РЕШЕНИЕ
№21
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500640 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба
от ищеца по спора СТ. АНГ. Д., ЕГН – ********** срещу Решение № 260 965
от 26.10.2021 г., пост. по гр.д. № 2534/2019 г. по описа на Окръжен Съд – П., с
което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу въззиваемите ПЛ. Г. Д. –
Д.а, ЕГН – ********** и Й. К. Д., ЕГН – ********** иск за прогласяване за
недействителен на основание чл. 24 ал. 4 от СК по отношение на С.Д.
сключения между П.Д. – Д.а и Й.Д. Договор от 17.05.2019 г., обективиран в
н.а. №**, том 2, рег. №****, н.д. №**2/2019 г. на нотариус, рег. №***, с който
П.Д. е дарила на Й.Д. недвижими имоти, находящи се в гр. П. както следва: 1/
СОС с идентификатор ************, находящ се в сграда с идентификатор
************, построена в Поземлен имот с идентификатор **************,
с предназначение на самостоятелния обект – Жилище, с площ 59, 37 кв.м.,
ведно с прилежащите му избено помещение №* с площ 4, 78 кв.м. и 6,611%
от общите части на сградата и правото на строеж и 2/ 10, 347% ид. части от
подземен Гараж - целият представляващ СОС с идентификатор
**************** с площ от 364, 67 кв.м., ведно с прилежащите му 61,801 %
ид. части от общите части на сградата, с право на реално ползване на
паркомясто №* с площ 17, 06 кв.м. в североизточната част на гореописания
гараж, както и ведно с 4% ид.части от поземления имот с идентификатор
************* с посочени на същия граници.
1
Поддържаните от въззивника – ищец оплаквания са за неправилност,
искането за отмяна на решението и уважаване на предявения иск и
присъждане на направените за двете инстанции деловодни разноски.
Въззиваемите страни са депозирали отговори за неоснователност на
жалбата. Претендират направени за въззивното производство разноски.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от СТ.
АНГ. Д., ЕГН – ********** срещу ПЛ. Г. Д. – Д.а, ЕГН – ********** и Й. К.
Д., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 24 ал. 4 от СК.
Ищецът твърди че по време на брака с първата ответница и в резултат
на съвместен принос възмездно придобили в режим на СИО право на
собственост върху недвижими имоти, съставляващи: 1/ СОС с идентификатор
*************, находящ се в сграда с идентификатор ***************,
построена в Поземлен имот с идентификатор *************, с
предназначение на самостоятелния обект – Жилище, с площ 59, 37 кв.м., с
посочени на самостоятелния обект граници,ведно с прилежащите му избено
помещение №* с площ 4, 78 кв.м. и 6,611% от общите части на сградата и
правото на строеж; и 2/ 10, 347% ид. части от подземен Гараж - целият
представляващ СОС с идентификатор ************** с площ от 364, 67
кв.м., ведно с прилежащите му 61,801 % ид. части от общите части на
сградата, с право на реално ползване на паркомясто №* с площ 17, 06 кв.м. в
североизточната част на гореописания гараж, както и ведно с 4% ид.части от
поземления имот с идентификатор ************* с посочени на същия
граници.
Твърди още че бракът между него и ответницата П. е прекратен със
съдебно решение от 22.10.2019 г. по бр.д. № 4341/2019 г. на РС - П.,като още
преди прекратяването на брака съпругата му се разпоредила еднолично с
придобитите в режим на СИО процесни имоти, като ги дарила на своята
майка – втората ответница Й. К. Д., ЕГН – ********** – н.а. №**/17.05.2019
г. на Нотариус с рег. №***.
Поради което и като счита че на основание чл. 21 ал. 1 от СК е
собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти моли договора за дарение с
предмет тези имоти, изповядан с нотариален акт №** от 17. 05.2019 г., том
II, рег. №****, н.д. №**2/2019 г. на Нотариус рег. №*** / акт №**/17.05.2019
г., том 38, дело №****/2019 г. на АВ – СВ – П. / да бъде обявен за
недействителен по отношение на него на основание чл. 24 ал. 4 от СК.
Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на иска.
Поддържат, че правото на собственост върху процесните имоти принадлежи
изцяло на ответника П.Д. – Д.а, тъй като те са придобити в резултат на пълна
трансформация на лично нейно имущество отпреди брака – чл. 23 ал. 1 от СК.
Поддържа се още ищецът да няма принос в придобиването им и тъй като през
времетраенето на брака не е реализирал доходи от трудова и/или друга
2
дейност, както и защото от лятото на 2018 г. отношенията между съпрузите се
влошили и още преди края на 2018 г. и до датата на съдебното решение за
прекратяване на брака те са били във фактическа раздяла.
По делото е безпротиворечиво установено следното:
Бракът между ищеца и ответницата ПЛ. Г. Д. – Д.а е сключен на
18.10.2015 г. и прекратен със съдебно решение на 22.10.2019 г.;
Отпреди сключването на брака ответницата П., ведно с трети за спора
лица е притежавала право на собственост върху Поземлен имот в гр. П. с
идентификатор **************/ незастроено дворно място, съставляващо
УПИ *** – обществено застрояване в кв.*** по плана на Трета градска част –
П., одобрен със Заповеди № 617/21.06.1984 г. и ОА – 66/15.01.2003 г./;
На 17.04.2015 г. между ответницата П. и третите за настоящия спор
лица от една страна и в качеството им на собственици на горепосочения
поземлен имот и от друга страна „ Б.К.* „ ЕООД е подписан предварителен
договор, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен
договор, посредством който първите – наричани възложители, се задължават
да учредят на дружеството – изпълнител право на строеж на предвидената за
построяване в имота сграда, като си запазват права на строеж върху
определени самостоятелни обекти в същата, които изпълнителят се
задължава да им построи до степен на завършеност на сградата с Акт обр. 15,
след което да им ги предаде, като поема и задължението да въведе сградата в
експлоатация с Удостоверение, изд. от Община П..
На 29.06.2016 г. / н.а. ***, том I, рег. №****, н.д. № 154/2016 г. на
Нотариус рег. №***/ответницата П. и третите за настоящия спор лица в
качеството им на собственици взаимно и без доплащане са учредили един на
друг право на строеж върху конкретно посочени самостоятелни обекти от
предвидената за построяване в гореописания имот жилищна сграда / които за
ответницата П.Д. – Д.а са гореописаните процесни обекти /, за останалите
самостоятелни обекти в същата сграда – също конкретно посочени,
собствениците учредяват право на строеж на „ Б.К.*“ ЕООД, ЕИК –
*********, комуто възлагат и построяването на сградата и всички обекти в
същата до етап въвеждането й в експлоатация с удостоверение / Акт обр. 16 /
на Община П.. Договорени са дължимите от „ Б.К.* „ ЕООД на собствениците
цени за учредените му права на строеж, както и дължимите от собствениците
на строителя цени за построяването на техните обекти. В отношенията със
собственика П.Д. - Д.а тези цени са както следва: „ Б.К.* „ ЕООД й дължи
сумата 21 000 лв., а тя на дружеството – 20 700 лева. Налице е и договорка че
плащането на цените ще се осъществи в 7 – дневен срок от издаване на
удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация;
Със споразумение от 29.06.2016 г. П.Д. – Д.а и „ Б.К.* „ ЕООД се
договорят че горепосочените им насрещни вземания ще се погасят чрез
прихващане до размера на по малкото от тях в посочения в нотариалния акт
3
срок;
Издадено е удостоверение № 5/13.02.2019 г. на Община П. – район
Централен, за въвеждане на сградата в експлоатация;
На 13.02.2019 г. е подписан от П.Д. – Д.а и „ Б.К.* „ ЕООД Протокол за
прихващане, в който страните заявяват че на основание чл. 103 ал. 1 от ЗЗД
прихващат горепосочените свои ликвидни и изискуеми насрещни вземания
до размера на по малкото от тях и след така извършеното прихващане
вземането на дружеството към П. Д.а е погасено изцяло, а нейното вземане
към дружеството е с непогасен остатък от 300 лева.
Според заключенията на назначените по делото ССчЕ / две единични и
тройна/ това е и счетоводното отразяване при „ Б.К.* „ ЕООД, като
счетоводството на дружеството – във връзка с н.а. № ***/29.06.2016 г., е
водено редовно. На 04.02.2019 г. е издадена фактура №*** от „ Б.К.* „ ЕООД
към П.Д. – Д.а на стойност 20 700 лв., което е отразено в дебита на
съответната сметка, а на 13.02.2019 г. същата сума е отразена по кредита на
сметката като погасена на основание протокол за прихващане от същата дата.
На 29.06.2016 г. е счетоводно отразено задължение към доставчик П.Д. – Д.а
за отстъпено право на строеж на стойност 21 000 лева. На 13.02.2019 г. по
дебита на тази сметка е записано че задължението до размер на 20 700 лв. е
изплатено на основание протокол за прихващане и салдото по сметката към
31.12.2019 г. е 300 лв. – които следва да бъдат изплатени на доставчика. По
същия начин са уредени разплащанията и по отношение на останалите
съсобственици – учредители на права на строеж по н.а. № ***/29.06.2016 г..
Фактурите са отразени в подадените от дружеството към НАП – ТД – П.
Справка декларация по ЗДДС за м. февруари 2019 г..
На 28.10.2019 г. въззивникът С.Д. е превел по банков път на „ Б.К.* „
ЕООД сумата 10 350 лв. с посочено основание плащане по т. IV от н.а. №
***/29.06.2016 г.. С писмо от 31.10.2019 г. управителят на дружеството е
уведомил ищеца че такава сума не се дължи, поради което Д. е поканен да
посочи банкова сметка, по която същата да му бъде върната. Според
заключението на ССчЕ тази сума е осчетоводена от „Б.К.* „ ЕООД по сметка
други кредитори и показва задължение на дружеството към С.Д..
Като свидетел е разпитан управителя на „ Б.К.* „ ЕООД Н.Г.К..
Депозира показания за отношенията между страните в съответствие с
представените писмени доказателства и счетоводното отразяване, установено
от заключенията на експертизите.
Събирани са още гласни / св. А.Я.Я. и св. М.Н.К. / и писмени
доказателства относно реализирани от въззивника – ищец по време на брака
доходи, закупувани от него вещи за нуждите на семейството и полагани от
него грижи за отглеждането на детето. Според свидетеля К. съпрузите
живеели отделно от лятото на 2016 г. поради влошени отношения.
При така установеното окръжният съд е отхвърлил иска като е приел че
4
писмените доказателства във връзка със заключенията на ССчЕ провеждат
пълно и главно доказване на факта че процесните обекти, макар и придобити
по време на брака са изключителна собственост на ответницата П.Д. – Д.а на
основание чл. 23 ал. 1 от СК, съответно не е налице твърдяната от ищеца
хипотеза на чл. 21 ал. 1 от СК. Като довод в тази насока е посочена и
фактическата раздяла на съпрузите, датираща от лятото на 2016 г. – в която
насока явно са кредитирани показанията на свидетеля К.. Прието е че датите
на Споразумението за плащане чрез прихващане от 29.06.2016 г. и Протокола
за прихващането от 13.02.2019 г. имат достоверна дата спрямо ищеца като
трето за тези частни документи лице на база заключенията на ССчЕ, според
които прихващането е счетоводно отразено към 13.02.2019 г. със съставянето
на съответните първични и вторични счетоводни документи за него.
Във въззивната жалба срещу решението се поддържат от ищеца
следните доводи за неправилност:
Нарушение на материалния закон – придобивния момент на процесните
обекти е датата 07.03.2017 г. / издаден на тази дата Акт обр. 14 на сградата/,
към който момент правото на строеж се трансформира в право на
собственост. Този момент е по време на брака, следователно съгласно ППВС
№ 5/31.10.1972 г. / т. II / обектите са СИО - доколкото към този момент
съпрузите са били в общо домакинство, реализирали са доходи, полагали са
грижи за дома и детето и като така съвместния принос е налице. Освен това
на 28.10.2019 г. ищецът заплатил на строителя и половината от продажната
цена на обектите. Цената на обектите е погасена чрез прихващане в момент,
по – късен от придобивния, но последваща / след придобивния момент /
трансформация на лични средства СК не предвижда;
Съществени процесуални нарушения – показанията на свидетеля К.
относно настъпила между съпрузите фактическа раздяла от лятото на 2016 г.
неправилно са кредитирани, тъй като същите са в противоречие с
възраженията на ответниците и в частност това на ответника П.Д. по делото,
според което датата на фактическата раздяла е лятото на 2018 г. – в който
смисъл и данните по брачното дело и постановеното по него съдебно
решение. Неправилно са кредитирани и показанията на свидетеля К. относно
факта че продажната цена е била погасена чрез прихващане – които показания
са недопустими на основание чл. 164 ал. 1 т.т. 3,4 и 5 от ГПК. Неправилно
били кредитирани и заключенията на ССчЕ в насока че счетоводството на
Б.К.* „ ЕООД във вр. с н.а. № ***/2016 г. е водено редовно. В тази насока
въззивникът поддържа че първичните счетоводни документи – издадените
относно прихващането фактури, са съставени преди настъпване на
данъчното събитие - което според него е с дата 13.02.2019 г. / датата на
удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация/, а съгласно чл. 113
ал. 4 от ЗДДС фактурите се издават до 5 дни след настъпване на данъчното
събитие. Освен това макар във фактурите „ Б.К.* „ ЕООД да е посочило
основание за издаването им „ изпълнени СМР“, то във вторичните
5
счетоводни документи – счетоводните книги на дружеството и подадените
от него пред НАП Справки декларации са с посочено основание „ продажби „,
което основание би могло да касае други отношения между дружеството и
съсобствениците на терена и учредили на правото на строеж и в частност
ответника П.Д.. Неправилно според въззивника е и приетото от съда че
Споразумението за прихващане и Протокола за прихващане са с достоверни
спрямо него дати, поради факта на осчетоводяването им от строителя, тъй
като този факт не осъществява нито една от хипотезите на чл. 181 ал. 1 от
ГПК. В тази насока се поддържа още че тези два частни документа не са
упоменати като представени нито в н.а. №**/17.5.2019 г. - в който е
обективиран атакувания договор за дарение, нито в подадената преди това от
ответницата декларация по чл. 14 от ЗМДТ пред Община П., което според
въззивника, обосновава извод че те не са съществували към така посочените
дати, а са съставени от ответницата единствено с цел да обслужат интереса й
по настоящото дело, по което са представени на дата 31.12.2019 г.. В тази
насока се позовава и на факта че в издаденото от Община П., Дирекция МДТ
Удостоверение от 17.07.2019 г. за данъчна оценка на процесните имоти, като
собственици са отразени и двамата съпрузи.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 23 ал. 1 от СК лични са вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество.
В случая правото на строеж върху процесните самостоятелни обекти в
сградата е придобито от ответника П.Д. по време на брака й с ищеца, но
срещу лично имущество, притежавано от нея отпреди брака – взаимно
безвъзмездно учредени права на строеж между съсобствениците на празно
дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ************ в
предвидената за построяване в имота сграда. По силата на закона – чл. 181 от
ЗУТ, правото на строеж се трансформира в право на собственост върху
обектите със завършването на сградата в груб строеж, който факт се
констатира с Акт обр. 14, който е представен по делото и е видно че е
издаден на 07.03.2017 г.. Цената на строителството на процесните обекти е
изначално договорено да бъде изцяло заплатена на „ Б.К.* „ ЕООД – комуто е
възложено строителството, чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника П.Д. към дружеството - което и вземане е също лично, тъй като
съставлява дължимата се от строителя на П. цена за учредените му от нея
права на строеж върху други самостоятелни обекти в сградата в поземления й
имот. Съгласно така съществуващата облигационна уговорка е и извършено
плащането. Насрещните вземания се считат погасени от момента, в който
прихващането е могло да бъде извършено - в случая м. февруари2019 г.,
когато вземането на строителя към ответника П.Д. е станало изискуемо.
Затова и извършеното от ищеца преводно нареждане на сумата от 10 350 лв.
към строителя Б.К.* „ ЕООД през м. октомври същата година е правно
ирелевантно. То не съставлява плащане на цената за построяването на
6
обектите, съответно правилно тези парични средства не са били осчетоводени
от дружеството като вложени в изплащането на цената, а като получено без
основание плащане, подлежащо на връщане на ищеца. Следователно
съвместен принос в придобиването на процесните обекти по смисъла на чл.
21 ал. 1 от СК не е налице, съответно липсата на такъв води до
неприлижимост в конкретния случай на разрешението, дадено в ППВС №
5/31.10.1972г.. Не е налице твърдяната от ищеца „ последваща „
трансформация на лични средства на ответницата в придобиването на
процесните имоти.
Изводите на съда за погасяване на цената чрез казаното по горе
прихващане не е формиран на база свидетелските показания на свидетеля К. –
както неправилно поддържа въззивника, а на база представените в тази
насока писмени доказателства и заключенията на ССчЕ. Същите правилно са
кредитирани. В заключението на тройната ССчЕ са дадени отговори че
фактурите и в частност тази с №*** към ответника П. Д.а е издадена преди
13.02.2019 г. /Акт обр. 16 /, тъй като обектите са били предадени от строителя
на възложителите – в т.ч. и ответника Д.а, на дата след изготвянето на Акт
обр. 15 – 01.02.2019 г./ съгласно уговорката в предварителния договор /,
поради което на основание чл. 25 ал. 3 т. 1 от ЗДДС така посочената дата се
явява дата на данъчното събитие / фактическото предаване на стоката /,
съответно в 5 – дневен срок от таза дата следва да се издаде и фактурата за
нея. Изяснено е също така че основанието по фактурите / изпълнени СМР / и
основанието, посочено в дневника за продажби на дружеството за м.
февруари 2019 г. /продажби / не си противоречат, тъй като и двете основания
представляват облагаеми доставки по ЗДДС. За същия месец и на същата
стойност няма осчетоводени и съответно декларирани от „ Б.К.* „ ЕООД пред
НАП, други продажби между дружеството и П.Д. – Д.а. Такива не
установяват и от въззивника. С оглед което правилно заключенията са
кредитирани и от същите се установява безспорно че погасяването на
стойността на процесните обекти е извършено посредством договореното
между страните със Споразумението от 29.06.2016 г. прихващане с насрещно
лично вземане на ответника Д. – Д.а към дружеството, за което е съставен и
Протокола за прихващане от 13.02.2019 г.- към който момент прихващането
вече е могло да бъде извършено и е извършено. Достоверността на датите на
двата документа се установява от факта на своевременното им
осчетоводяване при третото лице „ Б.К.* „ЕООД и своевременното им
деклариране от него пред НАП – ТД – П.. Този извод не се опровергава от
непосочването на двата документа в раздел „ приложения „ към н.а.
№**/17.5.2019 г. и в подадената от ответника П.Д. декларация по чл. 14 от
ЗМДТ за имотите / в които и няма задължения същите да бъдат представяни и
описвани / и съответно непосочването им не обосновава извод че към тези
дати те не са съществували – както неправилно поддържа въззивника.
Издаденото от Община П. Удостоверение от 17.07.2019 г. за данъчна оценка,
в което въззивника е отразен като съсобственик само по себе си не е
7
основание същият да се приеме за такъв.
С оглед безспорно установената хипотеза на чл. 23 ал. 1 от СК по
отношение принадлежността на правото на собственост върху процесните
обекти са правно ирелевантни фактите относно началната дата на
фактическата раздяла на съпрузите, относно полагани от въззивника грижи за
детето, реализирани и влагани от него доходи в поддържането на дома и
издръжката на семейството. От значение е единствено факта че конкретните
имотите са придобити изцяло с лично на съпругата имущество – безспорно
установено и според настоящата инстанция с оглед гореизложеното.
Предвид горното обжалваното решение е правилно и се потвърждава.
На възвиваемите страни се присъждат направените за настоящото
производство деловодни разноски в размер 1 850 лв. за всяка от тях –
договорени и заплатени съгласно представените по делото / л.26 и л. 30 /
договори за правна защита и съдействие.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 965 от 26.10.2021 г., пост. по гр.д. №
2534/2019 г. по описа на Окръжен Съд – П..
Осъжда СТ. АНГ. Д., ЕГН – ********** да заплати на ПЛ. Г. Д. – Д.а,
ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивно производство в размер на
1 850 / хиляда осемстотин и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Осъжда СТ. АНГ. Д., ЕГН – ********** да заплати на Й. К. Д., ЕГН –
********** деловодни разноски за въззивно производство в размер на 1 850 /
хиляда осемстотин и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8