Решение по дело №783/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на В. Д. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, против Решение № 2153-15-99/05.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № Y01008/05.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на добавка по чл. 84 КСО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като се иска неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за преразглеждане на категорията труд, относно стажа на починалия съпруг на жалбоподателката – С. Д. за периода от 1961 г. до 1969 г. Сочи се в тази насока, че в случай, че за процесния период правилно се отрази категоризацията на труда на починалия съпруг на жалбоподателката, а именно от 1961 г. до 1967 г. - се зачете I-ва категория, на длъжност „артист-оркестрант", то ще се промени и размерът на добавката, която Д. би получила към пенсията си. Допълнителни съображения в тази насока са изложени в писмени бележки приложени по делото.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта:

 

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването – адресат на Решение № РД-135/24.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите:

 

5. За да постанови оспореното в настоящото производство Решение № 2153-15-99/05.04.2024 г., Директорът на ТП на НОИ Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

С Разпореждане № **********/Протокол № У01008 от 05.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на В. Д. Д., считано от 01.12.2023 г. е отпусната добавка по чл. 84 от КСО от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател С. Б. Д., починал на 26.11.2023 г.

Съгласно чл. 84, ал.1, т. 2 от КСО пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг в размер на 26.5 на сто.

Към датата на смъртта - 26.11.2023 г., наследодателят С. Б. Д. е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната от 20.07.2000 г.

Размерът на добавката по чл. 84 от КСО е определен при осигурителен стаж от трета категория труд 41 г. 04 м. 09 дни и индивидуален коефициент 0.879, с който е определена и изплащана пенсията на наследодателя.

Осигурителният стаж на С. Д. по периоди е, както следва:

- от 30.10.1958 г. до 20.10.1960 г., редовна военна служба с продължителност 01 г. 11 м. 20 дни;

- от 01.02.1961 г. до 31.12.1963 г. на длъжност „артист-оркестрант" с продължителност 02 г. 11 м.;

- от 01.01.1964 г. до 30.06.1964 г. на длъжност „артист-оркестрант, духач" с продължителност 06 м.;

- от 01.07.1964 г. до 31.12.1970 г. на длъжност „артист-оркестрант, тромб. духач" с продължителност 06 г. 06 м.;

- от 01.01.1971 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „артист-оркестрант" с продължителност 29 г.;

- от 01.02.2000 г. до 19.07.2000 г. изплатено обезщетение от Бюро по труда с продължителност 05 м. 19 дни.

С жалбата В. Д. претендира осигурителният стаж, положен от починалия й съпруг на длъжност "артист-оркестрант", „тромбонист", „духач на медни инструменти" да бъде зачетен от първа категория труд.

В тази връзка е посочено, че категоризирането на труда при пенсиониране се извършва от ТП на НОИ въз основа на трудова книжка или удостоверения за трудов стаж, като се спазват разпоредбите на ПКТП (отм.) и НКТП.

Съгласно чл. 2, т. 44 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в сила от 01.01.2000 г., от втора категория се зачита трудът на оркестранти на духови инструменти.

Разпоредбата на чл. 2, т. 44 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в сила от 01.01.2000 г. е неприложима, тъй като претендираният от жалбоподателя период е до 31.12.1999 г., а в правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г. включително, не е предвидено посоченият стаж да се зачита от категория, различна от трета.

С тези съображения е обоснован извод за законосъобразност на Разпореждане № **********/Протокол № У01008 от 05.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и като краен резултат, същото е потвърдено.

 

ІV. За правото:

 

6. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

7. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното определяне на размера на отпуснатата на жалбоподателката добавка по чл. 84 от КСО като в тази връзка каза се, същата счита, че ако за периода от 1961 г. до 1967 г. правилно се отрази категоризацията на труда на починалия й съпруг, а именно - се зачете I-ва категория, на длъжност „артист-оркестрант", то ще се промени и размерът на добавката, която Д. би получила към пенсията си.

8. Този въпрос обаче (относно категорията труд положен от починалия съпруг през периода от 1961 г. до 1967 г.), според настоящия съдебен състав не може да бъде разрешен в настоящото съдебно производството. В тази насока е необходимо да бъде съобразено следното:

8.1. Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването на конкретни права и задължения, за страните по административното правоотношение.

8.2. КСО не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства, върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си, окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.

8.3. Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени или отмени влязло в сила разпореждане по чл. 98. Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки.

8.4. Как изложеното до тук се съотнася към конкретиката на настоящия казус?

От приобщеното към доказателствения материал пенсионно досие на починалия съпруг на жалбоподателката - С. Б. Д., се установява, че същият е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната от 20.07.2000 г. с Разпореждане N# 7 от 31.10.2000 – 12/2000 на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив при осигурителен стаж от III-та категория труд 41 г. 04 м. 09 дни и индивидуален коефициент 0.879.

По делото не се твърди и не се установява това разпореждане да е било обжалвано от С. Д., нито да е било отменено или изменено по реда на чл. 99 КСО досежно категорията труд и размера на установения от органите по приходите осигурителен стаж. Следователно обсъжданото разпореждане е влязло в сила в коментираната част и няма как въпросът свързан с категорията труд на С. Д. да бъде пререшен в настоящото производството.

9. Дори и да не бъде възприето изложеното до тук, жалбата на Д. отново се явява неоснователно, доколкото по отношение на процесния осигурителен стаж в периода от 1961 г. до 1967 г. приложим се явява Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.) в сила до 31.12.1999 г., в който не е предвидено стажът на длъжност „артист-оркестрант" да се зачита от категория, различна от трета.

Основание за този извод дава разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби (ЗР) на Постановление № 75 на МС от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с Постановление № 60 на Министерския съвет от 1967 г. (ред. ДВ, бр. 123, от 1998 г.), според която трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Тази разпоредба категорично указва, че категорията на съответния вид труд се определя такава, каквато е била по действащия към момента на полагане на труда правилник.

Едва от 01.01.2000 г., с приемането на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) е предвидено в чл. 2, т. 44 от същата, трудът на оркестранти на духови инструменти да се зачита от втора категория съгласно от НКТП, която разпоредба обаче, с оглед цитирания вече § 2 от ЗР на Постановление № 75 на МС от 31.03.1998 г., не може да намери приложение по отношение труд положен преди 01.01.2000 г., какъвто е настоящият.

10. Тези именно съображения обосновават крайния извод на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-99/05.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № Y01008/05.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Това налага извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

11. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, против Решение № 2153-15-99/05.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № Y01008/05.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА В. Д. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.