Решение по дело №1604/2019 на Софийски градски съд

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                                           гр.София, 02.10.2019 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година  в състав:         

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

    Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 1604/2019  г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

    СГС е сезиран с жалба на „О.Б.“ ЕООД срещу отказ № 20190529133241/06.08.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР, постановен по заявление за вписване на обстоятелство по партидата на жалбоподателя относно действителен собственик на капитала  чл.63 ал.4 т.1 Закон за мерките срещу изпирането на пари. Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, защото с подаденото заявление Б7 и приложената към него декларация по чл.63 ал.4 ЗМИП е посочен действителен собственик на дяловете в дружеството – „О.Р.“ ООД, което е собственост на „Р.П.ЛТД, регистрирано в Кипър, и „ТРП С.Б.Б“, регистрирано в Нидерландия. В декларацията са посочени действителните собственици на юридическите лица, които са собственици на притежателя на дяловете в „О.Б.“ ЕООД.  Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът и да се дадат указания за вписване на обстоятелствата, които са декларирани в декларацията по чл.63 ал.4 ЗМИП.

 

   Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

   Със заявление вх.  20190529133241/29.05.2019 г. е поискано вписване на обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП по партидата на  „О.Б.“ ЕООД, а в декларацията към заявлението се сочи, че действителен собственик на заявителя е „О.Р.“ ООД, което е собственост на Р.П.ЛТД, регистрирано в Кипър, и „ТРП С.Б.Б“, регистрирано в Нидерландия.

     Представено е актуално състояние на „О.Р.“ ООД, в което съдъружници са „Р.П.ЛТД, регистрирано в Кипър, и „ТРП С.Б.Б“, регистрирано в Нидерландия.

     Представено е извлечение от ТР към Търговска камара на Нидерландия за „ТРП С.Б.Б“, което е собственост на „О. С.ЛТД“, регистрирано в Израел.

    Представено е извлечение от ТР на Република Кипър за дружеството „Р.П.ЛТД, което е собственост на „ТРП С.Б.Б“ и на „М.Х.ЛТД“                                                      

     По заявлението е постановен обжалваният отказ № 20190529133241/06.08.2019 г., с който е отказано вписване по съображения, че в декларацията по чл.63 ал.4 ЗМИП не са заявено за вписване данни за дейсвтителен собственик в поле 550.

 

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е отказ на длъжностното лице, с което е отказано да се извърши вписване по чл.63 ал.4 ЗМИП.

    Доводите и възражения, наведени в жалбата, касаят обстоятелството относно „действителните собственици“ на заявителя, поради което при проверката за законосъобразността на отказа съдът е ограничен от това дали заявлението или приложените към него документи съдържат достатъчно данни за вписване на обстоятелството кои са действителните собственици на заявителя – чл.63 ал.4, т.1 ЗМИП.

 

    Според съда отказът е законосъобразен. На първо място следва да се отбележи, че подадено заявление не съдържа данни за вписване в поле 550 – действителен собственик. Когато заявителят цели да се впише по неговата партида кое лице е действителен собственик на капитала, е необходимо да подаде заявление, в което се съдържат данни по поле 550 - "Действителни собственици - физически лица" – чл.67 ал.50 Наредба N 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ. В случая е подадено заявление образец Б7 съгласно чл.50а от Наредбата, но не са въведени данни по поле 550, а е попълнено поле 550а – лице за контакт. След като не са въведени данни по поле 550 няма основание за вписване на действителни собственици.

     В действителност, към заявлението е необходимо да се представи декларация по чл.63 ал.4, но с оглед правилото на чл.50а ал.2 от Наредбата съдът приема, че тази декларация е задължително приложение към заявление по обр.Б7 – чл.50а ал.1 от Наредбата. Според съда не може да се вписва обстоятелството „действителен собственик“ само въз основа на подадена декларация, както се поддържа в жалбата.

 

    На следващо място  -    крайната цел, която се преследва с изискването за вписване на процесното обстоятелство „действителен собственик“, е да се стигне до физическото лице, което е собственик на първото дружество по „веригата“ от дружества, което физическо лице в крайна сметка се явява по косвен/индиректен път действителен собственик на заявителя.

     Дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя, че е допустимо да се вписват данни по поле 550 „действителен собственик“ само въз основа на подадена към заявлението декларация по чл. 63 ал.4, т.1 ЗМИП, съдът намира, че не са налице достатъчно данни за това обстоятелство.

    От представената към заявлението декларация и приложените извлечения от ТР по никакъв начин не може да се установи физическото лице, което стои в началото на „веригата“ и което в крайна сметка се явява действителен собственик на заявителя. Посочено е, че едноличен собственик на капитала е „О.Р.“ ООД, което обстоятелство е вписано в ТР по партидата на заявителя, както и че това дружество /„О.Р.“ ООД/ е собственост на други две дружества „Р.П.ЛТД, регистрирано в Кипър, и на „ТРП С.Б.Б“, регистрирано в Нидерландия. В декларацията обаче не се сочи кое физическо лице е собственик на „Р.П.ЛТД, регистрирано в Кипър, и кое физическо лице е собственик на „ТРП С.Б.Б“, регистрирано в Нидерландия.

     Това не се установява и от извлеченията от ТР на Кралство Нидерландия и на Република Кипър, защото от тях се установява, че дружествата са собственост на други дружества – „О. С.“, Израел, и „ТРП С.БВ“, Нидерландия, и на „М.Х.лимитид“, Кипър. Кои физически лица са техни собственици не само не е посочено в декларацията на заявителя, но и не се установява от извлеченията от ТР на Република Кипър и на Кралство Нидерландия.

     Следва да се спомене, че дори и в жалбата не се сочи от заявителя при отмяна на обжалвания отказ кое физическо лице според него следва да се впише като „действителен собственик".

   Крайната цел на закона – да може при проверка в ТР да се установи кое физическо лице по косвен/индиректен начин стои в началото на веригата и се явява действителен собственик на заявителя не може да се изпълни дори и при уважаване на жалбата.

    Доколкото в приложената към заявлението декларация не са посочени идентификационните данни за действителните собственици - физически лица по чл.63 ал.4, т. 1, б.“а“, б.“б“, б.“в“, б.“г“ и б.“д“ ЗМИП - имената; гражданството;  единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;  датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в"; държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б", не е налице основание въз основа на декларацията към заявлението да се допусне вписване на обстоятелството „действителен собственик“.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „О.Б.“ ЕООД срещу отказ № 20190529133241/06.08.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР.

 

    Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: