Решение по дело №2603/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260296
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110202603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                  Година 2021                         Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На  двадесет и пети февруари        Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав: 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  2603 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.М.К. против Наказателно Постановление   20-0819-000291/ 17.06.2020г. на Началника на група при сектор ПП  ОД МВР-Варна, с което на С.М.К. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП и административно наказание в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл.181 т.1 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, и не се представлява.

           Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но   ангажира становище по жалбата.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 15.01.2020 г. в 08:40 часа в гр.Варна на бул. Съборни до метален стълб от контактната мрежа №117 в посока бул. Христо Ботев, жалбоподателя управлява собственият си лек автомобил "Сузуки Гранд Витара" с per. №B2210BR като не се съобразява с предходно движещият се Тролейбус "Шкода" с инвентарен №328, които навлиза частично в съседна лява лента за да заобиколи спрян боклукчийски камион в дясна лента при ляв завой и преди да се върне в дясна лента го блъска в задна лява странична част движещият се зад него в лява лента л.а. "Сузуки". ПТП с минимални щети и по двете ППС. Автомобилът не е представен на периодичен технически преглед по справка с РСОД и видно от знак за ГТП с №16820904 валиден до 19.10.2019 г.

         

 

           В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелят като дадени обективно и безпристрастно. Същият заявява, че е очевидец на случая и подробно разказва за нарушението.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

            Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна, съгласно заповед I-8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

    По пункт първи от НП-  Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се установява от приложените по преписката материали, че въззивникът  е извършил вмененото му нарушение. В тази насока са дадените показания на свид. Г. -очевидец. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не само не се подкрепя от никакви доказателства, но и изцяло се опровергава от показанията на свидетеля Г.. Видно от разпоредбата на закона при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Тъй като не е изпълнил това си задължение по ЗДП въззивникът е станал причина за ПТП. Правилно е била определена и санкционната норма. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административно- наказващия орган се е съобразил с тежеста на нарушението. В тази връзка съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение.

      По пункт втори от НП- Съдът намира, че правилно е било прието, че жалбоподателя е допуснал  нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП. Видно от разпоредбата на посочената за нарушена норма регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В конкретния случай е безспорно установено с помощта на всички доказателства приложени по АНП, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.  Нарушението е описано в достатъчна степен позволяваще на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е  била определена и санкционната норма. Наложеното наказание е съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

       Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28  от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.  Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

      С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                          Р  Е Ш  И:

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление   20-0819-000291/ 17.06.2020г. на Началника на група при сектор ПП  ОД МВР-Варна, с което на С.М.К. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП и административно наказание в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл.181 т.1 от ЗДП.

          ОСЪЖДА  С.М.К. да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: