№ 411
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110213545 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 4955355 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на ЯС. Н. Н., с ЕГН **********,
за това, че на 23.01.2020 г., в 13:26 часа, в гр. София, бул. Акад. Иван Евстратиев
Гешов, до бл. 120, с посока на движение от ул. Гюешево към бул. България, при
ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, с МПС лек автомобил *********** с
рег. № *********** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743с7 – при разрешена скорост от
50 км/ч, е установена скорост от 71 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
С горното собственикът на посоченото МПС нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 100 лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от ЯС. Н. Н., чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същият да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. В жалбата и в писмено становище, депозирано за с. з., се твърди, че в
нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ЕФ не съдържал данни за собственика на управляваното
МПС, като жалбоподателят Я.Н. категорично не бил собственик на автомобила. Липсвал
конкретен издател на ЕФ, както и дата на издаването му, което пречило за проверка за
спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая ЕФ бил издаден за нарушение,
извършено на 23.01.2020 г., като въз основа на декларация от собственика Станка Н.а от
1
13.05.2021 г., старият ЕФ на нейно име бил анулиран и издаден нов такъв на Я.Н.. Цитира се
съдебна практика, съгласно която след като настоящият ЕФ бил издаден повече от една
година след извършване на нарушението и след изтичане на едногодишния срок по чл. 34,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, АНО е следвало да прекрати административно-наказателното
производство. По същество се допълва, че на посочената дата на нарушението
жалбоподателят не бил управлявал процесния автомобил, тъй като същият бил предоставен
за ползване на негов приятел. Моли се за определяне на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Административно наказващият орган – СДВР не изпраща представител, а писмено
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Моли се и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Доколкото не се установява противното (липсва
приложена разписка за връчване на атакувания ЕФ), въззивната инстанция приема, че
жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 4955355, издаден от СДВР, е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на
административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената
по преписката Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш.
Видно от извлечението от регистъра на СДВР обаче, обжалваният ЕФ е издаден на
23.06.2021 г., тоест една година и пет месеца след датата на твърдяното нарушение –
23.01.2020 г. Процедурата по издаване на ЕФ е уредена в ЗДвП, където законодателят е
пропуснал да посочи срока за издаване на ЕФ, съпоставено с датата на нарушението.
Уточнено е в чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, че влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила
наказателно постановление, като отделно от това в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е посочено, че за
неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се
прилагат разпоредбите на ЗАНН. В този смисъл, в специалната процедура по издаване на
ЕФ (при която няма предхождащ АУАН) следва да намери приложение разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда преклузивен едногодишен срок за издаване на АУАН
спрямо датата на осъществяване на нарушението. Това е така, доколкото ЕФ се явява
първият и единствен акт по това специално административно-наказателно производство в
първата му фаза и нарушителите, на които се издават ЕФ не могат да бъдат поставяни в по-
неблагоприятно положение от тази, на които се издават АУАН по общото производство (и
за нарушения, които в повечето случаи са с по-висока степен на обществена опасност).
Противното схващане (базирано на липсата на изричен посочен срок за издаване на ЕФ
спрямо датата на нарушението), освен че противоречи на принципа на законоустановеност
на административните нарушения и наказания, създава и лесно предвидима опасност от
административен произвол при издаване на ЕФ, базиран на бездействие на контролните
органи.
2
Също следва да се посочи, че сроковете на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН са
задължително приложими и в хипотезата на анулиран ЕФ, вследствие подадена декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на автомобила, в която се сочи друг водач. По
преписката е налице декларация от 13.05.2021 г. от собственика на лек автомобил
*********** с рег. № ***********, в лицето на ********* Н.а, която сочи, че автомобилът е
бил управляван на 23.01.2020 г. от жалбоподателя Я.Н.. Последното е довело до анулиране
на издадения на нейно име ЕФ серия К № 3343477 (също приложен по преписката) и
издаване на процесния ЕФ серия К № 4955355 от дата 23.06.2021 г. Откриването на
нарушителя е породило задължение за издаване на ЕФ на Явор Н. в тримесечния срок по чл.
34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН от датата на декларацията от 13.05.2021 г., но не по-късно от
изтичане на едногодишния срок от датата на нарушението. В случая първият тримесечен
срок е спазен, но не и преклузивния едногодишен срок, което е допълнителен аргумент за
отмяна на атакувания ЕФ.
Въз основа на гореизложеното, въззивната инстанция счита, че по аргумент на чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото атакуваният ЕФ е издаден на 23.06.2021
г. - повече от една година след датата на твърдяното нарушение (23.01.2020 г.)
образуваното административно-наказателно производство се явява
незаконосъобразно, което е основание за отмяна на атакувания ЕФ на процесуално
основание.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените процесуални нарушения при издаване на ЕФ са достатъчно
основание за отмяна на същия, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на
материалния закон.
Предвид отмяната на атакувания ЕФ, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя (адв. Т.) за присъждане на адвокатско възнаграждение е законосъобразно и
основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне на настоящото решение
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, както и с оглед подробно изготвените жалба и
писмено становище за нуждите на съдебното производство. Видно от приложения договор
за правна защита и съдействие от 16.09.2021 г., адв. Т. е осъществявал правната защита
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) - близък. Съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение, като Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съобразно гореизложеното и разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Т. Т. от
АК-Плевен следва да се изплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платими
от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4955355 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на ЯС. Н. Н..
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, СДВР да
заплати на адв. Т. Т. от АК-Плевен сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4