Решение по дело №2509/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.В.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.Б.Г., против Решение № 1366/25.09.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 1331/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 442а-16/01.03.2023г. на н-ка на ІV-то РУ към ОД на МВР - Варна, с което за нарушение на чл.5 ЗМВР и на основание чл.264, ал.2 ЗМВР, му е наложена глоба, в размер на 2000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. В касационната жалба са описани подробно фактите и обстоятелствата около извършване на вмененото нарушение, по начина, по който са възприети от касатора, и се твърди, че ВРС е разпитал като свидетел актосъставителя, който в случая има качеството и на пострадал, поради което неправилно показанията му са ценени при постановяване на решението. В тази връзка сочи, че е налице недопустимо припокриване на качества - пострадал и актосъставител, поради което АУАН се явява нищожен, а издаденото въз основа на него НП – незаконосъобразно. Отделно твърди и че при съдебното дирене не е установена в пълнота фактическата обстановка на случилото се, за да се прецени верността на възпроизведената фактология в НП. Твърди и че ВРС е следвало да му укаже, че има право да ползва свой защитник и да изпрати представител по делото, и като не го е сторил, ВРС е нарушил принципа на равенство между страните. В касационната жалба са наведени и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се сочи, че по делото са събрани медицински документи и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че наложената глоба е в непосилен размер спрямо общия му финансов месечен доход. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В условие на евентуалност, моли размерът на наложената глоба да се намали до 1000,00лв.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.Б.Г., която поддържа жалбата и моли да се уважи, т.к. обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Алтернативно иска да се намали размера на наложената глоба.

Ответната страна - н-ка на ІV-то РУ при ОДМВР - Варна, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 17083/28.11.2023г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да се потвърди.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 08.11.2022г. св.К. В. Г. - служител на ОП „ТАСРУД“ към Община - Варна, изпълнявала задълженията си по контрол на редовността на транспортните документи на гражданите на спирка на масовия градски транспорт „А. Център“, разположена на бул.***, в кв.А., гр.Варна. Около 16:40 часа П.В.К. се приближил към Г. и й предложил своя билет за градски транспорт, който Г. взела. Веднага след това К. поискал билета си обратно, т.к. разпознал Г. като контрольор. Непосредствен и пряк свидетел на грубото държане на К. станал св.В. Х. - мл.инспектор в сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР - Варна, който изпълнявал задълженията си по опазване на обществения ред във връзка с провеждани проверки за редовност на транспортните документи на гражданите. Х. направил забележка на К. за грубото му държане към Г., след което се легитимирал като полицейски служител и разпоредил на К. да представи документ за самоличност. К. отказал, поради което Х. му обяснил последиците - че ако не представи документ за самоличност ще бъде отведен в най-близкото подразделение на МВР за установяване на самоличността му. К. отново отказал и самоволно решил да напусне мястото на проверката, като тръгнал да пресича пътното платно на бул.***. Х. го настигнал, опитал се да го задържи, при което К. хванал полицейската му униформа, започнал да я дърпа и същевременно да бута тялото на полицейския служител. Впоследствие К. се успокоил, преустановил да оказва съпротива и заявил, че ще представи документ за самоличност. Междувременно за оказване на съдействие бил повикан екип на сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР - Варна, като на К. бил съставен АУАН № ***/08.11.2022г. за нарушение на чл.5 ЗМВР. По-късно материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура - Варна с оглед преценка за наличие на доказателства за извършено престъпление по чл.270, ал.1 НК, като на 08.02.2023г. прокурор при РП - Варна постановил отказ, и изпратил материалите по преписката по компетентност на н-ка на ІV-то РУ при ОДМВР - Варна. Същият преценил, че на 08.11.2022г. К. е извършил нарушение на чл.5 ЗМВР и издал НП № 442а-16/01.03.2023г., с което на основание чл.264, ал.2 ЗМВР наложил глоба, в размер на 2000,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че вмененото административно нарушение безспорно се установява от събраните гласни доказателства. Кредитирани са изцяло показанията на св.В. Х. и св.К. Г., които подробно и категорично описват поведението на К., а именно, че не се е подчинил на разпореждане на униформен полицейски служител да представи документ за самоличност, след което самоволно е напуснал и мястото на проверката, а впоследствие е дърпал униформата на Х. и е бутал тялото му. Относно размера на наложеното наказание ВРС е приел, че същият е строго предвиден в разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗМВР, поради което няма как да се разглежда въпроса за неговата завишеност, респ. - явна несправедливост. ВРС е приел и че предвид поведението на К., проявено на обществено място, обществената опасност на деянието е висока и не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Касаторът е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.5 ЗМВР, според която служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. Доколкото не съставлява престъпление, нарушаването на физическата неприкосновеност на служител на МВР, при изпълнение на служебните му задължения, е прогласено за административно нарушение, за което разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗМВР предвижда налагането на глоба, в размер на 2000лв.

Обосновано от събраните по делото доказателства ВРС е приел, че на 08.11.2022г. П.В.К. е извършил нарушение на чл.5 ЗМВР. От събраните гласни доказателства – показанията на св.В. Х. и на св.К. Г., безспорно се установява поведението на касатора на посочената дата – както към контрольора Г., така и към полицейския служител Х., в т.ч., че не се е подчинил на негово разпореждане, отказал е да удостовери самоличността си, напуснал е самоволно мястото на проверката, а впоследствие е оказвал съпротива, изразяваща се в блъскане, бутане на Х. и дърпане на униформата му. Поводът за поведението на К., неговите реакции, реплики и действия спрямо полицейския служител, са категорично установени и същите несъмнено осъществяват състава на нарушението по чл.264, ал.2, вр. чл.5 ЗМВР.

Неоснователно е оплакването, че ВРС не е съобразил смесването на процесуални качества по отношение на св.Х. - пострадал и актосъставител, което от една страна водело до нищожност на АУАН, а от друга било основание да не се кредитират показанията му.

Действително АУАН № ***/08.11.2022г. е съставен от В. Х., но НП не е издадено въз основа на този акт. Видно от съпроводителното писмо УРИ № ***/23г., преписката по АУАН № ***/08.11.2022г. е прекратена с мотивирана резолюция на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН, вр.чл. 33, ал.2 ЗАНН. Така НП е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН - след отказ на РП - Варна да образува досъдебно производство - Постановление № ***/08.02.2023г.

Неоснователно е и оплакването в касатора, че ВРС е нарушил принципа на равенство, т.к. не му е указал правото му да ползва адвокат. Видно от призовката за страна по АНД № 1331/2023г., връчена лично на К. на 05.04.2023г., изрично е указано правото му по чл.179, ал.3 НПК да се яви в съдебно заседание с повереник. Касаторът не се е възползвал от това право, като включително не се е явил лично в насроченото съдебно заседание, а е представил писмено становище вх.№ 28624/18.04.2023г. Отделно следва да се има предвид и че административнонаказателните дела не са сред делата, за които законът предвижда задължителна адвокатска защита и не се обхващат от системата за правна помощ по чл.21, т.2 от Закона за правната помощ. За този вид дела се прилагат правилата на чл.23, ал.2 и ал.3 ЗПП – ако лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Жалбоподателят се е възползвал от това си право едва след постановяване на решението, като с молба вх.№ 73691/05.10.2023г. е поискал определянето на служебен адвокат за касационното обжалване. Такъв своевременно му е назначен с Разпореждане № 7110/10.10.2023г. и правото на защита на касатора е осигурено в пълен обем.

Неоснователно е и искането за редуциране на глобата на 1000,00лв., т.к. разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗМВР предвижда глоба, в размер на 2000,00лв., а разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН изрично забранява определянето на наказание под предвидения най-нисък размер.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1366/25.09.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 1331/2023г.

ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно!

Председател:
Членове: