Р
Е Ш Е
Н И Е № 394
гр. Стара Загора,
27.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 345 по описа
за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от И.Я.И. ***, срещу Решение № 260214/21.06.2021г.,
постановено по АНД № 175/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 20-0284-001951/08.09.2020 год., издадено от
Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържа оплакване
за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му
в нарушение на материалния закон касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН. Касаторът счита, че с оглед събраните по делото доказателства
вмененото нарушение не е доказано по безспорен начин, тъй като нито е уведомен
за дерегистрацията на автомобила, нито го е управлявал. Въз основа на
изложените в жалбата съображения е
направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на
друго, с което изцяло да бъде отменено издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление
Казанлък при Областта дирекция на МВР
Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като споделя изцяло правните аргументи на
районния съд за потвърждаване на НП.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък
е Наказателно постановление № 20-0284-001951/08.09.2020 год., издадено от
Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с което на И. Я.И. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, на основание
чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 29.05.2020г.,
около 12:55ч., в гр.Казанлък, по ул. „Петко войвода“, до ЦСПП-Казанлък, в
посока юг-север И.И. управлява лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с peг. № ***,
на което е собственик, видно от Договор за покупко-продажба на МПС
рег.№594/27.03.2018г. на нотариус №440, като управляваното МПС е със служебно прекратена на 26.06.2018г регистрация
в масива на АИС-КАТ-регистрация, съгласно разпоредбите на чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
По случая е образувана преписка
вх. № 284 ЗМ-695/19.06.2020г. по описа на РУ Казанлък при ОД на МРВ Стара
Загора, докладвана на РП - Казанлък. На 03.09.2020г. в РУ Казанлък е постъпило
Постановление № 2574 от 02.09.2020г. на прокурор в РП – Казанлък, с което на
основание чл.199 и чл.213, ал.1 от НПК е отказано да бъде образувано
наказателно производство, като материалите са изпратени на Началника на РУ
Казанлък за преценка относно реализиране на административнонаказателна
отговорност по отношение на И.Я.И..
Районният съд е потвърдил НП по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният
съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По
съществото на спора, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е обосновал извод, че описаната в НП фактическа обстановка, като и
извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна
страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.175,
ал.3, предл. първо във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП, са доказани по безспорен и
несъмнен начин. Обосновано е, че за констатираното нарушение наказващият орган правилно
е наложил на жалбоподателя предвидените в закона административни наказания –
глоба и лишаване от право да управлява МПС, определени в нормативно
регламентирания минимален размер.
Решението на Районен съд Казанлък
е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на И.Я.И. е ангажирана на основание разпоредбата чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП. Съгласно чл. чл.175, ал.3 се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по
безспорен начин, включително относно факта на управление на лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с peг. № *** и мястото на управлението му от И. на 29.05.2020г по път
от републиканската пътна мрежа. Изложените в тази връзка мотиви в обжалваното
решение изцяло се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Настоящият съдебен състав не
споделя оплакването на касатора, че не е доказана субективната страна на
деянието му. Непознаването на закона не извинява никого, поради което
незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. И.Я.И. е бил длъжен да знае, че след
закупуване на автомобила има задължение да го регистрира. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, „регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Когато това задължение за регистрация не бъде
изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на
регистрираното пътно превозно средство, което става служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за
последица липсата на административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на
регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., при служебно
прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията
е вследствие на виновно неизпълненото задължение. Действително по делото не е
доказано, че санкционираното лице е знаело, че управляваното от него МПС е било
със служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, но това
изключва единствено и само доказаността на умисъла на дееца за извършване на
деянието. По изложените по горе съображения /че лицето е било длъжно да знае
както за законово вмененото му задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, така и за
законово регламентираните последици при неизпълнението на това задължение по
чл.143, ал.15 от ЗДвП/, съдът приема за доказано, че деянието е извършено при
форма на вината „непредпазливост”. Всеки правоспособен водач на МПС преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало
технически преглед, че за него има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и др. В този смисъл дори и санкционираният водач да не
е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а
такова предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Затова дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по
непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата съставомерност от
субективна страна, т.е. за виновно извършено от И.Я.И. нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Да се приеме обратното би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е
недопустимо.
Извършеното деяние е установено
и за него са наложени кумулативно предвидените в закона наказания в минимален
размер от компетентни органи, видно от приложената Заповед рег.№ 81212-515/
14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи. Не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй като установените в процеса
факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на
допуснатото административно нарушение като „маловажен случай”. С оглед
цялостната характеристика на деянието и на дееца–системен нарушител на
правилата за движение, установимо от справка за нарушител/водач, приложена към
административнонаказателната преписка, не е налице по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Следователно обжалваното НП №
20-0284-001951/08.09.2020г на Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора е
формално и материално законосъобразно и правилно е потвърдено от районния съд.
С оглед така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260214/21.06.2021 г., постановено
по АНД № 175/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.