Решение по дело №928/2021 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 122
Дата: 20 март 2024 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20211850100928
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. К., 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850100928 по описа за 2021 година
„Г.Ф.“, със седалище и адрес на управление: гр. гр. С., представлявано
от М.К. и С. С. – изпълнителни директори е предявил против З. А. Г., ЕГН
********** от с. Ч., община К., със сочени : цена на иска : 19 420.00 /
деветнадесет хиляда четиристотин и двадесет / лева и правно основание : чл.
45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 288 ал. 12 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 19 420.00 / деветнадесет хиляда четиристотин и двадесет /
лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щети № 210307 /
14.08.2018 г, № 210308 / 14.08.2018 г. и № 210349 / 14.08.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на настоящата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че
съгласно чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ / отм. /, сега чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от
КЗ е изплатил по щети № 210307 / 14.08.2018 г., № 210308 / 14.08.2018 г. и №
210309 / 14.08.2018 г. обезщетения за неимуществени вреди и свързаните с
тях имуществени вреди в размер на 19 420.00 лева.
Сочи се още в исковата молба, че по щета № 210307 / 14.08.2018 г. е
1
заплатено на К.К.Х. обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди в размер на 7 620.00 лева, в качеството й на пострадала,
като пътник в л. а. „Т.К.“, с ДК № ********, при ПТП настъпило на
29.06.2017 г.
По щета № 210308 / 14.08.2018 г. е заплатено на И. М. Х. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 9 800.00 лева, в качеството му на
пострадал, като водач на л. а. „Т.К.“, с ДК № ********, при ПТП настъпило
на 29.06.2018 г.
По щета № 210309 / 14.08.2018 г. е заплатено на Б. И. Х. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000.00 лева, в качеството му на
пострадал, като пътник в л. а. „Т.К.“, с ДК № ********, при ПТП настъпило
на 29.06.2018 г.
Ищецът твърди, че виновен за процесното ПТП е ответникът, съгласно
влязло в сила НП по чл. 179 от ЗДвП, който управлявал л. а. „М.“ с ДК №
*********, собственост на С.Т.М.. Същото се случва на 29.06.2017 г. около
16.55 ч. на път SFO 3407, с посока на движение към с. Д., З. Г. управлявал л.
а. „М.“ с ДК № *******, собственост на С.Т.М., поради неспазване на
необходимата дистанция и несъобразяване с подадения светлинен сигнал за
завой наляво , застига и удря отзад л. а. „Т.К.“, с ДК № ********, в който
пътник на предна седалка е К.К.Х., а на задна седалка е пътувал Б. И. Х.. От
удара двата автомобила излизат в канавката, вляво на плътното за движение.
Вследствие на ПТП – то водачът и пътниците са получили травматични
увреждания.
След като пътниците и водачът на л. а. „Т.К.“, с ДК № ******** са се
обърнали към ищеца за изплащане на обезщетение, ищецът е опредлил и
изплатил сочените обезщетения. Ищецът е поканил ответникът да възстанови
изплатеното от „Г.Ф.“ обезщетение, но ответникът до момента не е изплатил
същото.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 19 420.00 /
деветнадесет хиляда четиристотин и двадесет / лева, представляваща
изплатено от ищеца обезщетение по щети № 210307 / 14.08.2018 г, № 210308 /
14.08.2018 г. и № 210349 / 14.08.2018 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на завеждане на настоящата молба до окончателното изплащане на
2
сумата. Претендират се направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът редовно призован пред настоящата
инстанция не се явява, не изпраща представител, но е депозирал молба вх. №
1049 / 20.02.2024 г. по така предявеният иск, като моли съдът да постанови
решение, с което да уважи същият изцяло.
Ответникът редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения
си защитник - адв. Н. – САК, която оспорва така предявения иск и прилага
писмени бележки в определения от съда срок.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна :
От приложения като доказателство към делото заверен препис от
Протокол за ПТП № 1574663 / 29.06.2017 г. е видно, че на същата дата в 17.10
часа по път SFO 3407, като на 400 м преди центъра на с. Д. водачът на лек
автомобил „М.“ с ДК № *******, предприема маневра изпреварване и поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия губи управление на МПС
и блъска лек автомобил „Т.К.“ с ДК № ********.
Като доказателства са приложени заверени преписи от АУАН и НП №
17 – 0286 - 000462, съгласно което на ответника са наложени „Глоба“ в
размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, „Глоба“ в размер
на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и „Глоба“ в размер
на 20.00 лева, за нарушение на 147 ал. 1 от ЗДвП.
Представени са заверени копия от молби подадени от К.К.Х., ЕГН
********** / л. 10 / и И. М. Х., ЕГН ********** / л. 27 / до ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
От приложеното удостоверение изх. № УРИ 286 000 – 1620 / 03.08.2018
г. / л. 28 / издаден от РУ – К. по искане на И. М. Х., ЕГН ********** е
посочено, че лицето като водач на лек автомобил „Т.К.“ с ДК № ******** е
ударен от насрещно движещ се лек автомобил М. МПВ“ с ДК № *******.
Приложен е фиш за спешна медицинска помощ от 29.06.2017 г. / л. 29 / на
който е отбелязано, че И. М. Х. – 46 год. отказва медицинска помощ.
3
Съгласно приложената медицинска експертиза по щета № 21 0307 /
14.08.2018 г. / л. 11 / е предложена общата сума от 7 600.00 лева за К.К.Х..
Приложени са Протокол № 17 / 21.08.2018 г. и Протокол № 18 /
30.08.2018 г. , като е определено обезщетение в размер на 7 651.90 лева.
От приложеното съдебномедицинско удостоверение № 11 / 2017 г.
изготвено на 05.07.2017 г. е посочено, че при прегледа на К.К.Х. и от
представените медицински документи е установено : „контузия на гърдите и
корема“ .
От приложеното съдебномедицинско удостоверение № 10 / 2017 г.
изготвено на 05.07.2017 г. е посочено, че при прегледа на лицето И. М. Х. и от
представените медицински документи са установени : контузия на главата,
контузия и дисторозия на шията и охлузване на десен лакът.
Съгласно приложената медицинска експертиза по щета № 21 0308 /
14.08.2018 г. / л. 35 / е предложена общата сума от 9 800.00 лева за И. М. Х..
Приложени са Протокол № 17 / 21.08.2018 г. и Протокол № 18 /
30.08.2018 г. , като е определено обезщетение в размер на 9 835.90 лева, за
което е уведомено лицето И. М. Х..
От приложеното съдебномедицинско удостоверение № 12 / 2017 г.
изготвено на 19.07.2017 г. е посочено, че при прегледа на детето Б. И. Х., по
искане на бащата И. М. Х. и от представените медицински документи е
установено : контузия на корема.
Съгласно приложената медицинска експертиза по щета № 21 0309 /
14.08.2018 г. / л. 47 / е предложена общата сума от 2 000.00 лева за детето Б.
И. Х., което е било пътник в лекия автомобил при извършване на ПТП – то.
Приложени са Протокол № 17 / 21.08.2018 г. и Протокол № 18 / 30.08.2018
г. , като е определено обезщетение в размер на 2 000.00 лева.
С регресна покана относно щети № ГФ 21 - 0307 / 14.08.2018 г., № ГФ 21 -
0308 / 14.08.2018 г. и № ГФ 21 - 0309 / 14.08.2018 г. / л. 23 / ищецът е
уведомил ответника, че по щета № ГФ 21 - 0307 / 14.08.2018 г. е изплатил
неимуществени вреди на К.К.Х. в размер на 7 662.60 лева, по щета № ГФ 21 -
0308 / 14.08.2018 г. е изплатил неимуществени вреди в размер на 9 842.20 лева
на И. М. Х. и по щета № ГФ 21 - 0309 / 14.08.2018 г. е изплатил
неимуществени вреди в размер на 2 042.20 лева на Б. И. Х. или общо сумата
4
от 19 546.60 лева.
От заключението на вещото лице, не оспорено от страните и прието от
съда като компетентно дадено по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза / л. 203 – 207 / се установи, че по сметка на К.К.Х. е преведена от
ищеца сумата от 7 620.00 лева – обезщетение по щета, по сметка на И. М. Х. е
преведена от ищеца сумата от 9 800.00 лева – обезщетение по щета и по
сметка с титуляр Б. И. Х. е била преведена от ищеца сумата от 2 000.00 лева –
обезщетение по щета.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица / л. 218 -222 / се
установи, че на контузиите на К.К.Х. и И. М. Х. са им причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а увреждането на Б. И. Х. му е
причинило болка и страдание.
Относно механизма на извършеното ПТП на 29.06.2017 г. вещото лице
предполага, че водачът на л. а. „М.“ е предприел маневра изпреварване на л. а.
„Т.“ и поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над
автомобила, при което е настъпил удар между предна дясна част на л. а. „М.“
и лява странична част на л. а. „Т.“.
В съдебно заседание на 20.11.2023 г. в. л. Д – р Т. / л. 224 / посочи, че при
К. не са установени никакви увреждания, които да бъдат причинени от
директен контакт с някакъв травматичен предмет, няма охлузвания, няма
кръвонасядания, говори се за контузия на шията, по – късно изнесено 5 –
дена, контузия на гърди и корем. Същото се отнася и за Б. Х., като са
проведени същите изследвания, като при жената.
От показанията на свид. И. М. Х. се установява, че той е пътувал със
служебната си кола / на ДЗИ /, както и че е работил като директор
„Сигурност“ към ДЗИ. През 2017 г. е пътувал към вилата си със семейството
си и престроявайки се, като е дал мигач е завивал наляво и в насрещното е
бил ударен от автомобил, който се е движел в лявото платно. Същият твърди,
че е предявил претенции към ищеца за заплащан на обезщетение, а за жена му
и за сина му се наложило да поиска удостоверения от РУ – К.. Твърди, че той
с единият полицай е тръгнал към РУ – К., а съпругата му и синът му са
отишли пеша до тяхната вила, която се намирала на 50 метра, а след това на
другия ден всички са отишли в Пирогов.
5
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. П. В., Д. Ж. Г. и В. П. И.,
като от паказанията на свид. Д. Г. се установява, че от приложения и предявен
протокол за ПТП не може да се установи дали пострадалият автомобил е
спазвал правилата за движение, както и че при съставянето на протокола за
ПТП не са спазени изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между министерството на вътрешните работи,
комисията за финансов надзор и гаранционния фонд (загл. изм. - ДВ, бр. 19 от
2017 г.) .
Съдът кредитира и показанията на свид. М. А. Б., която е съпруга на
ответника и е била пътник в л. а. „М.“, която описва съвсем различна
фактическа обстановка, от тази посочена в протокола за ПТП и твърдяна от
ищеца, а именно същата сочи, че те са пътували по „ломско шосе“ от с. Ч. и
ПТП – то е станало към с. Д., като колата / жълтеникава или сива, номер не
може да посочи /, която е управлявал И. Х. е била спряла отстрани и в един
момент без водачът да подаде мигач е тръгнала и точно тогава е станало ПТП
– то. Същата сочи, че тогава водачът е започнал да се обажда по телефона,
след което е пристигнала бърза помощ, като нея не са я попитали дали е
пострадала от ПТП – то, а когато е дошла полицията същият се лигитимирал с
някаква карта пред полицията. Свидетелката сочи, че съпругът й е
управлявал МПС – то със скорост около 30 - 40 км / ч, а участъкът където се е
случило МПС е прав, като има лека чупка, но има видимост.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. По своята същност непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, който включва следните
елементи : деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина, които са обединени в едно единство от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
За да настъпят необходимите правни последици при един сложен юридически
факт е необходимо всички негови елементи да се реализират. При
неналичието на един от елементите, не може да настъпят последиците, с
които се свързва реализирането на сложния юридически факт.
Ищецът е предявил иск за заплащане на изплатено обезщетение общо в
6
размер на 19 420.00 лева по щети : ГФ 21 - 0307 / 14.08.2018 г., № ГФ 21 -
0308 / 14.08.2018 г. и № ГФ 21 - 0309 / 14.08.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждането на ИМ.
В съдебно заседание на 13.06.2022 г. беше открита процедура по чл.
193 от ГПК по оспорване истинността на съдържанието на протокола за ПТП
№ 1574663 / 29.06.2017 г. в частта по отразяване на механизма на ПТП,
обстоятелствата, нарушенията и причината за настъпването на процесното
ПТП, което съдът приема за успешно, поради което не кредитира протокола
за ПТП – то.
Съдът приема, че водачът на л. а. „Т.“, а именно И. Х. след като е бил
спрял и тръгвайки предприема завой на ляво, без да подаде мигач, по този
начин навлиза в плътното на л. а. „М.“, който е бил управляван от ответника и
съответно се реализира процесното ПТП. Противоправното му поведение е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на произшествието,
поради което следва да бъде отчетено при разпределение размера на
дължимото обезщетение, което не е сторено от ищеца. Въпросът относно
съпричиняването изобщо не е разгледан от Гаранционният фонд, само
лаконично е отбелязано, че няма данни за вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, въпреки че това е от съществено значение при определяне
размера на обезщетението.
Неоснователно е и твърдението, че влязлото в сила наказателно
постановление № 17 – 0286 – 000462 / 15.11.2017 г.доказва вината единствено
на ответника за причиняване на вредоносния резултат на пострадалото лице.
Съдът намира, че неимуществените вреди и свързаните с тях имуществени
вреди по изплатените щети : ГФ 21 - 0307 / 14.08.2018 г., № ГФ 21 - 0308 /
14.08.2018 г. и № ГФ 21 - 0309 / 14.08.2018 г. в общ размер от 19 420.00 лева
са настъпили именно в резултат на процесното ПТП, с оглед представената по
делото медицинска документация. В деня на ПТП – то – 29.06.2017 г. не са
направени прегледи, първите са на 30.06.2017 г. след обяд, другите са на
05.07.2017 г., а за детето Б. Х. на 19.07.2017 г. а последното е от 22.11.2017 г.,
т. е. не може да се направи обоснован извод, че уврежданията на
пострадалите са получени в следствие на процесното ПТП и се намират в
причинна връзка с механизма на ПТП, посочен в исковата молба.
Съдът намира, че ищецът не доказа, че процесните увреждания на
7
пострадалите са причинени от процесното ПТП, поради което намира, че
искът предявен на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288 ал.12 от КЗ е
неоснователен и недоказан.
Тъй като ответникът е направил искане за присъждане на разноските /
представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ищецът следва да заплати на същия
направените по делото разноски в размер на 1 100.00 / хиляда и сто / лева –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.Ф.“, със седалище и адрес на управление:
гр. гр. С., представлявано от М.К. и С. С. – изпълнителни директори против З.
А. Г., ЕГН ********** от с. Ч., община К. иск с правно основание чл. 45 от
ЗЗД вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ
на сумата от 19 420.00 / деветнадесет хиляда четиристотин и двадесет / лева,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щети № 210307 /
14.08.2018 г, № 210308 / 14.08.2018 г. и № 210349 / 14.08.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на настоящата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК „Г.Ф.“, със седалище и
адрес на управление: гр. гр. С., представлявано от М.К. и С. С. –
изпълнителни директори да заплати на З. А. Г., ЕГН ********** от с. Ч.,
община К. направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на
1 100.00 / хиляда и сто / лева – адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.


Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8