Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр.
Перник, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Перник, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: М.
Христова
при
секретаря Наталия Симеонова като разгледа докладваното от съдията-докладчик
административно дело № 141 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).
Постъпила
е жалба от М.Г.С., ЕГН: **********,***, против Заповед № 9 от 31.08.2021 г. на
Кмета на Община Р., с която на основание чл. 105, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното
й правоотношение за длъжността „главен архитект“, считано от 01.09.2021 г.
Жалбоподателя
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като преди
постановяването й е оттеглила искането си за прекратяване. Моли съда да отмени
заповедта.
В
съдебно заседание, жалбоподателя редовно призована не се явява, представлява се
от адв. А.А. – АК – Перник, която пледира за отмяна на процесната заповед и
претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
списък на разноските (л. 25 от делото).
Ответникът
в производството – Кметът на Община Р., редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от адв. Д.Ж. – САК. Оспорва основателността
на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на
разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 59 от делото).
Административен
съд - Перник, като взе предвид доводите на страните и като събра и прецени в
тяхната съвкупност всички представени по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява, че М.Г.С., на длъжност главен архитект на
Община Перник, е подала писмено заявление за прекратяване на служебното й
правоотношение, като с оглед довършване на започнатите проекти моли
освобождаването да стане в 3-месечен срок.
Съгласно
чл. 105, ал. 2 от ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява с
изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на
заявлението. Последното е подадено на дата 17.05.2021г. с вх. №
АО-94-00-547/17.05.2021г. (л. 18 от преписката).
На 17.08.2021 г.,
с вх. № АО-94-01-529/17.08.2021г., жалбоподателя е подала заявление, с което оттегля
направеното такова за прекратяване на правоотношението. В заявлението за
оттегляне на заявлението по реда на чл. 105 от ЗДСл., С. сочи като причина липсата
на готовност друг колега да заеме длъжността, което от своя страна ще
рефлектира негативно върху нормалния работен процес на общината и обслужването
на гражданите. Предвид изложеното
изразява готовност и съгласие да продължи да заема длъжността с известни изменения
касаещи работното време, които не биха оказали влияние върху количеството
свършена работа. (л. 17 от преписката).
На 31.08.2021г.
е издадена процесната Заповед № 9 на Кмета на Община Р., с която на основание
чл. 105, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, като
същата й е връчена на 08.02.2022г.
Жалбата е
процесуално допустима.
Подадена е в
срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с активна процесуална
легитимация – адресат на оспорвания административен акт.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 11,
ал. 1 т. 4 от Устройствения правилник за организацията и дейността на
общинската администрация на Община Р., Кметът на общината назначава държавните
служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган – органът по
назначаване.
При издаването
на административния акт е спазена установената писмена форма.
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на административния акт. Предвид горното, не са налице
основанията за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съдът обаче
счита за основателни доводите за незаконосъобразност на административния акт,
поради нарушения на материалния закон и целта на закона, поради което и
заповедта следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Заповедта е
издадена при липса на фактически и правни основания за това. Съгласно нормите
на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл., държавният служител може едностранно да
прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по
назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на
едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на уведомлението.
Следователно писменото уведомление представлява едномесечно предизвестие от
страна на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение. В
настоящия случай, органът по назначаването е бил длъжен, при условията на
обвързана компетентност да постанови индивидуален административен акт с
предвиденото в закона съдържание. Актът по чл.108, ал. 1, във връзка чл. 105,
ал. 2 от ЗДСл. е такъв по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК – волеизявлението за
издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения, тъй като с него само се констатира настъпилото с изтичане
на срока на предизвестието прекратяване на служебното правоотношение. Съобразно
дата на подаване на заявлението за освобождаване от длъжност - 17.05.2021г.,
следва да се има предвид, че моментът на изтичане на срока на предизвестието е
17.06.2021г. С оглед на изложеното заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е следвало да бъде издадена след посочената дата, като същата ще
има само констативно действие и ще констатира настъпилото с изтичане на срока
на предизвестието прекратяване на служебното правоотношение.
Законът за
държавния служител не предвижда друг срок, освен законоустановения едномесечен
такъв, разписан в нормата на чл. 105, ал. 2 от с.з.. В случая е налице
мълчаливо съгласие за удължаване на срока на предизвестието от страна на
органа, поради липсата на изрично противопоставяне по отношение на посочения в
заявлението от 17.05.2021г. - тримесечен срок.
Доколкото инициативата е на служителя и
прекратяването не зависи от волята на органа по назначаването, той може да
оттегли уведомлението си до момента на прекратяване на служебното
правоотношение.
Видно е, че към
17.08.2021г., т. е. преди издаване на заповедта – 31.08.2021г. и преди
прекратяване на служебното правоотношение – 01.09.2021г., е било налице
уведомление за оттегляне на искането за прекратяване на правоотношението.
Следователно, към 17.08.2021г. уведомлението от 17.05.2021г. е било оттеглено и
следва да се счита, че същото не съществува, т.е. не са налице предпоставките
за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като заявлението е загубило
правното си действие на предизвестие по смисъла на чл. 105 от ЗДСл.
За да издаде
административният орган акт за прекратяване на служебното правоотношение
съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., е необходимо да е изтекъл срокът на
предизвестието по чл. 105, ал. 2 от
ЗДСл. Поради това изтичането на срока на предизвестието, определен от закона е
една от предпоставките, при които настъпват последиците от издаване на
заповедта от органа по назначаване. Заявлението е загубило правното си действие
на предизвестие по чл. 105 от ЗДСл. и по този начин е отпаднало основанието за
прекратяване на служебното правоотношение. В случая, към момента на издаване на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 31.08.2021г. вече не е
имало предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, поради което
не е било налице и фактическото и правно основание на чл. 105, ал. 1 от ЗДСл.,
въз основа на което е издадена оспорената заповед.
Ето защо,
заповедта е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки на чл.
105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. и следва да бъде отменена като незаконосъобразна на
основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
При този изход
на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от нея разноски в размер на 730 (седемстотин и тридесет)
лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 9 от
31.08.2021г. на Кмета на Община Р., с която е прекратено служебното
правоотношение с М.Г.С., на основание чл. 105, ал. 1 от ЗДСл., считано от
01.09.2021г.
ОСЪЖДА Община Р., да
заплати на М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на
730 (седемстотин и тридесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд-Перник пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/