№ 16249
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110140803 по описа за 2022 година
Производството е първоначално образувано по иск на Д. Д. Върбанова, ЕГН:
**********, адрес: с. .........., община Велико Търново, ул. „...........“ № 1, срещу
Министерство на здравеопазването на Република България, адрес: гр. София, ........., и
„Център за психично здраве-София“ ЕООД, ЕИК: .............., седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. .............., по чл. 64 ЗС за осъждане на всеки от ответниците
относно това ищецът да ползва съответната част от поземлен имот № ................ по
КККР на гр. София, находящ се в гр. София, ул. „.............“ № 25, съобразно
притежаваното от нея право на строеж върху същия поземлен имот за едноетажна
жилижна сграда, находяща се в гр. София, бул. .............., цялата със ЗП от 600 кв. м и с
полезна площ от 570 кв. м, като в молба от 16.11.2022 г. сочи, че същата сграда се
намирала в частта на имота откъм ул. „.............“.
С Разпореждане от 13.02.2023 г. на ищеца са дадени указания да заяви изрично
дали поддържа иска по чл. 64 ЗС, който се явява изначално недопустим, тъй като
правото по чл. 64 ЗС се счита погасено с погиване на постройката на суперфициаря по
подробни съображения, изложени в същото разпореждане, имайки предвид, че в
исковата молба ищецът сам твърди, че постройката е разрушена в резултат на пожар.
С молба от 22.03.2023 г. ищецът е заявил, че не поддържа иска по чл. 64 ЗС
предвид факта, че процесната постройка погинала в резултат на пожар. Поради това с
Определение от 24.03.2023 г. производството е прекратено в частта по иска по чл. 64
ЗС, предявен с искова молба от 28.07.2022 г., ведно с уточнителни молби от 05.11.2022
г. и 16.11.2022 г., като видно от справка от ССЕВ и разписки към съобщения
определението е влязло в сила на 21.04.2023 г.
С молба от 05.10.2022 г. ищецът е заявил, че предявява и иск по чл. 109 ЗС за
прекратяване на неоснователно действие от страна на титуляря на правото на
собственост върху процесния имот, като същевременно е поискал осъждане на не само
на Министерство на здравеопазването на Република България, сочен от ищеца в
първоначалната искова молба като титуляр с предоставено право на управление въз
основа на акт за публична държавна собственост от 01.09.2014 г., но и на „Център за
психично здраве-София“ ЕООД, за който в исковата молба, ведно с молба от
05.10.2022 г. сочи, че е титуляр на право на строеж върху процесния имот, да прекратят
неоснователните действия и бездействия, с които ограничават достъпа на ищеца,
включително с леки, лекотоварни и товарни превозни средства, строителна техника,
1
съоръжения и строителни работници до поземлен имот № ................ по КККР на гр.
София, за възстановяване, обслужване и ползване на собствения ищеца самостоятелен
обект, съставляващ едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул.
.............., цялата със ЗП от 600 кв. м и с полезна площ от 570 кв. м.
С Разпореждане от 14.02.2023 г. на ищеца е указано да формулира изричен
петитум по иска по чл. 109 ЗС, имайки предвид, че твърдяната като собствена на
ищеца едноетажна жилищна постройка е погинала, като е предупреден, че
неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба по чл. 109 ЗС.
С молба от 22.03.2023 г. ищецът е поискал осъждане на основание чл. 109 ЗС на
Министерство на здравеопазването на Република България, адрес: гр. София, ........., и
„Център за психично здраве-София“ ЕООД, ЕИК: .............., седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. .............., да предоставят достъп на ищеца, включително с
леки, лекотоварни и товарни превозни средства, строителна техника, съоръжения и
строителни работници до поземлен имот № ................ по КККР на гр. София, за
реализиране правото на възстановяване на погиналата постройка – едноетажна
жилищна сграда, цялата с площ от 600 кв. м и с полезна площ от 570 кв. м, находящ се
в гр. София, бул. .............., чрез реализиране на правото й на строеж върху цитирания
ПИ.
Основен елемент от надлежното заявяване на всяка претенция пред съдебния
орган е формулирането на допустим петитум с оглед на изложените от ищеца
фактически и правни твърдения, защото с оглед на петитума съдът постановява своето
решение, като формулира изричен диспозитив, който само представлява решението по
спора, а не и мотивите, които се считат като изложени към решението (чл. 236, ал. 2
ГПК). Чрез така формулирания диспотизив съдът дава защита на едната страна и
санкция на другата страна, което положение представлява основен израз на
гражданския процес.
Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото
предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца,
нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Негаторният иск,
като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се
цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него (т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на
ВКС).
По гореизложените съображения при предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва
да формулира петитум за осъждане на ответника да преустанови своите действия и/или
бездействия, за които ищецът твърди, че ограничават елемент от съдържанието на
твърдяното от него като притежавано вещно право, които поради това счита за
неправомерни.
С молба от 22.03.2023 г. ищецът е поискал осъждане на ответниците да му
предоставят достъп, за да реализира правото си на строеж върху процесния имот, а не
да преустановят действията, с които препятстват достъпа му до процесния имот с
оглед реализиране на правото му на строеж. По този начин ищецът е формулирал за
пореден път петитум, който се следва при предявен иск по чл. 64 ЗС, но не и при
2
предявен иск по чл. 109 ЗС.
Съдът счита, че на ищеца не се следва поредно даване на указания по иска по
чл. 64 ЗС, тъй като още в първоначалната искова молба липсват каквито и да е
твърдения за предявен иск по чл. 109 ЗС, който иск ищецът е предявил едва след
даване на указания от съда във връзка с отстраняване нередовности на първоначалната
искова молба по иска по чл. 64 ЗС. Възползвайки се от дадената му от съда
процесуална възможност да конкретизира своите претенции, Д. В. е следвало да заяви
надлежна претенция по чл. 109 ЗС, което не е сторила и което е наложило даване на
указания за последващо отстраняване нередовности на исковата молба. На следващо
място, в поредна уточнителна молба от 22.03.2023 г. ищецът е допуснал и друга
нередовност, като не е индивидуализирал процесния поземлен имот съгласно
представената от него актуална скица, според която имотът се намира в гр. София, ул.
„.............“ № 25, а не в гр. София, бул. .............., както сочи Д. В. в горната молба.
В процесуалния закон липсва задължение за правораздавателния орган да дава
поредни указания за отстраняване нередовности на исковата молба, имайки предвид и
че в конкретния случай ищцовите претенции са заявени чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който по правило е юрист с достатъчна професионална
компетентност да сезира съда с редовни претенции още с първоначалната искова
молба (Определение № 442 от 13.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3427/2020 г., III г. о.).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба по чл. 109 ЗС на Д. Д. Върбанова, ЕГН: **********,
адрес: с. .........., община Велико Търново, ул. „...........“ № 1, срещу Министерство на
здравеопазването на Република България, адрес: гр. София, ........., и „Център за
психично здраве-София“ ЕООД, ЕИК: .............., седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. .............., да предоставят достъп на ищеца, включително с леки,
лекотоварни и товарни превозни средства, строителна техника, съоръжения и
строителни работници до поземлен имот № ................ по КККР на гр. София, за
реализиране правото на възстановяване на погиналата постройка – едноетажна
жилищна сграда, цялата с площ от 600 кв. м и с полезна площ от 570 кв. м, находящ се
в гр. София, бул. .............., чрез реализиране на правото й на строеж върху цитирания
ПИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 40803/2022 г. на СРС В ЧАСТТА по
исковете по чл. 109 ЗС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3