Решение по дело №910/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ЕУРАТЕК АУТО” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Столична”, район „Н.”, [улица], представлявано от управителя инж. Л. Н. Н., срещу Решение № 259/27.02.2025 г., постановено по НАХД № 1456/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № **********-29/21.06.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Варна, с което на основание чл. 34и ал. 24 от ЗЧАВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение по чл. 34и ал. 24, вр. чл. 17 ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 35 ал. 1, вр. чл. 39а ал. 2 и §19 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Оспорват се и изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а оттам и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН в НП е допусната грешна квалификация на деянието, тъй като разпоредбата на чл. 34и ал. 4 от ЗЧАВ е санкционна норма, а разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ЗЧАВ е указваща норма, която не може да бъде нарушена от частноправен субект. Твърди се още, че от страна на дружеството не е допуснато твърдяното нарушение, тъй като отчетът по чл. 35 ал. 1 от Наредбата не следва да се подава на дата 01.04.2023 г. и се подава по електронен път, както е сторено, макар и на 06.06.2023г., а не на физическия адрес на управление на учреждението. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, с което процесното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Варна е потвърдил НП № **********-29/21.06.2023 г. на Директора на РИОСВ – Варна, с което на основание чл. 34и ал. 24 от ЗЧАВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. Съдебното решение е постановено след като с Решение № 3361/02.04.2024 г. по КНАХД № 64/2024 г. по описа на Административен съд-Варна е отменено Решение № 1633/19.11.2023 г. по НАХД № 2979/2023 г. по описа на РС-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, районният съд е приел за безспорно установено, че дружеството-касатор, в качеството си на оператор на климатично и термопомпено оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, не е изпълнило вменените му с разпоредбата на чл. 35 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. задължения, а именно- да представи в срок до 31.03.2023 г. отчет за парниковите газове за предходната 2022 г. Съдът е изложил и съображения за липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При така установените факти ВРС е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за доказаност на вмененото на оспорващото дружество административно нарушение, на което е дадена правилна правна квалификация, както и за коректно определяне на санкционната норма. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочил е, че доколкото отговорността на дружеството е обективна, ирелевантен е въпросът за наличието на виновно поведение от служител, тъй като е ангажирана безвиновна отговорност на дружеството.

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съответстваща на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до верен правен извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, който изцяло се споделя от касационната инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установи извършването на нарушението, вменено на касатора с НП, както правилно е приел районният съд. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано ВРС е приел, че касаторът е извършил вмененото административно нарушение по чл. 34и ал. 24 вр. чл. 17 ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 35 ал. 1 и чл. 36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. Безспорно е установено, че дружеството е оператор по смисъла на § 1 т. 10 ДР на Наредба № 1 на климатично оборудване, заредено с повече от 3 кг. флуорсъдържащ парников газ. ВРС е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и въз основа на тях обосновано е приел, че дружеството е имало задължение до 31 март на текущата година да представи годишен отчет за оборудването за предходната 2022г., което не е сторено.

Релевираните от касатора доводи, че дружеството нямало задължение да подава отчета на 01.04.2023г. не се споделят от съда. Посочената в НП дата е датата на извършване на нарушението, тъй като задължението за подаване на отчета за предходната година, както бе посочено е до 31 март на текущата година. Не се споделя и твърдението, че подаването на отчета не следва да е физическия адрес на РИОСВ, тъй като това изобщо не е посочено от АНО като основание за налагане на санкцията. Проверката на входящия дневник на РИОСВ не обхваща само физически внесените отчети, тъй като приложеното по делото Приложение № 1 отразява получаването на отчета на 06.06.2023г., което както е посочило дружеството е извършено на електронната поща на РИОСВ.

Касационната инстанция изцяло възприема и изложените от ВРС мотиви относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен. Правилно въззивният съд е счел, че от събраните по делото доказателства не се установяват конкретните белези на маловажен случай /чл. 93 т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН/, тъй като извършеното нарушение е формално и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. При извършване на преценката за маловажност на случая следва да бъде съобразена и значимостта на охраняваните от ЗУО обществени отношения, свързани със защита на околната среда и човешкото здраве чрез упражняване на контрол и предотвратяване на необратими вредни последствия при използването на оборудване, съдържащо флуросъдържащи парникови газове.

При определяне размера на наложената санкция административнонаказващият орган е взел предвид, че макар и на по – късен етап все пак е подаден годишен отчет и е наложил на дружеството имуществена санкция към минимума, предвиден в закона.

Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

На основание чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 259/27.02.2025 г., постановено по НАХД № 1456/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.