Решение по дело №9350/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    262326                 Година 11.10.2021                           Град  ПЛОВДИВ

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                       XIII граждански състав

На тринадесети септември                                 две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9350 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                      Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

                  С влязло в сила Решение №**65 от 18.12.***г., постановено по гр. дело № 9350/2019 г. по описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба между К.З.Т. ЕГН **********, чрез адв. Т.М.,***, от една страна и Л.В.Т. ЕГН **********,***, чрез адв. В.М.,*** партер, от друга, на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/03.06.2009г. на ***на АГКК; който обект съставлява сграда, застроена на площ от 130 кв.м.; с брой етажи: 2 /два/; с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; ВЕДНО с поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***. на ***на АГКК, в който имот е разположена сградата; с административен адрес на поземления имот и сградата: гр. П., район ***, п.к. ****, ул. „***" № ***; целият с площ от 698кв.м./шестстотин деветдесет и осем квадратни метра/, застроено и незастроено пространство; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 метра/; с номер на поземления имот по предходен план: 441 /четиристотин четиридесет и едно/; ВЕДНО с всички подобрения и приращения в имота, при съседи на поземления имот: ***; ***; ***; ***; ***; ***, ПРИ КВОТИ: 1/2(една втора)идеални части за К.З.Т. и 1/2(една втора)идеални части за Л.В.Т..

                  Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                  I.По извършване на делбата:

                      От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем.

                      Същото становище е дадено и от вещото лице В.Р. в приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, с която е извършена оценка на имота.

                      Всеки от двамата съделители е предявил претенция за възлагане на процесния имот и съдът е приел същите за разглеждане в производството.

                         С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.349 ал. 1 или 2 от ГПК за всеки от двамата съделители, затова съдът не следва да възложи имота на някой от тях. Не са налице и обособени самостоятелни обекти на правото на собственост в сградата, за да бъде възложен всеки от етажите на двамата съделители.

                        Ето защо и с оглед установената неподеляемост, имотът следва да бъдат изнесен на публична продан, като получените суми бъдат разпределени между страните съобразно квотите в съсобствеността им.

                        По отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице В.Р. от  от 22.07.2021 г. В същото вещото лице е дало стойност на процесния имот – 152 003,00 лева.

       Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно  стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на ПРС, или К.З.Т. – 3 040,06 лева и Л.В.Т. – 3 040,06 лева.

       По претенцията по сметки за подобрения и необходими разноски.

       Предявена е претенция по сметки за извършени необходими разноски в процесния имот от К.З.Т. против Л.В.Т. за сумата от 2 501,44 лева, представляващи 1/2 от вложени лични разходи за подобрения в общ размер на 5 002,13 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 2 501,44 лева до окончателното плащане.

       С уточняваща молба ищецът по претенцията по сметки е заявила, че СМР са извършени в периода от м. април 2016 г. до м. октомври ***г.

       Ответника по претенцията Л.Т. оспорва извършените разноски от К.Т. представляващи лични средства в общ размер на 5 001,44 лева. Заявява, че не е бил съгласен с извършените СМР от К.Т., тъй като тя към онзи момент не е била съсобственик, а само ползвател. Представя писмени и гласни доказателства – показания на свидетелите Н. С. Н.и С. К.Н.,  за това, че се е противопоставил при извършване на ремонтите.

        От показанията на свидетелят З.В.Т., ***на ищеца и ***на ответника, се установява, че извършването на ремонтите е било наложително, тъй като къщата е стара. Той и ответника били родени и израснали в тази къща. Имало нужда да се поправи покрива който е течал, В и К и ел. инсталация. Той не можел да се грижи за ****си, защото пътувал, работел в чужбина. Затова ***му поела грижите за нея. Преместила се в къщата, но в нея не можело да се живее без ремонти. Заявява, че той лично е дал на ***си 6000,00 лева за ремонти, а останалите били от влог на ****му.

        С оглед приетото заключение на вещото лице В.Р. от 25.05.2021 г., съдът констатира, че претендираните СМР от ищеца К.Т. са извършени. Не бяха оборени по надлежния ред показанията на З.Т., че същия е дал на ***си 6 000 лева за извършване на сочените ремонти.

       Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й.

       Необходими разноски са тези, които са запазили вещта от погиване или повреда, или са условие за нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това не означава обаче, че съществува законово задължение за направата на тези разноски, поради което дори и при наличието на обективна необходимост, ако владелецът не направи разноски за запазването на вещта /дори тя да погине/ същият не е отговорен към собственика.

                 Не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски.

       Доказва се само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправка, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици /макар и да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди/.

       Вземанията имат облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи, съответно спрямо техните универсални правоприемници, но не и спрямо частен правоприемник, придобил дял на съсобственик след направата на тези разноски /длъжник остава досегашният съсобственик/, освен ако задължението не им е прехвърлено изрично.

                 С оглед изложеното и установеното от доказателствата съдът намира, че следва да квалифицира претенцията за необходими разноски по чл.59 от ЗЗД, направени от един от съсобствениците без съгласие и с противопоставянето на другия съсобственик.

                В хипотезата на член 59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. 

                Ищецът по претенцията претендира половината от направени лични разходи за необходими ремонти в размер на 2 501,44 лева.

      Увеличената стойност на целия имот от подобренията е 16 198,00 лева, а за половината е 8 099,00 лева

      Съгласно вече указаното правило, следва да бъде взета предвид по-малката стойност между обедняването и обогатяването, следователно това е стойността от 2 501,44 лева, с която сума следва да бъде осъден ответника по претенцията Л.Т..

                По отношение на направеното възражение за прихващане от ответната страна, съдът констатира, че с писмена молба от 01.12.2020 г. и с изявление в о.с.з на 07.12.2020 г. на пълномощника на ответника адв. М., това възражение е оттеглено. По тази причина съдът не дължи произнасяне по същото.

                От друга страна, въпреки, че по делото са представени писмени доказателства за отправена покана за заплащане на месечен наем  от страна на Л.Т. по отношение на К.Т., в първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебна делба не е предявена такава претенция, съответно съдът не е приемал същата.

                 III. По разноските:

                       С оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници, съдът намира, че разноските, с изключение на тези направени за претенции по сметки, следва да останат за страните така както са ги направили. 

                   Предвид уважената претенция по сметки на ищеца К.Т. срещу Л.Т. в пълен размер, съдът намира, че следва да осъди ответника Л.Т. да й заплати сумата в размер на 600,00 лева за която е представен Договор за правна защита и съдействие № 46786/13.09.2021 г. с отразено плащане на адвокатско възнаграждение./л. 242 от делото/.

                       С оглед на горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                        ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ал.1 от ГПК следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/03.06.2009г. на ***на АГКК; който обект съставлява сграда, застроена на площ от 130 кв.м.; с брой етажи: 2 /два/; с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; ВЕДНО с поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***. на ***на АГКК, в който имот е разположена сградата; с административен адрес на поземления имот и сградата: гр. П., район ***, п.к. ****, ул. „***" № ***; целият с площ от 698кв.м./шестстотин деветдесет и осем квадратни метра/, застроено и незастроено пространство; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 метра/; с номер на поземления имот по предходен план: 441 /четиристотин четиридесет и едно/; ВЕДНО с всички подобрения и приращения в имота; при съседи на поземления имот: ***; ***; ***; ***; ***; ***, при първоначална цена 152 003,00 лева, като след проданта сумите се разпределят както следва: 1/2(една втора)идеални части за К.З.Т. и 1/2(една втора)идеални части за Л.В.Т..

                        ОСЪЖДА К.З.Т. ЕГН ********** *** 48, чрез адв. Т.М.,***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дела си в делбения имот, в размер на 3 040,06 (три хиляди и четиридесет лева и 06 ст.) лева.

                        ОСЪЖДА Л.В.Т. ЕГН **********,***, чрез адв. В.М.,*** партер, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дела си в делбения имот, в размер на 3 040,06 (три хиляди и четиридесет лева и 06 ст.) лева.

      ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД, Л.В.Т. ЕГН **********,***, чрез адв. В.М.,*** партер, да заплати на К.З.Т. ЕГН ********** *** 48, чрез адв. Т.М.,***, сумата от 2 501,44(две хиляди петстотин и един лева и 44 ст.) лева.

                ОСЪЖДА Л.В.Т. ЕГН **********,***, чрез адв. В.М.,*** партер, да заплати на К.З.Т. ЕГН ********** *** 48, чрез адв. Т.М.,***, сумата от 600,00(шестстотин)лева направени разноски за претенция по сметки.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./М.Л.-Г.

 

Вярно с оригинала.

К.К.