна на управителя е извършено разпореждане със собствен на
дружеството недвижим имот без валидно проведено общо събрание на съдружниците и
без взето решение за продажба на имот в гр.***, като това решение е отменено с
решение на Окръжен съд-Враца по т.д.№134/2019г. От това, че имотът е продаден
без да е взето решение на общото събрание, и с оглед на това, че продажната
цена е 55 000лв., която ищцата намира за два пъти по-ниска от пазарната, според
твърдението в исковата молба следва, че управителят е нанесъл вреда на
дружеството; 2.Управителят е предприел действия за прекратяване на лиценза на
дружеството за извършваната от него основна и единствена дейност - застрахователно
посредничество, като първоначално е отправил искане до Комисията по финансов
надзор за прекратяване на лиценза без да е налице решение на общото събрание,
но след дадени му указания от КНФН, че за да бъде прекратен лиценза, следва да
е взето такова решение и да бъдат закрити банковите сметки на същото,
управителят е свикал и провел общо събрание, на което да бъде взето решение за
прекратяване на дружеството, което общо събрание е било нередовно поради
неспазване на срока за връчване на поканите -
най-малко 7 дни преди датата 27.12.2019г., докато поканата до ищцата е
била връчена на 20.12.2019г. Това общо събрание е проведено и решението е
гласувано от съдружниците Д. и В., след което дейността дружеството е
прекратена от КФН, считано от 20.02.2020г., независимо от изпратеното от ищцата
до КФН становище; 3.Управителят Д. е действал против интересите на дружеството,
като от януари 2019г. е участвал в дружеството "Офис България
2020"ЕООД като едноличен собственик на капитала и управител и това
дружество е със сходно име и идентична дейност като тези на ответното "Офис
България"ООД и със същия адрес на управление, в разрез с разпоредбата на
чл.142 от ТЗ.
Според
ищцата действията на управителя са били целенасочени и са довели да сериозни
вреди за дружеството, за които следва да му бъде търсена отговорност му по
чл.145 от ТЗ, поради което решението на общото събрание по т.2 е следвало да
бъде гласувано и взето само от ищцата и съдружника В., без участие на съдружника и управител на дружеството
Д. по аргумент от чл.137, ал.3 от ТЗ, предвид резонния интерес на последния да
гласува за освобождаването си от отговорност.
Ищцата
счита, че с отмяната на решението на общото събрание по т.2 от дневния ред ще
бъдат защитени интересите на дружеството и тези на съдружниците, които ще могат
да потърсят отговорност за действията на управителя, и поддържа, че е налице
процесуална и материална незаконосъобразност на решението поради противоречие с
императивната норма на чл.137, ал.3, изр.2 от ТЗ, която според нея намира
приложение и при вземането на решение за освобождаване от отговорност на
управителя на дружеството.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иска за отмяна на
взетото по т.2 от дневния ред решение на общото събрание на съдружниците.
Представлявано
от управителя И. В. Д., ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск и поддържа, че посочените от ищцата действия на
управителя не са релевантни за спора. Ответникът твърди, че няма никакви
задължения към кредитори и за атакуваното
решение на общото събрание за освобождаване от отговорност на управителя
сочената от ищцата като приложима по аналогия разпоредба на чл.137 от ТЗ не може да намери приложение.
Ищцата
е подала допълнителна искова молба, в която навежда твърдения, че в предходните
2014, 2015, 2016, 2017 и 2018г. управителят Д. е свиквал общи събрания на
съдружниците за приемане на годишните отчети и баланси, без в дневния ред да е
включван въпроса за освобождаването му от отговорност. Сочи се, че с предявения
от нея иск по чл.74 от ТЗ за атакуване на решението на общото събрание от
22.08.2019г. е целяла защита на собствените си интереси като съдружник и тези
на дружеството, съдебното решение по този спор е влязло в сила ден преди
обявяването на извънредното положение в България във връзка с разпространението
на Ковид -19 и до края на м.май 2020г. ищцата не е имала възможност да
предприеме действия за свикване на общо събрание за вземане на решение за предявяване
на искове от дружеството срещу управителя. Ищцата твърди, че много от
действията на управителя през 2019г. са били в ущърб на дружеството и след
влизането в сила на решението но т.д.№134/2019г. на ВрОС същият е свикал общо
събрание за решаване на въпроса за освобождаването му от отговорност до датата
на събранието, което според ищцата означава, че същият е целят именно да
предотврати търсенето на отговорност за действията му.
Нататък
в допълнителната искова молба се развиват правни съображения в подкрепа на
твърдението на ищцата за приложимост на разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 от ТЗ и за наличие на основанието за инцидентно лишаване на изключвания съдружник,
съответно по аналогия управител/съдружник от право на глас в общото събрание.
От
представения по делото дружествен договор на "Офис България"ООД и при
справка с търговския регистър се установява, че ищцата е съдружник в ответното
дружество, притежаващ 39 дяла от капитала на същото, т.е. е легитимирана да
предяви иска по чл.74, ал.1 от ТЗ. Искът е предявен в срока по чл.74, ал.2 от ТЗ, от което следва, че същият е допустим.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
Съдружници
в "Офис-България"ООД са И. В. Д., Д.И.А. и С. И. В., притежаващи
съответно 41, 39 и 20 дяла от капитала на дружеството.
На
ищцата е връчена покана за общо събрание на съдружниците, свикано от управителя
И. Д. за 08.07.2020г. със следния дневен ред: 1.Обсъждане и приемане на
годишния финансов отчет за финансовата 2019г.; 2.Освобождаване на И. В. Д. от
отговорност за неговата дейност в качеството му на управител на
"Офис-България"ООД до датата на общото събрание.
Представен
е протокола от проведеното на 08.07.2020г. общо събрание на съдружниците, което
по т.2 от дневния ред е взело атакуваното решение за освобождаване от
отговорност на управителя И. Д. от отговорност за неговата дейност в качеството
на управител до датата на общото събрание. За това решение с притежаваните от
тях съответно 41 и 20 дяла от капитала са гласували управителят и съдружник И.
Д. и съдружникът С. В.. Ищцата е гласувала против. В протокола са записани
възраженията на ищцата срещу вземането на решение за освобождаване на
управителя от отговорност, които се припокриват напълно с изложеното от нея в
обстоятелствената част на исковата молба.
С
исковата молба е представено решение на Окръжен съд-Враца по т.д.№134/2019г., с
което по предявен от настоящата ищца иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ е
отменено решение на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 22.08.2019г.
за продажба на недвижим имот и нотариален акт за покупко-продажба на имот от
същата дата. Представени са покана и протокол от общо събрание на съдружниците
в "Офис-България"ООД, на което ищцата не е присъствала и което взело
решение дружеството да бъде заличено от Регистъра на застрахователните брокери,
воден от Комисията за финансов надзор, както и становище на ищцата и решения на
КФН. Представена е справка-разпечатка от ТРРЮЛНЦ, от която е видно, че И. В. Д.
е едноличен собственик на капитала и управител на "Офис-България
2020"ЕООД, което е с регистриран предмет на дейност, идентичен с този на
"Офис-България"ООД. Представени са и протоколи от предходни общи
събрания на съдружниците в ответното дружество.Тези доказателства не са
относими към предмета на настоящия спор, а по-скоро обосноват правния интерес
на ищцата да предяви иска по чл.74, ал.1 от ТЗ с оглед откриване на
възможността за предявяване на иск за управителски деликт по чл.145 от ТЗ.
При
така ангажираните доказателства и при липсата на спор по фактите относно
провеждането и гласуването на съдружниците при вземането на решението за
освобождаване от отговорност на управителя на ответното дружество, от правна
страна съдът приема следното:
Както
бе посочено по-горе в мотивите, И. В. Д. е управител и съдружник в
"Офис-България"ООД.
Правомощието
на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност по
чл.137, ал.1, т.5, пр. посл. от ТЗ за освобождаване от отговорност на
управителя придобива смисъл само ако и доколкото, веднъж взето, решението
проявява правопогасяващ ефект. Формираната воля за освобождаване на управителя
от отговорност от върховния орган на дружеството с ограничена отговорност
препятства възможността към по-късен момент дружеството да потърси отговорност
на управителя за репариране на причинени вреди от управлението му.
По
възможността за разширително тълкуване на ограничителни по своя характер правни
норми съдебната практика не е единна. С Решение №383/06.10.1998г. по
гр.д.№194/1998г., 5 чл. с-в на ВКС е счетено за допустимо прилагане по аналогия
правилото на чл.229 от ТЗ и спрямо съдружник в дружество с ограничена
отговорност. Това становище е споделено и в актове на други инстанции. Нормата
на чл.229 от ТЗ не намира пряко приложение в разглеждания случай, тъй като
предмет на делото не е решение за ангажиране отговорността на управителя, имащ
и качеството на съдружник, а освобождаването му от отговорност. Ако взетото
решение за ангажиране отговорността на управителя имплицитно изключва волята за
освобождаване, логично е да се приеме, че взетото решение за освобождаване
препятства последващо решение за ангажиране на тази отговорност.
Съгласно
чл.123 от ТЗ всеки съдружник има право да участва в управлението, което включва
и възможността да гласува в общото събрание. Нормата на чл.137, ал.3 от ТЗ
предвижда изключение от това правило, когато се взема решение за изключване на
съдружник. Това законодателно разрешение е средство за предотвратяване на
злоупотреба с правото на глас.
Дружеството
с ограничена отговорност е форма на сдружаване, предпоставяща подчинение на
личния пред общия интерес. Този принцип намира непосредствено проявление в
задължението за непосредствено участие в дейността - чл.124 от ТЗ. Съдружникът,
ангажирал се да осъществява управителните функции, е длъжен да води делата в
интерес на дружеството. Обстоятелството, че резултатът от неговата дейност
рефлектира върху неговия икономически интерес пропорционално на притежавания от
него дял от капитала на дружеството, не го освобождава от задължението да
зачита имуществения интерес и на останалите съдружници, тъй като дружеството с
ограничена отговорност съвместява капиталовия с личния елемент. От тази гледна
точка и прокламираното равенство в правата на съдружниците, произтичащи от
дружествения им дял, изключва възможността за игнориране на задълженията им към
дружеството, обуславящи в крайна сметка и икономическикте интереси на
минотарния съдружник, без оглед на обстоятелството какъв процент от дяловете
притежава.
Несъмнено
чл.137, ал.3 от ТЗ придава значение на притежавания дял, определяйки го за
меродавен при формиране волята на върховния орган - общото събрание. Това
правило обаче е призвано да регламентира механизъм, обезпечаващ ефективно
разрешаване на общите въпроси. Този извод се потвърждава и от изрично
формулираното като изключение разрешение по изр.2 на алинеята. В светлината на
изложеното този съдебен състав счита, че при определяне обхвата на изключението
досежно ограничаваното право на глас меродавност следва да бъде призната не на
конкретния въпрос, предмет на разглеждане, а на обстоятелствата, обосноваващи
основание за поставянето му на дневен ред. Според чл.126 от ТЗ бездействието на
съдружника да осигури обещания ресурс за обезпечаване дейността на дружеството -
да внесе дружествения си дял или допълнителна парична вноска /чл.126, ал.1 и
ал.3, т.4/, неоказване на дължимото съдействие /чл.126, ал.3, т.1/,
пренебрегване на огласения от върховния орган общ интерес /чл.126, ал.3, т.2/
или действия против интересите на дружеството лишават съдружника от принципно
признатото му право на глас. Т.е. законът предписва преценката дали и доколко
поведението на съдружника е съвместимо с общия интерес на дружеството с
ограничена отговорност да бъде извършена от останалите съдружници.
Решението
за освобождаване от отговорност на управителя предпоставя безусловно приемане
на отчетените загуби. От своя страна управителят формира и изразява волята на
юридическото лице и обвързва с изявленията си правната сфера на дружеството.
Общият граждански закон признава приоритет на интересите на титуляра на правата
на имуществото пред тези на
управляващото го по силата на закона лице.
С
оглед на изложеното съдът приема, че решение за освобождаване от отговорност на
управляващ съдружник по чл.137, ал.1, т.5, пр. посл. от ТЗ не разкрива зачетен
от правния ред интерес за управляващия мажоритарен съдружник да освободи сам
себе си от отговорност. Същевременно обаче атакуваното решение засяга принципно
зачетени интереси както на дружеството, така и на минотарните съдружници.
В
чл.137, ал.3, изр.2 от ТЗ законодателят е предвидил, че съдружник не може да
гласува при решаване на въпроса за изключването му, а делът му се приспада от
капитала при определяне на мнозинството при вземане на решението. Иначе казано,
дори и при прилагане на най-тежката санкция спрямо съдружник - прекратяване на
участието му в дружеството поради изключване, е налице забрана изключваният
съдружник да упражни правото си на глас, поради очевидния конфликт между
интереса на дружеството и този на съдружника. Несъмнено до същия конфликт на
интереси се достига и когато съдружникът е и управител, участва с право на глас
при решаване на въпроса за освобождаването от отговорност като управител, който
факт се явява правопогасяващ по отношение на отговорността му по чл.145 от ТЗ.
Доколкото обаче е налице законодателна празнота за случай като разглеждания, с
оглед разума и целта на закона, изключваща възможността за участие при вземане
на решения от органите на корпоративната общност при очевиден конфликт на интереси
между интереса на дружеството и интереса на гласуващия, и при наличието на
разпоредбата на чл.229 от ТЗ, предвиждаща забрана акционер да участва в
гласуването за предявяване на искове срещу него и за предприемане на действия
за осъществяване на отговорността му пред дружеството, на основание чл.5 от ГПК
следва по аналогия да се приложат коментираните по-горе разпоредби на ТЗ и да
се приеме, че управителят и съдружник И. В. Д. не е следвало да участва с право
на глас в общото събрание при вземане на решението за освобождаването му
отговорност.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
При
този изход на делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски
по представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 980лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
на основание чл.74, ал.1 от ТЗ решението на общото събрание на съдружниците в
"Офис-България"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
проведено на 08.07.2020г., с което е освободен от отговорност управителя И. В.
Д..
ОСЪЖДА
"Офис-България"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
да заплати на Д.И.А., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото
разноски в размер на 980лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: