Решение по дело №392/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 196
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20205640200392
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 196                                      22.07.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Кристина Стоева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 392 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Н.Х.Х. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-001551 от 08.01.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер  на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя  са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради противоречие с материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че не бил извършил визираното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управляваното от него моторно превозно средство било закупено на 02.05.2019 г. и било регистрирано по надлежния ред, а относно нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП твърди, че притежавал валидно свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и разполагал със свидетелство за регистрация на МПС. Счита и за прекомерно тежко наложеното му наказание Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата срещу НП, но само в частта, с която на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя  са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и в хода по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност. В останалата част заявява, че оттегля жалбата си срещу наказателното постановление и за нарушенията и наказанията по пункт 1 и 2 от него, като поради десезиране на съда, производството по делото с определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.06.2020 г. е прекратено в тази част.

            Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 23.08.2019 г. свидетелите Д.Т.Л. и А.О.К., двамата на длъжност към онзи момент „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Хасково били на работа, на установъчен пункт по път трети клас № 5074 в с. Жълти бряг, обл. Хасково, за извършване на проверки за спазване на правилата за движение на превозни средства, движещи се по маршрут от град Хасково за с. Стамболово. В около 17:30 часа възприели движение на товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *******, движещ се в посока с. Стамболово. Спрели превозното средство за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че водачът на моторното превозно средство в лицето на жалбоподателя Н.Х.Х. не успял да представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, Част II, а след справка, извършена със служебен таблет било установено, че за превозното средство не била налице валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, след като полицата, сключена на разсрочено плащане на 10 вноски, но само първата от тях била заплатена. След повторно извършена справка в информационния масив на МВР, било установено, че товарният автомобил бил със служебно прекратена регистрация от дата 12.08.2019 г. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. Д.Т.Л. Акт за установяване на административно нарушение серия Д бл. № 300937 за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който Н. Х.Х., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 23.08.2019 г., според отразеното в приложената разписка.

          Видно от представената справка за собственост на товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ******, същият е регистриран на името на Н.Х.Х. ***, а от Писмо - справка, рег. № 125390 – 10328 от 16.07.2020 г. се установява от справка в системата „АИС_КАТ Регистрация на ППС и техните собственици“, че регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена на 12.08.2019 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на получено уведомление от Гаранционен фонд, че за превозното средство нямало сключена задължителна застраховка „ГО“. На 02.09.2019 г., регистрацията била възстановена при последващо уведомление от ГГ, че моторното превозно средство е с вече сключена ЗЗ „ГО“. Посочено е от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, че значителният брой уведомления от Гаранционен фонд – около 2000 – 3000 ежемесечно, правел невъзможно ръчното изготвяне на съобщения – писма/уведомления до собствениците на МПС. Поради това, не било възможно да се предоставят пред съда документи, удостоверяващи, че собственикът на моторното превозно средство е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на 12.08.2019 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, въз основа на която и наложил процесните административни санкции.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите Д.Т.Л. и А.О.К. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка –пряко и непосредствено, съответно опосредено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни  наказания е обявено от закона за наказуемо.

          В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря в частта относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в която част се съсредоточава и предмета на съдебния контрол, съответно пределите на изследване по случая, на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично и не особено прецизно, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си, с уговорката, че действително с. Жълти бряг попада на територията на община Стамболово, а не на територията на община Хасково, както е възприето от контролните органи.           

          На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазен е шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно необходимите реквизити. 

          При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на процесното наказателно постановление в частта относно деянието по пункт 3 от него, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи следното относно материлноправните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, а именно, че наказващият орган е направил дължимия анализ, но всеки от решаващите органи следва самостоятелно да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице, което в пълна степен важи и за съда в рамките на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно би било квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която би била подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят макар да е бил наясно, че не е заплащал съответните вноски за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по никакъв начин не е бил наясно, нито е можел да бъде, предвид краткия срок, че към момента на осъществяване на процесното управление това ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, каквото изрично законово изискване е поставено тъкмо в диспозицията на тази норма, станало около 10 дни по - рано. Изискване, което очевидно не е било изпълнено в конкретната хипотеза, както сам наказващият орган сочи в нарочно писмо, и без значение от вида на въздействащите фактори и причините за това – висок брой на постъпващите уведомления от ГФ и обективна невъзможност на служителите на СПП при ОД на МВР – Хасково да изготвят и изпратят уведомления, то те водят до също така обективния резултат, поради висока натовареност на администрацията, да не бъде изпълнено законовото задължение за уведомяване на собственика на превозното средство в лицето на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация, за да е наясно той, че предприемане на управление след тази дата, ще бъде в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Оттук се изключва и тезата за наличие на негово виновно поведение, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а наказателното постановление в атакуваната с нея част, като необосновано, оттам неправилно и незаконосъобразно – отменено от съда.            

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001551 от 08.01.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Н.Х.Х. *** са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:      /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.