РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2348
гр. Пловдив, 29 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 771 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба на М.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си
адвокат Е.Г., против Решение № 2153-15-81/11.03.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-00870104
от 26.01.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.
Пловдив, за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 8032,61 лева, от които главница
за периода от 02.10.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 3585,75 лева и законна
лихва в размер на 1446,86 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 26.01.2021
г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното
погасяване на задължението.
В
жалбата не навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт и се иска неговата отмяна. Най-общо твърденията се свеждат до
обстоятелството, че жалбоподателката не е била недобросъвестна при получавала на
пенсията си за ОСВ през процесния период. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с Решение № 2153-15-81/11.03.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-00870104
от 26.01.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ
гр. Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 8032,61 лева, от които главница
за периода от 02.10.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 3585,75 лева и законна
лихва в размер на 1446,86 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до
26.01.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до
окончателното погасяване на задължението.
6. За да постанови този резултат,
горестоящият в йерархията административен орган е приел за установено следното
от фактическа и правна страна:
М.Д.
е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал.
2 от КСО, отпусната с Разпореждане № **********/ Протокол № N01123/30.03,2018
г. % г.. считано от 02.10.2017 г., при навършена възраст 61 години. За
определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж от втора
категория труд - 12 г. 08 м. 19 дни и осигурителен стаж от трета категория труд
- 20 г. 04 м. 29 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж
превърнат към трета категория труд - 36 г. 03 м. 23 дни.
За
неоснователно е прието възражението на Д. относно липсата на недобросъвестността
от нейна страна. Посочено е, че в хода на административното производство са
предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния
размер на осигурителния й стаж при спазване принципите на истинност и служебно
начало, визирани в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Жалбоподателката, като лице,
претендиращо право на пенсия, носи доказателствена тежест да установи по пътя
на пълно и главно доказване осигурителния си стаж, зачетен от пенсионния орган
при отпускане на пенсията, а недоказването на това обстоятелство според
решаващия орган, сочи, че същата е била недобросъвестна, както при подаване на
заявление за отпускане на пенсията, така и при нейното получаване.
При
преглед на събраните по пенсионното досие на Д. писмени доказателства е констатирано,
че същата няма придобит осигурителен стаж от втора категория труд - 12 г. и 08
м. и 19 дни, от трета категория труд - 20 г. 04 м. и 29 дни или общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория по чл.104 от КСО - 36 г. 03 м.
23 дни. При извършените от страна на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив
проверки е установено, че стажът на жалбоподателката е както следва: от втора
категория труд - 00 г. 03 м. и 00 дни и от трета категория труд - 28 г. 01 м. и
09 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, в размер
на 28 г. 05 м. 02 дни.
Формиран
е извод, че с доказания осигурителен стаж Д. не придобива право на пенсия при
условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО /в редакцията през процесния период/. В
този смисъл за неоснователни са приети претенциите на същата за липса на
недобросъвестност от нейна страна при получаване на пенсия за осигурителен стаж
и възраст от 02.10.2017 г. Лицето не притежава изискуемия за 2017 г. общ
осигурителен стаж за жените - 35 години и 04 месеца. Посочено е, че не може да
се приеме, че Д. не е осъзнавала, че няма право на въпросната пенсия при
положение, че не притежава изискуемия за дадения вид пенсия осигурителен стаж
дори като календарна продължителност, още повече, че е получила лично Разпореждане
№ **********/ Протокол № N01123 от 30.03.2018 г. за отпускане на пенсията за
осигурителен стаж и възраст.
Прието
е, че доводите на лицето относно липса на недобросъвестност поради представяне
на документите й за пенсиониране от упълномощеното лице, което е осъществило
противоправно поведение са несъстоятелни и нелогични. Дори да се приеме, че А.Г.
е извършила "подмяна" на документите за осигурителен стаж на Д., то
очевидно същото е в нейна полза. Нелогично според
решаващия орган е да се приеме, че въпросното лице би извършило подобна
"подмяна" подбудена от алтруизъм и желание на Д. да се отпусне
неполагаща й се пенсия без нейно знание.
7. Като свидетел по делото е
разпитан съпругът на жалбоподателката М.С. Д.. Същият заявява, че съпругата му
на 02.10.2017 г. навършила годините за пенсия и тръгнала да търси някой да й
оправи документите да ги пусне в НОИ. Така намерила една кантора, в която сама
подала документите се и платила всичко, което е необходимо във връзка с
оправянето на документите. Жената от кантората подала документите в НОИ. Таксата,
която жена му платила била 80 лв., но не си спомня точно. Подали документите и преди съпругата му да получи
пенсията, жената от кантората й казала, че не й достигат три години и половина
трудов стаж и трябвало да си го купи този стаж. Съпругата му отишла и внесла
парите в кантората, като тази жена от кантората й издала документ за тези пари.
После НОИ отпуснали пенсията на жена му. Две години жена му си взимала
пенсията, след което й я спрели. Тази жена от кантората я арестували и те разбрали,
че са живели в пълна измама. И досега съпругата му не получава пенсия.
На свидетеля се предяви приложената разписка на л.
157 по делото, като същият завява, че това е разписката, издадена им от жената в
кантората за сумата, която платили за стажа, който не достигал на съпругата му.
Съпругата му вярвала на жената от кантората и въобще не се притеснявала, че
можело да има такава измама, защото я успокоявали, че всичко е наред и тя им
вярвала. Въобще не можела да си представи, че имало такава измама. Знае какви
документи представила съпругата му, защото тя събирала документите за трудовия
си стаж. Съпругата му представила трудовата си книжка от „Петър Ченгелов“, от
„Флавия“. Тя имала две трудови книжки - от
„Петър Ченгелов“, където е започнала работа през 1974 г. в обувния завод
и от „Флавия“, в която имала стаж и от другите фирми, където е работила. Тя
работила и при него като за този стаж има осигурителна книжка, която също била
представена в кантората. Съпругата му ходила хиляда пъти при жената в кантората
да си иска трудовите книжки, документите, които е предала, както и документа за
внесената сума за недостигащия й стажа в НОИ, но нищо не и било дадено в тази
кантора. Само повтаряли, че всичко е наред. Не знае съпругата му да е губила
документи за трудов стаж. Дори после намерили един друг документ от Бюрото по
труда, когато е била съкратена от „Флавия“, в който бил описан целия трудов
стаж и колко пари на месец са й платили обезщетение за времето, през което е
била без работа. Би трябвало съпругата му да е получила документ, с който й е
определена пенсията, след като я е получавала, но свидетелят не може да каже.
8. По делото
са изслушани и обяснения от
жалбоподателката дадени по реда на чл. 176 от ГПК, които се свеждат до
следното:
На 02.10.2017 г. Д. навършила 61 г. и веднага отишла
да потърси някой, който да й съдейства да подаде документите в НОИ. Намерила
най-случайно тази фирма, която се казвала „НАЙ КОНСУЛТ“. Попитала ги дали мотат
да й помогнат да си внесе документите за пенсия и те й казали „да“. Тя им дала
двете си трудови книжки, които носела със себе си - едната била от „Петър
Ченгелов“, където започнала работа през 1974 г., другата от „Флавия“. Дала им и
една осигурителна книжка от съпругата й. Никакви документи образец УП 2, УП 3 и
т.н. не е носила. Те й казали, че всичко ще й изготвят. Казали, че ще проверят
документите и ще изчислят трудовия й стаж. По-късно й се обадили и й казали, че
не й достигат три години и половина трудов стаж, и ако желае може да си го
закупи. Изчислили й колко ще й струват тези три години и половина трудов стаж.
Доколкото си спомня 78 лв. и някакви стотинки на месеци, и общата сумата, която
трябвало да плати била 3 633 лв. Казали й да си помисли и те със съпруга й решили
да си закупи стажа. Следващата седмица занесла парите в кантората. Предала ги
на Л., мъжът който бил в кантората с тази жена, която се казвала А.Г.. Казала,
че иска да й дадат документ за внесената сума в НОИ, а те й отвърнали да дойда
друг път да вземе тази бележка. В момента, в който дала тези 3 633 лв. на Л.,
настояла да й издадат бележка, че ги е дала. А.Г. й написала бележката
саморъчно и се подписала, но парите ги дала на Л., който бил в същата стая, в
присъствието на А.Г.. За внасянето на парите в НОИ й казали да мине по-късно,
да й дадат документ. След това много пъти ходила на място и се обаждала по
телефона, за да си вземе този документ за внесените пари в НОИ. Откакто предала
парите, кантората била непрекъснато затворена. Само веднъж успяла да се свържа
с Л. и той й каза, че А.е болна. Така и до ден днешен не е получила документ за
внесените пари за този стаж в НОИ. Когато А.внасяла документи в НОИ тя получавала
писма от тях, че са внесени еди-какви си документи УП2, УП3. Преди да получи
пенсията си получила писмо от НОИ, откъдето разбрала, че едната й трудова
книжка е загубена. От НОИ и върнали само втората трудова книжка от „Флавия“ и
осигурителната книжка от мъжа ми без тази от обувен завод „Петър Ченгелов“.
После разбрала, че А.всъщност е подала информация в НОИ, че едната й трудова
книжка е изгубена.
На жалбоподателката се предяви Заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и вх. № 2113-15-600/30.11.2017 г., приложено на
л. 14 от делото. Същата заявява, че трите подписа, положени в графа „подпис на
заявителя“ на предявеното й заявление от л. 14 до л. 16 включително, са
положени от нея. Заявява, че само й дали да се подпише на заявлението. Другите
документи не са й ги показвали, но и тя не ги е искала, защото работата била на
доверие. Тъй като тя нищо не разбирала от тези неща и не можела да се справи
сама, затова потърсила помощ.
ІV. За
правото:
9. Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на
НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО административен акт, също от компетентен орган –
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от кодекса, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
За пълнота следва да се добави,
че съгласно чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО посочен като правно основание за
издаване на процесното разпореждане, длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като
оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от Ръководителя на
териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е
въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно
изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на
общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба
длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на
неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се
събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез
предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на
суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде
съответното разпореждане, е органът посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО. Ето защо в
случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
10. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се
концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на
жалбоподателката при получаване на въпросните суми.
Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на
НОИ по отношение на недобросъвестно получените парични обезщетения са
неистинни, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на
материалния закон.
11. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да
възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване.
Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал
недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО
въвежда правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2.
когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на
изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени
доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност.
От анализа на цитираните разпоредби се налага
извода, че предпоставка за прилагането на им е недобросъвестността на лицето
при получаването на съответните суми. Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав, при който възниква правото на административния орган да
постанови възстановяване на изплатени суми за осигурителни плащания. В КСО не
се съдържа легална дефиниция за понятието „добросъвестност” при получаване на
осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да
се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват
съществени елементи от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и
субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти,
съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като
резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а
недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена,
като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В този смисъл
е и константната практика на ВАС, VІ отделение: Решение №
1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г, Решение № 6207 от 27.05.2008
г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. №
7531 от 2009 г., Решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., Решение
№ 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от
22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г. и др. Безспорен факт е
постановеното Разпореждане № **********/Протокол № N01123/30.03.2018 г., с което на жалбоподателката е отпусната лична
пенсия за изслужено време и старост. Ако пенсионните органи са считали, че не
са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите
е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се
вменят във вина на Д., още повече да й причинят вреда при положение, че
осигурителните органи не са доказали недобросъвестността й при получаване на
сумите за пенсии.
(Така Решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. д. № 1339/2017 на
Върховния административен съд).
12. В случая от страна на ответния административен орган не е отчетено
обстоятелството, че:
- Д. е упълномощила „НАЙ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от А.Г. и служителя Л.Б.Л., да й подадат заявление за
пенсиониране с всички документи в ТП на НОИ Пловдив, да правят справки от нейно
име, включително да подават заявление и да получават справки от Персоналния
регистър на НОИ и да я подписват където е необходимо, да я представляват пред
посоченото териториално поделение за получаване на всички документи за пенсиониране,
да я представляват и пред отдел „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ Пловдив, за
подаване на заявление от нейно име и изготвяне на УП-13 и УП-16 и тяхното
получаване след като са готови;
- Не е съобразено, че Д. е дала 3633 лв. на А.Г.,
представляваща „НАЙ КОНСУЛТ“ ЕООД за закупуване на стаж, за което още в хода на
административното производството е представена разписка, подписана от Г. (лист 157 по делото), но данни посочената сума да е внесена по сметка
на НОИ липсват по преписката. Получаването на посочената сума от Г., която не
само не е внесена от последната по сметка на НОИ, но очевидно не е била
поискана с цел закупуване на стаж на жалбоподателката, изключва възможността да
бъде споделено твърдението на решаващия орган, че е нелогично „... да се
приеме, че въпросното лице (А.Г.) би извършило подобна
"подмяна" подбудена от алтруизъм и желание на г-жа Д. да се отпусне
неполагаща й се пенсия без нейно знание“;
- Не е отчетено и че личното получаване от
жалбоподателката на Разпореждане № 56100243777/ Протокол N 01123/30.03.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр.
Пловдив, с оглед неговото съдържание (в същото липсват
каквито и да било данни при кои осигурители Д. е положила констатирания от
пенсионния орган осигурителен стаж в общ размер на 36 г. 03 м. и 23 дни – л. 81
по делото), наред с факта, че същата е дала 3633 лв. на упълномощените от нея лица
за закупуване на стаж, не може да обоснове, извод че Д. е
осъзнавала, че няма право на въпросната пенсия при положение, че не притежава
изискуемия за дадения вид пенсия осигурителен стаж дори като календарна
продължителност, в каквато насока са твърденията на ответника;
- Не е съобразено също, че Д. макар и подписала
заявлението за отпускане на пенсия, не е подготвила и подала същото, ведно с
приложенията към него, пред органите на НОИ. Нещо повече, изрично е декларирала
(л. 91) пред органите на НОИ, че не е подписала
приложената към заявлението за отпускане на пенсия декларация от 29.11.2018 г.
за загубена трудова книжка (л. 19);
- Не е отчетен и фактът, че не кой да е, а именно
органите на НОИ са признали на Д. към 16.05.2014 г. 33 г. и 5 м. осигурителен
стаж (когато все още е разполагала с изчезналата й
трудова книжка), видно от Разпореждане № 151-00-637-1/16.07.2014 г. (л. 93), с което й е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от
07.07.2014 г. до 06.07.2015 г., който също се зачита за осигурителен стаж. Следователно
към 07.07.2015 г. същата е имала 34 г. и 5 месеца трудов стаж. Това са
обективните факти, които без всякакво съмнение следва да се приеме, че Д. е
знаела към датата на издаване на Разпореждане № 56100243777/ Протокол N
01123/30.03.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив (с което й е отпусната лична пенсия за ОСВ). Към тези
факти следва да се добави и посоченото по-горе обстоятелство, че същата е дала
3633 лв. на упълномощените от нея лица за закупуване на стаж. Следователно,
изложеното до тук изключва възможността към датата на връчване на Разпореждане
№ 56100243777/ Протокол N 01123/30.03.2018 г. (с което
каза се пенсионният орган е констатирал, че осигурителният й стаж е в общ
размер на 36 г. 03 м. и 23 дни), у Д. да се е породило каквито и да било съмнение
досежно размера на осигурителния й стаж, още по-малко може да се формира извод,
че в качеството й на осигурено лице е имала съзнанието или е знаела, или е предполагала,
че няма право на пенсия поради липса на осигурителен стаж.
13. Тези факти и обстоятелства е следвало да бъдат
преценен в съвкупност и ако това беше сторено, то ответният административен
орган без всякакво съмнение би достигнал до извода, че Д. очевидно е въведена в
заблуждение от посочените лица, които последната е упълномощила да я
представляват пред НОИ във връзка с отпускане на пенсията й за ОСВ.
Все в тази насока следва да се добави, че действията
на упълномощените от жалбоподателката лица по представяне пред НОИ на
документи, несъответни на стажа й, с цел да придобият за себе си предоставената
им от нея сума от 3633 лв., вместо да внесат последната по сметка на НОИ, не
могат да обосноват недобросъвестността на Д., доколкото не се установява тя да
е знаела или предполагала за техните действия и намерения. Напротив, от
дадените от съпруга й свидетелски показания, както и от дадените от Д.
обяснения по реда на чл. 176 ГПК, които в тяхната цялост са изцяло съответни на
приобщените по делото доказателства, се установява, че Д. многократно се е
опитвала да се свърже с А.Г. и служителя Л., за да получи квитанция за
внесената в НОИ сума за закупуване на стаж, но без резултат.
Крайният извод на съда е, че изложените
обстоятелства, на които основно стъпва администрацията, не могат да обосноват
недобросъвестно поведение от страна на Д. при получаване на отпуснатата й през 2018
г. лична пенсия за ОСВ.
14. Тези съображения обосновават крайния
извод за незаконосъобразност на Решение №
2153-15-81/11.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, и потвърденото
с него Разпореждане № РНП-2-4-15-00870104 от 26.01.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност
на жалбата.
V. За разноските:
15. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат сторените
разноски по производството, които се констатираха в размер на 200 лв. – заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-81/11.03.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане №
РНП-2-4-15-00870104 от 26.01.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да
заплати на М.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 лева, представляваща сторените
разноски по производството за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: