РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. гр. Добрич, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500252 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат, срещу решение №118/21.02.2022г. по гр.д.
№2164/2021г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено, че
въззивникът дължи на ищцата М. Д. ИГН. от гр.Добрич по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1495/2021г. на ДРС
сумата 8 045.68 лева, съставляваща общ сбор от възнагражденията по
сключени договори за правна защита и съдействие от 16.05.2016г. за
образуване и водене на 29 броя изпълнителни дела срещу длъжници на
дружеството /конкретизирани/, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 17.05.2021г. до окончателното изплащане, както и въззивникът е
осъден за разноските на другата страна за заповедното и исковото
производство.
Според въззивника решението на районния съд е неправилно,
1
постановено при допуснати нарушения на процесуалните норми и в
протиморевие с материалния закон. Изводите на съда относно релевантните
за спора обстоятелства били необосновани и несъответни на действителната
фактическа обстановка. Показанията на свидетелите били събрани в
нарушение на чл.164 ал.1 т.3 и т.5 от ГПК, при това били възприети
избирателно и без връзка с останалите доказателства по делото. Съдът отдал
значение единствено на установения от счетоводната експертиза факт, че
плащания по процесните договори за правна помощ не са извършвани, но не и
на това, че нито договорите, нито каквито и да било други свързани с тях
документи са осчетоводени от въззивника. Така, в обжалваното решение
неправилно било прието, че въззивникът дължи на другата страна
възнаграждения за адвокатска защита по посочените изпълнителни дела.
Изложени са доводи, почерпени и от установения в практиката начин на
сключване и извършване на съответните отбелязвания в договорите за правна
помощ, както и възражения срещу приетото от първоинстанционния съд
относно момента на изискуемостта на спорните вземания. Възразява се и за
необсъждане в постановеното решение извършеното от въззивника
евентуално позоваване на изтекла погасителна давност. Настоява се за
отхвърляне на предявените искове след отмяна на решението на районния
съд.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата М. Д. ИГН., чрез
пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на
районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените
от М. Д. ИГН. от гр.Добрич срещу „Водоснабдяване и канализация
Добрич“АД - гр.Добрич двадесет и девет броя обективно кумулативно
съединени искове по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземанията на ищцата от ответника, за които по ч.гр.д.№1495/2021г. на ДРС е
издадена заповед №402/19.05.2021г. за изпълнение на парично задължение в
размер на 8 160 лева, съставляващо сбор от адвокатски възнаграждения,
дължими по договори за правна защита на ответника, като взискател по
2
двадесет и девет броя изпълнителни дела на ЧСИ Л.Т., а именно: – 280 лева
по изп.д.№861/2016г. срещу длъжник С.Н.А.; - 300 лева по изп.д.№869/2016г.
срещу длъжник М.Г.Б.; - 200 лева по изп.д.№868/2016г. срещу длъжник
Я.И.А.; - 200 лева по изп.д.№867/2016г. срещу длъжник С.М.Д.; - 850 лева по
изп.д.№866/2016г. срещу длъжник Н.А.Д.; - 200 лева по изп.д.№865/2016г.
срещу длъжник Ф.Р.Я.; - 350 лева по изп.д.№864/2016г. срещу длъжник
Р.Й.Р.; - 280 лева по изп.д.№863/2016г. срещу длъжник ЕТ„***“; - 200 лева по
изп.д.№860/2016г. срещу длъжник С.К.М.; - 240 лева по изп.д.№859/2016г.
срещу длъжник К.Д.Г.; - 230 лева по изп.д.№858/2016г. срещу длъжник
Р.Р.М.; - 200 лева по изп.д.№857/2016г. срещу длъжник С.Ю.Р.; - 360 лева по
изп.д.№856/2016г. срещу длъжник Г.А.Р.; - 200 лева по изп.д.№855/2016г.
срещу длъжник „ЕКОПРОЦЕС“АД; - 220 лева по изп.д.№853/2016г. срещу
длъжник К.М.С.; - 220 лева по изп.д.№852/2016г. срещу длъжник Л. Д. Д.; -
200 лева по изп.д.№851/2016г. срещу длъжник П. М. М.; - 240 лева по изп.д.
№850/2016г. срещу длъжник С. Р. Б.; - 230 лева по изп.д.№849/2016г. срещу
длъжник Н. А. А.; - 230 лева по изп.д.№848/2016г. срещу длъжник В. К. С.; -
250 лева по изп.д.№847/2016г. срещу длъжник Н. Д. Б.; - 280 лева по изп.д.
№846/2016г. срещу длъжник З. Н. З.; - 280 лева по изп.д.№845/2016г. срещу
длъжник Т. Н. Н.; - 300 лева по изп.д.№844/2016г. срещу длъжник В. П. И.; -
350 лева по изп.д.№843/2016г. срещу длъжник Ф. М. Р.; - 200 лева по изп.д.
№842/2016г. срещу длъжник В. Ж. К.; - 600 лева по изп.д.№841/2016г. срещу
длъжник А. М. Р.; - 200 лева по изп.д.№840/2016г. срещу длъжник Г. И. Г.; -
220 лева по изп.д.№839/2016г. срещу длъжник Н. М. М., както и законната
лихва върху главните парични задължения, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им погасяване. По реда на
чл.214 ал.1 от ГПК е извършено изменение на претенцията за
възнаграждението по изп.д.№846/2016г. в намаляването й по размер,
следствие което общият сбор на предявените за установяване вземания
възлиза на 8 045.68 лева.
Съгласно изложеното в исковата молба, през 2016г. ответникът възложил
на ищцата в качеството й на адвокат да извърши необходимите действия за
образуване и водене на изпълнителни дела за събиране на парични вземания
на ответника от негови длъжници. За всяко изпълнително дело между
страните бил подписан отделен договор за правна защита, в изпълнение на
който и като упълномощен адвокат на ответника /по настоящото дело/ ищцата
3
изготвяла и подавала молби за образуване на изпълнителни дела срещу
абонати на дружеството, изисквала извършването на принудителни действия
с цел удовлетворяване на ответника като взискател по изпълнението.
Ответникът не платил на ищцата уговорените възнаграждения за адвокатска
защита по горепосочените изпълнителни дела и размери.
В срока за отговор ответникът оспорил исковете като недопустими –
защото били налице положителни процесуални предпоставки и липсвали
отрицателни процесуални предпоставки. По същество възразил, че
претенциите са неоснователни, защото липсвала яснота какви процесуални
действия е извършила ищцата като негов пълномощник, липсвали справки за
движенията на делата и писмени отчети, не било ясно дали изобщо услугите
на ищцата са били необходими на ответника, в счетоводната документация на
ответника липсвали данни за изпълнителните дела и за задължения на
ответника към ищцата за адвокатски възнаграждения.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е възразил за
погасяване по давност на претендираните от ищцата вземания, с оглед на
което въведеното за първи път в защитата по същество пред
първоинстанционния съд такова възражение е преклудирано и не подлежи на
разглеждане.
Установено е по делото, че по заявление на ищцата М. Д. ИГН. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№1495/2021г. на ДРС. Издадена е заповед за изпълнение №402/19.05.2021г., с
която е разпоредено длъжникът „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД
да заплати на кредитора М. Д. ИГН. сумата 8 160 лева, представляваща сбор
от незаплатени адвокатски възнаграждения за завеждане и водене на
изпълнителни дела срещу абонати на длъжника по договори за правна помощ,
визирани в заявлението и както подробно се описаха по-горе. Със заповедта е
разпоредено длъжникът да заплати и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното й плащане,
както и сумата 163.20 лева съдебни разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника на 26.05.2021г., който възразил срещу
нея в срока по чл.414 ал.2 от ГПК. С разпореждане от 02.06.2021г.
заповедният съд указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземанията си. Разпореждането е съобщено на заявителя на 07.06.2021г. и
4
на 07.07.2021г. той депозирал исковата молба, по която е образувано
производството. Предявените с исковата молба установителни претенции
имат за предмет задължения, за които е издадена заповедта за изпълнение,
както и са предявени в установения за това срок. Следователно, както е
посочено и в отговора на ответника, налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за предявяване и разглеждане на
исковете, което, обаче, противно на застъпеното от ответника, означава, че
исковете са допустими.
Представени са по делото писмени доказателства - двадесет и девет
договора, сключени на 16.05.2016г. между „Водоснабдяване и канализация
Добрич“АД /тогава ЕООД/, като клиент и адвокат М. Д. ИГН.. Договорите са
за правна защита и съдействие от адвоката, изразяваща се в образуване и
водене на изпълнителни дела срещу посочените по-горе лица, длъжници на
дружеството. Във всеки договор е уговорено парично възнаграждение за
адвоката в съответен посочен размер.
По своята същност сключените между ищцата и ответника договори
съставляват договори за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД. При договора за
поръчка доверителят възлага, а довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя определени правни действия. Спрямо договора за
правна защита и съдействие се прилагат и специалните правила на Закона за
адвокатурата. Така, в отклонение от общото правило на чл.286 от ЗЗД, че
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, ако е уговорено,
при договора за правна защита и съдействие, сключен с адвокат,
възнаграждение се дължи винаги - чл.36 ал.1 от ЗА. Размерът на
възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента, трябва
да е справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа - чл.36
ал.2 от ЗА. Нещо повече, съгласно чл.36 ал.3 от ЗА при липса на договор,
както и когато страните по договора не са определили размера на
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента то се определя от
адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет
за минималните адвокатски възнаграждения. Разпоредбата на чл.36 ал.4 от ЗА
предвижда, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума или
процент върху определен интерес с оглед изхода на делото /с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
5
нематериален интерес/. Когато възнаграждението е уговорено в абсолютна
сума, то се дължи авансово и е платимо към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие, както е регламентирала действащата към
датата на сключване на процесните договори разпоредба на чл.2 ал.3 от
НМРАВ /ред. ДВ бр.28/2014г./.
Като се съобразят правните характеристики на договора за правна защита
и съдействие спрямо договорите, по повод които е спорът, следва, че
последните са породили валидни облигационни правоотношения, по силата
на които за ищцата, като адвокат, са възникнали задълженията да извърши
правните действия за образуване и водене на изпълнителни дела за събиране
на паричните вземания на дружеството от съответните, посочени в
договорите негови длъжници, а за дружеството са възникнали задълженията
да заплати на адвоката уговорените възнаграждения.
Възраженията на въззивника срещу това са неоснователни. Така, липсата
на уговорен начин на плащане /в брой или по банкова сметка/ е ирелевантна
за възникването на облигационните правоотношения с произтичащите от тях
права и задължения на страните, в частност за правото на ищцата да получи и
задължението на ответника да плати уговорените адвокатски възнаграждения.
Уговарянето на срок за изпълнение на задължението има значение за
изискуемостта на задължението и изпадането на длъжника в забава, но не и за
самото възникване на задължението. Отделно, че в настоящия случай, след
като друго не е уговорено, срокът за изпълнение на задълженията произтича
от тогава действащата норма на чл.2 ал.3 от НМРАВ, но това, ведно с
обясненото от ищцата и гласните доказателства за постигната устна уговорка
за разсрочено плащане на възнагражденията в рамките на една година, би
имало значение за един евентуален спор за обезщетение за забава, какъвто
тук такъв не е сложен на разглеждане. Също ирелевантно за възникването на
задълженията е и соченото от въззивника отбелязване в дадените от него
пълномощни за адвоката по изпълнителните дела, а именно - че доверителят
дава съгласие от постъпващите по изпълнителните дела суми адвокатското
възнаграждение да бъде превеждано директно по банкова сметка на адвоката.
По своето съдържание клаузата е неотносима към възникването, размера и
изискуемостта на задължението на възнаграждение, а е уговорка за възможен
начин на плащане, който при това е и неосъществим, предвид, че съдебният
изпълнител няма законово основание директно да превежда суми от
6
събраните по изпълнителното дело от длъжника в полза на трето лице
/адвокат/, различно от взискателя по изпълнението. Напълно необосновани и
навеждащи на опит за черпене на изгода от собственото неправомерно
поведение са доводите в жалбата, че, щом възнагражденията не са платени,
съответно на изискванията на чл.2 ал.3 от НМРА и задълженията за тях не са
заведени в счетоводството на дружеството /заключението на експертизата/, то
те не съществуват. Дали адвокатските услуги на ищцата са били наистина
необходими на ответника за събиране на непогасените му парични вземания
от съответните длъжници, е въпрос на отношения между търговското
дружество и други лица, но не и въпрос на отношенията между ответника и
ищцата, произтичащи от валидно сключените помежду им договори, които
подлежат на изпълнение. В тази връзка не може да бъде възприето наведеното
в жалбата за недоказано изпълнение от страна на ищцата на възложената й
работа, доколкото ответникът нямал никаква информация. Напротив – от
заключението на счетоводната експертиза се установява, че ответникът, макар
да не е осчетоводил да има задължения към ищцата за плащане на адвокатски
възнаграждения, е отразил счетоводно изпълнителните дела срещу
съответните длъжници, чието образуване и водене й е възложил по
процесните договори. Това, ведно с представените по делото справки от
съдебния изпълнител, несъмнено доказва изпълнението от страна на ищцата
на възложените й с договорите правни действия в полза на ответника –
доверител. Верно е, че няма данни ищцата да е представяла на ответника
нарочен отчет за извършените правни действия по всяко изпълнително дело,
но то не е необходимо. Адвокатските възнаграждения са уговорени като
авансово дължими и не са поставени в зависимост от развитието на
изпълнителните производства. А, ако адвокатът не е изпълнил задълженията
си по договора, то той отговаря дисциплинарно по реда на чл.131 и сл. от ЗА
и имуществено спрямо клиента си за вреди от неизпълнен договор. Касае се
за евентуални последици от неизпълнението, които не влияят на възникването
на задължението на доверителя за заплащане на уговореното в абсолютна
сума, дължимо при сключване на договорите, адвокатско възнаграждение.
От изложеното следва, че за ответника са възникнали задължения да
плати на ищцата адвокатските възнаграждения в размерите, уговорени в
сключените помежду им договори за правна защита, посочени по-горе.
Извършеното частично плащане по един от договорите е взето предвид
7
/частично оттегления иск/. Други плащания до провеждане на откритото
съдебно заседание пред въззивния съд ответникът не е твърдял. Въведеното в
съдебно заседание пред въззивния съд възражение за плащане преди
образуване на съдебния спор по още един от договорите е заявено
несвоевременно. Също, както вече се отбеляза, несвоевременно е заявено и
възражението за погасяване по давност на всички задължения по процесните
договори.
Следователно ответникът има непогасени задължения към ищцата за
плащане на адвокатски възнаграждения по процесните договори, чийто общ
сбор възлиза на 8 045.68 лева, за които по ч.гр.д.№1495/2021г. на ДРС е
издадена е заповед за изпълнение №402/19.05.2021г.
От изложеното следва, че първоинстанционното решение, с което
признато съществуването на задълженията, е правилно и следва да бъде
потвърдено, вкл. и в частта, възлагаща в тежест на ответника разноските на
ищцата за заповедното и исковото производство.
Съответно на този резултат, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата и разноските за въззивната инстанция, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева. Като се има предвид, че то е платено
за защита по двадесет и девет броя искове, размерът на възнаграждението не е
прекомерен и не подлежи на намаляване, както неоснователно се възразява от
въззивника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №118/21.02.2022г. по гр.д.№2164/2021г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич,
бул.“Трети март“№59, да заплати на М. Д. ИГН. с ЕГН ********** от гр.Д.,
сумата 1 200 лева – платено възнаграждение за адвокатска защита пред
въззивната инстанция.
Не осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9