МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 2727/2019г. ВРС ІV състав
Против подсъдимия Г.М.Г. е подадена тъжба от Т.В.Т. и срещу същия, е било образувано производство
от частен характер за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.4 вр.чл.147 ал.1 от НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си.
На осн. чл.84 и сл. НПК
предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от 1000 лева,
представляващи нанесените му неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за съвместно разглеждане
в наказателния процес и пострадалият е конституиран като граждански ищец.
Подсъдимия Г. заявява пред съда, че визираната в частната
тъжба докладна записка е била изготвена от него в качеството му на полицейски
служител по образувано ДП по описа на Пето РУП.
Сочи, че описаното в тази докладна записка където е
записано, че „Т.В.Т. с прякор „Тошко Вампира“ е криминално проявен, известен на
органите на МВР, Т. има криминалистическа регистрация
по ЗМ 512/2006г по описа на ОД МВР Варна
за неплащане на издръжка“ е въз основа на направена справка в информационните
масиви на МВР. При извършване на тази справка след въвеждане на ЕГН на лицето
се отваря прозорец в програмата където е изписано, че лицето има регистрация за
извършено деяние. В прозореца се изписва номерът на ЗМ и че е за неплащане
на….. като поради липса на достатъчно пространство не е конкретизирано какво
неплащане. Сочи, че в 99% от случаите се касае за неплащане на издръжка и
поради тази причина е дописал именно това.
По отношение на прякора на лицето визира, че подобна
информация е събрана по оперативен път.
Изрично конкретизира, че докладната записка е написана
единствено в изпълнение на служебните му
задължения, а не с цел да клевети, като добавя, че дори не е виждал до
момента ч.т. нито е имал каквито и да било взаимоотношения с него или членовете
на семейството му.
На въпроси на процесуалният представител на ч.т.
подсъдимия уточнява, че в информационната система се въвеждат лица които са
регистрирани и това което влиза в тази система
следва да е еквивалентно на полицейска регистрация по чл.68 от ЗМВР. Уточнява,
че това е по инструкциите по които работи откакто е полицейски служител.
В последната си дума моли съда да го оправдае.
В пледоарията си по съществото на делото процесуален
представител на частния тъжител сочи, че деянието е безспорно доказано.
Визира, че доверителят му не е известен с такъв обиден
прякор „Вампира“, нито същият е криминално регистриран, нито пък че има криминалистическа регистрация под каквато и да било форма,
за каквото и да било престъпление.
Акцентира че в докладната записка ч.т. е описан че е
регистриран за неплащане на издръжка, докато той е имал едно дело с твърдения
за неплащане своевременно на данъци, по което е бил напълно оправдан.
Сочи, че това обстоятелство е известно на полицията от
писмата, които са приложени по настоящото дело, където изрично се казва, че няма
криминалистическа регистрация и , че това дело е с
оправдателна присъда на две инстанции окончателно влязла в сила, което значело,че
по никакъв начин не може да бъде прието твърдението на подсъдимия Г., че същият
е криминално проявен и че е опасен за обществото, защото това е всъщност е бил замисълът,
който е вложил подсъдимият Г. в твърденията си в тези докладни записки.
Счита че целта на тези обидни и клеветнически факти е
била същите да се ползват от Прокуратурата и Съда при определяне на мярка за
неотклонение по отношение на сина на ч.т.Т..
Счита, че деянието, осъществено от подсъдимия Г. е
доказано от обективна и субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл
от страна дееца, защото той очевидно е знаел, че тези факти, които е изложил в
тези докладни записки са неверни и че те не могат да бъдат потвърдени по
никакъв начин.
Сочи, че обществената опасност е завишена предвид
длъжността която заема подсъдимия.
Моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив, както
и да уважи предявеният граждански иск.
В пледоарията си по съществото на делото защитата моли
съда да се произнесе с оправдателен диспозитив.
Счита, че не са установени датата и
мястото на извършване на деянието доколкото ч частната тъжба се сочи че е на 12.06.2019г.
а в съдебно заседание при предявяване на гражданския иск била визирана дата
31.01.2019г. Сочи, че за дата 12.06.2019 г., че в съдебно заседание по НОХД
№110/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд подсъдимия въобще не е бил
призоваван и няма как той на тази дата да огласи каквито и да било
клеветнически твърдения, позорящи частния тъжител и приписващо му престъпление.
Анализира гласните доказателства,
събрани по искане на частния тъжител и счита, че не подсъдимия, а частния тъжител е разгласявал тези
обстоятелства, които са визирани в частната тъжба.
По отношение на визираното в ч.т.
относно прякор „Вампира“ счита, че има неясноти
в тъжбата по отношение на това кои са конкретните оплаквания и кое точно
поведение, действие или думи на подсъдимия Г. категоризират като клевета и на
базата на които моли да се приеме от съда като такива, като в следствие
подсъдимия да бъде осъден за тях.
Акцентира, че на стр. 2, от тъжбата
абзац 3 частния тъжител е конкретизирал, че „Обсъждането в съдебна зала на ВОС
на 12.06.2019 г., че съм криминално проявен е обстоятелство, което ме позори и
ми приписва престъпление.“ т.е. би следвало да се приеме, че само това са
клеветническите твърдения.
Сочи, че по отношение на фразата
„криминално проявен“ няма никъде в закона или в подзаконовите нормативни актове
легално определение на този израз, като той се приема, че най-вече се
употребява в разговорната реч и е прието „криминално проявен“ да е определение
за лице, извършило някакъв род противообществена проява. Счита, че това че едно
лице е оправдано с влязъл в сила съдебен акт не означава, че то не стои в
масивите на МВР, което е безспорно доказано по делото като извършител на деяние
по чл.255 от НК.
По отношение на изписаното че
деянието касае неплащане на издръжка моли съда да кредитира обясненията на
подсъдимия Г., който при проверка в масивите на МВР е проверил в такъв масив
където е било изписано единствено „неплащане на“ и дори той е преценил и е
помислил, че става въпрос за неплащане на издръжка, което е доста по-леко
престъпление от неплащане на данъчни задължения по чл.255 от НК и това е едно
объркване и по никакъв начин не може да се цени и да се обективира,
че това е едно клеветническо твърдение от негова страна.
По отношение на криминалистическата
регистрация и съждението му, че частния тъжител бил регистриран с криминалистическа регистрация, сочи, че в Закона за МВР в
чл.68 е упоменато, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на
лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от
общ характер. И при положение че Т. е бил привличан към такова престъпление, за
подсъдимия останало впечатлението, че той би следвало да има и криминалистическа регистрация, какъвто е реда и съгласно
наредбата за реда на извършване и снемане на полицейска регистрация, където в
чл.3 е упоменато, че задължително се извършва полицейска регистрация на лице,
което е привлечено към наказателна отговорност с привличането му като обвиняем.
По отношение съставомерността
на деянието защитата сочи, че в
конкретния казус подсъдимият е изготвил процесната докладна записка не по своя
воля и желание, а в изпълнение на служебните му задължения във връзка с
възложените му оперативно-издирвателни мероприятия по
ДП №156/2017 г. по описа на Пето РУ – Варна, като и самата докладна записка от
26.09.2017 г. е адресирана до началник отдел „Криминална полиция“ и е относно
проведени ОИМ по ДП №156/2017 г. по описа на Пето РУ – Варна.
Въз основа на това формира извод, че
подсъдимия не е желал да изложи пред определени лица клеветнически, позорящи
твърдения, а е изпълнил своите задължения след извършване на опредени
мероприятия, възложени му от закона. Употребените фрази от тази докладна
записка, нямат за цел да нанесат клеветнически твърдения по отношение на
частния тъжител, а обуславят единствено изразеното мнение и становище, което е
формирано въз основа на обективна получена от подсъдимия информация от
множество и различни източници, от масивите на МВР, в разговор с колеги,
придобиване на информация по оперативен път.
Моли съда да се произнесе с
оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2006г. в информационните масиви на ОД на МВР
Варна било регистрирано ЗМ № 512 по описа на Сектор Икономическа полиция за
извършено деяние по чл.255 от НК.
На 06.12.2006г. с постановление № 5009/2006г. на ОП-Варна
било образувано ДП № 1127/2006г. по
описа на СИП ОДП Варна. По същото като обвиняем бил привлечен ч.т. Т.В.Т. като
му било повдигнато обвинение за деяние по чл.255 ал.3 от НК.
Във връзка с регистрираното ЗМ ч.т. Т. бил въведен в
информационните масиви на МВР като „извършител“.
През м.10.2007г. ОП-Варна внесла в ОС-Варна обвинителен
акт срещу Т. по чл.255 ал.3 от НК.
След неколкократно прекратяване
на съдебното производство и внасяне на нови обвинителни актове било образувано
НОХД № 661/2010г. по описа на ВОС.
С присъда от 21.02.2011г. потвърдена с Решение по ВНОХД №
133/2011 на АС-Варна Т. бил признат за невинен по възведените обвинения.
На 30.04.2017г. във връзка с палеж на лек автомобил било
образувано ДП № 156/2017г. по описа на Пето РУП – ОДП-Варна.
Към него момент подс.Г. заемал
длъжността „Разузнавач“ в отдел „КП“ при ОД МВР Варна.
Във връзка с разследването по ДП № 156/2017г. на
подсъдимия било възложено от разследващия полицейски орган извършването на оперативно-издирвателни мероприятия за установяване
извършителя на деянието.
След проведени такива на 26.09.2017г. подс.
Изготвил „Докладна записка“ рег.№ 365р-40112/26.09.2017г.
Докладната записка била адресирана до Началник отдел „КП“
ОДМВР Варна.
В същата на стр.1 абз.4 подс. Т. след като
визирал, че разпознава на видеозаписи лицето Кристиан Т.Т.
посочил, че баща на лицето е ч.т. „Т.В.Т.
с прякор „Тошко Вампира“, криминално проявен, известен на органите на
МВР. Т. има криминалистическа регистрация по ЗМ
512/2006г. по описа на ОДМВР-Варна за неплащане на издръжка“.
В записката било посочено също така че Т. и синът му са
били в близки отношения със свид. Н.Т..
Така изготвената докладна записка била приложена към
материалите по ДП № 156/2017г. по което бил внесен обвинителен акт и било
образувано НОХД № 110/2019г. по описа на ОС-Варна.
На 12.06.2019г. било проведено открито съдебно заседание
при което били разпитани множество свидетели вкл. и ч.т.Т..
След запознаване с материалите по делото ч.т. Т. се
запознал и с изготвената докладна записка от подсъдимия и се почувствал
наклеветен и на 14.06.2019г. депозирал пред ВРС частна тъжба, въз основа на
която било образувано настоящето производство.
В хода на проведеното съдебно следствие частният тъжител
се е ползвал от показанията на двама свидетели – Н.Т. и Д.Т..
В показанията си свид. Т.
сочи,че с ч.т. Т. са съседи и ги дели една ограда. Сочи че не поддържат близки
отношения и че дълго време е излежавал наказание в затвора. Визира, че не знае Т.
да има прякор „Вампира“. Сочи, че не знае Т. да е бил съден.
В показанията си пред съда свид.
Т. сочи че повече от 30 години е в приятелски отношения с ч.т.Т. и не знае
същият да бил криминално проявен, да е бил съден и др. сочи че прякор „Тошко
Вампира“ не е имал никога.
И двамата
свидетели визират, че след като научил как е определен от подсъдимия, ч.т. се
почувствал емоционално зле.
В хода на съдебното следствие подс.Г.
се е ползвал единствено от събраните писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие като доказателства са
представени и приети:
Представените с частната тъжба заверени за
вярност с оригинала копия от:
писмо от ОД на МВР - Варна до адв. Б. вх.
№53299/11.11.2013 г.,
присъда №20/21.02.2011
г. по НОХД №661/2011 г. по
описа на ВОС,
решение №95/08.06.2011 г. по ВНОХД №133/2011
г. по описа на ВАпС,
докладна записка от 18.05.2017 г. по ДП
№156/2017 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Варна, изготвена от инсп. Г.Г.,
докладна записка от 26.09.2017 г. по ДП
№156/2017 г., изготвена от инсп. Г. Г.
Постановление на прокурор при ВОП
№6188/2018 г. от 27.12.2018 г.
Изискани от съда и приети:
справка рег. №365000-36464/17.09.2019
г. от Директор ОД на МВР – Варна Комисар П., в която се сочи, че по отношение
на частния тъжител Т.В.Т. не са извършени полицейски регистрации по смисъла на
чл.68 от ЗМВР. По данни на информационните системи на МВР лицето е въведено
като „извършител“ по ЗМ № 512/2006 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“
при ОД на МВР – Варна. Образувано е ДП и е водено по чл.255 от НК. ДП е
приключено с мнение за повдигане на обвинение и е изпратено на ВРП на
11.03.2010 г.
писмо изх. №12577/03.12.2019 г. от
Окръжен съд – Варна с приложен заверен препис от протокол от съдебно заседание
от 12.06.2019 г. по НОХД №110/2019 г. по описа на ВОС – 12 листа.
справка рег. №365000-282/06.01.2020
г. от Директор ОД на МВР – Варна Комисар П., относно ЗМ № 512/2006 г. по описа
на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна, въз основа на който е
образувано ДП №1127/2006 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ за деяние
по чл.255 от НК, приключило с повдигане на обвинение на Т.В.Т..
справка от Прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна Д. К. с рег. №5009/2006 г. от 13.01.2020 г.,
PRB2020043451130, относно движението и приключването на материалите по ДП
№1127/2006 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ с внесени обвинителни
актове срещу Т.В.Т. за деяние по чл.255 и чл.257 от НК.
Справка от
23.03.2020г. от Директор ОД на МВР – Варна Комисар П., относно длъжността на подс.Г. с приложена длъжностна характеристика.
Свидетелство за съдимост на подс.Г..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на
подсъдимия,показанията на свид.Т. и Т., събраните и
приети в хода на производството писмени доказателства – визирани по-горе,
свидетелство съдимост и др.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна,
че подсъдимия Г.М.Г. не е осъществил състав на
престъпление от частен характер:
чл.148, ал.2, предл.1, вр.ал.1, т.4, предл.1, вр.чл.147, ал.1, предл.1 от НК, а
именно на 12.06.2019 г. в гр. Варна в качеството си на длъжностно лице
разузнавач в отдел „криминална полиция“ при ОД на МВР – Варна по повод изпълнение на службата си при провеждане на открито съдебно заседание в
съдебна зала на Окръжен съд – гр. Варна в докладна записка от 26.09.2017г. да е
разгласил позорно обстоятелство, че Т.В.Т. е бил криминално проявен, поради,
което го оправда по възведеното от частния тъжител обвинение.
За да се
произнесе с оправдателен диспозитив, съдът взе предвид, че въз основа на
установената фактическа обстановка по делото се установява, че на 12.06.2019 г.,
в докладна записка от 26.09.2017 г. по ДП №156/2017 г. по описа на ОД на МВР –
Варна, подсъдимия не е разгласил клеветническо твърдение досежно
личността на ч.т.
Следва да се отбележи, че в описателната част на частната
тъжба се описват и обстоятелства, които ч.т. Т. счита, че не отговарят на
истината като се визират : прякорът на сина му „Малкия чирпанец“,
близките отношения на същия със св.Т., прякор на ч.т. „Тошко Вампира“, които
същия счита, че позорят членовете на семейството му.
На стр.2 абзац 3
от тъжбата обаче ч.т.Т. изрично конкретизира, че той се чувства наклеветен от
израза „криминално проявен“ чрез, който се чувства опозорен и, че му се
приписва престъпление. Излага твърдения, че именно с излагането на това
обстоятелство публично, подсъдимия Г. е осъществил състав на деяние по чл.147
ал.1 от НК.
С оглед изложеното съдът намира, че в конкретният случай
визираното в частната тъжба обвинение е рамкирано от самия частен тъжител
именно досежно конкретизираният израз „Криминално
проявен“ употребен от подсъдимия в докладна записка от 26.09.2017 г. по ДП
№156/2017 г. по описа на ОД на МВР – Варна.
Няма спор между
страните и е безспорно установено че подсъдимият е автор на цитираната по-горе
докладна записка респ. няма спор, че е употребил в същата израза „…криминално проявен…Т. има криминалистическа регистрация по ЗМ 512/2006г по описа на
ОДМВР-Варна за неплащане на издръжка..“.
Съдът намира, че няма легално определение за израза „криминално
проявено лице“ като приема, че този израз се използва най-вече в разговорната
реч и „криминално проявен“ е определение за лице извършило противообществени
прояви.
Следва да се отбележи обстоятелството че съобразно
разпоредбите на чл.68 ал.1 от ЗМВР /обнародван на 27.06.2014г/: „Полицейските
органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като
обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на
досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за
извършване на регистрацията от полицейските органи“.
Видно от приетите от съда като
доказателства- справка рег. №365000-36464/17.09.2019 г. от Директор ОД на МВР –
Варна Комисар П., в която се сочи, че по отношение на частния тъжител Т.В.Т. не
са извършени полицейски регистрации по смисъла на чл.68 от ЗМВР. По данни на
информационните системи на МВР лицето е въведено като „извършител“ по ЗМ
№512/2006 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Образувано е ДП и е водено по чл.255 от НК. ДП е приключено с мнение за
повдигане на обвинение и е изпратено на ВРП на 11.03.2010 г.
-справка рег. №365000-282/06.01.2020
г. от Директор ОД на МВР – Варна Комисар П., относно ЗМ № 512/2006 г. по описа
на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна, въз основа на който е
образувано ДП №1127/2006 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ за деяние
по чл.255 от НК, приключило с повдигане на обвинение на Т.В.Т..
-справка от Прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна Д. К. с рег. №5009/2006 г. от 13.01.2020 г.,
PRB2020043451130, относно движението и приключването на материалите по ДП
№1127/2006 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ с внесени обвинителни
актове срещу Т.В.Т. за деяние по чл.255 и чл.257 от НК
, е че срещу ч.т. Т. е било
образувано и водено досъдебно производство №1127/2006 г. по описа на Сектор
„Икономическа полиция“ като по същото Т.
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.255 от НК и срещу него е
бил внесен обвинителен акт в съда.
Данните за регистрираното ЗМ №
512/2006г. с оглед деяние по чл.255 от НК за „неплащане на…… /данъчни
задължения/“ са били въведени в информационните масиви на МВР още през 2006г. и
към датата на изготвяне на процесната докладна записка, а и към момента на
провеждане на съдебните заседания по настоящето производство все още са налични
при изискване на справка относно ч.т. Т. видно от горевизираните
справки.
Видно от обясненията на подсъдимия пред съда, е че същият
дори не е виждал до момента на съдебните заседания ч.т. нито е имал каквито и
да било взаимоотношения с него или членовете на семейството му.
В конкретният казус безспорно се
установява, че подсъдимият Г. е изготвил процесната докладна записка не по своя
воля и желание, а във връзка с провеждано разследване по досъдебно производство
за тежко умишлено престъпление, и в изпълнение на служебните му задължения.
При описание на данните получени по оперативен път и тези
от информационните масиви на МВР употребения от подсъдимия израз „…криминално проявен…Т. има криминалистическа регистрация по ЗМ 512/2006г по описа на
ОДМВР-Варна за неплащане на издръжка..“ съдът намира, че не е употребен с
цел нанасяне на клеветнически твърдения,
а обуславят единствено изразено мнение формирано въз основа на обективно
получена информация от множество и различни източници – оперативно събрани
данни и най-вече служебно изведената информация от информационните масиви на
МВР.
Горното по
категоричен начин извежда на липса на
умисъл от нанасяне на клеветнически твърдения от страна на подс.Г..
Съдът намира, че от значение за съставомерността на деянието не е субективно възприетото от
страна на лицето, считащо себе си за наклеветено, а /в настоящия казус/
обективно отразеното в съдържанието писменото сведение депозирано от
подсъдимия.
С оглед изложеното съдът намира, че с използваният израз „…криминално проявен…Т. има криминалистическа регистрация по ЗМ 512/2006г по описа на
ОДМВР-Варна за неплащане на издръжка..“ в докладна записка от 26.09.2017 г.
по ДП № 156/2017 г. по описа на ОД на МВР – Варна, подс.Г. не е разгласил клеветническо твърдение по
отношение на ч.т. Т.В.Т., поради което и обвинението в престъпление по чл.148 вр.чл.147 от НК е несъставомерно
както от обективна така и от субективна страна.
По отношение на представените доказателства относно
постановената оправдателна присъда по отношение на ч.т.Т. досежно
процесното ДП следва да се отбележи, че това обстоятелство е основание за
снемане на полицейската регистрация.
Съобразно разпоредбите на чл.68 ал.6 т.3 от ЗМВР : Полицейската регистрация се снема въз основа
на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени
от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на
регистрирания, когато:
1. регистрацията е извършена
в нарушение на закона;
2. наказателното
производство е прекратено с изключение на случаите по чл.
24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;
3. наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда…“.
Наличието на основание за снемане на полицейска
регистрация по отношение на ч.т. обаче не е задължение на подсъдимия, поради
което и същият не следва да носи отговорност за неизпълнение на задълженията на
други лица.
Като взе предвид че подсъдимият не е осъществила
визираното в частната тъжба деяние съдът остави предявеният граждански иск без
уважение.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :