Р Е
Ш Е Н И Е
№ 87,
05.03.2020г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на двадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2561 по описа за 2019г.:
Обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Депозирана е искова молба от А.Н.С.,
който твърди, че в периода от 01.02.2017г. до 28.02.2019г. е работил на длъжност „охранител“
по трудово правоотношение при ответника.
Трудовата
дейност на ищеца се е изразявала в охрана на обекти в гр.Разград. Първоначално
работното му място е било в „Токуда Банк"АД, а от 03.05.2017г. до
14.02.19г. е работил като охрана на Спешно отделение при „МБАЛ-Разград"АД.
Като
охрана в МБАЛ-Разград, ищецът е работил при сменен режим е един свой колега.
Двамата служители при ответника са охранявали ежедневно, само нощна смяна, по
12 часа, като дежурствата им /смените/ са били разчетени всеки от тях да дежури
през ден от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден.
Предвид
предстоящото прекратяване от 15.02.2019 г. на облигационното правоотношение
между ответника и „МБАЛ-Разград” АД за охранявания обект Спешно отделение,
ищецът и другият работник - К.К.,*** са били повикани от прекият им ръководител
Р. П., който ги накарал да попълнят и да подпишат предизвестия за напускане от
15.02.2019 г. Същите документи са били готови бланки, в които двамата работника
са попълнили в празните редове личните си данни и са се подписали. Подписаните
предизвестия за напускане са били получени лично от Първанов.
На 14.02.2019 г. в 19.00ч. ищецът е поел
последното си дежурство и в 00:00 часа на 15.02.2019 г. е преустановил
изпълняваната от него трудова функция.
Ищецът е очаквал да получи трудовата си
книжка, надлежно оформена от работодателя, за прекратено правоотношение по
взаимно съгласие между страните предвид, че същата се съхранявана при П., в
офиса на работодателя в находящ се в гр.Шумен. След като не получил трудовата
си книжка повече от 3 месеца, а и не получавал трудовото си възнаграждение за
месеците януари и февруари 2019г. ищецът е внесъл жалба до Дирекция „Инспекция
по труда" гр.Разград. В хода на проверката
работодателят представил Заповед № 325/29.03.2019г.. по силата на
която е наказал ищеца с дисциплинарно наказание „Уволнение“. Ищецът твърди, че заповедта
за дисциплинарно уволнение не му е била
връчвана. В същата заповед за дисциплинарно уволнение работодателят е посочил,
че ищецът не се е явил на работа в течение на повече от два последователни
работни дни, а именно 02.03.2019г., 03.03.2019г., 04.03.2019г.,
05.03.2019г. и до сега /29.03.2019г./ без да представи оправдателен документ за
отсъствието си и без да е уведомил когото и да е в дружеството за причините за
неявяването му на работа".
Ищецът намира тези твърдения на
работодателя, че не се бил явил на работа, за неоснователни. Според него
изготвената уволнителната заповед е целяла работодателят да дискредитира
личността на ищеца пред органите на полицията, по повод негов сигнал.
На 15.02.2019г. ищецът е останал без работно
място, респективно и без реална трудова функция, която да упражнява при работодателя.
Ищецът не е запознат с какъвто да било документ, който дори да подсказва къде и
какво следва да извършва като „охранител" при ответника след 14.02.19г.
Именно липсата на обект за охрана е наложила освобождаването на ищеца от работа
още на 15.02.2019г., което освобождаване е било инициирано не от ищеца, а от
неговия работодател, който е предприел конкретни действия за прекратяване на
трудовата функция на ищеца от дата 15.02.2019г.. като го е накарал да попълни
предизвестие за напускане, считано от последната дата. След 15.02.2019г. ищецът
не е бил търсен от работодателя по въпроси касаещи прекратяване на
трудовоправната връзка между тях. Не е търсен и по повод на твърденията за
неизпълнение на трудови задължения през м.март 2019г. предвид, че ищецът е
знаел, че е освободен от работа от 15.02.2019 г.
Със Заповед №325/29.03.2019г. на ищеца
неоснователно е наложено най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение.
Въпреки, че ищецът е очаквал да му бъде оформена и върната трудовата книжка,
която е била съхранявана при ръководителя му Р.П., това не е сторено и до
момента. С издаването на процесната уволнителна заповед, формално трудовото
правоотношение между ищцата и ответника е било прекратено от последния на
основание чл.190 ал.1 т.2 КТ, считано от същата дата.
Ищецът счита Заповед №325/29.03.2019г. за
незаконосъобразна, респективно "уволнението"-незаконно, тъй като на
работодателя са били известни действителните причини, които налагат
прекратяването на процесния договор между страните, а именно липсата на обект
за охрана от страна на ищеца към дата 15.02.2019г., но е игнорирал истинските
причини и е взел решене да освободи работника - ищец посредством дисциплинарно
уволнение, без да е налице правно или фактическо основание за това. Същата уволнителна
заповед не е и мотивирана. Заповедта следва да бъде мотивирана така, че да
отразява действителната фактическа обстановка и действителното поведение
на ищеца. Едва след като се убеди, че ищецът е имал конкретни трудови
задължения, които не е изпълнил и го при наличието на виновно поведение, тогава
да работодателят е следвало да пристъпи към налагане на процесното най-тежко
дициплинарно наказание. Заповедта е превратна, като в нея е отразена една
неистина,че работника е имал работно място и трудова функция и не се бил явил
на работа. В процесната заповед не се сочи нито къде не се явил ищеца на
работа, нито какви са последиците от това неявяване. Същата не съдържа
конкретни обстоятелства, които са формирали волята на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред, а само формално
посочен текст, стоящ в законовата норма чл.190 ал.1 т.2 КТ. Немотивирането на
заповедта на уволнение е достатъчно основание за отмяната й като
незаконосъобразна, като работникът няма ангажимент да полага допълнителни
усилия за да прозре волята на работодателя извън изрично визираните в същата
заповед мотиви. Работникът има право да узнае обстоятелствата, на които се
крепи безвиновното му уволнение, за да има възможност да ги обори при оспорването
на законността му пред съда. В случая с процесната заповед за уволнение,
издадена от работодателя, работникът е лишен от възможността за преценка на
основанието за уволнението му.
Счита и, че работодателят е действал
недобросъвестно, в нарушение на принципа залегнал в чл.8 ал.1 КТ.
Работодателят знаейки, че ищеца остава без обект, който да охранява, и предвид
уговорката ищецът да напусне с предизвестие, му е вменил несъществуващи
нарушения на трудовата дисциплина, защото не може да се яви на работа работник,
който е останал без работа, респективно няма обект за охрана. Ето защо счита,
че на посоченото основание уволнението
му е незаконосъобразно.
Тъй като трудовата му книжка все още не му е
върната от работодателя, не е наясно,
дали в нея е вписано дисциплинарното уволнение или е посочено нещо по-различно,
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед горното и на основание чл.344. ал.1.
т. 1 и 2 от КТ моли съда да признае
уволнението, произтичащо от Заповед №325/29.03.2019г. на “БОДУ"ООД за
незаконно и да отмени същото, както и да възстанови ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност. Претендира и за разноските по делото, включително
минимално адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 във вр. с чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв. Представя трудов договор, длъжностна характеристика, извлечение от
тетрадка, заповед за уволнение. Има искане за прилагането на трудовото му
досие, на всички графици на охраняваните от ищеца обекти през 2019г., както и
за разпит на двама свидетели. Да се изиска преписка вх.№77/2019г. на
РП-Разград, да се изискат от МБАЛ-Разград договор за охрана с ответника,
информация за лицата, които са осъществявали охраната, протоколи за охрана,
предизвестие за прекратяване на охраната на лечебното заведение от ответника и
графици за охраната.
Ответникът Боду ООД прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ по отношение на предявените трудовоправни искове за
незаконно уволнение и възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението.
Съгласно чл.358 ал.1 т.2 КТ исковете относно прекратяването на трудовото
правоотношение се предявяват в 2-месечен срок, а видно от ал. 2, т. 1 на същата
разпоредба, 2-месечния давностен срок започва да тече от деня на прекратяването
на трудовото правоотношение. В настоящия случай трудовото правоотношение между А.С.
и „Боду“ООД е прекратено на 02.04.2019г. със Заповед № 325/29.03.2019 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, а исковата молба по настоящото
производство е депозирана едва на 17.12.2019г., повече от 6 месеца след
изтичането на погасителния давностен срок. В подкрепа на твърденията си
представя Искане за писмени обяснения от
„Боду“ООД с изх.№306/25.03.2019г. и Заповед № 325/29.03.2019г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“, ведно с товарителници на куриерска фирма „Speedy“, чрез която са изпратени цитираните документи до ищеца.
От същите е видна датата на тяхното изпращане, както и датата на връщане на
описаните документи. Документите не са връчени на ищцовата страна единствено по
негова вина, тъй като същия не е намерен на посочения в трудовия договор адрес
и предоставения от него телефонен договор.
Представя
и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал. КТ с
изх.№29388198046829/02.04.2019г., видно от която трудовото правоотношението
между „Боду“ООД и ищеца е прекратено на 02.04.2019г., именно датата, на която е
върната процесната заповед като неуспешно връчена.
При
условията на евентуалност, ако съда приеме, че давностният срок не е изтекъл, оспорва основателността
на исковете.
Твърди, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна, тъй като работодателят е
спазил предвидената в закона процедура.Заповедта е ясно и конкретно мотивирана,
и отразява действителната фактическа обстановка. Ответникът не спори относно
наличието на действително трудово правоотношение между ищеца и него за периода
01.02.2017г.-02.04.2019г.. Същото е прекратено на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ
със Заповед № 325/29.03.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“, поради неявяването на работа от страна на ищеца в продължение на
повече от два последователни дни. За периода от 18.02.2019 г. до 28.02.2019 г.
ищецът е ползвал законоустановения си платен годишен отпуск. След този момент А.С.
повече не се е върнал на работа при работодателя си, не е посетил
представителство, както и не е отговарял на ежедневните обажданията и
съобщенията от страна на работодателя. По този начин ищецът е спрял да
осъществява трудови задължения установени в сключения между страните трудов
договор. Горните обстоятелства са видни от приложените Заявление за ползване на
отпуск от 08.02.2019г. и Докладна от 05.03.2019г. от Р.П. - Регионален директор
на „Боду“ООД за Шумен, Разград и Търговище изпратена до централния офис на
дружеството в гр. София.
Твърди, че императивното изискване за
налагане на дисциплинарно наказание по отношение на задължението на
работодателя за изискване даване на обяснение е спазено. С настоящия отговор,
приложено представям Искане за даване на писмени обяснение с изх.
№306/25.03.2019г. относно причините за неявяване на работа без представяне на
оправдателни документи, същото е изпратено на 25.03.2019г.. чрез куриерска
фирма „Speedy“ с товарителница № 61059228781.
Ищецът не е отговарял на телефонните обаждания и многократно не е намерен на
предоставения от него адрес в трудовия договор от куриер на фирмата, във връзка
с връчване на изпратеното искане за даване на обяснения по чл.193 КТ.
Ответникът оспорва твърдението, че Заповедта за дисциплинарно уволнение не е
връчена на ищеца. С товарителница № 61060273659 от 29.03.2019г. е изпратена на
ищеца и Заповед за дисциплинарно уволнение. Същата е върната на 02.04.2019г. на
„Боду“ ООД, като отново неуспешно доставена по причини независещи от
дружеството-работодател, а единствено по вина на ищеца. Същият е продължил да
не отговаря на телефонните обаждания и не можело да бъде открит на посочения от
него адрес от куриерска фирма „Speedy“.
Не отговаря на истината въведеното в ИМ
твърдение, че на 15.01.2019г. на ищеца е връчено едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Същото е голословно и не е подкрепено
с каквито и да е доказателства. В настоящия случай липсва 30-дневно писмено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на А.С. издадено от
работодателя, такъв документ не е издаван от „Боду“ООД, а наличието му се явява
основание за прекратяване на трудовия договор, съгласно чл.15 т.3 от него.
Освен това от страна на ищеца също не е постъпвало 30-дневно писмено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Налице е противоречие в обстоятелствената част
на ИМ, като на едно място ищцовата страна споменава за 30-дневно предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, а на друго се говори за прекратяване по
взаимно съгласие, което е друго основание за прекратяване, предвидено в чл.15
на сключения договор. Описаното противоречие недвусмислено еднозначно навежда
към неоснователността на твърдението на ищцовата страна. Освен това в ИМ ищецът
твърди, че е бил служител на „Боду“ООД до 28.02.2019г., като това се явява
по-късен момент на прекратяване, отколкото момента твърдян с неоснователната
хипотеза за прекратяване на договора с предизвестие или по взаимно съгласие.
Недоумение буди и фактът, че на 08.02.19г. ищецът е подал Заявление за ползване
на отпуск, а в предявената ИМ твърди, че към този момент е бил в срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор считано от 15.02.2019 г..
Във връзка внесената жалба от А.С. и
впоследствие извършената проверка от Дирекция„Инспекция на труда“ гр.Разград,
същата е завършила без да се открият каквито и да е процедурни нарушения
извършени от работодателя „Боду“ ООД.
Ответникът отрича ищецът да е останал без
работно място. Съгласно чл.2 ал.1 от трудовия договор „...за място на
изпълнение на трудовите задължения се определя: Обекти физическа охрана с
изпълнител на охранителните дейности „Боду“ ООД“. При тълкуването на цитирания
текст става ясно, че работното място на ищеца не е конкретно определен обект,
както твърди той, в случая „МБАЛ-Разград“ АД. Конкретният охранителен обект се
определя в график на охранителните дежурства за обектите в региона, в който
осъществява дейността си „Боду“ООД, като същото може да бъде променяно при
необходимост от работодателя с оглед нуждите на дружеството. Въз основа на
това, че ищецът след 28.02.2019 г. не е явявал на работа, не е имало и как да
му бъде определено ново работно място. Впоследствие ищецът не е открит на
посочения от него адрес и телефонен номер от „Боду“ООД, въпреки многократните
опити за това. Прекратяването на договорни взаимоотношения на „Боду“ ООД с
техен възложител за осъществяване на охранителна дейност не може да се тълкува
като основание за един служител повече да не се върне на работа, да не отиде в
представителство на „Боду“ ООД, както и да не отговоря на съобщенията на
работодателя си.
Ответникът отрича твърдението, че трудовата му
книжка се намира в него. Същата е била предоставена на „Боду“ООД само при
сключването на трудовия договор между страните, след което е била върната на
ищеца. Ако трудовата книжка бъде предоставена на „Боду“ООД, същата ще бъде
надлежно оформена съгласно нормативните изисквания за периода, през който е
имало валидно трудово правоотношение между страните.
Ищецът сам
признава, че не се е завърнал на работа след 15.02.19г.. След края на
използвания платен годишен отпуск ищецът нито се завръщал на работа, нито
отишъл в представителство на „Боду“ООД, за да му бъде определено ново работно
място. Ищецът не може да бъде открит от ответника на посочения от него адрес в
сключения между страните трудов договор и предоставения телефонен номер,
въпреки многократни опити.
Счита наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание уволнение за съответно на тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение. Заповедта за уволнение на ищеца е законосъобразна, а предявените
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са неоснователни и
недоказани.
Представените извлечения от тетрадка за
приемане и предаване на дежурства в МБАЛ-Разград към исковата молба твърди, че
са неотносими за спора. Противопоставя се на искането за допускане на двама
свидетели на ищеца, който да установят твърдения в исковата молба. В
направеното искане не са посочени конкретните обстоятелства, които ще се
доказват със свидетелските показания. Оспорва искането за изискването на
Преписка вх.№771/2019г. от Районна прокуратура Разград. Възразявам относно
искането МБАЛ-Разград да представи исканите документи, тъй като намирам, че
облигационните отношения на работодателя „Боду“ ООД и техните възложители са
неотносими към настоящия трудовоправен спор.
Има искания по
доказатлствата: да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред куриерска
фирма „Спиди“АД, ЕИК *********, от което да е видно извършените действия по
връчването на документите по двете товарителници с № 61059228781 от 25.03.2019
г. и № 61060273659 от 29.03.19г., с които са изпратени Искане за писмени
обяснения от „Боду“ ООД с изх. № 306 от 25.03.2019г. и Заповед с изх. № 325/29.03.2019
г.. .
Представя:Заявление за ползване на платен
годишен отпуск от 08.02.2019г.; Искане за писмени обяснения от „Боду“ ООД с
изх. № 306 от 25.03.2019г., ведно с товарителница за изпращане на документа;
Заповед с изх. № 325 от 29.03.2019г., ведно с товарителница за връщане на
документа; Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 02.04.2019г.; Докладна от 05.03.2019г.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: Ищецът работел по трудово правоотношение /ТД
№54/30.01.17г./ при ответника в периода 01.02.17г. до 28.02.19г. на длъжност
„охранител“. В трудовия договор ищецът посочил свой адрес гр.Разград, ул.Бели
Лом 34. В заявлението за назначаване посочил телефон за връзка ** и адрес гр.Р.,
ул.** В периода 03.05.17г.-14.02.19г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения
по охрана на обект Спешно отделение при МБАЛ-Разград, заедно с колегата си св.К.К..
Договорът за охрана на ответника с болницата бил прекратен от 15.02.2019г.
Ищецът подал заявление и излязъл в платен отпуск в периода
18.02.19г.-28.02.19г. По делото е приложена докладна от Рег.директор „Боду“ООД
от 05.03.19г., че ищецът не се е явил на работа на 02.03.2019г. след ползването
на платен годишен отпуск. С писмо от 05.03.19г., изпратено чрез куриер на Спиди
на ищеца поискани обяснения за извършено дисциплинарно нарушение, а именно
неявяването на работа четири последователни дни. Писмото се е върнало в цялост,
невръчено. На 25.03.19г. на ищеца е
изпратено ново писмо за обяснения, отново върнато в цялост. На 29.03.19г.
ответникът е издал заповед №325/29.03.19г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца за нарушение на трудовата дисциплина, а именно неявяване
на работа в два последователни дни без представянето на оправдателен документ.
Заповедта отново е връчена чрез куриер на Спиди, като се е върнала в цялост.
По делото
е разпитан като св.К.К., бивш колега на ищеца, който твърди, че с ищеца са
работели като охранители до средата на м.февруари 2019г. в Спешно отделение на
МБАЛ-Разград. Регионалният директор казал на двата, че има едно свободно място
в помпената станция, двамата да се разберат кой да отиде там. Двамата се
разбрали свидетелят да отиде там. След приключването на договора с болницата
свидетелят започнал в Помпена станция-Разград. Свидетелят твърди, че
Регионалният директор не му е давал да подписва предизвестие, като не знае дали
е давал на ищеца. След като вече бил почнал работа в подстанцията Р.П. му
казал, че е търсил по телефона А., но не го е открил. Свидетелят също не могъл
да се свърже с ищеца. Твърди, че е давал обяснения по жалба на А. в полицията.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са
допустими. Разгледани по същество, исковете се явяват основателни.
Доводът на ищеца за изтекла
погасителна давност по чл.358 КТ съдът не споделя. Действително исковете за
отмяна на уволнението и за възстановяване на предизаеманата длъжност следва да
бъдат предявени в двумесечен срок от прекратяването на трудовото
правоотношение, който започва да тече в случаите по чл.335 ал.2 т.3 КТ от
момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В конкретния случай работодателят е избрал да
стори това чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка, при
спазване изискванията на чл.36 от Закона за пощенските услуги и чл.5 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети. Същият
е посочил адрес за доставка гр.Р., ул.* на който връчването не е могло да бъде
осъществено, поради непосочени от куриера причини. Видно от представеното трудово
досие ищецът е попълнил заявление за назначаване като е посочил адрес ул.*. Към
досието има и фотокопие на личната карта на ищеца с посочен адрес ул.*. Налице
е непълен адрес. Посочвайки непълен адрес за доставка на писмата, ответникът сам
се е лишил от възможността да твърди, че ищецът не е бил намерен на посочения от
последния адрес, и че е налице редовно връчване. Единствено в една от
представените от ответника товарителници, тази за връчването на покана за
получаване на трудови възнаграждения, като причина за неосъществуното връчване
е посочено: погрешен телефонен номер и недостъпен адрес.
Ето защо в конкретния случай давностния срок е
започнал да тече едва на 17.10.19г. /когато
за пръв път ищецът е имал възможност да
се запознае със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, приложена по
гр.д.№1445/19г./, а не на 01.04.19г. /когато
писмото със заповедта се е върнало като невръчено/, предвид липсата на валидно
връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, респ. преди
това не е текла давност. Депозираната на 17.12.19г. искова молба се явява
подадена в последния ден от двумесечния срок по чл.358 КТ.
Разгледани по същество исковете
се явяват основателни. В приложените по делото товарителници, работодателят надлежно е
посочил какъв документ подлежи на връчване, а именно: че е поискал обяснения от
ищеца по дисциплинарното производство, и че е връчил заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Същите обаче са се върнали в цялост, като
невръчени единствено поради факта, че ответникът е посочил непълен адрес /гр.Р.,
ул.*/, като е бил наясно с този факт. В светлината на горепосочените
съображения досежно липсата на връчване, както на искането за обяснения, така и
на заповедта, съдът намира че ответникът не е спазил процедурата по чл.193 КТ
за провеждане на дисциплинарно производство. Същият не е поискал обяснения и не
е връчил на ищеца заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на работника.
От формална страна тази заповед се явява незаконосъобразна. Уволнението следва
да бъде признато за незаконно, а заповедта-отменена.
Основателността на иска за
отмяна на уволнението обосновава основателността на иска за възстановяване на
предизаеманата от ищеца длъжност „охранител“, съгласно трудовия договор, като
конкретния обект в който ищецът следва да изпълнява трудовите си задължения,
съгласно чл.2 ал.2 от трудовия договор следва да се определи от работодателя с
график.
Ответникът дължи на ищеца и
сторените по делото разноски за адвокат, при възнаграждение определено от съда
при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА във вр. с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/9.07.04г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Възнагражденията по искове за отмяна на уволнение или за
възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно – са не
по-малко от размера на МРЗ за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ, т.е. 560лв.
Ответникът дължи и д.т. по
предявените и уважени искове.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението на А.Н.С. ***, ЕГН ********** извършено със заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ №325/29.03.2019г. на Управителя на Боду ООД гр.София, на основание чл.334
ал.1 т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.Н.С. ***, ЕГН **********
на предизаеманата длъжност- „охранител“, шифър по НКП 54141007 във фирма БОДУ
ООД, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.
ОСЪЖДА БОДУ ООД, гр.София да
заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 100лв.
Решението подлежи на
обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от днес-05.03.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: