РЕШЕНИЕ
№ 18979
гр. София, 18.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120633 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от В. Г. К.,
ЕГН ********** срещу Д. И. К., ЕГН **********, племенница на съпруга на
молителката, с искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършен от
ответницата спрямо молителката акт на домашно насилие на 25.03.2023г. около 19:15
часа пред апартамента на молителката в гр. ..... изразяващи се в отваряне врата на
асансьора, където се е намирала молителката и отправяне на заплахи – „Дай бастуна,
проклетнице“, „ти ма“, „крадеш чужди апартаменти“, „ Ще те убия“, „Слизай ма, дай
бастуна“ след което ответницата сграбчила с дясната си ръка лявото рамо на
молителката, а с лявата си ръка сграбчила дясното рамо на молителката и рязко я е
издърпала от асансьора, като изтръгнала и бастуна от ръцете й, след което я е завъртяла
й я е поставила на ръба на площадката с гръб към стълбищата, с лице към нея и се е
опитвала да я блъсне надолу към междинната етажна площадка. В този момент
асансьора е спрял на 7-мия етаж и някой е открехнал вратата като е попитал „какво
става тук“ Тогава ответницата е пуснала молителката, която се е отскубнала и е
отворила входната врата на апартамента си, където се е строполила в коридора.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Излага доводи, че изложените от
молителя фактически твърдения не кореспондират на действителната фактическа
1
обстановка с изключение на обстоятелството, че между страни има правен спор за
собственост, като производството е висящо пред СГС.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от удостоверение за наследници (л. 36 от
делото), че молителката В. Г. К., ЕГН **********, и ответницата Д. И. К. ЕГН
**********, се намират в родство по сватовство от трета степен, като ответницата е
племенница на съпруга на молителката – М. К. К.. Това обстоятелство е отделено от
съда като безспорно.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката В. К., в която се сочи
че на процесната дата спрямо нея е извършила акт на домашно насилие изразяващ се в
обиждане и побой от ответната страна Д. К.. Постъпила са и заверени преписи то
преписка № 229000-12053/2023г. както и писма от МВР Дирекция „национални
системи“ телефон 112. По делото са разпитани двама свидетели – И. Р.П. - С. и Г. Д. Й..
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което
е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е
осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона от лице по чл. 3 ЗЗДН.
Следователно молбата на молителите, следва да се разгледа в следните посоки: дали
ответникът попада в някое от хипотезите по чл. 3 ЗЗДН, дали изложените факти могат
да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и
дали по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява
тяхното осъществяване.
По допустимостта на производството:
В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. В настоящия случай със сезираща съда молба
се твърди, че ответницата е племенница на съпруга на молителката, респективно се
явява роднина на молителката по сватовство от трета степен което обстоятелство е
отделено от съда като безспорно. В този смисъл молителката е активно материално
легитимирани да търсят зашита, а ответницата е пасивно материално легитимиран като
лице, срещу което може да се търси защита. Молбата за защита е подадена от лице,
2
което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което
съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице. Молителката твърди, че на 25.03.2023г. ответницата е
извършила спрямо нея акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на
21.04.2023г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата
е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това
определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради
което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не следва
да се ползва с формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН. Това е така, тъй като самата молителка твърди, че процесната случка е
възприета от съседка, която макар да не е видяла нападението от страна на
ответницата е чула отправените по неин адрес обиди и я видяла в гръб когато е влизала
в апартамента. Посочената по горе разпоредба разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи
своята предопределена стойност. В настоящето производство не се установи по
категоричен и безспорен начин, ответницата Д. К. да е извършил твърдения акт на
домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята
доказателствена стойност, молителят следва да проведе пълно и главно доказване. В
настоящето производство, въпреки дадените указания, молителят не проведе
доказването на твърдението си в степен, която да убеди съда в основателността на
молбата й.
Показанията на разпитаните по делото свидетели – И. Р. П. - С. и Г. Д. Й., съдът
кредитира като обективни и последователни. Самите показания не съдържат
противоречия помежду си, но от тях се установява единствено, че са налице влошени
отношения между страните, тъй като имат имуществен спор относно апартамент 27,
т.е апартамента в които живее Д. К... Нито една от двата свидетелки не свидетелства за
факти и обстоятелства касаещи конкретните актове на домашно насилие, за които се
търси защита в настоящото производство. Свидетелката И.П. – С. единствено сочи, че
юни или юли В. К. и се е обадила, че е паднала и свидетелката, която живее на шестия
етаж се е качила при молителката на седмия етаж. Категорично заявява, че не е видяла
3
и нее чула скандал между страните март месец. Свидетелката Й.също заявява пред
съда, че не е знае март месец да е имало конфликт и че никой нито я е търсил в
качеството й на домоуправител на блока, за да й сподели за конфликт между страните.
Сочи, че е разпитвана от полицията юни или юли само относно това, че някой е влизал
в апартамента на Д. и бравата е била сменена.
По делото се установи от постъпилите и приети като писмени доказателства по
делото писма от МВР Дирекция „национални системи“ телефон 112, че на процесната
дата молителката К. не е подавала сигнал. От приложената докладна записка към
преписка № 229000-12053/2023г. по описа на 05-то РУ СДВР се установява, че В. К. е
подала сигнал за нарушения на ЗНЗ издадена по настоящото дело от Д. К.. В хода на
проВ.та полицейските служители са снели обяснения от съседи, които заявяват, че Д.
К. не се среща с В. К. и не нарушава ЗНЗ. Самата Д. К. в снетите от нея обяснения
сочи, че целта на В. К. е я изгони от апартамента.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдения
акт на домашно насилие. От наличната по делото доказателствена съвкупност
включително от показанията на свидетелите и заявеното от самите страна единствено
се установяват влошени отношения между страните по повод на обтегнатите им
отношения във връзка с висящ имуществен спор. В тази връзка по делото са
представени множество сигнали от В. К. срещу Д. К., като от съдържанието им става
ясно, че спора между страните е имуществен. По делото не се установи ответната
страна да е нападала словесно или физически молителката В. К., поради което молбата
по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я
отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
С оглед изхода на делото молителката дължи на ответната страна разноски.
Последната е претендира присъждане на такива и е представила списък за разноски с
които претендира разноски в размер на 865 лева. Представени договори за правна
защита и съдействие, които имат характер на разписки и удостоверяват реално
направените разходи за адвокат в настоящото производство, като поради липса на
възражение от насрещната страна съдът намира, че искането з априсъждане на
разноски следва да се уважи в пълен размер. Молителката В. К. следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 291871/30.12.2022 г., депозирана
4
от В. Г. К., ЕГН ********** срещу Д. И. К., ЕГН **********, по повод твърдени
актове на домашно насилие от 25.03.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Са В. Г. К., ЕГН **********, да
заплати на В. Г. К., ЕГН **********, сумата в размер на 890,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Г. К., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5