Р Е Ш Е Н И Е № 1112
07.10.2019г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1204/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна
жалба на ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕАД - гр.Пловдив
чрез юриск.С.П.
против Решение № 1460/17.04.2019г. постановено по гр.д.№ 16353/ 2018г. по описа
на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против
ответника Л.Й.А. *** за дължимост на сумите: главница в размер на 4175,22 лв. , представляваща стойност
на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 03,01,2016 г. до
29,03,2016 г., както и сумата от 182,09 лева – обезщетение за
забава за периода от 27.01.2018 г. до 02.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03,07,2018 г., до
пълното й изплащане, които
суми са присъдени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр.
дело № 11014/ 2018 г. на ПдРС, като в тежест на жалбоподателя са поставени
направените от ответника разноски за производството по делото в размер на 650
лева на основание чл.78, ал.3 ГПК. По изложени в жалбата доводи се иска отмяна
на обжалваното решение и уважаване на
така предявения иск, като се претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Постъпил е писмен отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна Л.Й.А. *** чрез адв.М.Ч., в който по подробно
изложени и поддържани в първоинстанционното производство доводи се иска
потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е
в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок , като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.422, ал.1
във вр.с чл.415, ал.1 ГПК от ЕВН
„България Електроснабдяване“ ЕАД
- гр.Пловдив против Л.Й.А. *** за
признаване установеност на претендираните вземания , както следва: главница в
размер на 4175,22 лв.
, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия за
периода от 03,01,2016 г. до 29,03,2016 г., както и сумата от
182,09 лева – обезщетение за забава за периода от 27.01.2018 г. до 02.07.2018
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03,07,2018 г., до пълното й изплащане, които суми са присъдени със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 11014/ 2018 г. на ПдРС.
Обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си са: продажба от страна на
ищеца в качеството си на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ на електрическа
енергия на клиента – ответник по делото, която продажба ищецът осъществява при
публично известни условия, действащи за процесния период след одобрението им с
решение на ДКЕВР № ОУ -013/10.05.2008г. влезли в сила на 27.06.2008г и по
силата на които ищецът поел задължение за доставяне на ел.енергия до обекта на
ответника с ИТН ***, находящ се в гр.Перущица, цех за консерви. Съгласно същите
условия ответникът поел задължението да заплаща стойността на доставената ел.енергия
в сроковете и по начините, уредени в ОУ, като при неплащане същият дължи
обезщетение за забава. На 29.03.2016г. съобразно ОУ и р.VІІІ от ПИККЕ служители
на дружеството извършили проверка на обекта на ответника, при която съставен КП
от същата дата, електромерът демонтиран в присъствието на ответника, поставен в
безшевна торба с необходимата пломба и изпратен за метерологична експертиза в
БИМ ГД МИУ-Пловдив. Констатацията на лабораторията показала осъществяван достъп до вътрешността на
електромерите с подробно описание на така извършения достъп. С оглед на това
ищецът съгласно чл.48 и чл.50 от ПИККЕ била издадена фактура на стойност
4175,22 лева, а на клиента доначислени допълнително 32249 kWh за
период от 86 дни / 03.01.-29.03.2016г/. Ответникът уведомен с писмо от
16.01.2018г., получено лично от съпругата на ищеца на 19.01.2018г. така
заявените с исковата молба писмени доказателства, които ищецът съставил във
връзка с извършената проверка на ответника , са представени по делото,
приложени към исковата молба. Видно от съставения КП № 264788/ 29.03.2016г. ,
изготвен от служители на ищцовото дружество в присъствието на ответника
удостоверява констатации на проверяващите относно електромера в обекта във
връзка с измерването на ел.енергията, описана като „измерена грешка по-голяма
от допустимата грешка на класа на точност“. С представения КП №886/29.09.2017г
на БИМ ГД“МИУ“ РО-Пловдив относно проверката на процесния електромер
удостоверено несъответствие на електромера с метрологичните и технически изисквания
в резултат на манипулация поради осъществен достъп до вътрешността на уреда. С
приетата по делото СТЕ въз основа на удостовереното в посочения КП
№886/29.09.2017г на БИМ ГД“МИУ“ РО-Пловдив е изяснено наличието на промени в
схемата на измерване на процесния електромер чрез монтиране допълнително в
неговата измервателна схема електрически елементи, довели до частично измерване
на реално консумираната ел.енергия, като ищецът при извършената справка
правилно приложил Методиката за изчисляване на неотчетено количество ел.енергия
съгласно чл.48, ал.1 ,т.2,б.“А“ ПИККЕ, с липса на превишение на периода за
преизчисление по методиката от 90 дни, в каквато насока е и констатацията
относно остойностяване на неизмереното количество. За да
отхвърли така предявения от ищеца иск районният съд е отчел безспорното по
делото обстоятелство, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на пар.1, т.24 ДР на ЗЕ, а ответникът има качеството потребител по
смисъла на пар.1, т.41 Б ДР на ЗЕ, между които съществуват договорни отношения,
както и че ищецът е извършил едностранна корекция на сметката на потребителя в
резултат на което доначислена сума за минал период 03.01. – 29.03.2016г, за
което ищцовото дружество се основава с наличието на правно основание по чл.98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а,
ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. От районния съд е отчетено съществуването
на разпоредбите по чл.48, 49, 50 и 51
ПИККЕ, въз основа на които е извършена спорната едностранна корекция, към
момента на развилото се правоотношение между страните, доколкото последващата
отмяна на цитираните разпоредби с влязлото в сила на 08.11.2018г. решение №
2315/21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г. на ВАС действа за в бъдеще и което
съставлява първото условие кат изискване
на процедурата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Независимо от това обаче отчетено е
неизпълнението на първото условие по цитираната разпоредба за включване на
клауза в цитираните в исковата молба актуални Общи условия на ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на
сметката, поради което и при недоказване на тези промени в общите условия съобразно
изискването на чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ предвидената в закона процедура не се явява
завършена, въз основа на което правото на ищеца да коригира сметките не се е
породило.
При преценка доказателствата
по делото във връзка с доводите по въззивната жалба на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна, като фактическите и правни изводи в обжалваното решение на първоинстанционния
съд се споделят от въззивната инстанция.
Няма спор по
делото,
че ищецът в качеството си на собственик на недвижим имот, представляващ обект на потребление на доставяна от ответника
ел.енергия, се явява клиент на ответното
дружество.
В този смисъл следва да се приеме, че е налице и облигационното правоотношение между страните
по делото с източник
- договор при публично известни условия, в случая „ Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД“, действащи
за процесния период, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013/ 10.05.2008г. / ОУ на
ЕВН ЕС/
в сила от 27.06.2008г.
Във
връзка с приетото от районния съд жалбоподателят формулира пред въззивната
инстанция главните доводи за неправилност на обжалваното решение в насока на това,
че с клаузата по чл.28, ал.2 ОУ на ищцовото дружество , одобрени през 2008г., е
предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметката,
които общи условия са действащи към момента на корекцията, уреждат отношенията
между страните и са приложими в
разглежданата хипотеза. На следващо място се сочи, че ищецът бил уведомен за
извършената корекция на сметката му с писмо обратна разписка, приложени по
делото, които писмени доказателства не се явяват оспорени. Оспорва се като
неоснователно твърдението, че уведомлението следва да предхожда корекцията,
като се изтъква обстоятелството, че без да се издаде фактура въз основа на
установената манипулация и направената корекция на сметката на клиента, ищецът
не може да претендира заплащане на допълнително начислените суми; ЗЕ дава право
на ищцовото дружество да извършва едностранна корекция на сметката на свой
клиент, като уведомяването се счита, че следва да е след тази корекция.
Ответникът чрез проц. си представител адв.Ч. поддържа оспорване
на предявените искове по основани и по
размер, като недължимостта на претендираната сума в размера й от 4175,22 лв. се
основава на липса на условия за едностранна корекция на сметката му като
потребител. Поддържа се оспорване верността на констатациите изложени в КП за
техническа проверка на СТИ № 264788/29.03.2016 г., както техническата
изправност на уреда-еталон марка „EMSYST №0821202“, с който било извършено замерване на процесния
електромер, така и обстоятелството и, че
върху СТИ е била извършена нерегламентирана намеса и манипулация, водеща до промяна
на метрологичните му характеристики. Поддържа се аргумента, че съгласно чл.
120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на ищцовото дружество и същото има задължение
да го поддържа в изправност. Обосновават се доводите, че при извършената
проверка са нарушени разпоредбите на чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ, чл. 34, ал. 3, чл.
63, от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, а електромерът не бил
предаден за експертиза в БИМ в
законоустановения едноседмичен срок от датата на демонтажа. Коригирането на
сметка само въз основа на евентуално констатирани проблеми при принадлежащите
на доставчика СТИ, без доказано виновно поведение на потребителя, било
недопустимо, тъй като нарушавало принципите на равнопоставеност на страните и
установения такъв в чл. 82 ЗЗД за виновен характер при договорна отговорност.
Посочва, че ВАС е отменил като
незаконосъобразни разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ. Твърди и, че ищецът
не бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови актуални
Общи условия, които да отговарят на редакцията на ЗЕ от 17.07.2012 г. В насока
заявените от жалбоподателя доводи въззиваемата страна чрез проц.си представител
адв.Ч. аргументира липсата в ОУ на ищцовото дружество, приети през 2008г. на
съответствие с разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ на
уреден изричен и конкретен ред за уведомяване от една страна, а от друга
неравноправност на клаузите за едностранна корекция по смисъла на чл.143, т.6 и
т.18 ЗЗП, поради което нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД;
прави се довод за това, че ПИККЕ, одобрени от ДКЕВР към настоящия момент се
явяват изцяло, вкл. останалите действащи разпоредби на чл.48-51 ПИККЕ; едностранна корекция била извършена след
отмяната им; при извършената корекция се явяват нарушение чл.47, ал.4 и ал.5 ПИККЕ,
въз основа на повдигане като спорен въпроса относно условията , при които е
съхраняван процесния електромер и дали тези условия за съхранение като
влажност, киселинност, запрашеност на въздуха, не са предизвикали влошаване на
метрологичните му характеристики; едностранната корекция се оспорва въз основа
и на съдебната практика по чл.82 ЗЗД относно виновния характер на договорната
отговорност; оспорва се както наличието на специална процедура за уведомяване
на клиентите, така и наличието на основание това уведомяване да става след
извършване на спорната корекция поради липсата на възможност за клиента да се
запознае с основанията за нейното извършване, поради което и потребителят
поставен в неблагоприятно положение на изненада при коригиране на сметката му.
Въззивният съд поддържа
изразеното в предходно постановени по правния спор становище в насока на това,
че установяването на обстоятелството за установено съответствие с посочената от ищеца нормативната
уредба остойностяване на неизмерено количество ел.енергия
не влияе на законосъобразността на проведената процедура от ответното дружество
за едностранна корекция на електрическата енергия, доколкото
, както правилно е отчетено и в обжалваното първоинстанционно решение,
правото да се извърши едностранна корекция от електроснабдителното
дружество се поражда при сложен двукомпонентен фактически състав, включващ изрично въведеното от Закона изискване за създаване на нарочен ред за
уведомяване на клиента за предприемане извършването на тази едностранна корекция,
което съответства и на установената до момента съдебна практика
в тази насока. Така именно с решаващи мотиви касационната
инстанция е застъпила изричното становище, заложено в последователната
практика по реда на чл.290 ГПК, че „извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за
вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от
законово основание - както при действието на отменените
Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители,
така и след влизане в сила на Закона за енергетиката / обн. В ДВ бр.107/ 09.12.2003г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Даденото
принципно разрешение по спорния правен въпрос във връзка със законовите
уредби е, че коригирането на сметките само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия
от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципа
на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82
ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.“ Относно механизма на извършване на едностранната корекция се налага
отново в установеното в съществуващата константна съдебна
практика на ВКС становище относно „предвиденото задължение
за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83 , ал.1, т.6 ЗЕ за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, сочи на невъзможност крайния снабдител да извършва
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед въведеното задължение по чл.98а,
ал.2, т.6 и чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ корекцията
следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и у с т а н о в е н в о б щ и т е у с л о в и я на договорите р е д за уведомяване на клиента за
извършената корекция.“ / в този
смисъл изрично - Решение №111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. ВКС – Първо
ТО, в каквато насока е и Решение № 173/
16.12.2015г. по гр.д.№ 3262/ 2014г.
на ВКС, Второ ТО/. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице задължение за жалбоподателя за предвиждане ред за уведомяване
в ОУ, предвид възприетото преобладаващо становище в съдебната
практика, основана на цитираните по-горе разпоредби, че следва такъв ред нарочно
да се уреди в ОУ. Действително с изменението в Закона за енергетиката
с ДВ чл.54/12
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението
си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
от една страна. От друга безспорно е и от приложените от ищеца
документи е видно, че е извършено последващо уведомяване на клиента след извършване на корекционната процедура,
а не уведомяване, предхождащо извършването
на корекционната процедура, който момент се подчертава от
задължителната съдебната практика, възприемаща значението
на предхождащото клиента уведомяване относно предстоящата за извършване корекционна
процедура. Следователно доводът на жалбоподателя
в горната насока не се възприема за основателен,
поради кето и не се намира да е
възникнал фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, в съответствие със съществуващата съдебна практика на ВКС / Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др. Поради горните съображеиня следователно
неоснователна
е поддържаната теза за наличие в ОУ на ЕВН ЕС на предвиден
ред за уведомяване в чл.28,
ал.2 от тези
условия,
тъй като тези клаузи възпроизвеждат задължението на ответното
дружество за уведомяване относно изготвяните по чл.28, ал.1 и сл. от същото дружество констативни протоколи и справки за
начислената енергия,
коригиране на сметката и справка за дължимите суми във
връзка с това.
При
така установеното по делото неспазване на законосъобразна процедура за
извършване на едностранна корекция от страна на доставчика на ел.енергия
изложените е достатъчно основание за приемане недоказаност на предявения
установителен иск на вземането по реда на чл.422 ГПК.
По така изложените и от въззивния съд съображения обжалваното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна ще се уважи искането за
присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 650 лева.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1460/17.04.2019г.
постановено по гр.д.№ 16353/ 2018г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, да заплати на Л.Й.А., ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: