РЕШЕНИЕ
№………
град ПЛЕВЕН, 28.08.2020 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение , в публично заседание на двадесет и седми август, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д.
№ 598 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по чл. 17,ал. 5
от ЗЗДН.
С решение №
760/01.07.2020г. , постановено по гр.д.№ 1949/ 2020г. Плевенски районен
съд ПРЕКРАТЯВА частично производството
по подадената от Ц.М.В. с ЕГН ********** с адрес ***.***№1 ет.1 против М. М.Б. с ЕГН ********** *** молба за
постановяване на мярка за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1 т. 4 ЗЗДН, а
именно да бъде определено временно местоживеене на децата при пострадалия
родител Ц.М.В. ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на Ц.М.В. с ЕГН ********** с адрес ***.***№1 ет.1 против М. М.Б. с ЕГН ********** *** с правно
основание по чл.5 ал.1 т.1 , т.2, т.3 и т.5 ЗЗДН, а именно да бъде задължен
извършителя М. М.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц.М.В.;
да бъде забранено на извършителя М. М.Б. да доближава Ц.М.В., жилището,
местоработата и местата за социални контакти; да бъде отстранен М. М.Б. от
семейното им жилище, както и да бъде задължен да посещава специализирани
програми, затова, че на 30.04.2020 е
извършил домашно насилие спрямо молителката Ц.В. като е отправил обиди към нея
и заплахи за живота и здравето и.
ОСЪЖДА на основание
чл.11 ал.3 от ЗЗДН, Ц.М.В. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на
ПлРС държавна такса в размер на 30 лв.
Това решение е било
съобщено на Ц.М.В.,чрез пълномощника и
адв.С. на 07.07.2020г. откогато тече срокът по чл. 17,ал.1 от ЗЗДН за
обжалването му.
На 07.07.2020г. по пощата е подадена въззивна
жалба от Ц.М.В.,чрез пълномощника и адв.В.С. срещу това решение на
ПлРС.Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се ,че
съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото писмени и гасни
доказателства,които сочели, че е налице упражнявано психическо и физическо насилие спрямо жалбоподателката в продължение
на повече от пет месеца,което е било
извършвано системно , както по телефона , така и при пряк физически контакт. Счита
се ,че неправилно ПлРС не е кредитирал показанията на свидетелката В. – майка
на пострадалата от насилие молителка
,като се счита ,че несъответствията в нейните показания не се отразяват върху
същността на установените от нея факти . Акцентира се и върху това ,че самият
ответник не е ангажирал никакви доказателства ,които да оборят твърденията на
жалбоподателката за упражнено от негова страна домашно насилие. Сочи се също
така ,че подадената от ответника в това производство искова молба с вх. №
13279/ 30.06.2020г. по чл.127 от СК не попадала в обхвата на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН , тъй като това не означавало все
още висящност на спора за упражняването
на родителските права.
Не е
постъпил писмен отговор от противната страна по делото- М. М.Б..Същият се явява
в съдебно заседание пред ПлОС и чрез пълномощника си адв.Л.Г. оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа
въззивнтата жалба по реда на чл. 17 от
ЗЗДН и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в кръга
на правомощията си и съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания ,
намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на
спора и правилно решение,което по тази причина следва да бъде оставено в сила
,съобразно чл. 17, ал.5 от ЗЗДН .
По отношение на тази част от обжалваното
решение с която е прекратено частично
производството по подадената от Ц.М.В. с ЕГН ********** с адрес ***.***№1 ет.1
против М. М.Б. с ЕГН ********** ***
молба за постановяване на мярка за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1 т. 4 ЗЗДН, а именно да бъде определено временно местоживеене на децата при
пострадалия родител Ц.М.В. ***, Плевенски окръжен съд намира ,че РС- Плевен
правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е
направил верни правни изводи в смисъл
,че мярката по чл. 5, ал.1 т. 4 от ЗЗДН е неприложима спрямо конкретния случай
, тъй като е налице висящ съдебен спор между същите страни по отношение
упражняването на родителските права върху двете деца М.М. и Гари М. , и за
определяне на местоживеенето им. В т.вр. ПлРС съвсем правилно е взел предвид
представената от пълномощника на ответника искова молба с вх . № 13279/
30.06.2020г. по чл.127 от СК, която е била депозирана от М.М.Б. пред Плевенски
районен съд и е направил извод ,че към датата на провеждане на първото съдебно
заседание по делото ,вече е бил налице
висящ съдебен спор по смисъла на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН относно упражняването на
родителските права върху двете деца и относно тяхното местоживеене. Самото
подаване на въпросната искова молба до съда вече означава сезиране на
съда с конкретния извънсъдебен спор
между Ц.М.В. и М. М.Б.
и по този начин му придава характер вече на правен спор, а те придобиват
качеството на ищец и ответник по този правен спор. Без значение за това дали
спорът вече има характер на правен спор, е това дали исковата молба е подадена
до надлежния съд , дали същата има недостатъци , които подлежат на отстраняване
и т.н. Същественото е ,че съдът вече е бил сезиран с молба за решаването на
този спор , а търсенето от страните на
съдебна намеса за защита на техните
права придава на спора характер на
правен спор. Освен това ,следва да се
има предвид и това ,че преценката за това дали е налице хипотезата на чл. 5,
ал. 3 от ЗЗДН следва да се извърши от съда към момента на постановяване на
съдебното решение с което евентуално ще бъдат наложени мерките по чл. 5 от ЗЗДН
, а тъй като съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите ,настъпили след предявяване на иска ,които са
от значение за спорното право , то необходимостта от такава преценка се отнася
и до въззивната инстанция , а според събраните пред нея нови доказателства безспорно
се установява , че е налице висящ съдебен спор относно упражняването на
родителските права по отношение на двете деца ,като дори е постановено
определение от 30.07.2020г. за привременни мерки на осн. чл. 323 от СК ,като упражняването
на родителските права по отношение на децата М.
и Г. е предоставено на бащата М.Б.,постановено е местоживеенето им при
бащата, и е определен режим на лични отношения на майката с двете деца. От това следва , че дори пред ПлРС да не съществуваше пречката
за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1 т. 4 от ЗЗДН , то такава пречка е налице
пред въззивната инстанция поради безспорната висящност на гр.д.№ 2699/ 2020г.
по описа на ПлРС по което е постановено
определението по чл. 323 от СК за привременни мерки .
Все в т.вр.и за
правна чистота , въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че когато
законът – чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН разпорежда ,че „ мярката по чл. 5, ал.1 т. 4 не
се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на
родителските права „ , той има предвид,
че съдът с решението си по същество следва
да извърши преценка дали конкретната
мярка може и следва да се приложи или не , и ако прецени ,че не следва да се
прилага , то да откаже налагането на
тази мярка , а не следва да прекратява производството частично по молбата за
налагане на въпросната мярка. Самото искане за налагане на процесната мярка за
защита от домашно насилие не е недопустимо / тъй като произхожда от
легитимирано да иска мярката лице и касае една поначало предвидена в закона и
допустима в общия случай мярка / , и по
тази причина съдът дължи произнасяне с решението си по същество ,като откаже
налагането на тази мярка ,която се явява
неприложима поради конкретната хипотеза
–наличие на висящ спор за родителските права.
Тъй като , обаче ,крайният правен резултат за молителя е един и същ,
както при частичното прекратяване на
производството по отношение на тази конкретна мярка , така и при оставянето на
искането за нейното налагане без уважение , а именно - неналагане на процесната
мярка , то въззивната инстанция намира за ненужно да отменя обжалваното решение
в частта му с характер на определение за частично прекратяване и да връща
делото за произнасяне на РС-Плевен по същество с диспозитив за оставяне без
уважение на искането за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1 т. 4 от ЗЗДН.
Иначе , Плевенски окръжен съд намира ,че
РС-Плевен е извършил правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и правилно е стигнал до
извода ,че на посочената в молбата и в декларацията правнорелевантна дата - 30.04.2020г. , не е установено
твърдението ответникът да е упражнявал психически или физически тормоз над
молителката . Законът изисква изследването
и установяването на датата ,мястото ,начина и др. обстоятелства за
извършеното домашно насилие , затова неслучайно в чл. 9 , ал. 1 т. 4 от ЗЗДН
като задължителен реквизит на молбата за защита от домашно насилие е предвидено
да се посочи както датата ,така и мястото
и конкретните обстоятелства при които се твърди ,че е извършено такова
домашно насилие. В конкретния случай, от
събраните доказателства може да се прави извод за упражнено домашно насилие ,но
не и на посочената в молбата и в декларацията дата- 30.04.2020г. за която според
въззивната инстанция няма доказателства да е извършване домашно насилие спрямо Ц.В..
Нещо повече ,съдът
констатира противоречие и
разминаване дори между изложеното в
декларацията, подадена от Ц.В. / в която е отразено ,че психическия тормоз и
заплахите за саморазправа са отправени по телефона/ и молбата за прилагане на
мерки по чл. 5 от ЗЗДН /в която се твърди ,че на
30.04.2020г. ответникът отново дошъл при нея вкъщи и отправил заплахи
към нея и поискал социалните помощи ,които тя получава за двете деца./
Правилно РС-Плевен
не е кредитирал показанията на свидетелката Г. В., тъй като същите са твърде
неясни, вътрешно противоречиви именно по
отношение точната дата на което според нея е било упражнено домашно насилие
спрямо дъщеря и от ответника М.Б.. На
въпроса на съда „ знаете ли на 30 април какво се е случило ? „ свидетелката
отговаря „ не знам за какво е станало на
въпрос , Какво е станало ? „ По –нататък
в показанията си същата свидетелка
твърди ,че ответникът е идвал у тях на 30 април през нощта ,когато била
викана „патрулката“ и когато ответникът изритал брат и , но като се съобразят
писмените доказателства по делото – преписка № В-1467/ 2020г. на РП-Плевен
става ясно ,че свидетелката говори за
случая от 01.03.2020г. по повод на който е била образувана въпросната
прокурорска преписка /съответно преписка с вх.№ 257000-1013 / 2020 г. по описа
на РУ-Д.Дъбник/ . Този случай от 01.03.2020г., обаче , не е част от предмета на
настоящото дело , а и не би могъл да бъде ,като се има предвид нормата на чл.
10 ал.1 от ЗЗДН ,която изиска молбата за защита по ЗЗДН да бъде подадена в срок
до един месец от акта на домашното насилие.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че не е доказано упражняването на
домашно насилие от страна на М.Б. по отношение на Ц.В. на посочената от нея дата-
30.04.2020г. с оглед на което решението на РС-Плевен да остави без уважение
искането за налагане на мерки за защита от домашно насилие, се явява правилно и следва да остане в сила.
Поради изложеното ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА
обжалваното решение № 760/01.07.2020г. , постановено по гр.д.№ 1949/ 2020г. на Плевенски районен съд.
Решението на ПлОС е
окончателно, на осн. чл. 17,ал. 6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :