Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 21.08.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

 

при секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 918 по описа на 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 605 от ТЗ  и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

        Ищeцът Д.С.П. твърди, че с ответното дружество са били в договорни отношения по повод сключен договор за наем на банкова касета в обществения трезор на „ЦКБ” АД – клон Благоевград. Твърди се, че на 22.04.2010 г., около 09.00 часа, посетил трезора на „ЦКБ” АД – клон Благоевград, в който влязъл със служител на банката и след като отворил касетата установил липса на сумата от 32 000 щатски долара, за която липса уведомил незабавно служителите на банката. Твърди се, че за извършената кражба било образувано досъдебно производство и в хода на разследването било установено, че на 26.02.2010 г. лицето С.Х.С.посетил офиса на ”ЦКБ” АД – клон Благоевград, представил се пред банковия служител Р.Г.Б.и заявил, че иска да наеме банкова касета. Твърди се, че при сключване на договора същият представил лична карта на името на С.Р.Р., за която впоследствие се установило, че лицето С.Р.на 02.01.2010 г. установил, че личната му карта е загубена и уведомил за това обстоятелство органите на МВР като депозирал заявление пред 4 РПУ на СДВР. Твърди се, че при сключване на договора служителката на ответника не извършила проверка в сайта на МВР за валидността на представената карта. Твърди се, че въз основа на тази лична карта бил сключен договор за наем на банкова касета с С.С., който се представил под чужда самоличност като след сключването на същия той започнал да посещава обществения трезор. Били регистрирани 16 негови посещения в периода 26.02.2010 г. – 15.04.2010 г. Твърди се, че винаги извършвал посещенията с тъмни очила и шапка и носел със себе си чанта за лаптоп като представял чуждата лична карта. В исковата молба са изложени твърдения, че в хода на разследването било установено, че С.имал необезпокояван достъп до общото помещение на банковия трезор като в него не била поставена камера, а не било обособено и отделно помещение, където клиентите да проверяват съдържанието на банковите касети. Твърди се, че след приключване на ДП бил внесен обвинителен акт срещу Ставрев, а впоследствие същият бил признат за виновен с влязла в сила присъда за извършени престъпления по чл. 196а вр. с чл. 195 ал. 1 т.4 пр.2 вр. чл. 194 ал.1 от НК.

При тези изложени твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и ищецът иска от съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 32 000 евро с левова равностойност 62 586, 56 лв., ведно със законната лихва върху нея, както и сумата 19 160 обезщетение за забава в периода 14.04.2012 г. – 15.04.2015 г.  Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът „Ц.к.б.” АД, редовно уведомена, оспорва заявените искове, по съображения, заявени в срока по чл. 131 от ГПК. Заявява и възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Рашев.

Заявените възражения на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Асенова.

                Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че са били в договорни правоотношения. Това обстоятелство се установява и от представения по делото договор за ползване на банкова касета реф. 81700НТ-АА-0180, сключен на 18.07.2007 между тях, при приложими общи условия. От съдържанието на същия се установява, че ответника е предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване банкова касета № 1754, находяща се в обществен трезор на банката /ответник/ за срок от 12 месеца, считано до 18.07.2008 г. срещу насрещното задължение на наемателя /ищец/ да заплати уговорения в договора наем т.е. същият разкрива характерните белези на договор по смисъла на чл. 605 ал.1 от ТЗ. Не е спорно по делото, че срокът на договора е продължаван впоследствие двукратно от страните по него чрез сключване на двустранни споразумения /анекси/ като същият е бил продължен до 18.07.2010 г.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че в срока на действие на договора ищецът е установил липса на част от съдържанието на наетата от него банкова касета. Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че от същата е липсвала сумата от 32 000 евро, а и този факт е установен от влязла в сила съдебна присъда 797/21.02.2014 г. на ОС – Благоевград, по нохд 348/2011 г., от която се установява, че С.Х.С.е признат за виновен в това, че на неустановена дата, за времето от 13.45 часа на 14.04.2010 г. до17.30 часа на 15.04.2010 г. в гр. Благоевград от банков сейф № 54, находящ се в обществения трезор на „ЦКБ” АД, клон Благоевград е отнел от владението на Д.С.П. сумата от 32 000 евро, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Тази присъда е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК досежно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При тези безспорни по делото обстоятелства, страните са очертали спорния предмет на делото, а именно дали е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, изразяващо се в задължението му да отговаря за неприкосновеността на банковата касетка и вложените в нея вещи, визирано в чл. 15 от ОУ към сключения договор, каквито са твърденията на ищеца или е налице пълно изпълнение на договора, каквато теза застъпва ответното дружество.

С оглед задължителната съдебна практика, която настоящият съдебен състав следва да съобрази / решение 6/27.02.2013 г. по т. дело 1028/2011 г. на Първо ТО на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК/ договорът се сключва с оглед предотвратяване на посегателства, като наемодателят предоставя условията за това - мястото, сейфа и охраната. За да е налице непредотвратимост следва наемодателят да е изпълнил всички уговорени между страните условия за защита на сейфа, както и да е предприел мерките, произтичащи от грижата на добрия търговец. В случай, че задължението е изпълнено с грижата на добрия търговец, но охраната на помещението и сейфа е преодоляна, наемодателят би могъл да бъде освободен от отговорност, ако конкретните факти и обстоятелства обосновават извод за непредотвратимост на осъщественото посегателство, както с оглед на предприетите мерки при изпълнението на договора, така и към момента на настъпване и развитие на събитието. При ангажираните по делото гласни и писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че е налице неизпълнение на договорното задължение на ответника да осигури неприкосновеност на сейфа на ищеца и съдържанието на същия поради неполагане дължимата грижа на добрия търговец.

На първо място по делото липсват доказателства, че трезорното помещение е било обезопасено и оборудвано по начина, изискуем от Наредба I-171/02.07.2001 г. за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции /отм., но релевантна към процесния период/. В чл. 19 на тази наредба са посочени изискванията към помещенията като съгласно т. 7 е необходимо да е налична телевизионна камера в помещението за наблюдение към трезорната врата, а т.8 на същия член установява, че камерите за наблюдение в трезорното помещение и подходите към него да са с достатъчна разделителна способност за разпозване на лицата в зоната. И тримата разпитани по делото свидетели – В., М. и П., в съдебно заседание на 13.03.2017 г. заявяват, че камери в помещението не е имало. Същите заявяват, че трезорното помещение е било общо и в това помещение са съхранявани банковите сейфове на всички клиенти на банката. Свидетелите заявяват, че наемателите на сейфове са оставяни сами в това помещение, без ограничение във времето, без видеонаблюдение и необезпокояван свободен достъп до останалите банкови касети. Възможността за несмущаван престой, комбинирана с очевидно възможното отключване по специален начин, не по предвидения в договора ред, в случая е способствало за извършването на кражба на собствените на ищеца вещи от банковия му сейф. С оглед тези ангажирани по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че е налице пропуск в полагането на дължимата грижа от страна на банката. Такъв е налице и предвид на установеното по делото обстоятелство, че извършителят е допускан до трезорното помещение въз основа на чужд документ за самоличност около 16 пъти при наличие на техническо устройство, на разположение на служителите на ответника – декодер, с което да се установи валидността на документа. Не без значение е и обстоятелството, че върху този документ е налице фотографско изображение на притежателя му, по което може да се извърши физическо разпознаване досежно личностния идентитет между това изображение и приносителя на документа, което не е извършено от служителите на ответника.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищеца е възникнало и станало изискуемо вземане за обезщетение с оглед неизпълнението на договорно задължение.

При проведено насрещно доказване ответното дружество е заявило правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 111 б. „б” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки за неизпълнен  договор. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо по арг. на чл. 114 ал.1 от ЗЗД, а ако е изискуемо след покана - от възникването му-  в случая с настъпване факта на неизпълнението и настъпване на вредите. В случая това е момента на кражбата от сейфа, която е настъпила в периода за времето от 13.45 часа на 14.04.2010 г. до17.30 часа на 15.04.2010 г. Считано от датата, следваща 15.04.2010 г. започва да тече давността, с оглед чл. 72 ал.1 изр. 3 от ЗЗД и изтича в 24, 00ч. на 16.04.2013 г. Искът се счита предявен на 15.04.2015 г. Липсват данни по делото досежно наличие на основания за спиране или прекъсване на давността, поради което настоящият съдебен състав намира, че към предявяване на иска вземането е погасено по давност. Твърденията на ищеца, че давността започва да тече от датата на откриване на дееца не могат да бъдат споделени с оглед естеството на заявения иск. Тези твърдения са релевантни към иск по чл. 45 ал.1 от ЗЗД, насочен срещу прекия извършител, но с такъв настоящият съдебен състав не е сезиран.

С оглед акцесорността на заявения иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК се следва сумата от 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

        Водим от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Р.искове с правно основание чл. 79 ал.1 вр. с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 605 ал.1 от ТЗ срещу „Ц.к.б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 32 000 евро с левова равностойност 62 586, 56 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по договор за ползване на банкова касета реф. 81700НТ-АА-0180, сключен на 18.07.2007 г., както и иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата 19 160 обезщетение за забава върху главницата в периода 14.04.2012 г. – 15.04.2015 г. като погасени по давност.

ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Р.да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Ц.к.б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***  сумата от 450 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните , че е изготвено.

 

 

       СЪДИЯ: