Решение по дело №2443/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „З. 8“ЕООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. С. Е., против Решение № 1187/27.11.2023г., постановено по НАХД № 3336/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 713885-[рег. номер]/25.07.2023 г, издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Финансов контрол“, с което на „З. 8“ЕООД, [ЕИК], на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. И „З. 8“ЕООД е осъдена да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според него, по отношение на извършеното нарушение е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Посочва, че два АУАН са издадени за едно и също констатирано нарушение — нечетима касова бележка, което незабавно е отстранено. По единия АУАН е издадено предупреждение, по другия е наложена имуществена санкция. И двата акта се отнасят за една и съща проверка на един и същи търговски обект по едно и също време, за едно и също фискално устройство, за един същ фискален бон, в който отделна информация не била четима за органа. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв.Е., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Адв. Е. отново акцентира върху факта, че се касае за два идентични случая, т.е. за един случай, в който са съставени два акта за два отделни реквизита, които са недоотпечатани, поради намаляване на количеството мастило във фискалното устройство, което трябва да ги отпечата. При единия от тези актове, НАП са издали предупреждение, а при процесния са наложили санкция. Счита, че и двата, ако се приеме, че са две отделни нарушения, т.е. при недоотпечатването на два реквизита, са деяния, които са с абсолютно ниска степен на обществена опасност, още повече, че в настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства са абсолютно незабавно отстранени. Иска да му бъдат присъдени разноски, сторени в предходната инстанция.

Ответникът началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД Фискален контрол на НАП не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:

„На 15.06.2023 г. в 10:00 часа свидетелят П. К., в качеството си на старши инспектор по приходите към ЦУ на НАП – Бургас, е извършил проверка в обект за продажба на закуски, а именно пекарна „Колелото“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. По време на проверката е констатирано, че в обекта е имало монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство “DATECS DP-150” с индивидуален номер [рег. номер] и номер на фискалната памет 02764162. В хода на проверката била издадена ФКБ № 0249881/15.06.2023 г., като изписаните върху нея наименование и адрес на търговския обект били нечетими, както и адрес на кореспонденция на дружеството. Бил съставен протокол на основание чл.50, ал.1 от ДОПК със сер.№ АА№0089467/15.06.2023 г.

Свидетелят Корунчев съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН с бланков № [рег. номер]/17.06.2023 г., в който било констатирано, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 26, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй като във ФКБ № 0249881/15.06.2023г. се съдържал реквизит, а именно адрес на кореспонденция на дружеството, който бил нечетим. Във връзка с този АУАН, на 25.07.2023 г. и на осн. чл.28 от ЗАНН, АНО предупредил писмено дружеството жалбоподател.

Свидетелят Корунчев съставил срещу дружеството-жалбоподател и АУАН с бланков № [рег. номер]/17.06.2023 г., в който било констатирано, че дружеството не изпълнило задължението си по чл. 26, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, доколкото изписаните във ФКБ № 0249881/15.06.2023 г. наименование и адрес на търговския обект били нечетими. Срещу този АУАН е депозирано възражение, към което е приложена ФКБ от 18.06.2023г.

Сезиран с този АУАН и материалите събрани в хода на преписката, АНО издал атакуваното НП № 713885-[рег. номер]/25.07.2023 г, с което на „З. 8“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.“.

По фактите спор няма.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Според него, събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин е установено, че санкционираното лице е осъществило състава на процесното нарушение, като при извършена проверка на търговски обект – пекарна „Колелото“ се е установило, че в разпечатаната фискална бележка се е съдържало „наименование и адрес на търговския обект“, които са нечетими. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата предвижда наименованието и адреса на търговския обект като задължителен реквизит на фискалната касова бележка, издавана от фискално устройство в обекта, като самата ФКО трябва да бъде четима. След като в случая те са били нечетими, то правилно АНО е приел, че е осъществено нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата от дружеството-жалбоподател.

Този извод е формиран при правилно приложение на материалния закон. Нарушението е доказано.

Съдът посочил, че в случая не е налице маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, защото конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по- ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид и доколкото тази разпоредба е била приложена спрямо нарушението по чл.26, ал.1, т.1 от Наредбата, осъществено на същата дата и място.

Настоящият състав на съда не споделя извода на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки процесния случай да бъде определен като маловажен.

Според разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая са налице други смекчаващи обстоятелства, с оглед на които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

На първо място съдът отбелязва, че двата нечетливи реквизита са част от съдържанието само на един фискален бон- № 0249881/15.06.2023 г.

Липсата на четливост на реквизитите се е дължала не на повреда на фискалното устройство, а поради изчерпване на лентата на касовия апарат, което изчерпване може да възникне внезапно. Тази лента е била изцяло подменена веднага след констатиране на нарушението.

За нечетливостта на реквизита „ адрес за кореспонденция на дружеството“ е бил съставен АУАН № [рег. номер]/17.06.2023 г. въз основа на който наказващият орган е издал Предупреждение № 713886- [рег. номер]/25.07.2023г., с което е приложил разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Това нарушение е еднакво с процесното.

При това положение е недопустимо две еднакви нарушения, извършени при една и съща фактическа обстановка да бъдат третирани по различен начин, защото тяхната обществена опасност не е различна.

При наличието на посочените смекчаващи обстоятелства първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 във вр. с ал.4 от ЗАНН.

Като е постановил резултат, различен от посочения този съд неправилно е приложил материални закон. Затова обжалваното решение следва да бъде отменено.

По същество- настоящият състав на съда следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН като отмени наказателното постановление и предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, сторени пред първата инстанция. Такива са доказани в размер на 150 лева.

С оглед изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1187/27.11.2023г., постановено по НАХД № 3336/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 713885-[рег. номер]/25.07.2023 г, издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Финансов контрол“, с което на „З. 8“ЕООД, [ЕИК], на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „З. 8“ЕООД, [ЕИК], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-София да заплати на „З. 8“ЕООД, [ЕИК],представлявано от З. К. И. сума в размер на 150 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.