ОПРЕДЕЛЕНИЕ
11.02.2022 г.
№224
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, II отделение, ХХIХ състав,
На
единадесети февруари, две хиляди двадесет
и втората година,
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа АД № 271/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, намира за
установено следното:
Производството е образувано по
искова молба от К.С.К., депозирана чрез пълномощника му адв.В.С. на 01.02.2022
г., с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГДИН- София, с която е
предявен иск за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора Пловдив.
С разпореждане от 03.02.2022 г.
съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение за отстраняване на
констатирана нередовност, а именно поради липсата на яснота относно това кой
точно е крайният момент на периода, за който се претендират от ищеца
неимуществени вреди от ответника, предвид посочената в началото на исковата
молба крайна дата на задържане на ищеца в Затвора Пловдив 26.08.2020 г. и
същевременно посоченото в края на исковата молба, че ищецът търпи вреди поради
описаните нарушения при престоя му в затвора и до настоящия момент, сиреч до
момента на подаване на исковата молба в съда, който е на дата 03.02.2022 г.
С молба, постъпила на 10.02.2022
г. по електронната поща на съда от пълномощника на ищеца адв.С., същият
заявява, че периодът, за който се претендират вредите е от 01.01.2014 г. до
10.02.2022 г.
Съдът намира, че с така
депозираната молба не е налице изпълнение на указанията по остраняване на
констатираната нередовност, доколкото на практика, така заявеното съставлява
предявяване на нов иск. И това е така, предвид факта, посочен и в
разпореждането за оставяне без движение на исковата млоба, че при
претендирано парично вземане за определен период от време, какъвто е настоящият
случай, вземането се индивидуализира освен чрез своя размер и чрез
периода, за който се претендира, които именно определят и
границите на дължимата съдебна защита и поради това всяко последващо
заявяване на период, който е такъв, следващ
датата на депозиране на исковата молба, каквото се установява да е направено в
случая с молбата, е процесуално недопустимо, тъй като е равнозначно на
предявяване на нов иск. Съгласно трайната съдебна практика иск
за обезщетение за вреди може да бъде предявен за твърдени претърпени
вреди само за периода преди предявяване на иска. /в
този смисъл е напр. Решение 5746/2020 г. по адм. дело №3717/2019 г. на ВАС/. Недопустимо е с допълнителна молба, вместо изпълнение на указанията
по оставянето на исковата молба без движение, да се предявява практически нов иск и това действие да се счита за саниране нередовностите на исковата молба. В този смисъл е напр. Определение № 111/2013 г. по дело
№ 1341/2013 г. на ВКС, както и Определение №13180/2017 г. по адм. дело №
11833/2017 г. на ВАС. Ето защо и исковата молба ще следва да се върне на ищеца,
а делото да се прекрати на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. с чл.204, ал.5 от АПК, вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Воден от гореизложеното, Административен съд Пловдив, IІ-ро отделение,
ХХІХ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. с чл.204, ал.5 от АПК и чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, исковата молба
на К.С.К., депозирана чрез пълномощника му адв.В.С., с вх. № 2009/01.02.2022
г., въз основа на която е образувано адм.д. № 271/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 271 /2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отд.,
ХХІХ състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен
съд Пловдив в 7 - дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на препис от съдебния
акт.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: