РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен ,22.01.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на единадесети януари ,
през две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№
219 / 2017 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С исковата молба от А. К.–синдик на „ *** „ АД/ в
несъст./ -гр.Долна Митрополия ,чрез пълномощника му адв.Л.И. са предявени
против „***“ ЕООД- с.**** и против „ *** „ АД – гр.Долна Митрополия следните
обективно съединени искове :
1. Главен иск с правно осн. чл. 647,ал.1,т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „*** „ АД – гр.Долна
Митрополия на договора за
покупко-продажба от 20.12.2016 г. отразен в нот.акт № 16 том ІV рег.№ 5772
нот.дело № 402 от 20.12.2016 г. на нотариус П.Х.с която „*** „АД е продало на „***“
ЕООД- с.**** свой недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** находящ се
в с.*** ,Община Долна Митрополия с площ
5322 кв.м. ,заедно с построените в имота сгради –сграда с идентификатор ***.1със застроена площ от 331 кв.м.; сграда
с идентификатор ***.2 със застроена площ от 32 кв.м. и сграда с
идентификатор ***.3 със застроена площ
от 318 кв.м. за сумата 18 400 лв.
2. Евентуален иск по чл. 649,ал.1 във вр. с чл. 135,ал. 1
от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на същия договор за покупко-продажба от
20.12.2016 г. отразен в нот.акт № 16 том
ІV рег.№ 5772 нот.дело № 402 от 20.12.2016 г. на нотариус П.Х..
3. Иск с правно
осн. чл. 108 от ЗС за
осъждане на „*** „ ЕООД да предаде на ищеца собствеността и владението на
недвижимия имот ,описан в т.1 .
4. Евентуален
иск за осъждане на „*** „ ЕООД да
заплати на ищеца пазарната стойност на недвижимия имот към датата на недействителната сделка-
20.12.2016 г. в размер на 96 300 лв. при
условие ,че този ответник вече се е разпоредил с имота преди вписването на
исковата молба и възбраната върху него.
На основание чл.
649,ал. 5 от ТЗ , съдът намира, че е родово компетентен да разгледа делото, а предвид заявения от
ищеца предмет на исковете и изложената
в исковата молба фактическа обстановка , която е свързана с
търговска сделка - договор за покупко-продажба на недвижим имот ,който е служил за производствената дейност
на „*** „АД , съдът намира, че се касае
за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда
на Глава тридесет и втора от ГПК.
Ищецът в
исковата молба сочи ,че с решение № 111/
27.06.2017 г. по т.д.№ 22/ 2017 г. Плевенски окръжен съд е открил производство
по несъстоятелност на „*** „АД- гр.Долна Митрополия и че той е назначен за
синдик в това производство.
Твърди също така ,
че с договор за покупко-продажба от 20.12.2016 г. отразен в нот.акт № 16 том ІV рег.№ 5772, нот.дело № 402 от 20.12.2016 г. на нотариус П.Х., „*** „АД е продало на „***“ ЕООД- с.**** свой
недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** находящ се в с.*** ,Община
Долна Митрополия с площ 5322 кв.м.
,заедно с построените в имота сгради –сграда с идентификатор ***.1със застроена площ от 331 кв.м.; сграда
с идентификатор ***.2 със застроена площ от 32 кв.м. и сграда с
идентификатор ***.3 със застроена площ
от 318 кв.м. за сумата 18 400 лв. , при
данъчна оценка 18 350 лв. и придобивна стойност на имота 66 300 лв.
Твърди се ,че по
този начин продавачът е увредил своите кредитори при наличие на множество
негови парични задължения,част от които
са били и все още са обезпечени с договорни ипотеки по отношение на недвижими
имоти ,собственост на продавача, при
което купувачът бил запознат с вписаните
обезпечителни мерки и договорни
ипотеки върху останалата недвижима
собственост на продавача, т.е. от тук се прави извод, че купувачът е знаел
за съществуването на задълженията на продавача.
Твърди се също така
,че на същата дата страните по сделката са сключили и сделки с движимо
имущество,при цени далеч по ниски от пазарната им стойност към момента на сделките
.Конкретно ищецът се позовава на
договор за продажба на МПС от 20.12.2016 г. с нотариална заверка на
подписите на страните по договора,с който
продавачът „***“ АД се е разпоредил като е продал на „***“ ООД с.**** товарна селскостопанска техника –фадрома „ *****
с рег.№ ***** за сумата 3000 лв.при остатъчна счетоводна стойност на тази
техника в размер на 17 743 лв.,който
договор ищецът счита ,че прикрива дарение от „*** „АД на „*** „ЕООД с което пък
обосновава твърдението си ,че страните по договора за покупко –продажба на
недвижимия имот били свързани лица по смисъла на §1 ,ал.1 т. 9 от ДР на ТЗ/
лицата едното от които е направило дарение в полза на другото / ,за да
обоснове претенцията си по чл. 647,ал.1 т.6 от ТЗ.
Това обстоятелство
– че продажбата на селскостопанската техника прикривала дарение се въвежда с
уточняващата молба на ищеца вх.№ 1077/
23.01.2018 г. и се развива допълнително с допълнителната искова молба където
вече се прави изрично искане съдът с решението си да се произнесе относно
съществуването на оспорено с отговора на исковата молба правоотношение
,възникнало между двамата ответници и представляващо дарение от ***“ АД
на „***“ ООД с.**** на товарна
селскостопанска техника –фадрома „ ***** с рег.№ *****.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ,който в случая съдът приема ,че е изтекъл на
09.02.2018 г. първият ответник „*** „
ООД е подал писмен отговор.
Вторият ответник –„***
„АД/ в несъст./ не е подал писмен отговор.
В писмения отговор
от „*** „ ООД е изразено становище ,че исковата молба ,заведена с правно осн.
чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 647 от ТЗ и чл. 108 от ЗС е недопустима .Сочи се
,че тези искове са самостоятелни и не може да се завеждат едновременно , а също
така че не ставало ясно от исковата молба кой е главният иск и кой евентуалният
,ако се приеме ,че са предявени за съвместно разглеждане.
Акцентира се върху това ,че „***“ЕООД е било
трето добросъвестно лице при сключване на атакуваната сделка ,тъй като не е
знаело за увреждането на кредиторите на „*** „ АД ,като заедно с това не е налице и
хипотезата на чл. 135 , ал.2 от ЗЗД ,касаеща предполагането на знанието.
По отношение на
претенцията по чл. 647 от ТЗ ответникът изразява становище,че не било ясно за
коя от всичките хипотези става дума ,като ответникът предполага ,че се касае за
чл. 647, ал.1 т. 3 от ТЗ ,но счита ,че тя в конкретния случай не е налице, тъй
като датата на неплатежоспособността на „*** АД
е 30.01.2017 г., а атакуваната сделка е извършена 20.12.2016 г.
По иска по чл. 108 от ЗС е изразено становище ,че той към настоящия момент е недопустим , а по същество пък е неоснователен.
При иска по чл. 647,ал.1 т. 6 от ТЗ върху ищеца е
доказателствената тежест да докаже , че
атакуваната сделка е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по
чл. 625 от ТЗ срещу „*** „ АД ; че страните по сделката имат качеството на
свързани лица по смисъла на §1 ,ал.1 т. 9 от ДР на ТЗ на която се позовава
ищецът , както и че тази сделка
уврежда кредиторите на несъстоятелността
.
При иска по чл. 649
, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 135 , ал.1 от ЗЗД доказателствената тежест е върху
ищеца да докаже,че преди сключването на атакуваната сделка е имало кредитори с
определени вземания срещу „***„ АД и че
атакуваната сделка уврежда кредиторите на несъстоятелността ; както и че купувачът „*** „ ЕООД също
така е знаел за увреждането на кредиторите при сключването на тази сделка .
При иска по чл. 108
от ЗС върху ищеца е тежестта да установи качеството си на собственик на
процесния недвижим имот ,както и че имота се владее от ответника „*** „ЕООД , а
върху този ответник е доказателствената
тежест да установи ,че владее имота на правно основание.
Що се отнася до
искането ,формулирано изрично от ищеца в допълнителната му искова молба и
основано на чл. 372,ал.2 от ГПК съдът да се произнесе с решението си по оспореното
с отговора на исковата молба преюдициално правоотношение ,възникнало между
двамата ответници и представляващо дарение с дарител „***“ АД и надарен „*** „
ЕООД ,като е подарена селскостопанска техника –фадрома „ ***** с рег.№ *****,
Плевенски окръжен съд е приел ,че не
следва да се приема за разглеждане в настоящото производство това искане
,тъй като самостоятелен иск със същия
предмет и между същите страни вече е предявен по друго висящо дело – т.д. №
221/ 2017 г. на Плевенски окръжен съд ,където е предявен от А. К.в
качеството му на синдик на „ *** „ АД / в несъст./ против „*** „АД и против „***
„ЕООД при условията на евентуалност иск за нищожност на договора за продажба на
МПС от 20.12.2016 г. в частта му , касаеща
селскостопанска техника –фадрома „ ***** с рег.№ *****,поради това ,че договора за продажба на
тази техника е привиден и прикрива действителен договор за дарение на
въпросната селскостопанска техника –иск по
чл. 26 ,ал.2 предл. 5 от ЗЗД .Това обстоятелство е и служебно
известно на съда ,тъй като делото /т.д.№
221/2017г./ е било при същия състав.
Поради това ПлОС е постановил спиране на
исковото производство по т.д.№219/ 2017г. до приключване с влязло в сила
решение на спора по т.д.№ 221 / 2017г.
на ПлОС в частта му по евентуалния иск
за прогласяване нищожността на договора за продажба на селскостопанската
техника като привиден договор и прикриващ
действителната сделка дарение на същата техника.
С решение № 89/
04.06.2018г. постановено по т.д.№ 221/2017. , Плевенски окръжен съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „*** „АД
/ в несъстоятелност/ - гр.Долна Митрополия –А.Г.К. срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-**** - с.**** ,
Община Гулянци,представлявано от управителя П.С.С. и срещу „*** „ АД / в несъст./ с ЕИК-*** -
гр.Долна Митрополия, главен иск по чл. 26, ал. 2 предл. 5 от ЗЗД за
нищожност на договора за продажба на МПС от 20.12.2016г., с нотариална заверка
на подписите на страните по договора с който продавачът „***“ АД се е
разпоредил ,като е продал на „***“ ООД с.****
товарна селскостопанска техника –фадрома „ ***** с рег.№ ***** за сумата
3000 лв., поради това , че сделката е абсолютно симулативна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ и предявеният от синдика на „***
„АД / в несъстоятелност/ - гр.Долна Митрополия –А.Г.К. срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-**** - с.**** ,
Община Гулянци,представлявано от управителя П.С.С. и срещу „*** „ АД / в несъст./ с ЕИК-*** -
гр.Долна Митрополия евентуален иск с правно осн. чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17,ал.1 от ЗЗД за нищожност на същия договор за продажба на
МПС от 20.12.2016г.,поради неговата относителна симулативност и като прикриващ действителен договор за
дарение на въпросната селскостопанска
техника–фадрома „***** с рег.№ *****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „*** „АД / в
несъстоятелност/ - гр.Долна Митрополия –А.Г.К.
срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-**** - с.**** , Община Гулянци,представлявано
от управителя П.С.С. и срещу „*** „ АД /
в несъст./ с ЕИК-*** - гр.Долна Митрополия
евентуален иск с правно осн. чл. 649,ал.1 от ТЗ във вр. с
чл. 135 ,ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „*** „АД/ в несъст./ - гр.Долна Митрополия на договора за продажба на МПС от 20.12.2016г.,
с нотариална заверка на подписите на страните по договора с който продавачът „***“
АД се е разпоредил ,като е продал на „***“ ООД с.**** товарна селскостопанска техника –фадрома „ *****
с рег.№ ***** за сумата 3000 лв. ,поради това че уврежда кредиторите на „***
„АД/ в несъст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „*** „АД / в
несъстоятелност/ - гр.Долна Митрополия –А.Г.К.
срещу „*** „ЕООД , с ЕИК-**** - с.**** , Община Гулянци,представлявано
от управителя П.С.С. иск по чл. 649,ал.
2 от ТЗ за попълване масата на
несъстоятелността,като се иска връщане на собствеността и владението върху
продадената вещ - фадрома „ ***** с
рег.№ ***** в масата на несъстоятелността на „*** „АД / в несъст./ - гр.Долна
Митрополия,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Това решение на
ПлОС по т.д.№ 221/ 2017г. е оставено в сила с решение от 25.02.2019г. по т.д.№
330/ 2018г. на ВТАС и е влязло в сила. Както
се вижда от неговия диспозитив евентуално предявеният иск с правно осн. чл. 26 ,ал. 2 предл. 5 от ЗЗД
във вр. с чл. 17,ал.1 от ЗЗД за нищожност на същия договор за продажба на МПС
от 20.12.2016г.,поради неговата относителна
симулативност и като прикриващ
действителен договор за дарение на въпросната
селскостопанска техника–фадрома „***** с рег.№ ***** е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По този начин,като се съобрази решението по т.д.№ 221/ 2017г.
на ПлОС по преюдициалния спор, автоматично отпада една от съществените предпоставки
за уважаване на иска по чл. 647,ал. 1 т.
6 от ТЗ , а именно- увреждащата сделка ,която се атакува в настоящото
производство да е била сключена със
свързано лице с длъжника,като свързаността в конкретния случай е била
обоснована от ищеца именно с процесната сделка за фадрома „***** с рег.№ *****. След като не е налице това условие от
хипотезата на чл. 647, ал.1 т. 6 от ТЗ, изискващо атакуваната сделка да е сключена
между свързани лица по смисъла на на §1 ,ал.1 т. 9 от ДР на ТЗ/ лицата, едното
от които е направило дарение в полза на другото/, то искът няма как искът с правно осн.
чл. 647,ал.1,т. 6 от ТЗ да бъде уважен ,а следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение
следва да бъде разгледан предявеният като евентуален иск по чл. 649,ал.1 във
вр. с чл. 135,ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на същия договор за
покупко-продажба от 20.12.2016 г. отразен
в нот.акт № 16 том ІV рег.№ 5772 нот.дело № 402 от 20.12.2016 г. на
нотариус П.Х..
В хипотезата на чл.
135, ал.1 от ЗЗД,когато се касае за сключване на възмездна сделка, каквато
безспорно е и атакуваната по това дело , е особено съществено да се докаже от
ищеца ,че лицето с което длъжникът е
договорял е знаело за увреждането на
кредиторите на длъжника. В
случая, обаче, по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока
от ищеца.
Нещо повече , в
самия нотариален акт № 16 том ІV рег.№ 5772 нот.дело № 402 от 20.12.2016 г. на
нотариус П.Х.с която „***„АД е продало на „***“ ЕООД- с.**** процесния недвижим
имот изрично е посочено в т. 5 от него ,че продавачът декларира ,че имота ,който се продава не е обременен с
вещни тежести /ипотеки ,възбрани и др./, че върху него не са учредени вещни права в полза на трети лица , че за същия няма
вписани искови молби ,че няма висящи съдебни спорове и изпълнителни дела, а така също и че на осн. чл. 264 , ал.1 от ДОПК
продавачът няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци , мита и задължителни
осигурителни вноски. По този начин , подавайки
въпросната декларация пред нотариуса , продавачът е уверил купувача на имота
,че няма задължения ,изпълнението на които да е насочено срещу процесния
недвижим имот и очевидно е, че при това положение купувачът е извършил сделката със съзнанието ,че не е
налице увреждане на евентуални кредитори на продавача ,след като последният е
декларирал липсата на каквито и да било задължения,
,свързани с този имот.
По делото няма и никакви писмени доказателства
за това ,че към 20.12.2016г.,когато е сключена сделката са съществували конкретни парични задължения
на продавача на имота , а още по –малко пък ,че такива задължения са станали по
какъвто и да било начин достояние на купувача към моментна на изповядване на
атакуваната сделка. Както се вижда от т.д.№ 22/ 2017г. , решението за откриване
на производството по несъстоятелност на „***“АД в което се обсъждат задълженията на този
ответник , е постановено на 27.06.2017. ,т.е. значително след сключване на
атакуваната сделка ,от което следва ,че няма как на купувача по сделката да е
станало известно преди това решение , че продавачът има някакви непогасени
задължения към свои кредитори,които да дават основание за откриване на
производството по несъстоятелност, така че да може да предположи ,че въпросната
сделка би увредила тези кредитори.
Поради тези
съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че и предявеният като евентуален иск
по чл. 135, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Това предопределя и
съдбата на свързания с иска по чл. 649
от ТЗ във вр. с чл. 135 от ЗЗД , иск с правно осн. чл. 108 от ЗС за осъждане
на „*** „ ЕООД да предаде на ищеца собствеността и владението на недвижимия
имот ,описан в т.1 . След като договорът
за продажба на процесния имот не е недействителен ,то няма основание да се иска връщане на даденото по него в
патримониума на продавача .
Искът за осъждане на „*** „ ЕООД да заплати на
ищеца пазарната стойност на недвижимия имот
към датата на недействителната сделка- 20.12.2016 г. в размер на 96 300
лв. е предявен под условие ,че този
ответник вече се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба и
възбраната върху него ,т.е. той е предявен като евентуален спрямо иска по чл.
108 от ЗС ,но заедно с това и под
условие ,което в случая не се е сбъднало. В случая искът по чл. 108 от ЗС не е отхвърлен поради това ,че купувачът на
имота вече се е разпоредил с него и той не е налице в имуществото му , а по
съвсем различни съображения . Поради
това съдът намира ,че не дължи изрично произнасяне по иска за заплащане на пазарната
равностойност на имота ,тъй като не се е сбъднало условието при което е
предявен ,а именно - купувачът да се е разпоредил с имота.
Поради тези
съображения , ПлОС намира ,че първите три обективно съединени искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни , а по последния евентуално предявен иск не
се дължи произнасяне по същество.
С оглед този изход
на делото, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответниците направените
от тях деловодни разноски. Надлежни доказателства
за направени деловодни разноски има представени само за ответника „*** „ ЕООД и
според тях тези разноски са в общ размер на 2400лв.- адвокатско възнаграждение
за осъществената от адв.С.П. защита по делото.
Що се отнася до
представеният списък с разноски ,вложен на л. 181 от делото и договора за
правна защита на л. 182 от делото , ПлОС намира ,че макар в тези документи да е
посочено ,че разноските са направени от „*** „ АД в несъстоятелност, представлявано от синдика А.К. ,то в случая
няма основание за присъждане на разноски в полза на „***“АД като ответник срещу когото исковете са отхвърлени
, тъй като исковете са предявени именно от
синдика на това дружество в качеството му на самостоятелна страна в процеса , а той не е участвал в същия процес в
качеството на представител на ответника срещу когото е отхвърлен иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса на осн. чл. 72 ,ал.1 във вр. с чл. 71,ал.2 от ГПК в размер на
196,73лв.,която следва да се събере от масата на несъстоятелността на осн. чл.
649,ал. 6 от ТЗ.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „*** „ АД / в
несъст./ - гр.Долна Митрополия – А. Й. К./в
хода на процеса заменен от синдика А.Г.К.
/ , против „***“ ЕООД- с.**** и против „***
„ АД /в несъст./ – гр.Долна Митрополия главен
иск с правно осн. чл. 647,ал.1,т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „*** „ АД – гр.Долна
Митрополия на договора за
покупко-продажба от 20.12.2016 г. ,отразен в нот.акт № 16 том ІV рег.№ 5772,
нот.дело № 402 от 20.12.2016 г. на нотариус П.Х.с който „*** „АД е продало на „***“
ЕООД- с.**** свой недвижим имот : поземлен имот с идентификатор ***, находящ се
в с.*** ,Община Долна Митрополия с площ
5322 кв.м. ,заедно с построените в имота сгради –сграда с идентификатор ***.1със застроена площ от 331 кв.м.; сграда
с идентификатор ***.2 със застроена площ от 32 кв.м. и сграда с
идентификатор ***.3 със застроена площ
от 318 кв.м. за сумата 18 400 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от синдика на „*** „ АД / в несъст./ - гр.Долна Митрополия – А. Й. К./ в хода на процеса заменен от синдика А.Г.К. / , против „***“ ЕООД- с.**** и против „*** „ АД/в несъст./ – гр.Долна Митрополия Евентуален иск по чл. 649,ал.1 във вр. с
чл. 135,ал. 1 от ЗЗД за обявяване
за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на същия
договор за покупко-продажба от 20.12.2016 г. отразен в нот.акт № 16 том ІV рег.№ 5772 , нот.дело №
402 от 20.12.2016 г. на нотариус П.Х.,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН. .
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от синдика на „*** „ АД / в несъст./ - гр.Долна Митрополия – А. Й. К./
в хода на процеса заменен от синдика
А.Г.К. / , против „***“ ЕООД- с.**** Иск с
правно осн. чл. 108 от ЗС за осъждане на „*** „ ЕООД да предаде на ищеца
собствеността и владението на недвижимия имот , представляващ : поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в с.*** ,Община Долна Митрополия с площ 5322 кв.м. ,заедно с построените в
имота сгради –сграда с идентификатор ***.1
със застроена площ от 331 кв.м.; сграда с идентификатор ***.2 със застроена
площ от 32 кв.м. и сграда с идентификатор
***.3 със застроена площ от 318 кв.м.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА синдика на „*** „АД / в несъст./ - А.Г. К. да
заплати на „***“ ЕООД- с.**** направените
от този ответник деловодни разноски в размер на 2400лв. ,както и да
заплати по сметка на ПлОС сумата 150 лв.
за изплащане на допълнително възнаграждение на вещото лице А.С., а така също да
заплати по сметка на ПлОС държавна такса в размер на 196,73лв., които суми да
се заплатят от масата на несъстоятелността на „***“ АД/ в несъст./ .
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :