Решение по НАХД №2302/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по АНД № 2302/22г., ПРС- ХІV н.с. :

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
С мотивирано постановление по пр. пр.№ 375/2022г. от 18.04.2022г. Районна
прокуратура - Пловдив е направила предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обвиняемата А. А. А., за
това че на 11.01.2022г. в гр.Пловдив без надлежно разрешително е държала
високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с общо тегло
0.871грама, със съдържание на активен компонент метаамфетамин 44.45
тегловни процента, на стойност 21,78 лева при единична цена за грам от 25,00
лева, съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК, с
налагане на административно наказание ГЛОБА.
С разпореждане съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.78а
от НК и е насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа направеното с постановлението предложение,
като предлага на Съда да бъде наложено на дееца наказание глоба
ориентирано в минимален размер предвиден в закона.
Обвиняемата А. не се явява и не взема становище по делото. Нейния
защитник намира обвинението за недоказано и моли за оправдателен съдебен
акт, а алтернативно за минимално наказание.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемата А. А. А. е родена на *** в ***, постоянен адрес в ***. Тя е
..., български гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, ЕГН **********.
Същата употребявала наркотични вещества редовно, а от около година
напуснала гр.Търговище и живяла в различни градове в страната. препитавала
се като си набавяла средства чрез проституиране. Същевременно полага
грижи и за малолетното си дете, което живеело с нея. Към 11.01.2022г. обв.А.
обитавала стая в хотел „Капри“, находящ се в гр.Пловдив на
ул.“Перущица“№25. Същият ден бил подаден сигнал в Отдел „Закрила на
детето“-Пловдив за дете в риск, живущо на същия адрес. Около 14.30ч.
посочения адрес бил посетен от група социални работници и полицейски
служители за проверка на сигнала. При проверка в стаята се оказало, че към
този момент жилището се ползва само от обвиняемата , а детето не е там. В
същия период то било при баща си, макар по думи на обвиняемата през
1

другото време то по принцип да живее при нея. Освен това посочила пред
присъстващите, че често употребява наркотични вещества и в момента също
има такива в стаята. Сама им предала един блистер с таблетки „Хедонин“, а
също така бяло прахообразно вещество на бучки, което било в розов
полиетиленов вързоп. Последното представлявало метаамфетамин, който
обв.А. наричала „кристали“.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от обясненията на обвиняемата А. дадени в хода на
досъдебното производство в това качество, в които изрично сочи, че държала
наркотика за лична употреба, от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели С. Н. С., С. Й. Ю., а така също от
приложените по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално -
следствени действия. Не се споделя тезата на защитата, че всъщност
наркотичното вещество не било приобщени по надлежен ред, тъй като
протокола за доброволно предаване не бил надлежно доказателство по
делото. Всъщност при конкретната фактическа обстановка, когато самата
обвиняема предала веществото доброволно на полицейските служители,
посетили адреса по повод за сигнала относно дете в риск, те не са могли да
изготвят никакъв друг документ. Веднъж вече предаден им наркотикът не е
могъл да бъде иззет по реда на чл.161 НПК. Освен това няма никаква пречка
всеки един гражданин сам да предаде на полицейските служители каквото и
да вещество или предмет, за които твърди, че представлява забранен от
закона за държане. В този случай е нормално да се изготви документ, който
по общите правила на чл.129 НПК да бъде наречен „протокол“, макар да не е
изрично сред предвидените в същия закон. Това обаче не превръща
съставителя му в разследващ орган, но и не опорочава факта че е получил
определен предмет или вещество от обвиняемата. Няма пречка всеки
свидетел дори да записва факти, цифри и дати, а няма и забрана бъдещия
обвиняем да се подпише под тях. Не се споделя и възражението на защитата,
че по този начин оформено предаването на наркотичното вещество не
гарантирало, че представеното за изследване и вече обозначено като ВД по
делото са едно и също. Всъщност никога не може да има пълна гаранция за
това, но трябва да съществуват доказателства сочещи, че е налице подмяна на
веществото. В процесния случай такива доказателства не се установиха по
делото. Ето защо макар в процесния казус приобщаването да не е станало по
предвидения в НПК ред и формално наркотичното вещество да не е ВД в
тесен смисъл на думата, то настоящата инстанция няма съмнение, че на
процесната дата и място именно обв.А. е държала метамфетамин и го е
предала на полицейските служители сама. Последните от своя страна също
добросъвестно са го предали на разследващия полицай в последствие, отново
с протокол за доброволно предаване.
Съдът възприема и кредитира депозираните обяснения от обвиняемата
и свидетелските показания, като обективни, непротиворечиви, логични и
подкрепени с останалите събрани и приложени по делото доказателства.
2

По делото е била изготвена и химическа експертиза от чието
заключение се установява, че съдържанието на активен компонент
метаафетамин е 44.45 тегловни процента, а теглото на иззетия такъв е 0.871гр.
Таблетките „Хедонин“ съдържат веществото кветиапин, което не е включено
в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотик.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като изготвено
съобразно доказателствата по делото, с необходимите специални знания и
неоспорено от страните.
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка по делото Съдът е на становище, че обв. А. А. е осъществила от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 354а, ал.5,
вр. ал.3, т.1 от НК за това, че на 11.01.2022г. в гр.Пловдив без надлежно
разрешително е държала високорисково наркотично вещество –
метамфетамин, с общо тегло 0.871грама, със съдържание на активен
компонент метаамфетамин 44.45 тегловни процента, на стойност 21,78 лева
при единична цена за грам от 25,00 лева, съгласно Постановление №23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, като случаят е маловажен. Последното се извежда
най-вече от минималното открито количество вещество. Не може да се
сподели оценката на защитата, че случая бил малозначителен по см. на чл.9
НК. Всъщност макар в момента на самата проверка да се установила, че
детето липсва в стаята и да било при баща си, то все пак същото
преимуществено се отглежда именно от обв.А. Същата води начин на живот,
който определено не е подходящ за отглеждане и възпитаване на малолетно
дете, а именно издържа се чрез проституиране, а и по собствените й думи
редовно употребявала наркотични вещества. Ето защо въпреки малкото
количество държано вещество на процесната дата, обществената опасност на
деянието не е нито явно незначителна, нито малозначителна.
От субективна страна престъплението е било извършено при пряк
умисъл, тъй като обв. А е съзнавала, че не притежава необходимото
разрешение, за да държи наркотичното вещество, при това високорисково, но
въпреки това го е сторила. Наличните доказателства по делото сочат, че тя го
и потребява, но това не извинява факта на държането му, след акто няма
разрешение за последното.
За извършеното от обв. А.А.престъпление се предвижда наказание
“Глоба” до 1000 лв. Следователно в настоящия казус тя не може да бъде
санкционирана с по-висок размер на същата като административно наказание
– аргумент от нормата на чл.78, ал.5 НК. Тя е не осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, а с
деянието не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78а от НК и липсата
на отрицателни такива по ал.7 на същата норма, Съдът е на становище, че обв.
3

А. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като на основание
посочената разпоредба й бъде наложено административно наказание ГЛОБА.
С оглед чистото съдебно минало, признаването на вината в досъдебна фаза,
като взе предвид имущественото му състояние – фактически без регулярни
доходи, Съдът й налага глоба в размер на 1000 / хиляда лева/ лв. Както бе
посочено и по-горе нормата на чл.78а, ал.5 НК поставя ограничение за
максималния размер на глобата, но ал.1 пък не позволява налагане на
наказание под 1000лв. При това положение именно такава глоба следва да се
наложи на дееца.
На основание чл.354а, ал.6 от НК следва да се отнеме в полза на
Държавата предметът на престъплението – метаамфетамин 0,805 гр., находящ
се в ЦМУ – Пловдив, остатък от изследване и да се унищожи, а веществените
доказателства 2 бр. бели хартиени плика със силиконови печати и един брой
блистер, съдържащ девет броя таблетки, с надпис на блистера „ХЕДОНИН“,
находящи се на съхранение във Второ РУП - Пловдив да се УНИЩОЖАТ
като вещи без стойност.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва обвиняемата А. А. А. да
заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 89,35 /осемдесет и девет лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото за извършената
експертиза.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	1273
Дата:	21 юни 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20225330202302
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 април 2022 г.

Решение по НАХД №2302/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите